Християнско гостоприемство в един разделен свят

„Ние, прочее, сме длъжни да посрещаме такива радостно, за да бъдем съработници с истината.“ — 3 ЙОАН 8.

1. Кои са най–желаните дарове, които Създателят е дал на хората?

 „ЗА ЧОВЕКА няма по–добро под слънцето, освен да яде и да пие и да се весели, и това да му остава от труда му през всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.“ (Еклисиаст 8:15) С тези думи древноеврейският цар Соломон ни казва, че Йехова Бог не само иска човешките му творения да се радват и да са щастливи, но също така и им осигурява средството за постигането на това. Изглежда, че през цялата история на човечеството хората навсякъде са имали едно общо за всички желание да се радват на живота и да изпитват наслада.

2. (а) Как хората злоупотребяват с онова, което Йехова е замислил за тях? (б) Какъв е резултатът?

² Днес ние живеем в хедонистично общество, в което хората са прекомерно заети с търсенето на удоволствия и приятно прекарване на времето. Повечето хора са станали „себелюбиви, . . . повече сластолюбиви, а не боголюбиви“, както предсказала Библията. (2 Тимотей 3:1–4) Това, разбира се, е грубо изопачение на онова, което имал за цел Йехова. Когато търсенето на приятно прекарване на времето се превърне в самоцел, или когато единствената цел е удовлетворяването на собствените желания, няма истинско задоволство и „всичко е суета и гонене на вятър“. (Еклисиаст 1:14; 2:11) В резултат на това светът е пълен със самотни и нещастни хора, което на свой ред води до много от проблемите в обществото. (Притчи 18:1) Хората стават подозрителни един към друг и се разделят в расово, етническо, социално и икономическо отношение.

3. Как можем ние да намерим истинска радост и удовлетворение?

³ Колко различни биха били нещата, ако хората подражаваха на пътищата на Йехова в отношенията си с другите — да бъдат добри, щедри, гостоприемни! Той ясно показал, че тайната на истинското щастие не се крие в опитите ни да задоволяваме собствените си желания. По–скоро ключът е следният: „По–голямо щастие има в даването, отколкото в получаването.“ (Деяния 20:35, NW) За да намерим истинска радост и удовлетворение, ние трябва да преодолеем пречки и разделения, които може да ни ограничават. И трябва да се стремим към онези, които служат на Йехова заедно с нас. Необходимо е да се вслушаме в съвета: „Ние, прочее, сме длъжни да посрещаме такива радостно, за да бъдем съработници с истината.“ (3 Йоан 8) Оказването на гостоприемство на достойните за това, в степента, в която ни позволяват обстоятелствата,  носи полза в две отношения — както на онези, които дават, така и на онези, които получават. Кой тогава е сред достойните, които ние трябва ‘да посрещаме радостно’?

„Грижи се за сираците и вдовиците“

4. Каква промяна в отношенията в семейството се забелязва дори и сред хората на Йехова?

⁴ Стабилните семейства и щастливите бракове са рядкост днес. По целия свят увеличаващият се брой на разводите, а също и на неомъжените майки драстично промени традиционното семейство. В резултат на това много от онези, които станаха Свидетели на Йехова в последните години, идват от разбити семейства. Те или са разведени, или са юридически разделени със своя брачен партньор, или живеят в семейства с един родител. Освен това, както предсказал Исус, истината, която той поучавал, довежда до разделение в много семейства. — Матей 10:34–37; Лука 12:51–53.

5. За какво казал Исус, че ще бъде източник на насърчение за хората от разделени семейства?

⁵ Колко е вълнуващо, когато виждаме нови хора да заемат твърда позиция на страната на истината, и ние често ги утешаваме с насърчаващото обещание на Исус: „Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот.“ — Марко 10:29, 30.

6. Как можем ние да станем ‘братя, сестри, майки и деца’ за „сираците и вдовиците“ сред нас?

⁶ Кои обаче са тези ‘братя и сестри, и майки и чада’? Това, че човек вижда много хора в Залата на Царството, често сто и повече души, да се наричат братя и сестри, не означава автоматично, че той ги чувствува като свои братя, сестри, майки и деца. Да разгледаме следната мисъл: Ученикът Яков ни напомня, че за да бъде нашето поклонение приемливо за Йехова, ние трябва ‘да се грижим за сираците и вдовиците в неволята им и да се пазим без петно от света’. (Яков 1:27, NW) Това означава, че не бива да допускаме светска нагласа на гордост, основана на икономически възможности и класова позиция, да затваря вратата на нашето състрадание към такива ‘сираци и вдовици’, а трябва да поемем инициативата и да им окажем приятелство и гостоприемство.

7. (а) Каква е истинската цел на това да бъдем гостоприемни към „сираците и вдовиците“? (б) Кой също може да участвува в оказването на християнско гостоприемство?

⁷ Проявата на гостоприемство спрямо „сираците и вдовиците“ не означава винаги да се опитваме да наваксваме това, което им липсва в материално отношение. Не винаги семействата с един родител или разделените по вяра семейства са финансово затруднени. Но ползотворното общуване, семейната атмосфера, другарството с хора на различна възраст и споделянето на духовни блага са именно онези аспекти от живота, които са толкова ценени. Затова като помним, че не пищността на събирането, а духът на любов и единство е това, което е важно, е хубаво понякога и „сираците и вдовиците“ да оказват гостоприемство на събратята си християни! — Сравни 3 Царе 17:8–16.

Има ли чужденци сред нас?

8. Каква промяна се забелязва в много сборове на Свидетелите на Йехова?

⁸ Ние живеем във време на масово мигриране на населението. „По целия свят над 100 милиона души живеят в държави, на които не са граждани, а 23 милиона са принудени да се преселват в своята собствена страна“ — казва World Press Review [„Преглед на световната преса“]. Пряко следствие от това е фактът, че в много области, особено в по–големите градове, сборовете на Свидетелите на Йехова, които преди бяха съставени  главно от хора от една раса или народност, сега съдържат хора от различни части на света. Може би е така и там, където живееш ти. Как обаче трябва да се отнасяме ние към тези „чужденци“ и „пришелци“ — както може да ги нарича светът, — чиито език, обичаи и начин на живот може би се различават от нашите?

9. Каква сериозна клопка може да ни впримчи относно нашия възглед за ‘странниците’ и ‘чужденците’, идващи в християнския сбор?

⁹ Казано ясно — не бива да позволяваме някакви ксенофобски тенденции да ни карат да смятаме, че ние някак си сме по–достойни за привилегията да познаваме истината от онези, които са дошли от непозната или т.нар. езическа страна; нито пък трябва да смятаме, че тези новодошли без право ползуват Залата на Царството или други имоти. През първи век апостол Павел трябвало да напомни на някои християни от юдейски произход, които имали подобни схващания, че всъщност никой не е заслужил това; че по начало само божията незаслужена милост дава възможност на всекиго да придобие спасение. (Римляни 3:9–12, 23, 24, NW) Ние трябва да се радваме, че днес божията незаслужена милост стига до толкова много хора, които по един или друг начин досега не са имали възможност да чуят добрата новина. (1 Тимотей 2:4) Как можем да покажем, че нашата обич към тях е искрена?

10. Как можем да покажем, че сме истински гостоприемни към ‘чужденците’ сред нас?

¹⁰ Ние можем да следваме подканата на Павел: „Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.“ (Римляни 15:7) Като имаме предвид, че хората от други страни често са в неизгодна позиция, ние трябва да проявим  спрямо тях доброта и загриженост в рамките на своите възможности. Ние трябва да ги приемем сред нас, да се отнасяме към всеки един от тях като към ‘наш сънародник’ и ‘да го обичаме като себе си’. (Левит 19:34, NW) Може би няма да е лесно да постъпваме така, но ще успеем, ако помним напътствието: „И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, — това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.“ — Римляни 12:2.

Споделяй със светиите

11, 12. Какво специално внимание било отдавано на определени служители на Йехова в (а) древния Израил, (б) през първи век?

¹¹ Сред онези, които наистина са достойни за нашето внимание и гостоприемство, са зрелите християни, които работят усилно за нашето духовно добруване. Йехова имал специални уредби за свещениците и левитите в древен Израил. (Числа 18:25–29) През първи век християните също били подканяни да се грижат за онези, които служели на събратята си на специални позиции. Повествованието в 3 Йоан 5–8 ни дава поглед върху близката връзка на любов, съществуваща между ранните християни.

¹² Възрастният апостол Йоан високо ценял добротата и гостоприемството, които Гаий проявил спрямо някои пътуващи братя, изпратени да посетят неговия сбор. Тези братя — сред които бил и Димитрий, който явно носел писмото, — били „чужденци“, тоест, непознати на Гаий дотогава. Но те били приети гостоприемно, защото ‘за [Божието] име тръгнали’. Йоан изразява това така: „Ние, прочее, сме длъжни да посрещаме  такива радостно, за да бъдем съработници с истината.“ — 3 Йоан 1, 7 [„Синодално издание“, 1993 г.], 8.

13. Кои хора сред нас днес заслужават особено много да ‘бъдат посрещани радостно’?

¹³ Днес в организацията на Йехова има много хора, които напрягат всичките си сили в полза на цялото братство. Сред тях са пътуващите надзорници, които изразходват времето и енергията си седмица след седмица, като укрепват сборовете; мисионерите, които са оставили семейства и приятели, за да проповядват в чужди страни; хората, служещи в домовете Бетел или в офисите на клоновете, които работят доброволно, за да подкрепят целосветската проповедна дейност, и онези в пионерска служба, които изразходват по–голямата част от своето време и енергия в проповедната работа. Като цяло всички те работят усърдно, не за лична слава или печалба, но поради любовта си към християнското братство и към Йехова. Те заслужават да подражаваме на тяхната отдаденост от все сърце и заслужават да бъдат ‘посрещани радостно’.

14. (а) Как ще станем по–добри християни, когато оказваме гостоприемство на верните братя? (б) Защо Исус казал, че Мария ‘избрала добрата част’?

¹⁴ Когато „посрещаме такива радостно“, както посочил апостол Йоан, ние ще „бъдем съработници с истината“. В известен смисъл ние ставаме по–добри християни в резултат на това. Това е така, защото християнските дела включват в себе си правенето на добро спрямо събратята по вяра. (Притчи 3:27, 28; 1 Йоан 3:18) Има и други начини на възнаграждение. Когато Мария и Марта приели Исус в дома си, Марта искала да бъде добра домакиня, като приготвяла „много неща“ за Исус. Мария проявила гостоприемство по различен начин. Тя ‘седнала при нозете на Господа[ря] и слушала словото Му’ и Исус я похвалил, че е ‘избрала добрата част’. (Лука 10:38–42) Разговорите и беседите с онези, които имат дълги години опит, често са връх на вечерта, прекарана в тяхното общество. — Римляни 1:11, 12.

При специални случаи

15. Какви специални случаи могат да бъдат радостни събития за хората на Йехова?

¹⁵ Макар че истинските християни не следват разпространените обичаи и не чествуват светски празници, има случаи, когато те се събират заедно, за да се радват на общуването помежду си. Например, Исус присъствувал на една сватба в Кана и допринесъл за радостта на събитието, като извършил първото си чудо там. (Йоан 2:1–11) Подобно на това, и днес хората на Йехова се веселят заедно при такива специални поводи, и уместното тържествено настроение и празничност обогатяват тези събития. Но какво е уместно?

16. Какви напътствия имаме относно уместното поведение дори и при специални случаи?

¹⁶ От своето изучаване на Библията ние научаваме в какво се изразява уместното поведение за християните и следваме това при всички случаи. (Римляни 13:12–14; Галатяни 5:19–21; Ефесяни 5:3–5) Празничните събирания, било във връзка със сватба или някакъв друг повод, не ни дават право да изоставяме своите християнски стандарти, или да правим нещо, което обикновено няма да направим; нито сме задължени да следваме всички обичаи на страната, в която живеем. Много от тях се основават на фалшиви религиозни традиции и суеверия, а други пък включват поведение, което явно не е приемливо за християни. — 1 Петър 4:3, 4.

17. (а) Какви фактори показват, че сватбата в Кана била добре организирана и правилно надзиравана? (б) Какво показва, че Исус одобрил това тържество?

¹⁷ Като четем Йоан 2:1–11, за нас не е трудно да видим, че тържеството било пищно и присъствували доста гости. Но Исус и неговите ученици били „поканени“ гости; те не просто се отбили там, макар че вероятно поне някои от тях били  близки с домакина. Забелязваме също, че имало хора, които били ‘слуги’, а също и ‘настойник’ на угощението, който давал напътствия какво да се поднесе или да се направи. Всичко това показва, че празненството било добре организирано и правилно надзиравано. Разказът завършва с изречението, че чрез това, което направил, Исус ‘явил славата Си’. Дали той щял да избере този случай да го направи, ако тържеството било необуздано и без ред? Безспорно не.

18. Какво трябва да се обмисли сериозно относно празничните събирания?

¹⁸ Тогава как стои въпросът със специалните празненства, на които ние може би сме домакини? Искаме да помним, че целта на посрещането на другите с гостоприемство е, „за да бъдем съработници с истината“. Така че не е достатъчно да сложим на дадено тържество етикета ‘Свидетелско’ събиране. Може да бъде зададен въпросът дали то наистина е свидетелство относно това кои сме ние и в какво вярваме? Никога не бива да гледаме на такива събития като на възможности да проверим докъде можем да стигнем в съперничеството си със света, в задоволяването на „похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота“. (1 Йоан 2:15, 16) Вместо това тези случаи трябва правилно да отразяват нашата роля като Свидетели на Йехова и ние трябва да сме сигурни, че каквото и да правим, то донася слава и чест на Йехова. — Матей 5:16; 1 Коринтяни 10:31–33.

‘Бъдете гостолюбиви без роптание’

19. Защо трябва да бъдем „гостолюбиви едни към други без роптание“?

¹⁹ Тъй като условията в света продължават да западат и хората се разделят още повече, ние трябва да правим всичко, което е по силите ни, за да укрепим близката връзка, която съществува между истинските християни. (Колосяни 3:14) За тази цел ние трябва да изпитваме „усърдна любов помежду си“, както ни подканя Петър. След това по отношение на прилагането на този принцип в живота той добавил: „Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание.“ (1 Петър 4:7–9) Дали ние сме готови да поемем инициативата и да проявим гостоприемство спрямо своите братя, да положим специални усилия да бъдем любезни и от полза? Или ние ‘роптаем’, когато се появи такава възможност? Ако правим това, ние унищожаваме радостта, която бихме имали, а също така и губим щастливото възнаграждение за правенето на добро.— Притчи 3:27; Деяния 20:35.

20. Какви благословии ни очакват, ако проявяваме гостоприемство в днешния разделен свят?

²⁰ Като работим заедно със събратята си християни, като сме любезни и гостоприемни помежду си, това ще донесе безкрайни благословии. (Матей 10:40–42) На такива хора Йехова обещава, че ще „разпростре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече“. Да бъдеш в шатъра на Йехова, означава да се радваш на закрила и гостоприемство. (Откровение 7:15, 16; Исаия 25:6) Да, съвсем наблизо в бъдещето е перспективата да се радваме на гостоприемството на Йехова завинаги. — Псалм 27:4; 61:3, 4.

Можеш ли да обясниш?

◻ Какво не бива да пропускаме, ако искаме да намерим истинска радост и задоволство?

◻ Кои са „сираците и вдовиците“, и как ние трябва ‘да се грижим’ за тях?

◻ Как трябва да гледаме на „чужденците“ сред нас?

◻ Кои хора заслужават особено внимание днес?

◻ Как специалните събития трябва да отразяват истинския дух на гостоприемство?

[Въпроси]

[Снимки на страници 16, 17]

По време на празнични тържества ние можем да бъдем гостоприемни спрямо чужденци, сираци, целодневни служители и гости