Законът на Христос

„[Аз] съм под закона на Христа.“ — 1 КОРИНТЯНИ 9:21, „Синодално издание“, 1993 г.

1, 2. (а) Как биха могли да бъдат избегнати много от грешките на човечеството? (б) Какво не научило псевдохристиянството от историята на юдаизма?

 „ХОРАТА и правителствата никога не са си вадили поуки от историята, нито пък са постъпвали според принципите, произтичащи от нея.“ Това са думи на един немски философ от 19–и век. Наистина ходът на историята е описван като „наниз от безумия“, серия от ужасяващи провали и кризи, много от които биха могли да бъдат избегнати просто ако човечеството беше склонно да се поучи от миналите си грешки.

² Същият този отказ да се извлече поука от миналите грешки се съдържа и в това обсъждане на божия закон. Йехова Бог заменил Моисеевия закон с още по–добър — закона на Христос. Но водачите на псевдохристиянството, които твърдят, че поучават този закон и живеят според него, не се поучиха от неразумните крайности на фарисеите. Така че псевдохристиянството изопачава закона на Христос и злоупотребява с него, точно както юдаизмът изопачавал Закона на Моисей. Как е възможно това? Първо, нека обсъдим самия закон — какво представлява той, кого управлява и как, и какво го различава от Моисеевия закон. След това ще изследваме как псевдохристиянството злоупотребява с него. Нека по този начин да се поучим от историята и да извлечем полза от нея!

Новият договор

3. Какво обещание дал Йехова относно един нов договор?

³ Кой освен Йехова Бог би могъл да подобри един съвършен закон? Моисеевият Договор на закона бил съвършен. (Псалм 19:7) Въпреки това обаче Йехова обещал: „Ето, идат дни, . . . когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет [нов договор — NW]; не такъв завет, какъвто направих с бащите им.“ Десетте заповеди — ядрото на Моисеевия закон — били написани върху каменни плочи. Но за новия договор Йехова казал: „Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им.“ — Йеремия 31:31–34.

4. (а) За кой Израил се отнася новият договор? (б) Кой друг освен духовните израилтяни е под закона на Христос?

⁴ Кой щял да бъде включен в този нов договор? Безспорно не буквалният ‘Израилев дом’, който отхвърлил Посредника на този договор. (Евреи 9:15) Не, този нов „Израил“ щял да бъде ‘Божи Израил’, народ от духовни израилтяни. (Галатяни 6:16; Римляни 2:28, 29) Към тази малка група от помазани с духа християни по–късно щяло да се присъедини едно „голямо множество“ от всички народи, чиито членове също ще се стремят да се покланят на Йехова. (Откровение 7:9, 10; Захария 8:23) Макар че няма да бъдат страна в новия договор, те също ще бъдат под закон. (Сравни Левит 24:22; Числа 15:15.) Като „едно стадо“ под „един пастир“ всички ще бъдат „под закона на Христа“, както писал апостол Павел. (Йоан 10:16; 1 Коринтяни 9:21, СИ–93) Павел нарекъл този нов договор „по–превъзходен“. Защо? Първо, защото той е основан на изпълнени обещания, а не на сенки на бъдещи неща. — Евреи 8:6; 9:11–14.

5. Каква е целта на новия договор, и защо той ще успее?

⁵ Каква е целта на този договор? Да създаде народ от царе и свещеници за благословията на цялото човечество. (Изход 19:6; 1 Петър 2:9; Откровение 5:10) Моисеевият  Договор на закона не родил такъв народ в най–пълния смисъл, защото Израил като цяло се разбунтувал и изгубил възможността си за това. (Сравни Римляни 11:17–21.) Новият договор обаче със сигурност ще успее, защото е свързан с много различен по вид закон. В какво отношение е различен той?

Законът, принадлежащ на свободата

6, 7. Как законът на Христос предлага по–голяма свобода от онази, която предлагал Моисеевият закон?

⁶ Законът на Христос многократно е свързван със свободата. (Йоан 8:31, 32) Той е наричан „закона на свободата“ и „съвършения закон на свободата“. (Яков 1:25; 2:12) Разбира се, всяка свобода сред хората е относителна. И въпреки това този закон предлага много по–голяма свобода от своя предшественик — Моисеевия закон. Как така?

⁷ Първо, никой не е роден под закона на Христос. Такива фактори като раса и място на раждане нямат значение. Истинските християни свободно избират в сърцата си да приемат ярема на подчинението спрямо този закон. Правейки това, те установяват, че той е милостив ярем, лек товар. (Матей 11:28–30) Та нали Моисеевият закон бил замислен да учи човека на това, че е грешен и че силно се нуждае от изкупителна жертва, която да го откупи. (Галатяни 3:19) Законът на Христос обаче учи, че Месията е дошъл, платил е цената на откупа със своя живот и е открил пътя за нас да бъдем освободени от ужасното потисничество на греха и смъртта! (Римляни 5:20, 21) За да извлечем полза от това, ние трябва да ‘вярваме’ в тази жертва. — Йоан 3:16.

8. Какво включва законът на Христос, но защо живеенето според него не изисква наизустяването на стотици правни постановления?

⁸ ‘Да вярваш’ означава да живееш според закона на Христос. Това включва да се подчиняваш на всички Христови заповеди. Дали това означава да помниш стотици закони и постановления? Не. Докато Моисей, посредникът на стария договор, записал Моисеевия закон, Исус, посредникът на новия договор, не записал нито един закон. Вместо това той живеел този закон. Чрез своя съвършен начин на живот той оставил образец, който да следват всички. (1 Петър 2:21) Може би по тази причина поклонението на ранните християни било наричано ‘Пътят’. (Деяния 9:2; 19:9, 23; 22:4; 24:22) За тях законът на Христос бил онагледен в живота на Христос. Да подражават на Христос означавало да се покоряват на този закон. Тяхната силна любов към него означавала, че този закон наистина бил записан върху сърцата им, както било пророкувано. (Йеремия 31:33; 1 Петър 4:8) А онзи, който е послушен от любов, никога не се чувствува потискан — още една причина, поради която законът на Христос може да бъде наречен ‘закон на свободата’.

9. Каква е същината на закона на Христос, и как този закон включва нова заповед?

⁹ Ако любовта била важна за Моисеевия закон, то тя е самата същност за християнския закон. Така законът на Христос включва една нова заповед — християните трябва да изпитват самопожертвувателна любов един към друг. Те трябва да обичат, както обичал Исус; той доброволно дал живота си за своите приятели. (Йоан 13:34, 35; 15:13) Така че може да се каже, че законът на Христос е дори още по–възвисен израз на теокрацията от закона на Моисей. Както вече посочи това списание: „Теокрацията е управление на Бога; Бог е любов; следователно теокрацията е управление чрез любов.“

Исус и фарисеите

10. Как ученията на Исус били в контраст с тези на фарисеите?

¹⁰ Тогава едва ли е учудващо, че Исус влязъл в конфликт с юдейските религиозни водачи по онова време. ‘Съвършеният закон на свободата’ бил напълно отдалечен от умовете на книжниците и фарисеите. Те се опитвали да контролират хората чрез направени от човека правила. Техните учения били потиснически, осъждащи, отрицателни. В рязък контраст с  това ученията на Исус били изключително укрепващи и положителни! Той бил практичен и се насочвал към действителните нужди и грижи на хората. Той поучавал просто и с искрено чувство, като използувал примери от ежедневния живот и черпел от авторитета на божието Слово. Затова ‘множествата били смаяни от начина му на поучаване’. (Матей 7:28, NW) Да, ученията на Исус достигнали сърцата им!

11. Как Исус показал, че е трябвало Моисеевият закон да бъде прилаган разумно и с милост?

¹¹ Вместо да добавя още правила към Моисеевия закон, Исус показал как юдеите трябвало да прилагат този закон — разумно и с милост. Припомни си например случая, когато към него се обърнала една жена, страдаща от кръвотечение. Според Моисеевия закон всеки, до когото се докоснела тя, ставал нечист, така че тя безспорно не трябвало да бъде сред множеството от хора! (Левит 15:25–27) Но тя толкова силно искала да бъде излекувана, че си проправила път сред тълпата и докоснала дрехата на Исус. Начаса кръвотечението спряло. Дали той я укорил за това, че нарушила Закона? Не; той разбрал отчаянието ѝ и показал най–голямата идея на Закона — любовта. Със съчувствие той казал на жената: „Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.“ — Марко 5:25–34.

Дали законът на Христос позволява прекалено много?

12. (а) Защо не бива ние да правим извода, че Христос позволява всичко? (б) Какво показва, че правенето на много закони води до създаването на много пролуки?

¹² Тогава дали трябва да направим извода, че щом законът на Христос е закон „на свободата“, той позволява прекалено много неща, докато въпреки своите устни традиции, фарисеите поне държали поведението на хората в някакви строги граници? Не. Днешните правни системи показват, че често колкото повече закони има, толкова повече пролуки в тях намират хората. a По  времето на Исус многото фарисейски правила насърчавали търсенето на пролуки, формалното извършване на дейности, лишени от любов, и култивирането на една външност, построена на праведност в собствените очи, която да замаскира вътрешната поквара. — Матей 23:23, 24.

13. Защо законът на Христос води до по–висок стандарт на поведение, отколкото всеки писан кодекс от закони?

¹³ Законът на Христос за разлика от това не подхранва такива нагласи. Всъщност подчиняването на закон, основан на любовта към Йехова, и на който се подчиняват в подражание на самопожертвувателната любов на Христос към другите, води до далеч по–висок стандарт на поведение, отколкото следването на един официален кодекс от закони. Любовта не търси пролуки; тя ни възпира от това да вършим вредящи неща, които един кодекс от закони може да не забранява директно. (Виж Матей 5:27, 28.) Така че законът на Христос ще ни подтикне да вършим неща за другите — да проявяваме щедрост, гостоприемство и любов — по начини, по които никой официален закон не може да ни накара да го направим. — Деяния 20:35; 2 Коринтяни 9:7; Евреи 13:16.

14. Какво въздействие оказало живеенето според закона на Христос върху християнския сбор от първи век?

¹⁴ Сборът се радвал на сърдечна, любеща атмосфера, сравнително изчистена от закостеняла, осъждаща и лицемерна нагласа, преобладаващи в синагогите от онова време, в степента, в която членовете на ранния християнски сбор живеели според закона на Христос. Сигурно членовете на тези току–що ‘прохождащи’ сборове наистина са усещали, че живеят според „закона на свободата“!

15. Кои са някои от ранните усилия на Сатан да поквари християнския сбор?

¹⁵ Но Сатан горял от желание да поквари християнския сбор отвътре, точно както покварил и народа на Израил. Апостол Павел предупредил относно подобни на вълци мъже, които „ще говорят извратено“ и ще потискат стадото на Бога. (Деяния 20:29, 30) Той трябвало да се бори с юдаизатори, които се опитвали да заменят относителната свобода на закона на Христос с робството на Моисеевия закон, който бил изпълнен в лицето на Христос. (Матей 5:17; Деяния 15:1; Римляни 10:4) След като и последният апостол умрял, вече нямало никакви пречки пред това отстъпничество. Така че покварата се разпространила навсякъде. — 2 Солунци 2:6, 7.

Псевдохристиянството замърсява закона на Христос

16, 17. (а) Под какви форми се проявила покварата в псевдохристиянството? (б) Как законите на католическата църква прокарват изопачен възглед за сексуалните отношения?

¹⁶ Както и при юдаизма покварата в псевдохристиянството се явила в много форми. То също станало жертва на фалшиви учения и разпуснат морал. И неговите усилия да запази паството си от външни влияния често се оказвали разяждащи за онова, което било останало от истинското поклонение. Процъфтявали закостенели и небиблейски закони.

¹⁷ Католическата църква е била начело в създаването на огромни комплекси от църковни закони. Тези закони били особено извратени по отношение на сексуалните въпроси. Според книгата Sexuality and Catholicism [„Сексуалността и католицизмът“] църквата възприела гръцката стоическа философия, която се отнасяла със съмнение към всякакви видове удоволствия. Църквата започнала да учи, че всяко сексуално удоволствие, включително и получаваното от нормалните семейни отношения, е грях. (Съпостави с Притчи 5:18, 19.) Твърдяло се, че сексуалните отношения са само за продължаване на рода, за нищо друго. Затова църковният закон осъждал всеки вид предпазване от забременяване като много сериозен грях, който понякога изисквал дълги години на покаяние. Освен това на свещениците било забранено да се женят — едно постановление, което породило много незаконни сексуални отношения, включително и малтретирането на деца. — 1 Тимотей 4:1–3.

18. Какъв бил резултатът от умножаването на църковните закони?

 ¹⁸ Когато броят на църковните закони нараснал, те били организирани в книги. Тези книги започнали да замъгляват и изместват Библията. (Сравни Матей 15:3, 9.) Подобно на юдаизма католицизмът не се доверявал на нерелигиозни писания и смятал голяма част от тях за заплаха. Този възглед скоро надхвърлил разумното предупреждение на Библията по този въпрос. (Еклисиаст 12:12; Колосяни 2:8) Йероним, един църковен автор от четвърти век от н.е., възкликнал: „О, Господарю, ако аз някога пак притежавам светски книги или ги чета, отрекъл съм се от тебе.“ След време църквата се заела с цензурирането на книги — дори и на онези, които били на светски теми. Така през 17–и век астрономът Галилео Галилей бил цензуриран за това, че написал, че земята се върти около слънцето. Упоритото настояване на църквата да има последната дума по всички въпроси — дори и в областта на астрономията — в крайна сметка започнало да действува в посока на подкопаването на вярата в Библията.

19. Как манастирите подпомагали закостенялата авторитарност?

¹⁹ Правенето на църковни правила процъфтявало в манастирите, където монасите се отделяли от света, за да живеят отшелнически. Повечето католически манастири се придържали към „Правилото на свети Бенедикт“. Абатът (термин, производен от арамейската дума за „татко“) управлявал с абсолютна власт. (Сравни Матей 23:9.) Ако един монах получел подарък от родителите си, абатът трябвало да реши дали подаръка ще вземе монахът, или някой друг. Освен че осъждало вулгарностите, едно правило забранявало несериозните разговори и шегите, казвайки: „Никой ученик не трябва да казва такива неща.“

20. Какво показва, че протестантството също се оказало подпомагащо небиблейска авторитарност?

²⁰ Протестантството, което се стремяло да реформира небиблейските крайности на католицизма, скоро също затънало в правенето на потиснически правила, на които липсвали всякакви основания в закона на Христос. Например, водачът на реформацията Жан Калвин бил наречен „законодателят на обновената църква“. Той управлявал протестантската църква в Женева посредством множество твърди правила, налагани от „старейшини“, чийто „пост — отбелязал Калвин — се състои в това да надзирават живота на всекиго“. (Противопостави 2 Коринтяни 1:24.) Църквата контролирала пивниците и определяла какви теми за разговор са позволени. Имало строги наказания за простъпки като например пеене на несериозни песнички или танцуване. b

Поуки от грешките на псевдохристиянството

21. Какви са били всеобщите резултати от склонността на псевдохристиянството да ‘престъпва границата на писаното’?

²¹ Дали всички тези правила и закони действували така, че да предпазят т.нар. християнство от поквара? Точно обратното! Днес псевдохристиянството се е разделило на стотици секти — от твърде строги до позволяващи всичко. Всички те по един или друг начин са ‘престъпили границата  на писаното’, позволявайки човешко мислене да ръководи паството и да измества божия закон. — 1 Коринтяни 4:6.

22. Защо предателството на псевдохристиянството не означава край на закона на Христос?

²² Историята на закона на Христос обаче не свършва трагично. Йехова Бог никога няма да позволи хора да премахнат божия закон. Християнският закон е в пълна сила днес сред истинските християни и те имат голямата привилегия да живеят според него. Но след като изследвахме какво са направили с божия закон юдаизмът и псевдохристиянството, може би се питаме: ‘Как ние живеем според закона на Христос, като избягваме капана на замърсяването на божието Слово с човешки идеи и правила, които отслабват самия дух на божия закон? Какъв уравновесен възглед трябва да внедрява в нас днес Христовият закон?’ Следващата статия ще разгледа тези въпроси.

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

◻ Каква е самата същина на закона на Христос?

◻ Как стилът на поучаване на Исус се различавал от този на фарисеите?

◻ Как Сатан използувал един закостенял, насочен към правене на правила дух, за да поквари псевдохристиянството?

◻ Кои са някои от положителните резултати от живеенето според закона на Христос?

[Въпроси]

[Снимка на страница 16]

Исус прилагал Моисеевия закон разумно и по милостив начин