Въпроси на читатели

Дали би било разумно един християнин да се консултира с лечител на психически заболявания?

Сведения от някои страни посочват, че има увеличение на емоционалните и психическите заболявания в тези ‘последни дни’. (2 Тимотей 3:1) Християните изпитват дълбоко съчувствие, когато техни братя се разболеят, но те разбират, че всеки човек трябва да реши сам за себе си дали да търси лечение за болестта си и ако реши да търси — какъв вид лечение да избере. a „Всеки има да носи своя си товар.“ (Галатяни 6:5) Някои хора, които страдат тежко от шизофрения, маниакална депресия, дълбока клинична депресия, смущения относно натрапчиви идеи–фикс, самонараняване и други тежки смущения, са могли да водят сравнително нормален живот, след като са получили правилна професионална помощ.

На някои места е станало много модерно да се търси лечение. В много случаи пациентът няма сериозни психически смущения, но има трудности със справянето с някаква ситуация в живота. Именно Библията обаче дава най–ефикасната помощ в справянето с трудните проблеми в живота. (Псалм 119:28, 143) Чрез Библията Йехова дава мъдрост, мисловни способности и истинско познание — неща, които ни укрепват психически и емоционално. (Притчи 2:1–11; Евреи 13:6) Понякога, поради сериозни вътрешни вълнения верните служители на Бога могат да се изкажат неразумно. (Йов 6:2, 3) Яков 5:13–16 насърчава такива хора да се обърнат към старейшините за помощ и съвет. Един християнин може да бъде духовно болен или може да бъде изтощен от непроменящи се обстоятелства или от потискащо напрежение, или може да смята, че е жертва на несправедливост. (Еклисиаст 7:7; Исаия 32:2; 2 Коринтяни 12:7–10) Такъв човек може да намери помощ от старейшините, които ще ‘го помажат с масло’ — тоест, с опит ще му дадат утешителен съвет от Библията — и освен това ще „се молят над него“. Какъв ще бъде резултатът? „Молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне [от неговото униние или чувството му, че е изоставен от Бога].“

Какво да се прави обаче, ако психическото напрежение и объркване продължават, въпреки умелата помощ на духовните пастири? Някои хора в тази ситуация решават да се подложат на основно изследване на физическото състояние. (Сравни Притчи 14:30; 16:24; 1 Коринтяни 12:26.) Зад едно емоционално или психическо изтощение може да се крие физически проблем. В някои случаи лекуването на такъв проблем е донесло облекчение на емоционално болния човек. b Ако не са открити никакви физически проблеми, лекарят може при разговор с пациента да препоръча специалист по психически заболявания. Какво да се прави тогава? Както беше казано, това е решение, което всеки отделен човек трябва да обмисли за себе си. Другите не трябва да критикуват или да съдят. — Римляни 14:4.

Въпреки всичко трябва да бъде използувана практическа мъдрост и да се вземат мерки да не бъдат забравени библейските принципи. (Притчи 3:21; Еклисиаст 12:13) В случай на физическа болест пациентите са изправени пред различни видове лечения, от традиционната медицина до такива терапии като природолечение, акупунктура и хомеопатия. Съществуват също така различни видове лечители на психически заболявания. Сред тях са психоаналитици и други, които могат да ровят в личното минало на пациента, за да открият причините за странното поведение или болезнените емоции. Поведенческите психотерапевти могат да се опитват да помогнат на пациента да научи нови образци на поведение. Някои психиатри смятат, че повечето психически заболявания трябва да бъдат лекувани с лекарства. c За други пък се казва, че препоръчват диета и витамини.

Пациентите и техните семейства трябва да бъдат предпазливи, когато правят такива избори.  (Притчи 14:15) Интересно е да се отбележи, че професор Пол Макхю, директор на Отделението за психиатрия и поведенчески науки в Университета по медицина „Джон Хопкинс“, казва, че професията на лечителя на психически заболявания „е медицинско умение в начална фаза. Не е възможно неговите предположения лесно да се подплатят с доказателства, тъй като то се занимава със смущения в най–сложните области на човешкия живот — ума и поведението“. Тази ситуация създава поле за действие на ексцентричността и измамата, както и на добронамерените лечения, които могат повече да навредят, отколкото да помогнат.

Трябва също да бъде споменато, че докато психиатрите и психолозите имат професионални, следдипломни научни степени, много други хора, на които липсва каквато и да било професионална квалификация, действуват без надзор като съветници или терапевти. Някои са похарчили много пари, консултирайки се с такива неквалифицирани хора.

Дори при един опитен, квалифициран психиатър има неща, които трябва да се имат предвид. Когато избираме лекар или хирург, трябва да бъдем сигурни, че той ще уважи нашите основани на Библията възгледи. Подобно на това би било опасно да се консултираме с лечител на психически заболявания, който не уважава нашите религиозни и морални възгледи. Много християни се стремят усилено — въпреки психически и емоционални проблеми — да имат ‘същата нагласа на ума, каквато имал Христос Исус’. (Римляни 15:5, NW) Такива хора с право са загрижени относно нагласата на всички онези, които биха могли да окажат влияние на тяхното мислене или поведение. Някои специалисти гледат на ограниченията, наложени от библейските вярвания, като на ненужни и потенциално опасни за психическото здраве неща. Те могат да одобрят, дори да препоръчат, действия, които Библията осъжда, като например хомосексуализма или брачната невярност.

Тези мисли са включени в онова, което апостол Павел нарича „противоречия на криво нареченото знание“. (1 Тимотей 6:20) Те противоречат на истината за Христос и са част от ‘философията и празната измама’ на този свят. (Колосяни 2:8) Библейският стандарт е ясен: „Няма мъдрост, няма разум, няма съвещание против Господа.“ (Притчи 21:30) Лечителите на психически заболявания, които наричат „злото добро, а доброто зло“, са ‘лоши другари’. Вместо да допринесат за излекуването на нестабилните умове, те ще ‘покварят добрите нрави’. — Исаия 5:20; 1 Коринтяни 15:33.

Следователно, ако един християнин смята, че е необходимо да се консултира със специалист по психически заболявания, трябва да изследва внимателно квалификацията, нагласата и репутацията на този специалист, и възможния ефект от някакво лечение, което той би препоръчал. Ако един отчаян християнин не може да направи това сам, то може би някой зрял, близък приятел или роднина ще може да помогне. Един християнин, който не е сигурен в правилността на определено лечение, може да реши, че ще бъде от помощ да говори със старейшините в сбора — въпреки че крайното решение е лично негово (или на неговите родители, или съвместното решение на съпруга и съпругата). d

Днес науката може да направи много повече, отколкото в миналите времена, за да облекчи страданието. Въпреки това има много болести — както физически, така и психически, — които понастоящем са неизлечими и трябва да се понасят в тази система на нещата. (Яков 5:11) Междувременно „верният и разумен слуга“, старейшините и всички други в сбора протягат ръка на съчувствие и подкрепа към болните. И самият Йехова ги укрепва да издържат до славното време, когато вече няма да има болести. — Матей 24:45; Псалм 41:1–3; Исаия 33:24.

[Бележки под линия]