Въпроси на читатели
Въпроси на читатели
Исус казал: „На които простите греховете, простени им са, на които задържите, задържани са.“ Дали тези думи означават, че християните могат да прощават грехове?
Не съществуват библейски основания за заключението, че християните изобщо, или дори назначените в сборовете старейшини, са упълномощени от Бога да прощават грехове. Но това, което Исус казал на своите апостоли в Йоан 20:23, цитирано по–горе, посочва, че Бог дал на апостолите специални способности в това отношение. И тези думи на Исус могат да бъдат свързани с това, което той казал относно небесните решения в Матей 18:18, NW.
Християните могат да прощават известни простъпки, в съгласие със съвета на апостол Павел, записан в Ефесяни 4:32: „Бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.“ Тук Павел говорел за лични проблеми между християните, като например необмислени приказки. Те трябва да се стремят да уреждат тези въпроси, като си прощават един на друг. Припомни си думите на Исус: „И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.“ — Матей 5:23, 24; 1 Петър 4:8.
Но контекстът на Йоан 20:23 подсказва, че Исус говорел за по–сериозни грехове, както личи от другите неща, които той казал тогава пред онези конкретни свои слушатели. Нека да видим защо.
В деня, в който бил възкресен, Исус се появил пред учениците в една заключена стая в Йерусалим. Повествованието казва: „И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух. На които простите греховете, простени им са, на които задържите, задържани са.“ — Йоан 20:21–23.
Вероятно учениците, за които се говори тук, били предимно верните апостоли. (Сравни стих 24.) Като духнал върху тях и казал: „Приемете Светия Дух“, Исус символично им дал да разберат, че скоро светият дух щял да бъде излят върху тях. Исус казал още, че те щели да получат пълномощия във връзка с прощаването на греховете. Логично е неговите две изказвания да са свързани, като едното води до другото.
Петдесет дни след своето възкресение, на Петдесетница, Исус излял светия дух. Какво постигнало това? Първо, онези, които получили духа, били родени отново като духовни синове на Бога с надеждата да бъдат съцаре с Христос в небесата. (Йоан 3:3–5; Римляни 8:15–17; 2 Коринтяни 1:22) Но това изливане на духа направило нещо повече. Някои от тези, които го получили, придобили чудодейни способности. Посредством тях някои можели да говорят на чужди езици, които преди това не знаели. Други можели да пророкуват. А трети можели да лекуват болните или да възвръщат мъртвите към живот. — 1 Коринтяни 12:4–11.
Тъй като думите на Исус в Йоан 20:22 сочели към това изливане на светия дух върху учениците, неговите свързани с това думи относно прощаването на грехове изглежда означават, че чрез действие на светия дух на апостолите било осигурено от Бога едно уникално пълномощие да прощават или да ‘задържат’ грехове. — Виж „Стражева кула“ (англ.), 1 март 1949 г., стр. 78.
Библията не ни дава пълно описание на всеки от случаите, когато апостолите са използували това пълномощие, нито пък е записала всеки случай, в който те използували чудодейния дар да говорят езици, да пророкуват или да изцеляват. — 2 Коринтяни 12:12; Галатяни 3:5; Евреи 2:4.
Един от случаите относно пълномощието на апостолите да прощават или да ‘задържат’ грехове бил този с Анания и Сапфира, които излъгали духа. Петър, който чул Исус да казва записаното в Йоан 20:22, 23, разобличил Анания и Сапфира. Най–напред Петър се обърнал към Анания, който веднага умрял. Когато по–късно Сафпира дошла и продължила да поддържа същата лъжа, Петър съобщил нейната присъда. Петър не простил греха ѝ, а казал: „Ето, нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.“ Тя също веднага умряла. — Деяния 5:1–11.
В този случай апостол Петър използувал специалното си пълномощие да изрази категорично ‘задържане’ на грях, едно придобито по чудодеен път разбиране за това, че Бог няма да прости греха на Анания и Сапфира. Изглежда също така, че апостолите имали свръхчовешко прозрение за случаи, при които били сигурни, че греховете са простени въз основа на жертвата на Христос. Така че тези упълномощени от духа апостоли можели да обявяват прощаването или задържането на греховете. a
С това не искаме да кажем, че всички помазани с духа старейшини по онова време са притежавали такива свръхестествени пълномощия. Можем да разберем това от думите, които апостол Павел казал относно мъжа, изключен от сбора в Коринт. Павел не казал: ‘Прощавам греховете на този мъж’ или дори: ‘Знам, че на небето са простили на този човек, затова го приемете обратно.’ Вместо това Павел подканил целия сбор да прости на този възстановен християнин и да проявява любов към него. Павел добавил: „А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз.“ — 2 Коринтяни 2:5–11.
След като човекът вече бил възстановен в сбора, всички християнски братя и сестри можели да простят, тоест, да не го обвиняват за това, което е извършил. Първо обаче той трябвало да се разкае и да бъде възстановен. Как можело да стане това?
Има сериозни грехове, с които трябва да се занимават старейшините на сбора, като например кражба, лъжа или груба неморалност. Те се опитват да поправят и да порицаят тези нарушители, подтиквайки ги към разкаяние. Но ако някой върши сериозен грях, без да се разкайва, тези старейшини прилагат божественото напътствие да изключат нарушителя. (1 Коринтяни 5:1–5, 11–13) Това, което Исус казал в Йоан 20:23, не се отнася за такива случаи. Тези старейшини нямат чудодейните дарове на духа, като например способността да изцеляват физическа болест или да възкресяват от мъртвите; тези дарове изпълнили целта си през първи век и след това престанали. (1 Коринтяни 13:8–10) Освен това днес старейшините не са упълномощени от Бога да прощават сериозни прегрешения, тоест, да обявят грешника за чист в очите на Йехова. Този вид прошка трябва да бъде основан на изкупителната жертва и само Йехова може да прощава въз основа на това. — Псалм 32:5; Матей 6:9, 12; 1 Йоан 1:9.
Както било в случая с мъжа в древен Коринт, когато един човек, извършил сериозен грях, отказва да се разкае, той трябва да бъде изключен. Ако по–късно той се разкае и върши дела, подобаващи на разкаянието, божията прошка е възможна. (Деяния 26:20) В такава ситуация Писанията дават повод на старейшините да вярват, че Йехова наистина е простил на нарушителя. Тогава, след като грешникът вече е възстановен, старейшините могат да му помогнат духовно да се укрепи във вярата. Другите в сбора могат да простят по същия начин, както християните в Коринт простили на изключения мъж, който тогава бил възстановен обратно в сбора.
Като разглеждат въпросите по този начин, старейшините няма да изграждат свои собствени стандарти на съдене. Те прилагат библейските принципи и следват отблизо процедурите, установени в Библията от Йехова. Следователно всяко прощаване или непрощаване от страна на старейшините ще бъде в смисъла на думите на Исус, записани в Матей 18:18, NW: „Наистина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъдат неща, вързани на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъдат неща, развързани на небесата.“ Техните действия просто ще отразяват начина, по който Йехова гледа на нещата, както е представен в Библията.
Следователно това, което Исус казал, както е записано в Йоан 20:23, не е в противоречие с останалата част от Писанията, но посочва, че апостолите били специално упълномощени относно прошката, съгласно своята специална роля в ранните дни на християнския сбор.
[Бележка под линия]
a Още преди да умре и да осигури откупа, Исус имал властта да каже, че на някой са му простени греховете. — Матей 9:2–6; сравни „Въпроси на читатели“ в „Стражева кула“ от 1 август 1995 г.