Дано Йехова одобри начина, по който ти изпълняваш отговорността си пред него

„Помни ме, Боже мой, и за това. . . . Помни ме, Боже мой, за добро.“ — НЕЕМИЯ 13:22, 31.

1. Какво помага на отдадените на Бога хора да изпълнят достойно отговорността си пред Йехова?

 СЛУЖИТЕЛИТЕ на Йехова имат помощта, от която се нуждаят, за да изпълнят добре отговорността си пред него. Защо? Защото те имат близки взаимоотношения с Бога като част от неговата земна организация. Той е разкрил целите си пред тях и им е осигурил помощ и духовно прозрение посредством светия си дух. (Псалм 51:11; 119:105; 1 Коринтяни 2:10–13) Като има предвид тези специални обстоятелства, Йехова любещо призовава своите земни служители да му дадат сметка както за това, което те са, така и за това, което те постигат чрез неговата сила и с помощта на неговия свети дух.

2. (а) По какъв начин Неемия изпълнил достойно отговорността си пред Бога? (б) С каква молба завършил Неемия библейската книга, носеща неговото име?

² Един мъж, който откликнал достойно на отговорността си към Бога, бил Неемия, виночерпецът на персийския цар Артаксеркс (Дългоръки). (Неемия 2:1) Неемия станал управител на юдеите и възстановил стената на Йерусалим в условията на силна вражда и опасности. С пламенност за чистото поклонение той наложил божия Закон и проявил грижа за потиснатите. (Неемия 5:14–19) Неемия подканил левитите да се очистват редовно, да пазят портите и да осветят деня на сабат. Затова той могъл да се моли: „Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.“ Уместно било също Неемия да завърши своята вдъхновена от Бога книга с молбата: „Помни ме, Боже мой, за добро.“ — Неемия 13:22, 31.

3. (а) Как би описал ти човека, който върши добро? (б) Какви въпроси може да ни накара да си зададем размисълът върху линията на поведение на Неемия?

³ Човек, който върши добро, е добродетелен и върши праведни дела, които носят полза на другите. Неемия бил такъв човек. Той изпитвал почтителен страх към Бога и силна пламенност за истинското поклонение.  Освен това той бил благодарен за привилегиите в службата на Бога и откликнал по достоен начин на своята отговорност пред Бога. Ако се замислим върху неговото поведение, това може да ни накара да се запитаме: ‘Как аз гледам на дадените ми от Бога привилегии и отговорности? По какъв начин аз изпълнявам своята отговорност пред Йехова Бог и пред Исус Христос?’

Познанието ни възлага отговорност

4. Каква задача дал Исус на своите последователи, и какво направили онези, които „имали правилна нагласа за вечен живот“?

⁴ Исус възложил на последователите си следната задача: „Идете и правете ученици от хора от всичките народи, покръствайки ги . . . , учейки ги да съблюдават всички неща, които съм ви заповядал.“ (Матей 28:19, 20, NW) Учениците трябвало да бъдат правени чрез обучаване. Онези, които били обучавани по този начин и „имали правилна нагласа за вечен живот“, щели да се покръстят така, както се покръстил и Исус. (Деяния 13:48, NW; Марко 1:9–11) Тяхното желание да съблюдават всички неща, които заповядал Исус, щяло да идва от сърцето. Те щели да достигнат до момента на отдаването чрез поемане и прилагане на точно познание от божието Слово. — Йоан 17:3.

5, 6. Как трябва да разбираме Яков 4:17? Онагледи с пример приложението му.

⁵ Колкото по–задълбочено е нашето познание, толкова по–добра е основата на нашата вяра. В същото време нашата отговорност пред Бога става по–голяма. Яков 4:17 казва: „Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.“ Явно това изказване е в заключение на онова, което ученикът Яков бил казал малко преди това за самохвалството, изместващо пълното упование на Бога. Ако човек знае, че не би могъл да постигне нищо трайно без помощта на Йехова, но не постъпва според това, негов грях е. Но думите на Яков могат да се отнасят също и за грехове поради пропуск. В притчата на Исус за овцете и козите, например, козите са осъдени не защото са правили нещо лошо, а защото не са помогнали на Христовите братя. — Матей 25:41–46.

⁶ Един човек, с когото Свидетелите на Йехова изучавали Библията, не напредвал много, явно защото не се отказвал от пушенето, макар че знаел, че трябва да го направи. Един старейшина го помолил да прочете Яков 4:17. След като говорил за значението на този стих, старейшината казал: „Макар че не си покръстен, от теб ще се иска сметка и трябва да поемеш пълната отговорност за решението си.“ За щастие мъжът откликнал на това, отказал цигарите и скоро бил подходящ за покръстване, символизиращо неговото отдаване на Йехова Бог.

Ние ще отговаряме за своята служба

7. Какъв е един от начините да проявим благодарността си за „познанието за Бога“?

⁷ Искреното ни желание трябва да бъде да угодим на своя Създател. Един от начините, по които проявяваме своята благодарност за „познанието за Бога“, е да изпълняваме възложената ни задача да правим ученици на неговия Син Исус Христос. Така проявяваме и любовта си към Бога и към ближния. (Притчи 2:1–5; Матей 22:35–40) Да, нашето познание за Бога ни прави отговорни пред него и ние трябва да гледаме на ближните си като на потенциални ученици на Христос.

8. Защо можем да кажем, че Павел се смятал за отговорен пред Бога за своята проповедна служба?

⁸ Апостол Павел знаел, че всеотдайното приемане на добрата новина и послушанието спрямо нея води до спасение, докато отхвърлянето ѝ може да донесе унищожение. (2 Солунци 1:6–8) Затова той се чувствувал отговорен пред Бога за своята служба. Всъщност апостол Павел и неговите съобщници толкова ценели своята служба, че старателно избягвали дори намека за това, че извличат от нея финансова печалба. Освен това сърцето на Павел го подтикнало да каже: „Ако проповядвам благовестието, няма с какво да се  похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми, ако не благовествувам.“ — 1 Коринтяни 9:11–16.

9. Какъв важен дълг имат да изпълняват всички християни?

⁹ Тъй като сме служители на Йехова, ‘върху нас е наложена нужда да благовествуваме’. Да проповядваме посланието на Царството е наша задача. Ние приехме тази отговорност, когато се отдадохме на Бога. (Сравни Лука 9:23, 24.) Освен това имаме да изпълняваме дълг. Павел казал: „Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени; и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.“ (Римляни 1:14, 15) Павел бил длъжник, защото знаел, че било негово задължение да проповядва, така че хората да чуят добрата новина и да бъдат спасени. (1 Тимотей 1:12–16; 2:3, 4) Затова той се трудел, за да изпълни своята задача и да се издължи спрямо своите събратя човеци. Като християни ние също имаме да изпълняваме такъв дълг. Проповядването на Царството е също така и основен начин да проявим своята любов към Бога, към неговия Син и към нашите ближни. — Лука 10:25–28.

10. Как някои хора разширили службата си?

¹⁰ Един от начините, по които да изпълним приемливо своята отговорност пред Бога, е да използуваме  своите способности, за да увеличим службата си. Да онагледим с пример: Във Великобритания през последните години има голям прилив от хора от различни народности. За да стигнат до тези хора с добрата новина, повече от 800 пионери (целодневни проповедници) и стотици други Свидетели учат различни езици. Това се оказа хубав стимул за службата. Една пионерка, която води курс по китайски език, каза: „Никога не съм предполагала, че ще уча на моя език други Свидетели, за да могат така да споделят истината с други хора. Толкова е удовлетворяващо!“ Дали и ти не би могъл да разшириш службата си по подобен начин?

11. Какъв бил резултатът, когато една християнка свидетелствувала неофициално?

¹¹ Вероятно всеки един от нас би направил всичко, каквото е възможно, за да спаси давещ се човек. Подобно на това служителите на Йехова имат голямо желание да използуват способностите си, за да свидетелствуват при всяка възможност. Една Свидетелка неотдавна седяла до една жена в автобуса и разговаряла с нея за Писанията. Развълнувана от онова, което чула, жената задавала много въпроси. Когато дошло време Свидетелката да слиза, жената настоятелно я помолила да дойде в дома ѝ, тъй като все още имала много въпроси. Свидетелката се съгласила. Какъв бил резултатът? Било започнато библейско изучаване и след шест месеца жената вече била непокръстена вестителка на Царството. Скоро тя самата водела шест домашни библейски изучавания. Какво вълнуващо възнаграждение за това, че Свидетелката използувала своите способности в службата на Царството!

12. Как нашите способности като проповедници могат да бъдат използувани добре в службата?

¹² Нашите способности като проповедници могат да бъдат приложени резултатно в службата, като използуваме такива издания като например имащата 192 страници книга „Познанието, което води към вечен живот“. До април 1996 г. Писателският комитет на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова одобри издаването на книгата „Познанието“ на над 140 езика и дотогава вече бяха отпечатани 30 500 000 екземпляра от нея на 111 езика. Тази книга беше написана с цел да се помогне на изследващите Библията хора да научат достатъчно за божието Слово и цели, за да се отдадат на Йехова и да се покръстят. Тъй като вестителите на Царството няма да водят домашно библейско изучаване с един и същ човек години наред, те могат да водят изучавания с повече хора, или да увеличат дела си в работата от къща на къща и в други форми на проповядването. (Деяния 5:42; 20:20, 21) Тъй като съзнават своята отговорност пред Бога, те насочват вниманието към божествените предупреждения. (Езекиил 33:7–9) Но главната им цел е да отдадат почит на Йехова и да помогнат на колкото е възможно повече хора да научат за добрата новина за краткото време, което остава на тази зла система.

 Да изпълняваме достойно своята отговорност като семейства

13. Защо едно богоугодно семейство трябва да има редовно семейно библейско изучаване?

¹³ Всеки човек или семейство, които приемат истинското християнство, са отговорни пред Бога и затова трябва да „напредват към зрялост“ и да станат „твърди във вярата“. (Евреи 6:1–3, NW; 1 Петър 5:8, 9) Например, онези, които са изучавали книгата „Познанието“ и са били покръстени, имат нужда да дообогатят библейското си познание, като редовно посещават събранията, а също и като четат Библията и другите християнски публикации. Богоугодните семейства също трябва да имат редовно семейно изучаване, защото това е важно за тяхното оставане „будни, твърди във вярата, мъжествени, все по–укрепващи“. (1 Коринтяни 16:13, NW) Ако си глава на семейство, ти имаш особена отговорност пред Бога за това да се погрижиш семейството ти да бъде добре нахранено духовно. Точно както питателната материална храна допринася за телесното здраве, така е необходима и изобилна и редовна духовна храна, за да останете и ти, и семейството ти „здрави във вярата“. — Тит 1:13.

14. Какъв бил резултатът от свидетелството, дадено от едно добре обучено израилско момиче?

¹⁴ Ако в дома ти има деца, Бог ще одобри начина, по който изпълняваш отговорността си спрямо него, ако ти им даваш добри духовни напътствия. Такова поучение ще им донесе полза, както било от полза за малката израилтянка, пленена от сирийците по времето на божия пророк Елисей. Тя била прислужница на съпругата на болния от проказа сирийски военачалник Нееман. Колкото и да била малка, израилтянката казала на господарката си: „Ако беше господарят ми при пророка, който е в Самария, и той би го изцелил от проказата му!“ Заради нейното свидетелствуване Нееман отишъл в Израил, подчинил се впоследствие на напътствията на Елисей да се окъпе седем пъти в река Йордан и бил очистен от проказата. Освен това Нееман станал поклонник на Йехова. Колко много трябва да е било развълнувано това малко момиче! — 4 Царе 5:1–3, 13–19.

15. Защо за родителите е важно да дадат на децата си добро духовно обучение? Дай пример.

¹⁵ Не е лесно да се възпитават боящи се от Бога деца в този лишен от морал свят, който лежи в силата на Сатан. (1 Йоан 5:19) Но още от детството на Тимотей баба му Лоида и майка му Евникия с успех го учели на Писанията. (2 Тимотей 1:5; 3:14, 15) Да изучаваш Библията с децата си, да ги водиш със себе си на християнски събрания и да ги вземаш със себе си на проповядване — всичко това е част от възпитанието, за което ще трябва да отговаряш пред Бога. Една християнка от Уелс, която сега е в средата на 80–те си години, си спомня, че в началото на 20–те години на века баща ѝ я вземал със себе си, когато трябвало да измине 10 километра през една планинска местност (20 километра отиване и връщане), за да раздаде трактати на жителите на съседната долина. „По време на тези разходки баща ми внедряваше истината в сърцето ми“ — казва тя с благодарност.

Старейшините държани отговорни — как?

16, 17. (а) На какви привилегии се радвали духовно зрелите стареи в древен Израил? (б) Защо днес се изисква повече от християнските старейшини в сравнение с положението в древен Израил?

¹⁶ „Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата“ — казал мъдрецът Соломон. (Притчи 16:31) Но не просто физическата възраст е това, което прави един мъж подходящ за отговорност в сбора на божия народ. Духовно зрели стареи в древен Израил служели като съдии и служители за раздаване на правосъдие и за поддържане на мира, реда и духовното здраве. (Второзаконие 16:18–20) Макар че същото важи и за християнския сбор, от старейшините се изисква повече с наближаването на края на тази система на нещата. Защо?

¹⁷ Израилтяните били ‘избран народ’, който Бог избавил от древния Египет. Тъй като те получили Закона чрез своя посредник  Моисей, техните потомци били родени в отдаден народ и били запознати с постановленията на Йехова. (Второзаконие 7:6, 11) Но никой не е роден в такъв отдаден народ днес и сравнително малко са тези, които са израснали в богоугодни семейства, добре запознати с библейската истина. Особено онези, които скоро са започнали да „ходят в истината“, се нуждаят от напътствия относно това как да живеят според библейските принципи. (3 Йоан 4) Следователно каква голяма отговорност лежи върху плещите на верните старейшини, когато те ‘държат образеца на здравите думи’ и помагат на хората от божия народ! — 2 Тимотей 1:13, 14.

18. Помощ от какъв характер трябва да са готови да окажат старейшините на сбора, и защо?

¹⁸ Едно малко дете, което се учи да ходи, може да се спъне и да падне. То се чувствува несигурно и има нужда от родителска помощ и подкрепа. Един човек, отдаден на Йехова, също би могъл да се спъне и да падне в духовно отношение. Дори апостол Павел установил, че трябва да се бори, за да прави онова, което е правилно в божиите очи. (Римляни 7:21–25) Пастирите на божието стадо трябва да осигуряват любеща помощ на християни, които са сбъркали, но се разкайват искрено. Когато старейшините посетили една отдадена на Бога жена, която била направила сериозна грешка, тя казала в присъствието на своя отдаден на Бога съпруг: „Знам, че ще ме изключите!“ Но когато ѝ било казано, че всъщност старейшините искат да знаят каква помощ ѝ е необходима, за да бъде възстановено семейството в духовно отношение, тя избухнала в сълзи. Съзнавайки, че те ще бъдат държани отговорни, старейшините били щастливи да помогнат на една разкайваща се сестра по вяра! — Евреи 13:17.

Продължавай да изпълняваш по достоен начин своята отговорност

19. Как можем ние да продължим да изпълняваме по достоен начин отговорността си пред Бога?

¹⁹ Старейшините на сбора и всички други служители на Бога трябва да продължават да изпълняват по достоен начин своята отговорност пред Йехова. Това е възможно, ако ние се придържаме към Словото на Бога и вършим Неговата воля. (Притчи 3:5, 6; Римляни 12:1, 2, 9) Ние особено много искаме да вършим добро спрямо онези, с които сме свързани по вяра. (Галатяни 6:10) Но жетвата продължава да бъде изобилна, а работниците все още са малко. (Матей 9:37, 38) Затова нека да вършим добро спрямо другите, като усърдно известяваме посланието на Царството. Йехова ще одобри начина, по който изпълняваме отговорността си, ако живеем достойно на отдаването си, вършим неговата воля и вярно известяваме добрата новина.

20. Какво научаваме, като разгледаме линията на поведение на Неемия?

²⁰ Затова нека продължаваме да имаме изобилна работа в делото на Господаря. (1 Коринтяни 15:58, NW) И ще направим добре, ако разгледаме примера на Неемия, който изградил стените на Йерусалим, наложил божия Закон и пламенно подпомагал истинското поклонение. Той се молел Йехова Бог да го помни за доброто, което бил направил. Дано и ти се окажеш също толкова отдаден на Йехова и дано той оцени начина, по който изпълняваш отговорността си към него.

Какви са твоите отговори?

◻ Какъв пример дал Неемия?

◻ Защо познанието ни прави отговорни пред Бога?

◻ Как можем ние да изпълним по приемлив начин отговорността си пред Бога в своята служба?

◻ Какво могат да направят семействата, за да изпълнят по достоен начин отговорността си пред Бога?

◻ Как християнските старейшини изпълняват отговорността си?

[Въпроси]

[Снимки на страница 18]

Като Павел, и ние можем да изпълним по достоен начин отговорността си пред Бога като вестители на Царството

[Снимка на страница 19]

Дали твоите деца са силни във вярата като малкото израилско момиче в дома на Нееман?