Въпроси на читатели

Можем ли да кажем, че днешните божии служители, които имат земна надежда, притежават в такава степен божия дух, в каквато и помазаните с духа християни?

Този въпрос не е нов. Същата тема беше разгледана във „Въпроси на читатели“ в „Стражева кула“ от 15 април 1952 г. Много хора са станали Свидетели оттогава, затова можем отново да разгледаме въпроса и същевременно да направим преглед на онова, което се казваше в по–ранния материал.

По принцип отговорът е „да“, верните братя и сестри от класа на ‘другите овце’ могат да имат еднакъв дял с помазаните в получаването на божия свети дух. — Йоан 10:16.

Това разбира се не означава, че духът действува по един и същи начин върху всички хора. Спомни си за верните служители в предхристиянските времена, които безспорно получавали божия дух. Със сила от духа някои от тях убивали свирепи зверове, лекували болести, дори възкресявали мъртви. Те се нуждаели от духа и за да напишат вдъхновените книги на Библията. (Съдии 13:24, 25; 14:5, 6; 3 Царе 17:17–24; 4 Царе 4:17–37; 5:1–14) „Стражева кула“ казва: „Макар че не били от класа на помазаните, те били изпълнени със светия дух.“

От друга страна, обърни внимание на мъжете и жените през първи век, които били помазани със светия дух, ставайки духовни синове на Бога с небесна надежда. Всички били помазани, но това не означава, че впоследствие духът е действувал по един и същи начин във всички тях. Това става ясно от 1 Коринтяни, глава 12. Там апостол Павел разглежда дарбите на духа. В стихове 8, 9 и 11 четем: „На един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; . . . А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.“

Ясно е, че не всички помазани по онова време са притежавали чудотворните дарби на духа. В 1 Коринтяни, глава 14, Павел споменал едно събрание на сбора, на което един имал дарба да говори езици, но никой от присъствуващите нямал дарба да превежда. Въпреки това при един по–ранен случай всеки един от тях бил помазан с духа. Дали би било разумно да се каже, че братът, притежаващ дарба да говори езици, е имал повече от духа, отколкото другите присъствуващи? Не. Другите помазани не били онеправдани, сякаш не можели така добре като него да разбират Библията, или не можели така добре да издържат изпитания. Духът действувал по специален начин върху брата, който можел да говори на езици. Въпреки това, както пише Павел, и той, и те трябвало да стоят близо до Йехова и да ‘продължават да бъдат изпълвани с духа’. — Ефесяни 5:18, NW.

Що се отнася до членовете на остатъка днес, те несъмнено са получили божия дух. В даден момент той е действувал върху тях по специален начин — когато те са били помазани и са били осиновени като духовни синове. След това те ‘продължават да бъдат изпълвани с духа’, като имат помощта му, когато се опитват да разбират Библията по–ясно, да поемат инициативата в службата или да издържат на изпитания — лични или в организацията.

Макар че не са помазани, членовете на ‘другите овце’ получават светия дух в друго отношение. „Стражева кула“ от 15 април 1952 г. казва:

„‘Другите овце’ днес извършват същата проповедна дейност, както остатъка, в същите трудни условия, и проявяват същата вярност и непоколебимост. Те се хранят на една и съща духовна трапеза, ядат една и съща храна, поемат едни и същи истини. Бидейки от земния клас, със земна надежда и силен интерес към земните неща, те може би се интересуват повече от стихове, които се отнасят до земните условия в новия свят; докато членовете на помазания остатък с небесна надежда и силен личен интерес към нещата на духа, може би изследват по–старателно тези неща в божието Слово. . . . Но остава фактът, че едни и същи истини и едно и също разбиране са на разположение и на двата класа, и само това доколко човек полага усилия в изучаването, определя разбирането на небесните и земните неща, което те придобиват. Духът на Господаря е на разположение в равни порции и за двата класа, и познание и разбиране се дават по равно и на двата, с еднакви възможности да ги възприемат.“