Служейки на достойния за доверие Бог

Разказано от Кимон Прогакис

Беше една много студена вечер през 1955 г. Съпругата ми Янула и аз започнахме да се безпокоим, тъй като 18–годишният ни син, Йоргос, не се прибра от павилиона, където работеше. Неочаквано един полицай почука на вратата ни. „Синът ви беше ударен от автомобил, докато караше с велосипеда си към къщи — каза той, — и е мъртъв.“ След това се наведе напред и прошепна: „Ще ви кажат, че е било злополука, но — повярвайте ми — той беше убит.“ Местният свещеник и някои водачи на групи от цивилни, организирани на военни начала, се бяха наговорили да го убият.

ПРЕЗ онези години, когато Гърция се възстановяваше от времената на борби и трудности, беше опасно да си Свидетел на Йехова. От личен опит зная за властта на Гръцката православна църква и организациите от цивилни, организирани на военни начала, тъй като в продължение на повече от 15 години бях техен активен член. Нека да ви разкажа за събитията, които доведоха до тази трагедия в нашето семейство преди повече от 40 години.

Израствайки в Гърция

Роден съм през 1902 г. в заможно семейство в едно малко село близо до град Халкис (Гърция). Баща ми вземаше активно участие в местните политически дела и хората от моето семейство бяха отдадени членове на Гръцката православна църква. Станах ненаситен читател на политически и религиозни книги по време, когато повечето от моите сънародници бяха неграмотни.

Бедността и несправедливостта, които бяха широко разпространени в началото на 20–и век, създадоха в мен желание за един свят с по–добри условия. Мислех си, че религията трябва да може да подобри нерадостната ситуация на моите сънародници. Поради религиозните ми наклонности, видни мъже от моето село предложиха да стана гръцки православен свещеник в нашата община. Но въпреки че бях посетил много манастири и бях водил дълги дискусии с владики и игумени, не се чувствувах готов да приема такава отговорност или нямах желание за това.

В разгара на гражданската война

Години по–късно, през април 1941 г., Гърция беше окупирана от нацистите. Това даде началото на един ужасен период на  убийства, глад, бедност и безкрайно човешко страдание. Разви се силно съпротивително движение и аз се присъединих към един партизански отряд, който се бореше срещу нацистките окупатори. В резултат на това домът ми беше запалван няколко пъти, аз бях прострелян и посевите ми бяха унищожени. В началото на 1943 г. заедно със семейството си нямах друг избор освен да бягам в гористите планини. Останахме там чак до края на германската окупация през октомври 1944 г.

След като германците напуснаха, избухнаха вътрешни политически и граждански борби. Партизанският съпротивителен отряд, към който принадлежах, стана една от главните сили в гражданската война. Въпреки че комунистическите идеали за справедливост, равенство и другарство ми харесваха, в крайна сметка действителността ме обезвери напълно. Тъй като заемах висока позиция в отряда, бях очевидец на това как властта покварява хората. Въпреки привидно благородните теории и идеали, егоизмът и несъвършенството развалиха най–добрите политически намерения.

Това, което особено ме шокира, беше, че заставайки на различни страни в гражданския конфликт, православните духовници вземаха оръжие, за да убиват хора от собствената си религия! Мислех си: ‘Как може тези духовници да казват, че представят Исус Христос, който предупредил: „Всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат“?’ — Матей 26:52.

По време на гражданската война през 1946 г. се укривах близо до град Ламия (централна Гърция). Дрехите ми бяха напълно износени, затова реших да се дегизирам и да отида в града на шивач, за да си направя нови. Когато пристигнах, там се водеше един разпален разговор и скоро аз заговорих не за политика, а за старата си любов — религията. Забелязвайки моите образовани възгледи, околните предложиха да говоря с някакъв ‘професор по теология’. Веднага отидоха да го доведат.

Намирайки сигурна надежда

В разговора, който последва, „професорът“ ме попита каква е основата на моите вярвания. „Светите Отци и Вселенските синоди“ — отговорих аз. Вместо да ме опровергае, той отвори малката си Библия на Матей 23:9, 10 и ме помоли да прочета думите на Исус: „Никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният. Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.“

Това ми отвори очите! Разбрах, че този човек говореше истината. Когато той се представи като Свидетел на Йехова, аз го помолих за някаква литература, която да чета. Той ми донесе книгата Light [„Светлина“], която представлява обяснение на библейската книга Откровение, и аз я взех  с мен в своето скривалище. Дълго време зверовете, за които се говори в Откровение, бяха мистерия за мен, но тогава научих, че те представляват политически организации, които съществуват в нашия 20–и век. Започнах да схващам, че Библията има практическо значение за нашето време и че трябва да я изучавам, и да приспособя живота си в съгласие с истините в нея.

Заловен и затворен

Скоро след това в моето скривалище внезапно нахлуха войници и ме арестуваха. Бях хвърлен в подземна килия. Тъй като властите ме търсеха от известно време, очаквах да бъда екзекутиран. Там, в килията си, бях посетен от Свидетеля, който пръв говори с мен. Той ме насърчи да се доверя изцяло на Йехова, както и направих. Бях осъден на шест месеца заточение на егейския остров Икария.

Веднага щом пристигнах, се представих не за комунист, но за Свидетел на Йехова. Други, които бяха научили библейските истини, също бяха на заточение там, така че се свързах с тях и редовно изучавахме Библията заедно. Те ми помогнаха да придобия повече познание от Писанията и по–добро разбиране за нашия достоен за доверие Бог — Йехова.

През 1947 г., когато присъдата ми изтече, бях извикан в кабинета на прокурора. Той ми каза, че бил впечатлен от поведението ми и каза, че мога да използувам името му като препоръка, ако някога бъда отново изпратен в изгнание. Когато пристигнах в Атина, където междувременно се беше преместило моето семейство, започнах да общувам с един сбор на Свидетелите на Йехова и скоро бях покръстен в символ на отдаването си на Йехова.

Обвинен в прозелитизъм

Десетилетия наред Гърция преследва Свидетелите на Йехова със закони от 1938 и 1939 г., които забраняват прозелитизма. Затова от 1938 до 1992 г. в Гърция имаше 19 147 ареста на Свидетели и съдилищата им бяха наложили присъди, които общо се равняваха на 753 години, 593 от които бяха излежани в действителност. Аз лично бях арестуван над 40 пъти заради това, че проповядвах добрата новина на божието Царство, и лежах общо 27 месеца в различни затвори.

Един път бях арестуван заради едно писмо, което бях писал на един гръцки православен духовник в Халкис. През 1955 г. сборовете на Свидетелите на Йехова бяха подканени да изпратят на всички свещеници брошурата Christendom or Christianity—Which One Is “the Light of the World”? [„Псевдохристиянството или християнството — кое от двете е ‘светлината на света’?“]. Един високопоставен духовник, на който бях писал, ме даде под съд за прозелитизъм. По време на процеса както адвокатът, който беше Свидетел, така и местният адвокат представиха умела защита, като обясниха задължението, което истинските християни имат — да проповядват добрата новина за божието Царство. — Матей 24:14.

Председателствуващият съдия попита архимандрита (църковен сановник, заемащ позиция след владиката): „Прочетохте ли писмото и брошурата?“

„Не — разпалено отговори той, — скъсах ги и ги изхвърлих веднага щом отворих плика!“

„Тогава как можете да кажете, че този мъж е искал да промени вярата ви?“ — попита председателствуващият съдия.

След това нашият адвокат спомена примерите на професори и други хора, които са дарили купища книги на обществените библиотеки. „Бихте ли казали, че тези хора са се опитвали да променят вярата на другите?“ — попита той.

Ясно беше, че такава дейност не представлява прозелитизъм. Благодарих на Йехова, когато чух решението: „Невинен.“

Смъртта на сина ми

Синът ми Йоргос също беше подлаган на тормоз дълго време, обикновено поради подстрекателството на православните духовници. Той също беше арестуван много пъти, заради младежката му пламенност в  известяването на добрата новина на божието Царство. Накрая, противниците решиха да се отърват от него и в същото време да изпратят заплашително послание на останалите от нас, за да спрем да проповядваме.

Полицаят, който дойде в дома ни, за да съобщи за смъртта на Йоргос, каза, че местният гръцки православен свещеник и някои водачи на организираните на военни начала групи са направили заговор да убият сина ни. Подобни „злополуки“ бяха често срещани в това опасно време. Въпреки скръбта, причинена от смъртта му, нашата решителност да останем активни в проповедната работа и да уповаваме напълно на Йехова укрепна повече от това.

Помагайки на другите да уповават на Йехова

В средата на 60–те години жена ми и децата искаха да прекарат летните месеци в крайбрежното село Скала Оропос, на около 50 километра от Атина. По онова време там не живееха Свидетели, затова ние проповядвахме неофициално на съседите. Някои местни земеделци откликнаха благоприятно. Тъй като хората работеха дълги часове през деня в полето, ние провеждахме библейски изучавания с тях късно вечерта, и доста от тях станаха Свидетели.

Като виждахме как Йехова благославя нашите усилия, в продължение на около 15 години пътувахме до там всяка седмица, за да водим библейски изучавания с новозаинтересувани хора. Около 30 души, с които изучавахме там, напреднаха към покръстване. Първоначално беше сформирана група за изучаване и аз бях назначен да водя събранията. По–късно групата стана сбор и днес над сто Свидетели от този район образуват сбора Малакаса. Радваме се, че четирима от тези, на които помогнахме, сега служат като целодневни проповедници.

Богато наследство

Скоро след като отдадох живота си на Йехова, съпругата ми започна да напредва в духовно отношение и беше покръстена. По време на дългия период на преследване нейната вяра остана силна и тя остана твърда и непоколебима в своята безкомпромисност. Тя никога не се оплака заради многото трудности, които изстрада в резултат на честите ми арести.

През годините водихме много библейски изучавания заедно и тя резултатно помогна на мнозина със своите прости и ентусиазирани разговори. Понастоящем тя има списък от адреси за доставка на списания, който включва десетки хора, на които тя редовно оставя „Стражева кула“ и „Пробудете се!“.

До голяма степен поради подкрепата на моята любеща партньорка, нашите три живи деца и техните семейства, които включват шест внука и четири правнука, са активни в службата на Йехова. Въпреки че не са били принудени да се справят с преследването и силното противопоставяне, с което аз и жена ми се сблъскахме, те уповават напълно на Йехова и продължават да вървят в неговите пътища. Каква радост ще бъде за всички нас да бъдем отново с нашия скъп Йоргос, когато се върне във възкресението!

Решен да уповавам на Йехова

През всичките тези години видях как духът на Йехова действува върху неговия народ. Неговата ръководена от духа организация ми помогна да видя, че не можем да уповаваме на усилията на хората. Техните обещания за по–добро бъдеще са без стойност и просто се равняват на една голяма лъжа. — Псалм 146:3, 4.

Въпреки напредващата ми възраст и сериозни здравословни проблеми, погледът ми е насочен към действителността на надеждата на Царството. Наистина съжалявам за годините, които прекарах, отдаден на фалшивата религия и в опити да донеса по–добри условия чрез политиката. Ако трябваше отново да се родя, без съмнение щях отново да реша да служа на Йехова, достойния за доверие Бог.

(Кимон Прогакис неотдавна заспа в смъртта. Той имаше земна надежда.)

[Снимка на страница 26]

Неотдавнашна снимка на Кимон със съпругата му Янула