Законът преди Христос

„Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него.“ — ПСАЛМ 119:97.

1. Какво управлява движението на небесните тела?

 ОЩЕ от детството си Йов вероятно гледал към звездите с възхищение. Сигурно родителите му са му били казали имената на големите съзвездия и всичко, каквото те знаели за законите, ръководещи движението на съзвездията из небето. Та нали хората в древността използували стабилното движение на тези огромни, елегантни звездни образувания, за да отбелязват променящите се сезони. Но въпреки цялото това време, през което Йов със страхопочитание ги гледал, той не знаел какви могъщи сили поддържат тези звездни образувания заедно. Така че той не бил изобщо в състояние да отговори, когато Йехова Бог го попитал: „Познаваш ли законите на небето?“ (Йов 38:31–33) Да, звездите са ръководени от закони — закони, които са толкова точни и прецизни, че днешните учени не ги разбират напълно.

2. Защо може да се каже, че цялото творение се управлява от закони?

 ² Йехова е Върховният законодател във вселената. Всички негови дела се ръководят от закони. Неговият възлюбен син, ‘първородният преди всяко създание’, вярно и предано се подчинявал на закона на Баща си още преди да съществува физическата вселена! (Колосяни 1:15) Ангелите също са ръководени от закони. (Псалм 103:20) Дори и животните са ръководени от закони, тъй като се подчиняват на инстинктивните заповеди, които техният Създател е програмирал в тях. — Притчи 30:24–28; Йеремия 8:7.

3. (а) Защо хората имат нужда от закони? (б) Посредством какво Йехова управлявал народа на Израил?

³ А хората? Въпреки че сме благословени с такива дарове като интелект, морал и духовност, ние се нуждаем в известна степен от божия закон, за да ни ръководи, когато използуваме тези способности. Нашите прародители, Адам и Ева, били съвършени, така че само малко закони били необходими, за да ги ръководят. Любовта към небесния им Баща трябвало да им даде изобилни основания да се подчиняват с радост. Но те не го послушали. (Битие 1:26–28; 2:15–17; 3:6–19) В резултат на това потомците им били грешни създания, които се нуждаели от много повече закони, които да ги ръководят. С течение на времето Йехова любещо удовлетворил тази нужда. Той дал на Ной конкретни закони, които Ной трябвало да предаде на семейството си. (Битие 9:1–7) Векове след това, чрез Моисей, Бог дал на новосформирания народ на Израил подробен, писмен свод от закони. Тогава за пръв път Йехова ръководел цял народ чрез божествен закон. Изследването на този Закон ще ни помогне да разберем изключително важната роля, която божият закон играе в живота на християните днес.

Законът на Моисей — неговата цел

4. Защо щяло да бъде предизвикателство за избраното потомство на Авраам да роди обещаното Семе?

⁴ Апостол Павел, задълбочен изследовател на Закона, попитал: „Тогава, защо се даде законът?“ (Галатяни 3:19) За да отговорим, ние трябва да си припомним, че Йехова обещал на своя приятел Авраам, че родословието му ще даде едно Семе, което ще донесе големи благословии на всичките народи. (Битие 22:18, „Синодално издание“, 1993 г.) Но тук имало едно предизвикателство: избраното потомство на Авраам, израилтяните, не се състояло само от хора, които обичали Йехова. С течение на времето повечето от тях се оказали твърдоглави, непокорни — някои от тях почти не се поддавали на ръководство! (Изход 32:9; Второзаконие 9:7) За такива хора това, че са част от божия народ, било просто защото се родили там, а не защото искали това.

5. (а) На какво учел Йехова израилтяните посредством Моисеевия закон? (б) Как Законът бил замислен да въздействува върху поведението на онези, които се придържали към него?

⁵ Как такъв народ щял да роди обещаното Семе и да извлече полза от него? Вместо да ги контролира като роботи, Йехова ги поучавал посредством закона. (Псалм 119:33–35; Исаия 48:17) Всъщност еврейската дума за „закон“ — тора̀ — означава „наставление“. На какво ги учела тя? Най–вече тя учела израилтяните, че се нуждаят от Месия, който да ги изкупи от грешното им състояние. (Галатяни 3:24) Законът също учел на богоугоден страх и подчинение. В хармония с обещанието, дадено на Авраам, израилтяните трябвало да служат като свидетели на Йехова пред всички други народи. Така че Законът трябвало да ги учи на извисени, благородни норми на поведение, което би говорило добре за Йехова; той трябвало да помага на израилтяните да се държат отделно от покварените деяния на околните народи. — Левит 18:24, 25; Исаия 43:10–12.

6. (а) Колко постановления приблизително съдържал Моисеевият закон, и защо това не бива да се смята за прекалено? (Виж бел. под линия.) (б) Какво прозрение можем да придобием чрез изучаване на Моисеевия закон?

 ⁶ Не е чудно тогава, че Моисеевият закон съдържа много постановления — повече от 600. a Този писмен кодекс ръководел областите на поклонението, на управлението, на морала, на правосъдието и дори на храненето и хигиената. Но дали това означава, че Законът бил просто съвкупност от студени правила и лаконични заповеди? Съвсем не! Едно изследване на този кодекс от закони предлага изобилно прозрение спрямо любещата личност на Йехова. Да разгледаме някои примери.

Закон, който излъчвал милост и състрадание

7, 8. (а) Как Законът наблягал на милостта и съчувствието? (б) Как Йехова приложил Закона с милост в случая на Давид?

⁷ Законът наблягал на милостта и състраданието, особено към нищите или безпомощните. Вдовиците и сираците били под специална защита. (Изход 22:22–24) Работните животни били предпазвани от жестокости. Основните права на собственост били уважавани. (Второзаконие 24:10; 25:4) Въпреки че Законът изисквал смъртно наказание за един убиец, той осигурявал милост в случаи на неумишлено  убийство. (Числа 35:11) Явно израилтянските съдии имали възможност да решават според нагласата на престъпника какво да бъде наложеното наказание за някои престъпления. — Сравни Изход 22:7 и Левит 6:1–7.

⁸ Йехова дал пример на съдиите, като прилагал Закона с твърдост, където било необходимо, и с милост, където било възможно. Спрямо цар Давид, който бил извършил прелюбодеяние и убийство, била показана милост. Той не останал ненаказан, защото Йехова не го защитил от ужасните последствия, произлизащи от греха му. Но заради Договора за царството, и понеже Давид бил милостив човек по природа и сърцето му изпитвало дълбоко разкаяние, животът му бил пощаден. — 1 Царе 24:4–7; 2 Царе 7:16; Псалм 51:1–4; Яков 2:13.

9. Каква роля играела любовта в Моисеевия закон?

⁹ Освен това Моисеевият закон наблягал на любовта. Представи си някоя от днешните държави да има свод от закони, които всъщност да изискват любов! Така Моисеевият закон не само забранявал убийството, но и заповядвал: „Да обичаш ближния си както себе си.“ (Левит 19:18) Той не само забранявал несправедливото отношение към чужденеца, но и заповядвал: „Да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя.“ (Левит 19:34) Той не само забранявал прелюбодейството, но и заповядвал мъжът да весели съпругата си! (Второзаконие 24:5) Само в книгата Второзаконие около 20 пъти се използуват еврейски думи, означаващи качеството любов. Йехова уверил израилтяните в своята собствена любов — минала, настояща и бъдеща. (Второзаконие 4:37; 7:12–14) Наистина най–голямата заповед на Моисеевия закон била: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.“ (Второзаконие 6:5) Исус казал, че целият Закон се основава на тази заповед и на заповедта да обичаш ближния си. (Левит 19:18; Матей 22:37–40) Не е чудно, че псалмистът писал: „Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него.“ — Псалм 119:97.

Злоупотребата със Закона

10. Как мнозинството от юдеите се отнасяло към Моисеевия закон?

¹⁰ Колко трагично било тогава, че като цяло на Израил му липсвала признателност за Моисеевия закон! Хората не се подчинявали на Закона, пренебрегвали го или го забравяли. Те замърсявали чистото поклонение с деянията на другите народи. (4 Царе 17:16, 17; Псалм 106:13, 35–38) И предали Закона и по други начини.

11, 12. (а) Как след времето на Ездра групи от религиозни водачи започнали да вредят сред юдеите? (Виж блока.) (б) Защо древните равини смятали, че е необходимо да ‘се издигне ограда около Закона’?

¹¹ Може би най–голяма вреда на Закона нанесли същите тези хора, които заявявали, че го поучават и запазват. Това станало след времето на предания книжник Ездра, който живял през пети век пр.н.е. Ездра се борил усилно срещу покваряващото влияние на околните народи и наблягал на четенето и поучаването на Закона. (Ездра 7:10; Неемия 8:5–8) Някои законоучители твърдели, че следват стъпките на Ездра и образували т.нар. „Голяма синагога“. Сред техните изказвания била и заповедта: „Издигни ограда около Закона.“ Тези учители разсъждавали, че Законът бил като скъпоценна градина. За да не гази никой из тази градина, като престъпва законите ѝ, те създали допълнителен закон — „Устния закон“, за да попречат на хората да помислят за подобна грешка.

¹² Някой може да твърди, че юдейските водачи имали основания да мислят така. След дните на Ездра юдеите били владени от чуждестранни сили, особено от Гърция. За да се борят с влиянието на гръцката философия и култура, сред юдеите се надигнали групи от религиозни водачи. (Виж блока, стр. 10.) След време някои от тези групи започнали да си съперничат и дори да надминават левитското свещеничество като учители на Закона. (Сравни Малахия 2:7.) До 200 г. пр.н.е. устният закон вече си проправял път в живота на юдеите. Отначало тези закони не трябвало да се записват, за да не бъдат смятани за равни с писания Закон. Но постепенно човешкото мислене  било поставено преди божието, така че в крайна сметка тази „ограда“ всъщност поразила самата „градина“, която уж трябвало да защищава.

Замърсяване от страна на фарисейството

13. Как някои юдейски религиозни водачи оправдавали правенето на много правила?

¹³ Равините разсъждавали, че щом Тора, или Моисеевият закон, била съвършена, тя трябвало да съдържа отговори на всеки въпрос, който можел да възникне. Тази мисъл не показвала истинска почит. Тя дала на равините пълномощия да използуват хитро човешко мислене, представяйки нещата така сякаш божието Слово е основа на правилата относно всякакви въпроси — някои лични, други съвсем обикновени.

14. (а) Как юдейските религиозни водачи довели до небиблейска крайност библейската мисъл за отделеността от народите? (б) Какво показва, че правилата на равините не защитили юдейския народ от влиянието на езичниците?

¹⁴ Многократно религиозните водачи вземали библейски мисли и ги довеждали до крайности. Например, Моисеевият закон говорел за отделеност от народите, но равините проповядвали своего рода неподлежащо на обмисляне презрение към всичко неюдейско. Те учели, че един юдей не бива да оставя животните си в хан, държан от езичници, защото за езичниците „се подозирало, че вършат содомия“. На юдейката не било позволено да помага на езичничка при раждане, защото по този начин щяла „да помага да се роди едно дете за идолопоклонство“. Тъй като с основание изпитвали съмнение относно гръцките „гимназии“, равините забранили всички физически упражнения. Историята показва, че всичко това не помогнало кой знае колко за запазването на юдеите от езическите вярвания. Всъщност фарисеите сами започнали да поучават езическата гръцка доктрина за безсмъртието на душата! — Езекиил 18:4.

15. Как юдейските религиозни водачи изопачили законите за очистването и кръвосмешението?

¹⁵ Фарисеите изопачили също и закона за очистването. Казвало се, че ако им се даде възможност, фарисеите биха очистили и самото слънце. Техният закон поддържал, че едно забавяне при откликването на природната нужда замърсявало човека! Миенето на ръцете се превърнало в сложен ритуал с правила относно това коя ръка трябва да се измие първо и как. Жените били смятани за особено нечисти. Въз основа на библейската заповед да не се ‘приближават’ до кръвна роднина (по същество това бил закон против кръвосмешението), равините постановили, че съпругът не бива да ходи зад съпругата си, нито да разговаря с нея на пазарния площад. — Левит 18:6.

16, 17. Как устният закон разширил заповедта за ежеседмичен сабат, и какви били резултатите от това?

¹⁶ Особено пословична е духовната карикатура, която устният закон направил от закона за сабат. Бог дал на Израил една проста заповед: Не върши никаква работа през седмия ден на седмицата. (Изход 20:8–11) Но устният закон определил около 39 различни видове забранена работа, включително и връзването или развързването на възел, зашиването на два бода, изписването на две еврейски букви и т.н. Впоследствие всеки от тези видове забранена работа изисквал безброй много други правила. Кои възли били забранени и кои разрешени? Устният закон отговарял на тези въпроси с твърди правила. На лекуването започнало да се гледа като на забранена работа. Например, било забранено на сабат да се намества счупен крайник. Човек, който имал зъбобол, можел да използува оцет за подправяне на храната си, но не бивало да смуче оцета между зъбите си, защото това можело да излекува зъба му!

¹⁷ Така, затрупан под стотици направени от човека правила, законът за сабат изгубил духовното си значение за повечето юдеи. Когато Исус Христос, ‘Господарят на съботата’, извършил забележителни, вълнуващи чудеса на сабат, книжниците и фарисеите изобщо не се трогнали. Те се грижели само за това, че изглеждало, че той пренебрегвал техните правила. — Матей 12:8, 10–14.

 Поуки от неразумността на фарисеите

18. Какъв бил резултатът от прибавянето на устните закони и традициите към Моисеевия закон? Онагледи с пример.

¹⁸ Общо можем да кажем, че тези добавени закони и традиции се закрепили за Моисеевия закон така, както малките ракообразни организми се прикрепят към дъното на кораба. Собственикът на кораба трябва да изразходва много време и енергия, за да изчисти кораба си от тези досадни създания, защото те намаляват скоростта на съда и унищожават ръждоустойчивото му покритие. Подобно на това устният закон и традициите утежнили Закона и го изложили на разяждаща злоупотреба. Но вместо да изчегъртат тези привнесени закони, равините продължавали да добавят нови. Когато Месията дошъл, за да изпълни Закона, корабът бил толкова отрупан с ракообразни, че едва се държал на повърхността! (Сравни Притчи 16:25.) Вместо да защищават Договора на Закона, тези религиозни водачи неразумно го предали. Но защо тяхната „ограда“ от правила се срутила?

19. (а) Защо ‘оградата около Закона’ се провалила? (б) Какво показва, че на юдейските религиозни водачи им липсвала истинска вяра?

¹⁹ Водачите на юдаизма не разбрали, че битката срещу покварата се води в сърцето, а не по страниците на книгите със закони. (Йеремия 4:14) Ключът към победата е любовта — любовта към Йехова, към Неговия закон и праведните Му принципи. Тази любов поражда съответна омраза към онова, което Йехова мрази. (Псалм 97:10; 119:104) Онези, чиито сърца са изпълнени с любов, остават верни на законите на Йехова в този покварен свят. Юдейските религиозни водачи имали голямата привилегия да учат хората, така че те да подпомагат такава любов и да я вдъхват. Защо те не правели това? Явно им липсвала вяра. (Матей 23:23, NW, бел. под линия) Ако имали вяра в силата на духа на Йехова да действува в сърцата на верните хора, те нямало да изпитват нужда да контролират строго живота на другите хора. (Исаия 59:1; Езекиил 34:4) Тъй като на тях им липсвала достатъчно вяра, те не вдъхвали вяра; те обременявали хората с направени от човека заповеди. — Матей 15:3, 9; 23:4.

20, 21. (а) Какво общо въздействие оказала тази ориентирана към традициите нагласа на ума върху юдаизма? (б) Каква поука можем да извлечем от онова, което станало с юдаизма?

²⁰ Юдейските водачи не подпомагали любовта. Техните традиции създали една религия, обхваната от мания за външните неща, с чисто механично, външно подчинение — плодородна почва за развъждане на лицемерие. (Матей 23:25–28) Техните правила създали безброй основания за съдене на другите. Така високомерните, авторитарни фарисеи смятали, че имат основания да критикуват и самия Исус Христос. Те изгубили от погледа си основната цел на Закона и отхвърлили единствения истински Месия. На свой ред той трябвало да каже на юдейския народ: „Ето, вашият дом се оставя пуст.“ — Матей 23:38; Галатяни 3:23, 24.

²¹ Каква е поуката за нас? Ясно е, че една закостеняла, ориентирана към традициите нагласа на ума не подкрепя чистото поклонение на Йехова! Но дали това означава, че поклонниците на Йехова днес не трябва да имат никакви правила, които не са конкретно споменати в Светото писание? Не. За да видим пълния отговор, нека разгледаме в следващата статия как Исус Христос заменил Моисеевия закон с един нов и по–добър закон.

[Бележка под линия]

Можеш ли да обясниш?

◻ Как цялото творение е ръководено от божия закон?

◻ Каква била основната цел на Моисеевия закон?

◻ Какво показва, че Моисеевият закон наблягал на милостта и състраданието?

◻ Защо юдейските религиозни водачи добавяли безброй правила към Моисеевия закон, и с какъв резултат?

[Въпроси]

[Блок на страница 10]

Юдейските религиозни водачи

Книжници: Те смятали себе си за наследници на Ездра и за тълкуватели на Закона. Според книгата A History of the Jews [„История на юдеите“] „не всички книжници притежавали благороден дух и усилията им да изяснят скритите в закона значения често се израждали в безсмислени формулировки и глупави ограничения. Те пък се вкостенявали в традиция, която скоро се превръщала в неумолим тиранин“.

Хасидеи: Това име означава „праведници“ или „светии“. За първи път споменати като група около 200 г. пр.н.е., те били могъщи в политическо отношение, фанатични защитници на чистотата на Закона от тиранията на гръцкото влияние. Хасидеите се разделили на три групи: фарисеи, садукеи и есеи.

Фарисеи: Някои учени смятат, че името е произлязло от думата за „отделени“ или „отделящи се“. Те наистина били фанатици в своя силен стремеж да бъдат отделени от езичниците, но също така смятали своето братство за отделено — и по–висше — от обикновените юдеи, които били невежи спрямо сложността на устния закон. Един историк казва за фарисеите: „Взети като цяло, те се отнасяли към хората като към деца, създавайки правила и определения дори и за най–дребните детайли от ритуалните чествувания.“ Друг учен казва: „Фарисейството създало огромен брой правила и закони, отнасящи се до всички ситуации, като това довело до неизбежното последствие, че те възвеличавали маловажни неща, и правейки това, омаловажавали значимите неща (Мт. 23:23).“

Садукеи: Група, която била тясно свързана с аристокрацията и свещеничеството. Те енергично се противопоставяли на книжниците и фарисеите, казвайки, че устният закон не притежавал валидността на писмения закон. Това, че те изгубили битката, личи от самата Мишна: „По–голяма строгост се прилага спрямо [съблюдаването на] думите на книжниците, отколкото спрямо [съблюдаването на] думите на [писания] Закон.“ В Талмуда, който съдържал много изказвания върху устния закон, по–късно се стигнало дотам да се каже: „Думите на книжниците са . . . по–скъпоценни от думите на Тора.“

Есеи: Група аскети, които се изолирали в отделни общества. Според The Interpreter’s Dictionary of the Bible [„Тълковен речник на Библията“] есеите били дори по–крайни и от фарисеите и „понякога можели да бъдат по̀ фарисеи и от самите фарисеи“.

[Снимка на страница 8]

Вероятно родителите на Йов му обяснявали за законите, управляващи съзвездията