Нарастващо разпространение на лошите новини

ДАЛИ си забелязал, че заглавията, съобщаващи лоши новини, събуждат повече интерес у читателите, отколкото онези, които предават добри новини? Независимо дали това е заглавие във вестник относно природно бедствие, или е някаква бляскава клюка, поместена на корицата на лъскаво списание, изглежда, че лошите новини се продават по–добре от добрите новини.

Днес няма недостиг на лоши новини. Но понякога човек се пита дали лошите новини са това, което репортерите и журналистите са обучени да търсят и да издирват, изключвайки всякакви добри новини.

Изобилни в историята

Наистина лошите новини изобилствуват през вековете, като далеч надвишават всички добри новини. В историческите летописи везните тежко се накланят към човешкото страдание, разочарование и безнадеждност, които са били участта на човечеството.

Нека да разгледаме само няколко примера. Книгата Chronicle of the World [„Хроника на света“], създадена от Жак Легран, представя сбирка от разкази, всеки от които е писан за определената дата, на която се е случило събитието, но сякаш е разказан от съвременен журналист, съобщаващ за събитието. От тези грижливо проучени и подбрани сведения ние придобиваме един по–общ поглед върху широко разпространените лоши новини, които човекът е чувал по време на своето изпълнено с тревоги съществувание тук на планетата Земя.

Първо обърни внимание на следното ранно сведение от Гърция от 429 г. пр.н.е. То съобщава за войната, която тогава избухнала между Атина и Спарта: „Градът–държава Потидея беше принуден да се предаде на обсадилите го атиняни, след като беше доведен до такава степен на глад, че жителите му ядяха телата на мъртвите.“ Наистина лоши новини!

Отивайки към първи век преди нашата ера, намираме едно ярко описание на смъртта на Юлий Цезар, с дата ‘Рим,  15 март 44 г. пр.н.е.’ „Юлий Цезар беше убит. Той беше прободен от група заговорници, някои от които негови най–близки приятели, докато сядаше на мястото си в Сената днес, 15–и март.“

През вековете, които последвали, лошите новини продължили да изобилствуват. Един шокиращ пример е следната новина от Мексико от 1487 г.: „В най–пищното жертвоприношение, което някога е виждала столицата на ацтеките, Теночтитлан, 20 000 души изгубиха сърцата си в жертва на Уитцилопочтли, бога на войната.“

Не само жестокостта на човека е осигурявала лоши новини, но и неговата небрежност е разширила дългия им списък. Големият пожар в Лондон изглежда е бил такова бедствие. Сведението от Лондон (Англия), с дата 5 септември 1666 г., казва: „Най–сетне, след четири дни и нощи, огънят в Лондон беше спрян от херцога на Йорк, който докара военноморски екипи с оръдия, за да взривят сградите по пътя на пламъците. Около 1600 декара бяха унищожени до основи, като бяха разрушени 87 църкви и над 13 000 къщи. Като по чудо само девет души изгубиха живота си.“

Към тези примери за лоши новини трябва да прибавим епидемиите, които са бушували по много континенти — например епидемията от холера в началото на трийсетте години на деветнадесети век. Отпечатаното заглавие, съобщаващо за това, казва: „Призракът на холерата преследва Европа.“ Реалистичното сведение, което следва, описва лошата новина от най–ужасяващата ѝ страна: „Холерата, непозната в Европа до 1817 г., се разпространява на запад от Азия. Населението на руските градове като Москва и Санкт Петербург вече оредява — повечето от жертвите са сред бедните жители на градовете.“

Нарастване през последните години

И макар че е вярно, че лошите новини са били реалност в историята, последните десетилетия на настоящия 20–и век доказват, че лошите новини се увеличават, да, броят им нараства неимоверно бързо.

Несъмнено новините относно войни са най–лошият вид лоши новини, които нашият век чу. През двете най–големи войни в историята — така наречените Първа световна война и Втора световна война — безспорно имаше лоши новини, съобщавани в ужасяващ размер. Но това наистина е само частица от лошите новини, които донесе този нещастен век.

Разгледай само няколко заглавия, подбрани произволно:

1 септември 1923 г.: Земетресение срива Токио — 300 000 мъртви; 20 септември 1931 г.: Криза — Великобритания обезценява лирата; 25 юни 1950 г.: Северна Корея нахлува в Южна; 26 октомври 1956 г.: Унгарците се вдигат срещу съветското управление; 22 ноември 1963 г.: Джон Кенеди е застрелян в Далас; 21 август 1968 г.: Съветски танкове пристигат да потушат въстанието в Прага; 12 септември 1970 г.: Отвлечени реактивни самолети взривени в пустинята; 25 декември 1974 г.: Ураганът Трейси изравнява със земята град Дарвин — 66 убити; 17 април 1975 г.: Камбоджа пада в ръцете на комунистическите сили; 18 ноември 1978 г.: Масово самоубийство в Гвиана; 31 октомври 1984 г.: Г–жа Ганди е застреляна; 28 януари 1986 г.: Космическа совалка експлодира при излитане; 26 април 1986 г.: Съветски реактор гори; 19 октомври 1987 г.: Крах на стоковата борса; 25 март 1989 г.: Аляска засегната от изтичащ петрол; 4 юни 1989 г.: Множество убийства на протестиращи на площад Тянанмън.

Да, историята показва, че лошите новини винаги са изобилствували, докато добрите новини винаги са били сравнително оскъдни. И с нарастването на броя на лошите новини през последните десетилетия, добрите новини намаляват с всяка изминала година.

Защо трябва да е така? Винаги ли ще бъде така?

Следващата статия ще се занимае с тези два въпроса.

[Информация за източника на снимката на страница 3]

WHO/League of Red Cross