Дали душата е безсмъртна?

ПРИЯТЕЛИТЕ и семейството тихо вървят след отворения ковчег. Те се вглеждат в мъртвия — едно 17–годишно момче. Приятелите му от училище едва го разпознават. Косата му е оредяла от химиотерапията, тялото му е много отслабнало от рака. Дали наистина е възможно това да е техният приятел? Само преди няколко седмици той беше изпълнен с идеи, с въпроси, с енергия — с живот! Разплакана, майката на момчето непрекъснато повтаря: „Сега Томи е по–щастлив. Бог искаше Томи да бъде с него в небето.“

Тази съкрушена майка намира известна надежда и утеха в мисълта, че нейният син все още живее по някакъв начин. В църквата са я учили, че душата е безсмъртна, че тя е седалището на характера, мислите, спомените — на „аз“–а. Душата на сина ѝ — смята тя — съвсем не е умряла; тъй като е живо духовно същество, при смъртта тя е напуснала неговото тяло и е отишла на небето, за да бъде с Бога и ангелите.

В такива трагични моменти човешкото сърце отчаяно се държи за всеки лъч надежда, затова не е трудно да се разбере защо това вярване е толкова привлекателно. Разгледай, например, начина, по който теологът Дж. Патерсън–Смит се изказва в творбата The Gospel of the Hereafter [„Евангелието на отвъдното“]: „Смъртта е нищожно, малко нещо в сравнение с това, което идва след нея — онзи прекрасен, прекрасен, прекрасен свят, в който ни въвежда Смъртта.“

По целия свят и в много религии и култури хората вярват, че човек носи в себе си една неумираща душа, един притежаващ съзнание дух, който продължава да живее, след като тялото умре. Това вярване е присъщо на почти всички от хилядите религии и секти на т.нар. християнство. То е официална доктрина и в юдаизма. Индусите вярват, че ‘атманът’, или душата, е бил създаден в самото начало на времето, че бива затворен в тялото при раждането и при смъртта се премества в друго тяло в един непрекъснат цикъл на прераждания. Мюсюлманите вярват, че душата се ражда заедно с тялото и продължава да живее, след като тялото умре. Други религии — африканският анимизъм, шинтоизмът, дори будизмът по свой начин — поучават различни варианти на същата тема.

Някои въпроси, предизвикващи безпокойство

Въпреки че схващането за една безсмъртна душа изглежда неоспоримо и едва ли не повсеместно, то повдига някои обезпокояващи въпроси. Например, хората се питат къде отива душата на един близък човек, ако той е водил не съвсем образцов начин на живот. Дали той ще се прероди в някоя по–нисша форма на живот? Или е изпратен в чистилището, където ще бъде пречистван чрез огън, докато бъде сметнат за достоен да отиде на небето? Или, още по–лошо — дали ще бъде измъчван вечно в огнен ад? Или е дух, който трябва да бъде омилостивен, както поучават много анимистки религии?

Подобни схващания създават обременяващи перспективи за живите. Дали трябва да омилостивяваме духовете на своите умрели близки, за да не ни отмъстят за нещо? Дали от нас се очаква да им помогнем да излязат от някакво ужасно чистилище? Или просто безпомощно треперим от ужас при мисълта за тяхното страдание в ада? Или се отнасяме към някои животни така, сякаш те носят душите на умрели хора?

Въпросите, които възникват относно Бога, едва ли са по–утешителни. Например, много родители, като майката, спомената в началото, отначало се утешават с мисълта, че Бог е „взел“ безсмъртната душа на детето им в небето, за да бъде с него. За мнозина обаче е само въпрос на време да започнат да се питат що за Бог е този, който би поразил едно невинно дете с някаква жестока  болест, отнемайки този скъп човек от съкрушените родители само за да пренесе детето в небето по–рано от обикновеното. Къде са справедливостта, любовта, милостта в такъв Бог? Някои дори поставят под въпрос мъдростта на такъв Бог. Те се питат защо един мъдър Бог е създал всички тези души на земята, ако се очаква, че все някога всички те ще отидат на небето? Нима това няма да означава, че земното сътворение е било наистина съвсем напразно? — Сравни Второзаконие 32:4; Псалм 103:8; Исаия 45:18; 1 Йоан 4:8.

Следователно е ясно, че доктрината за безсмъртието на човешката душа, по какъвто и начин да е поучавана тя, повдига объркващи въпроси, дори нелогични неща. Защо? Много от проблемите имат връзка с произхода на това учение. Може би за теб ще е просветляващо да изследваш накратко тези корени; и може би ще бъдеш изненадан да научиш какво казва самата Библия за душата. Тя предлага една далеч по–добра надежда за живот след смъртта от онази, която поучават повсеместно световните религии.