Дали Библията ни учи да вярваме в съдбата?

КЛЮКА! КЛЕВЕТА! Когато един уважаван член на обществото смята, че на името или на репутацията му са били нанесени щети от някакво фалшиво сведение, той се чувствува принуден да оправи нещата. Той може дори да предприеме законни действия срещу онзи, който е отговорен за тази клюка.

Но фатализмът не е нищо друго освен клевета против Всемогъщия Бог. Теорията твърди, че Бог лично е отговорен за всички трагедии и злополуки, които връхлитат човечеството. Ако вярваш в съдбата, може би си представяш, че Върховният господар на вселената е направил един списък, в който се казва нещо подобно на това: ‘Днес Джон ще пострада при автомобилна катастрофа, Фату ще се разболее от малария, къщата на Мамаду ще бъде разрушена от буря!’ Можеш ли наистина да бъдеш подтикнат да служиш на такъв Бог?

‘Но ако Бог не е отговорен за нашите нещастия, тогава кой е отговорен?’ — питат онези, които вярват в съдбата. Узман, младежът,  споменат в предишната статия, се питал относно това. Но той не трябвало да се досеща или да размишлява, за да стигне до истината. Той научил, че Бог се е очистил от тази клевета, чрез ученията, които се намират в Неговото вдъхновено Слово, Библията. (2 Тимотей 3:16) Нека да разгледаме тогава какво казва Библията по този въпрос.

Кой е виновен?

Наводнения, бури, земетресения — такива катастрофи често биват наричани „дела на Бога“. Но Библията не посочва, че Бог причинява такива бедствия. Да разгледаме една трагедия, която се случила преди векове в Средния изток. Библията ни казва, че единственият човек, който преживял тази катастрофа, съобщил: „Огън от Бога [еврейски израз, често означаващ светкавица] падна от небето, та изгори овцете и слугите и ги погълна.“ — Йов 1:16.

Въпреки че този ужасѐн човек може да е мислел, че Бог е отговорен за огъня, Библията показва, че Той не бил виновен. Прочети Йов 1:7–12 и ще научиш, че светкавицата била причинена не от Бога, а от неговия противник — Сатан Дявола! Не всички злополуки са директно действие на Сатан. Но е ясно, че няма причина да се обвинява Бог.

Всъщност, често когато нещата не вървят добре, хората са виновни. Провали в училище, в работата или в обществените взаимоотношения може да са резултат от липса на усилия и добра подготовка или може би от липса на съобразяване с другите. Подобно на това, болести, злополуки и смърт могат да са резултат от немарливост. Дори носенето на предпазен колан при каране на кола до голяма степен намалява възможността човек да бъде убит при автомобилна катастрофа. Коланът не би имал никакво значение, ако действуваше една непроменима „съдба“. Правилните медицински грижи и хигиена също драматично намаляват броя на случаите на преждевременна смърт. Дори някои бедствия, за които обикновено се казва, че са „дела на Бога“, всъщност са дела на човека — тъжното наследство на неуспешното управление на човека над земята. — Сравни Откровение 11:18.

„Според времето и случая“

Наистина има много тъжни събития, чиито причини не са съвсем ясни. Забележи обаче какво казва Библията в Еклисиаст 9:11: „Обърнах се, и видях под слънцето, че надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; но на всичките се случва според времето и случая.“ Следователно няма причина да вярваме, че Създателят причинява злополуките или че жертвите при злополуките биват наказвани по някакъв начин.

Самият Исус Христос оспорвал фаталистичните разсъждения. Говорейки за една трагедия, която била добре позната на неговите слушатели, Исус попитал: „Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Йерусалим? Казвам ви, не.“ (Лука 13:4, 5) Очевидно Исус приписал бедствието не на божията намеса, но на „времето и случая“.

Опустошителното въздействие на несъвършенството

Какво да кажем тогава за необяснените случаи на смърт и болести? Библията дава следното недвусмислено описание на човешкото състояние: „В Адама всички умират.“ (1 Коринтяни 15:22) Смъртта измъчва човечеството още откакто нашият праотец Адам стъпил на пътя на непослушанието. Точно както Бог предупредил, Адам оставил на потомството си като наследство смъртта. (Битие 2:17; Римляни 5:12) В крайна сметка тогава може да се проследи, че всички болести идват от нашия общ праотец Адам. Нашите наследени слабости също имат голяма връзка с разочарованията и провалите, които изпитваме в живота. — Псалм 51:5.

Обърни внимание на проблема с бедността. Вярващите в съдбата често са насърчавали страдащите да се примирят с трудното си съществувание. ‘Такава ни е съдбата’ — вярват те. Библията показва обаче, че човешкото несъвършенство е виновно, а не съдбата. Някои стават бедни,  когато ‘пожънат онова, което са посели’ чрез леност или неправилно разполагане със средствата. (Галатяни 6:7; Притчи 6:10, 11) Милиони души живеят в бедност, защото са жертва на алчни хора с власт. (Сравни Яков 2:6.) „Човек властвува над човека за негова повреда“ — казва Библията. (Еклисиаст 8:9) Не съществува никакво доказателство, позволяващо да се припише цялата бедност на Бога или на съдбата.

Вярването в съдбата — неговото вредно въздействие

Друг убедителен аргумент против вярването в съдбата е въздействието, което фатализмът може да има върху вярващите. Исус Христос казал: „Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.“ (Матей 7:17) Нека да разгледаме един „плод“ на фатализма — начина, по който той влияе на чувството за отговорност на хората.

Много е важно здравото чувство за лична отговорност. Това е едно от нещата, които подтикват родителите да се грижат за своите семейства, работниците да извършват съвестно задачите си, фабрикантите да произвеждат качествени продукти. Вярването в съдбата може да скове това чувство за отговорност. Представи си например, че колата на един човек има повреда в управлението. Ако има силно чувство за отговорност, той я поправя от загриженост за своя живот и за живота на спътниците си. От друга страна вярващият в съдбата може да пренебрегва риска, мислейки, че авария може да се случи само ако такава е ‘волята на Бога’!

Да, вярването в съдбата лесно може да допринесе за небрежност, леност, избягване да се поеме отговорност за нечии действия и много други негативни черти.

Пречка за нашите взаимоотношения с Бога?

Най–вредното от всичко е, че вярването в съдбата може да потисне у даден човек чувството за отговорност, или задължение, спрямо Бога. (Еклисиаст 12:13) Псалмистът подканя цялото човечество да ‘вкуси и да види, че Господ е благ’. (Псалм 34:8) Бог има определени изисквания за онези, които ще се радват на неговата доброта. — Псалм 15:1–5.

Едно такова изискване е разкаянието. (Деяния 3:19; 17:30) Това включва признаването на нашите грешки и правенето на необходимите промени. Като несъвършени хора всички ние сме направили много неща, за които да се разкайваме. Но ако човек вярва, че е безпомощна жертва на съдбата, тогава е трудно да изпитва нужда от разкаяние или да поеме отговорността за своите грешки.

За Бога псалмистът казал: „Твоето милосърдие е по–желателно от живота.“ (Псалм 63:3) Въпреки това вярването в съдбата е убедило милиони хора, че Бог е причинител на тяхното нещастие. Естествено, това е настроило много хора против него, като е затворило вратата на възможността да имат наистина близки взаимоотношения със Създателя. Преди всичко как би могъл да изпитваш любов към някого, за когото смяташ, че причинява всичките ти проблеми и изпитания? Така фатализмът издига пречка между Бога и човека.

Освободени от тиранията на съдбата

Младият Узман, споменат в началото, бил поробен от вярването в съдбата. Но когато Свидетелите на Йехова му помогнали да прецени начина си на мислене в светлината на Библията, Узман бил подтикнат да изостави вярването в съдбата. Резултатите били едно дълбоко чувство на облекчение и нов, положителен възглед за живота. Нещо по–важно — той започнал да опознава Йехова като Бог, който е „жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност“. — Изход 34:6.

Узман също започнал да осъзнава, че въпреки че не планира всеки детайл от живота, Бог има цел за бъдещето. a Във 2 Петър 3:13 се казва: „А според обещанието Му  очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.“ Свидетелите на Йехова са помогнали на милиони хора да култивират надеждата да живеят вечно като част от тази обещана „нова земя“. Те биха искали да помогнат и на теб.

Като растеш в точно познание на Библията, ще започнеш да разбираш, че бъдещето ти не зависи от някаква предопределена съдба, над която нямаш никакъв контрол. Тук са уместни думите на Моисей към древния Израил: „Положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; затова, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти; избери да любиш Господа твоя Бог, да слушаш гласа Му и да бъдеш привързан Нему.“ (Второзаконие 30:19, 20) Да, ти имаш влияние върху своето бъдеще. То не е в ръцете на съдбата.

[Бележка под линия]

[Снимки на страници 6, 7]

Тези бедствия не са ‘дела на Бога’

[Източници]

U.S. Coast Guard photo

WHO

UN PHOTO 186208 /M. Grafman