Дали Бог слуша, когато се молиш?

ЕДИН директор решава дали ще възложи дадена работа на някого, или ще я свърши лично. По подобен начин Върховният владетел на вселената може да определя степента на своето лично участие във всяко дело. Писанията ни учат, че Бог е избрал да се занимава лично с нашите молитви и затова ни казват да насочваме молитвите си към него. — Псалм 66:19; 69:13.

Изборът на Бога относно този въпрос показва неговия личен интерес спрямо молитвите на Неговите човешки служители. Той не обезкуражава хората да се обръщат към него с всяка своя мисъл и за всяка грижа, а ги подканя: „Непрестанно се молете“, „бивайте . . . в молитва постоянни“, „прехвърли бремето си на самия Йехова“, „и всяка ваша грижа възложете на [Бога]“. — 1 Солунци 5:17; Римляни 12:12; Псалм 55:22, NW; 1 Петър 5:7.

Ако Бог не искаше да обръща внимание на молитвите на служителите си, никога не би уредил такъв достъп до себе си и не би насърчавал свободната му употреба. Следователно, това, че Бог е избрал да бъде толкова достъпен за своите хора, е една от причините да вярваме, че той действително слуша. Да, той обръща внимание на всяка една от молитвите на своите служители.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че Библията ясно казва, че Бог слуша молитвите. Например, апостол Йоан пише: „И увереността, която имаме спрямо него, е това, че ако просим нещо по неговата воля, той слуша.“ (1 Йоан 5:14) Цар Давид се обръщал към Йехова Бог по следния начин: „ти, който слушаш молитва“ и уверено заявявал: „Той ще чуе гласа ми.“—Псалм 55:17; 65:2.

Следователно, макар и актът на молитвата сам по себе си несъмнено да носи полза, Писанията показват, че има нещо много повече в молитвата на праведния човек. Някой слуша. Този слушател е Бог. — Яков 5:16–18.

Молитви, които били чути

Библията изобилствува с разкази за хора, чиито молитви действително били чути от Бога и получили отговор. Тези преживени случки ясно потвърждават, че ползата от молитвата надхвърля чисто терапевтичния ефект от подреждането и изразяването на мислите на дадена личност. Ползата надхвърля личните усилия на човека, положени от него в хармония с молитвите му.

Например, когато се сблъскал със заговора на Авесалом да узурпира царството на Израел, цар Давид се молел: „[Йехова — NW], моля ти се, осуети съвета на Ахитофела [съветника на Авесалом]!“ Това не била малка молба, тъй като „съветът, който даваше Ахитофел, бе считан като че ли някой бе търсил съвет от слово на Бога; такъв се считаше всеки Ахитофелов съвет.“ Авесалом след това отхвърлил предлаганата от Ахитофел стратегия за сваляне на цар Давид. Защо? „Защото [Йехова — NW] беше рекъл да осуети добрия Ахитофелов съвет, за да нанесе [Йехова — NW] зло на Авесалома.“ Явно, Давидовата молитва била чута. — 2 Царе 15:31; 16:23; 17:14.

Подобно на това, здравето на Езекия се поправило, след като той се помолил на Бога да го избави от смъртната му болест. Дали това било просто резултат на психологическата полза, която Езекия изпитал, защото се помолил? Не! Съобщението на Йехова до Езекия, донесено от пророка Исаия, било: „Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, аз ще те изцеля.“ — 4 Царе 20:1–6.

Даниил, чиято молитва получила отговор по–късно, отколкото той може би очаквал, бил уверѐн от ангел на Йехова: „Думите ти се послушаха.“ Молитвите на други хора, като например на Ана, на Исусовите ученици и на стотника Корнилий, получили отговор по начин, който не може да се припише единствено на човешки възможности. Следователно, Библията ясно учи, че молитвите, които са в хармония с божествената воля, биват приети, чути и получават отговор от Бога. — Даниил 10:2–14; 1 Царе 1:1–20; Деяния 4:24–31; 10:1–7.

Но как Бог отговаря на молитвите на своите верни служители днес?

 О́тговори на молитвите

Посочените по–горе молитви получили отговор по драматичен, чудодеен начин. Моля, имай предвид обаче, че дори и в библейските времена най–често отговорите на молитвите не се разпознавали толкова лесно. Това било така, защото те се отнасяли до даването на морална сила и просветление, давайки възможност на божиите служители да следват праведния път. Особено за християните отговорите на молитвите включвали неща, които били главно духовни, а не ефектни или могъщи дела. — Колосяни 1:9.

Затова не се разочаровай, ако твоите молитви не винаги получават отговор по начина, по който ти очакваш или предпочиташ. Например, вместо да премахне дадено изпитание, Бог може да избере да ти даде „сила, надхвърляща нормалното“, за да го издържиш. (2 Коринтяни 4:7, NW; 2 Тимотей 4:17) Ние никога не бива да омаловажаваме стойността на тази сила, нито пък трябва да решим, че всъщност Йехова изобщо не е отговорил на молитвата ни.

Разгледай случая със самия Син на Бога, Исус Христос. Загрижен за това да не умре като привиден богохулник, Исус се молел: „Отче, ако щеш, отмини ме с тази чаша.“ Дали тази молитва била изслушана с благоволение? Да, както бива потвърдено в Евреи 5:7. Йехова не освободил своя Син от необходимостта да умре на стълба на мъчението. Вместо това ‘му се явил ангел от небето и го укрепявал’. — Лука 22:42, 43.

Дали това бил драматичен, чудодеен отговор? За всеки от нас несъмнено би било така! Но за Йехова Бог, източника на тази сила, това не било чудо. А Исус бил запознат от по–ранния си живот в небесата със случаи, когато ангели се появявали пред хората. Затова появата на един ангел не би оказала такова драматично въздействие върху него, каквото би оказала върху всеки един от нас. Въпреки това този ангел, когото Исус явно познавал лично от своето предишно предчовешко съществуване, помогнал за укрепването му за предстоящото изпитание.

Отговаряйки на молитвите на своите верни служители днес, Йехова често дава силата, необходима за издържането. Тази подкрепа може да приеме формата на насърчение от събратя по вяра, с които ние сме лично свързани. Дали някой от нас би искал да отхвърли такова насърчение, решавайки може би, че щом съслужителите ни не са преживели изпитания, подобни на нашите, те не са в състояние да ни укрепят? Исус също би могъл да заеме такова становище спрямо ангела, който се появил пред него. Но вместо това той приел насърчението като отговор от Йехова на неговата молитва и така бил в състояние да изпълни вярно волята на Баща си. Ние също искаме да приемем с благодарност силата, която Бог ни дава в отговор на нашите молитви. Помни също, че такива периоди на търпелива издръжливост често биват последвани от неизразими благословии. — Еклисиаст 11:6; Яков 5:11.

Бъди уверен, че Бог слуша

Никога не губи доверие в ефикасността на молитвата, ако не си получил незабавен отговор. Отговорите на някои молитви, като например тези за лично облекчение от проблеми или за увеличена отговорност в службата на Бога, може би трябва да чакат времето, за което Бог знае, че е подходящо и най–доброто. (Лука 18:7, 8; 1 Петър 5:6) Ако се молиш относно някаква дълбока лична грижа, покажи на Бога чрез своето постоянство, че желанието ти е силно, а мотивите ти са чисти и искрени. Яков проявил такъв дух, когато, след като се борил дълго време с един ангел, казал: „Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.“ (Битие 32:24–32) Ние трябва да имаме подобна увереност, че ако продължаваме да искаме, ще получим благословия в подходящото за това време. — Лука 11:9.

И една последна мисъл. Да бъдем изслушвани от Върховния господар на вселената е скъпоценна привилегия. Имайки предвид това, дали ние внимателно слушаме, когато Йехова Бог, чрез своето Слово, ни съобщава своите изисквания? И както нашите молитви ни приближават повече до нашия Създател, така и ние ще искаме да обърнем сериозно внимание на всяко нещо, което той има да ни каже.