„Време за мълчание, и време за говорене“

КОЛКО пъти си съжалявал: ‘По–добре да не бях казвал това’? Но може да си спомняш други случаи, когато пък не си казал нещо, което е трябвало да кажеш. Припомняйки си случая, може да си помислиш: ‘По–добре да бях казал нещо.’

Библията казва, че има „време за мълчание, и време за говорене“. (Еклисиаст 3:7) Следователно проблемът тук е да решим кога да говорим и кога да мълчим. Нашата несъвършена човешка натура често ни подтиква да правим и да казваме неща в погрешния момент. (Римляни 7:19) Как можем да контролираме своя буен език? — Яков 3:2.

Начини, по които да обуздаем езика

Като помощ при решаването кога да говорим и кога да мълчим, ние не се нуждаем от дълъг списък, имащ за цел да обхване всяка възможна ситуация. Вместо това е необходимо да бъдем ръководени от качества, които са съществена част от християнската личност. Кои са тези качества?

Исус Христос обяснил, че любовта е основното качество, подбуждащо неговите ученици. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ — казал той. (Йоан 13:35) Колкото повече проявяваме тази братска любов, толкова по–добре ще контролираме езика си.

Две взаимно свързани качества също ще помогнат много. Едното от тях е смирение. То ни дава възможност да ‘считаме другия по–горен от себе си’. (Филипяни 2:3) Другото качество е кротост, която ни пази ‘да се въздържаме при сблъсък със зло’. (2 Тимотей 2:24, 25, NW) В лицето на Исус Христос имаме един съвършен пример за това как трябва да бъдат проявявани тези качества.

Тъй като е по–трудно да контролираме езика си, когато сме под натиск, нека да разгледаме нощта преди смъртта на Исус — време, когато той бил ‘мъчително притеснен’. (Матей 26:37, 38, NW) Нищо чудно, че Исус изпитвал такива чувства, тъй като вечното бъдеще на човечеството зависело от това дали щял да остане верен на Бога. — Римляни 5:19–21.

Несъмнено за Исус това било време да говори със своя небесен Баща. Затова той се усамотил за молитва, като казал на трима от своите ученици да бдят. След известно време той дошъл и ги намерил заспали. Тогава казал на Петър: „Не можахте ли ни един час да бдите с Мене?“ Това любещо порицание било придружено от думи, които показвали разбиране на тяхната слабост. Той казал: „Духът е бодър, а тялото — немощно.“ По–късно Исус отново дошъл и намерил учениците заспали. Той им говорил любезно и ‘ги оставил и отишъл да се помоли трети път’. — Матей 26:36–44.

Когато Исус за трети път намерил учениците заспали, той не бил груб, но казал: „Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.“ (Матей 26:45) Само някой със сърце, изпълнено с любов, с наистина кротък и смирен характер, може да използува езика по този начин в такъв труден момент. — Матей 11:29; Йоан 13:1.

Скоро след това Исус бил арестуван и съден. От това научаваме, че понякога е най–добре да мълчим, дори когато участвуваме в нашата християнска проповедна служба. Тъй като търсели за какво да обвинят Исус, първосвещениците нямали  никакъв интерес да научат истината. Затова в тази нажежена атмосфера Исус мълчал. — Сравни Матей 7:6.

Исус обаче не мълчал, когато първосвещеникът попитал: „Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?“ (Матей 26:63) Тъй като Исус бил поставен под клетва, за него било време да говори. Затова той отговорил: „Ти рече. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.“ — Матей 26:64.

През този много важен ден Исус проявил съвършен контрол над своя език. В неговия случай любовта, кротостта и смиреността били част от характера му. Как можем да използуваме тези качества, за да контролираме езика си, когато сме под натиск?

Да контролираме езика си, когато сме ядосани

Когато се ядосаме, често губим контрол над езика си. Например, веднъж Павел и Варнава имали различни мнения. „Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоана, наречен Марко; а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото. И тъй, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг.“ — Деяния 15:37–39.

Майкъл, a който няколко години работил на строителни обекти, разказва: „Имаше един човек на строежа, който добре познавах и уважавах. Но той изглежда постоянно намираше недостатъци в работата ми. Чувствувах се наранен и раздразнен, но сдържах чувствата си в себе си. Един ден нещата достигнаха връхната си точка, когато той критикуваше работата, която току–що бях свършил.

Излях всички чувства, които бях насъбрал в себе си. Както бях превъзбуден, не мислех за лошото впечатление, което трябва да е направило това на всички други около нас. През останалата част на деня не исках да говоря с него, нито дори да го видя. Сега осъзнавам, че не се отнесох както трябва към проблема. Щеше да е много по–добре, ако тогава бях мълчал и бях говорил, когато ядът ми мине.“

За щастие християнската любов подтикнала тези две личности да анализират различията си. Майкъл обяснява: „След един искрен разговор започнахме да се разбираме по–добре и сега имаме здраво приятелство.“

Както научил Майкъл, ако сме ядосани, понякога е мъдро да мълчим. „Търпеливият човек е благоразумен“ — се казва в Притчи 17:27. Благоразумието и братската любов ще ни помогнат да контролираме порива си да наприказваме нещо, което наранява. Ако сме били обидени, нека да говорим с другата личност насаме с кротък и смирен дух, с цел да възстановим мира. Какво да се направи, ако вече се е случило такова изливане на яда? Тогава любовта ще ни подтикне да преглътнем гордостта си и смирено да търсим начин да се поправим. Това е време да говорим, да изразим съжаление и да излекуваме наранените чувства посредством искрено общуване. — Матей 5:23, 24.

Когато мълчанието не е решение

Гняв или раздразнение могат да ни накарат да престанем да говорим с човека, който ни дразни. Това може да бъде много вредно. „През първата година на брака  ни имаше случаи, когато не говорех на съпруга си по цели няколко дни — споделя Мария. b — Обикновено това не се дължеше на големи проблеми, по–скоро на натрупване на малки раздразнения. Продължавах да мисля за всички тези дразнения, докато те станаха едно голямо като планина препятствие. Тогава дойде моментът, когато не можех да издържам повече и просто спрях да говоря на съпруга си, докато раздразнението ми премине.“

Мария добавя: „Един библейски стих — ‘слънцето да не залезе в разгневяването ви’ — ми помогна да пренаглася мисленето си. Съпругът ми и аз работихме усилено, за да подобрим общуването, така че да не се появяват проблеми. Не беше лесно, но след десет години семеен живот съм щастлива да кажа, че тези периоди на студено мълчание са по–редки. Трябва да призная обаче, че аз все още работя върху контролирането на тази склонност.“ — Ефесяни 4:26.

Както е разбрала Мария, когато между двама души съществуват обтегнати взаимоотношения, прекъсване на общуването не е решение. При тези обстоятелства е вероятно неприязънта да нарасне и на взаимоотношенията може да бъде навредено. Исус казал, че трябва да бъдем ‘бързи в разрешаването на проблемите’. (Матей 5:25, NW) „Дума казана на място“ може да ни помогне да ‘търсим мир’. — Притчи 25:11; 1 Петър 3:11.

Също така е необходимо да говорим, когато се нуждаем от помощ. Ако страдаме поради някакъв духовен проблем, може да не ни се иска да натоварваме други. Но ако мълчим, проблемът може да стане по–сериозен. Назначените християнски старейшини се грижат за нас и, ако им позволим, несъмнено са готови да помогнат. Това е време, когато трябва да говорим. — Яков 5:13–16.

Преди всичко трябва редовно да говорим с Йехова в искрена молитва, както правел Исус. Да, нека ‘изливаме сърцата си’ пред нашия небесен Баща. — Псалм 62:8; сравни Евреи 5:7.

„Време за говорене“ за божието Царство

Християнската служба е задача от Бога, която трябва да бъде изпълнена, преди да дойде краят. Затова, както никога досега, е жизненоважно служителите на Йехова да известяват добрата новина на Царството. (Марко 13:10) Както апостолите, истинските християни просто ‘не могат да не говорят това, що са видели и чули’. — Деяния 4:20.

Разбира се, не всеки иска да чуе добрата новина. Всъщност, когато изпращал учениците си да проповядват, Исус ги съветвал да ‘разпитват кой е достоен’. Тъй като Йехова никога не насилва никого да му се покланя, ние няма да се заинатяваме и да говорим на някого, който твърдо отхвърля посланието на Царството. (Матей 10:11–14) Но ние се радваме да говорим за царуването на Йехова на онези, ‘които имат правилна нагласа за вечен живот’. — Деяния 13:48, NW; Псалм 145:10–13.

Любовта, кротостта и смиреността са качества, които могат да ни помогнат да контролираме несъвършената си склонност да говорим прибързано или да потънем в напрегнато мълчание. Като растем в тези качества, ще бъдем по–добре подготвени да правим разлика между правилното и неправилното време за говорене.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 23]

Проблемите могат да се разрешат посредством добро общуване