Йехова обича праведността и справедливостта

ЕДНО момиче от Сараево се пита защо децата от нейния град трябва да понасят толкова много страдания. „Ние не сме направили нищо. Невинни сме“ — казва тя. Отчаяни аржентински майки посещават вече 15 години един площад в Буенос Айрес, протестирайки срещу изчезването на синовете си. Един африканец на име Имануел, чиито майка и три сестри били брутално убити при избухването на етнически сблъсъци, настоява: „Всеки трябва да си получи заслуженото . . . Ние искаме справедливост.“

Справедливостта е едно от основните качества на Йехова Бог. „Всичките му пътища са справедливост“ — казва Библията. Да, Йехова „обича праведността и справедливостта“. (Второзаконие 32:4, NW; Псалм 33:5, NW) За да познаваме добре Бога, ние трябва да разберем неговото чувство за справедливост и да се научим да му подражаваме. — Осия 2:19, 20, NW; Ефесяни 5:1.

Нашата представа за справедливост вероятно е повлияна от онова, което хората смятат за справедливост. В някои части на света справедливостта често бива изобразявана като жена със завързани очи, която държи меч и везни. Смята се, че човешката справедливост трябва да бъде безпристрастна, тоест, сляпа относно богатството или влиянието. Тя би трябвало внимателно да претегля на везните вината или невинността на обвиняемите. Със своя меч справедливостта би трябвало да защищава невинните и да наказва онези, които вършат зло.

Книгата Right and Reason—Ethics in Theory and Practice [„Право и разум — етика на теория и на практика“] казва, че „справедливостта е свързана със закона, задълженията, правата и дълга, и определя своите възнаграждения според принципа на равенството или според заслугата“. Справедливостта на Йехова обаче далеч надхвърля това. Можем да се уверим, като разгледаме делата и качествата на Исус Христос, който е толкова подобен на небесния си Баща. — Евреи 1:3.

Думите от Исаия 42:3 били отнесени към Исус от писателя на евангелието Матей, който казал: „Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа.“ Исус съобщавал утешително послание на хората, които били като смазана тръстика, която била пречупена и дори стъпкана. Те били като замъждял фитил на лампа, сякаш и последната искрица живот у тях била на изгасване. Вместо фигуративно казано да стъпква смазани тръстики и да гаси замъждели фитили, Исус съжалявал страдащите, поучавал ги и ги лекувал, и им изяснявал справедливостта на Йехова Бог. (Матей 12:10–21) Както предсказало пророчеството на Исаия, този вид справедливост вдъхвала надежда.

Милостта и справедливостта на Йехова

Милостта е съществена част от справедливостта на Йехова. Това станало ясно, когато Исус бил на земята. Той по съвършен начин представил божиите стандарти на справедливост и праведност. Но юдейските книжници и фарисеи се стремели да постигнат праведност, като следват закостеняла система от закони — повечето от които те си били направили сами. Тяхната основана на твърди правила справедливост изключвала милостта. Много от сблъсъците между Исус и фарисеите били във връзка с този въпрос: Какво е  истинска справедливост и праведност? — Матей 9:10–13; Марко 3:1–5; Лука 7:36–47.

Исус показал как човек да се отнася към другите по справедлив и праведен начин. Веднъж един вещ в Закона човек попитал Исус какво е необходимо, за да се наследи вечен живот. В отговор Исус му задал един въпрос и го похвалил, когато мъжът отговорил, че двата най–главни закона са да обичаш Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила, и да обичаш ближния си като себе си. Тогава мъжът попитал: „А кой е моят ближен?“ Исус отговорил, като разказал притчата за добрия самарянин. — Лука 10:25–37.

Праведността и справедливостта на Йехова били онагледени в притчата на Исус за самарянина. Като помогнал неегоистично на ранения мъж, когото не познавал, самарянинът извършил нещо правилно, справедливо и милосърдно. Самият Исус показал същия дух, когато бил на земята. Той бил праведен и справедлив. Освен това той дал живота си за хора в беда, за грешното и несъвършено човечество, подложено на страдания, болести и смърт. Апостол Павел свързал праведността с мярката на откупа. Той писал: „Както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.“ (Римляни 5:18) Това „едно праведно дело“ било божият път за спасение на послушното човечество от катастрофалните последици на Адамовия грях, за който хората не били пряко отговорни.

Божията справедливост се стремяла към това да изкупи грешните хора и в същото време да поддържа праведните принципи. Да се пренебрегне грехът би било както несправедливо, така и нелюбещо, защото това щяло да насърчи беззаконието. От друга страна, ако божията справедливост била ограничена само до това да въздава награда или наказание, ситуацията на човечеството щяла да бъде безнадеждна. Според Библията, „заплатата на греха е смърт“ и „няма праведен ни един“. (Римляни 3:10; 6:23) Йехова осигурил умилостивителна жертва за греховете, която струвала скъпо както на него, така и на любимия му Син. — 1 Йоан 2:1, 2.

Откупът показва, че божествената справедливост е тясно свързана с любовта, основана на принципи, (на гръцки ага̀пе). Да, божията справедливост е осъществяването на неговите праведни принципи — отражение на неговите стандарти за морала. Следователно, когато е проявявана от Бога, ага̀пе е любовта, върху която е основана божествената справедливост. (Матей 5:43–48) Така че ако наистина разберем справедливостта на Йехова, ще имаме абсолютно доверие в неговите съдебни решения. Като „Съдията на цялата земя“ той винаги постъпва правилно. — Битие 18:25; Псалм 119:75.

Подражавай на справедливостта на Йехова

Библията ни подканя да ‘сме подражатели на Бога’. (Ефесяни 5:1) Това означава да подражаваме както на неговата справедливост, така и на неговата любов. Тъй като сме несъвършени обаче, нашите пътища не са така възвишени като пътищата на Йехова Бог. (Исаия 55:8, 9; Езекиил 18:25) Тогава как можем да покажем, че обичаме праведността и справедливостта? Като облечем „новата личност, която беше създадена според волята на Бога в истинска праведност и лоялност“. (Ефесяни 4:24, NW) Тогава ще обичаме това, което Бог обича, и ще мразим онова, което той мрази. ‘Истинската праведност’ отхвърля насилието, неморалността, нечистотата и отстъпничеството, защото те оскверняват онова, което е свято. (Псалм 11:5; Ефесяни 5:3–5; 2 Тимотей 2:16, 17) Богоугодната справедливост ни подтиква също да проявяваме истински интерес към другите. — Псалм 37:21; Римляни 15:1–3.

Освен това ако разбираме милостивата същност на божията справедливост, няма да бъдем склонни да съдим духовните си братя и сестри. Как изобщо бихме могли да ги разберем така добре, както Йехова  ги разбира? Нима не бихме ги съдили от своята предубедена гледна точка? Затова Исус предупредил: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си: Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.“ (Матей 7:1–5) Една честна преценка на нашите несъвършенства ще ни възпре от това да правим преценки, които Йехова ще сметне за неправедни.

Назначените старейшини на сбора имат задължението да съдят в случай на сериозно прегрешение. (1 Коринтяни 5:12, 13) Като правят това, те трябва да помнят, че божията справедливост се стреми да окаже милост, където е възможно. Ако няма основание за това — както в случая на неразкайващите се грешници, — тогава не може да се прояви милост. Но старейшините няма да изключат един такъв грешник от сбора поради отмъстителност. Те се надяват, че самата мярка на изключването ще го накара да се осъзнае. (Сравни Езекиил 18:23.) Под главенството на Христос старейшините служат на интересите на справедливостта и това включва те да бъдат като „заслон от вятър“. (Исаия 32:1, 2) Затова те трябва да проявяват непредубеденост и благоразумие. — Второзаконие 1:16, 17.

Засявай семена в праведност

Докато чакаме божия праведен нов свят, трябва да ‘търсим праведност’, за да се радваме на божието благоволение. (Софония 2:3, NW; 2 Петър 3:13) Тази идея е прекрасно изразена в следните думи, намиращи се в Осия 10:12: „Посейте за себе си по правда, пожънете с милост, разработете престоялата си земя; защото е време да потърсите Господа, докле дойде и ви научи [на] правда.“

В ежедневието си ние имаме много възможности да ‘посеем за себе си по правда’, точно както Исус показал със своята притча за добрия самарянин. Йехова ще се погрижи за това ‘да пожънем с милост’. Ако не се отклоняваме от „пътя на правосъдието“, ние ще продължим да получаваме напътствия в праведност под управлението на Царството. (Исаия 40:14) С течение на времето ние без съмнение ще разберем още по–пълно, че Йехова обича праведността и справедливостта. — Псалм 33:4, 5.

[Снимка на страница 23]

Добрият самарянин онагледил справедливостта на Йехова

[Снимка на страница 23]

Исус изпитвал милост към страдащите хора, които били като смазани тръстики