Кой бил Теофил от Антиохия?

„НАРИЧАШ ме християнин, като че ли да се носи това име е нещо осъдително, аз от своя страна открито заявявам, че съм християнин и нося това име, възлюбен от Бога, като се надявам да бъда полезен на Бога.“

Така Теофил започва своя труд от три части, озаглавен Theophilus to Autolycus [„Теофил до Отолиций“]. Това е началото на неговата защита против отстъпничеството през втори век. Теофил смело се нарича последовател на Христос. Той изглежда решен да ръководи нещата си така, че да бъде „възлюбен от Бога“ в хармония със значението на неговото име на гръцки език. Но кой бил Теофил? Кога живял той? И какво е извършил?

Личен живот

Малко се знае за личния живот на Теофил. Бил отгледан от нехристиянски родители. По–късно Теофил се обърнал към християнството, но едва след като внимателно изследвал Писанията. Той станал епископ на сбора в сирийска Антиохия, известна днес като Антакие (Турция).

В съгласие със заповедта на Исус, християните от първи век проповядвали сред населението на Антиохия. Лука записал техния успех, като казал: „Господната ръка беше с тях, та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.“ (Деяния 11:20, 21) Под божествено ръководство последователите на Исус Христос станали известни с името християни. Този израз за първи път бил използуван в сирийска Антиохия. (Деяния 11:26) През първи век от н.е. апостол Павел отишъл в сирийска Антиохия, и тя станала негов дом. От Антиохия Варнава и Павел, придружавани от Йоан Марко, тръгнали на своята първа мисионерска обиколка.

Сигурно ранните християни от Антиохия са били много насърчени от посещенията на апостолите в техния град. Техният ентусиазиран отклик на истината от божието Слово несъмнено се дължал отчасти на укрепващите вярата посещения на представителите на ръководното тяло през първи век. (Деяния 11:22, 23) Колко  насърчително трябва да е било за тях да видят как толкова много жители на Антиохия отдават живота си на Йехова Бог! Но Теофил живял в Антиохия над 100 години след това.

Историкът Евсевий казал, че Теофил бил шестият епископ на Антиохия, като се брои от времето на апостолите на Христос. Теофил предал в писмен вид значителен брой дискусии и аргументи срещу ересите. Той се включва в около дванадесетте християнски апологети на своето време.

Поглед върху неговите писания

Отговаряйки на един по–ранен диалог, Теофил пише на езичника Отолиций следните встъпителни думи: „Дар словото и елегантният стил доставят удоволствие и такава възхвала, в която намира радост суетата на нещастните хора, които са с покварен ум.“ Теофил разяснява това, като казва: „Този, който обича истината, не се вслушва в украсени речи, но изследва истинската същност на речта . . . Ти ме обсипа с празни думи, като се хвалеше с боговете си от дърво и камък, изковани и леяни, издълбани и гравирани, които нито виждат, нито чуват, защото те са идоли и дело на човешките ръце.“ — Сравни Псалм 115:4–8.

Теофил изобличил измамността на идолопоклонството. В типичния си стил на писане той убедително, макар и многословно, се старае да обясни действителната същност на истинския Бог. Той разяснява: „Външният вид на Бога е неизразим и неописуем, и не може да бъде видян с плътски очи. Защото в слава Той е непостижим, във величие — неизмерим, във височина — непредставим, в сила — несравним, в мъдрост — ненадминат, в доброта — ненаподобяем, в милост — неизразим.“

Добавяйки още към това описание на Бога, Теофил продължава: „Но той е Господар, защото управлява над вселената; Баща, защото е преди всички неща; Оформител и Създател, защото Той е създал и направил цялата вселена; Всевишният, защото е над всичко, и Всемогъщият, защото самият Той управлява и обхваща всичко.“

След това, като насочва вниманието към конкретни неща, които Бог е извършил, Теофил продължава по начин, типичен за неговия задълбочен и донякъде повтарящ се стил, като казва: „Защото небесата са Негово дело, земята е Негово творение, морето е дело на ръцете Му; човекът е Негово създание и Негов образ; слънцето, луната и звездите са Негови творения, направени за знаци, и сезони, и дни, и години, така че да могат да служат и да бъдат слуги на човека; и всички неща Бог е направил от неща, които не са съществували, в неща, които съществуват, за да може чрез Неговите дела величието Му да стане известно и разбираемо.“

Друг пример за атаката на Теофил срещу фалшивите богове по неговото време се наблюдава в следните думи към Отолиций: „Имената на онези, на които казваш, че се покланяш, са имена на мъртви човеци. . . . И какви хора бяха те? Нима за Сатурн не се разбра, че е канибал, унищожаващ и разкъсващ собствените си деца? И ако наречеш сина му Юпитер, . . . как той беше кърмен от една коза . . . И другите му дела — неговото кръвосмешение, прелюбодейство и сладострастие.“

Разширявайки своята аргументация, Теофил укрепва своята позиция против езическото идолопоклонство. Той пише: „Трябва ли по–нататък да изброявам множеството животни, на които се покланят египтяните, както на влечуги, така и на добитък, и на диви зверове, и на птици, и речни риби . . . Гърците и другите народи се покланят на камък и дърво, и на всякакви други материали.“ „Но аз се покланям на Бога, на живия и истински Бог“ — заявява Теофил. — Сравни 2 Царе 22:47; Деяния 14:15; Римляни 1:22, 23.

 Ценно свидетелство

Предупрежденията и увещанията в труда на Теофил от три части, които опровергават Отолиций, съдържат много аспекти и подробности. Други писания на Теофил били насочени против Ермоген и Марсион. Той също така написал книги за образование и наставление, като добавял коментари върху евангелията. Но само един–единствен ръкопис — трите книги до Отолиций, се е запазил.

Първата книга е апология, написана до Отолиций в защита на християнската религия. Втората книга до Отолиций привежда доводи срещу възприетата езическа религия, теории, философи и поети. В третата книга на Теофил езическата литература бива сравнена с Писанията.

В началото на третата книга на Теофил, Отолиций очевидно все още бил на мнение, че Словото на истината е само една приказка. Теофил критикува Отолиций с думите: „Ти с радост търпиш глупавите. Иначе нямаше да бъдеш подтикнат от безумни хора да се покоряваш на празни думи и да вярваш в широко разпространената мълва.“

Каква била тази ‘широко разпространена’ мълва? Теофил разкрива източника. Клеветници „с безбожни устни фалшиво ни осъждат, [нас], които сме поклонници на Бога и се наричаме християни, като твърдят, че жените ни са общи и ги използуваме само за сексуални цели; и че извършваме дори кръвосмешение със собствените си сестри, и че — което е най–нечестиво и варварско от всичко — ядем човешка плът“. Теофил полагал усилия да се пребори с този изключително неточен езически възглед за християните през втори век. Той използувал светлината на истината, която се съдържа в божието вдъхновено Слово. — Матей 5:11, 12.

Доказателство за запознатостта на Теофил с божието Слово е, че той често го употребявал и се позовавал на стихове както от Еврейските, така и от Гръцките Писания. Той бил един от първите тълкуватели на евангелията. Многобройните позовавания на Теофил на Писанията дават изобилие от прозрение в мисленето, преобладаващо по негово време. Той използувал своите познания върху вдъхновените писания, за да покаже огромното им превъзходство над езическата философия.

Може подредбата на материала, дидактичният тон и постоянното повтаряне на нещата в писанията на Теофил да будят недоволство в някои хора. Понастоящем ние не можем да кажем до каква степен предсказаното отстъпничество може да е засегнало точността на неговите възгледи. (2 Солунци 2:3–12) Въпреки това, преди да умре, около 182 г. от н.е., Теофил явно бил известен като неуморим апологет, чиито писания представляват интерес за искрените християни от наше време.

[Снимка на страница 30]

Теофил смело опровергал аргументите на Отолиций

[Снимка на страница 28]

Илюстрациите на страници 28 и 30 са препечатани от Illustrirte Pracht - Bibel/Heilige Schrift des Alten und Neuen Testaments, nach der deutschen Uebersetzung D. Martin Luther’s