Дали богатството на цар Соломон е преувеличено?

„А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта.“ — 3 Царе 10:14.

СПОРЕД този библейски стих цар Соломон получавал над 25 тона злато само за една година! Днес то би имало стойност 240 000 000 долара. Това е почти два пъти повече от златото, добито в целия свят през 1800–та година. Възможно ли е такова нещо? Какво показват археологическите факти? Те показват, че библейското повествование относно богатството на Соломон несъмнено е правдоподобно. Списанието Biblical Archaeology Review [„Библейски археологически преглед“] казва:

◻ Египетският фараон Тутмос III (второ хилядолетие пр.н.е.) принесъл в дар приблизително 13,5 тона златни предмети в храма на Амон Ра в Карнак — и това било само част от дара.

◻ Египетски надписи говорят за дарове от общо около 383 тона злато и сребро, принесени от фараона Осоркон I (началото на първото хилядолетие пр.н.е.) на боговете.

Освен това трудът Classical Greece [„Класическа Гърция“] от поредицата Great Ages of Man [„Великите епохи на човечеството“] съобщава:

◻ Мините в Пангеум в Тракия давали годишно повече от 37 тона злато за цар Филип II (359–336 г. пр.н.е.).

◻ Когато синът на Филип — Александър Македонски (336–323 г. пр.н.е.), завладял Суза, столицата на персийската империя, били намерени съкровища, достигащи до около 1200 тона злато.

Така че библейското описание на богатството на цар Соломон не е преувеличено. Да не забравяме също, че Соломон ‘надминал всичките царе на света по богатство и мъдрост’. — 3 Царе 10:23.

 Как Соломон използувал своето богатство? Неговият престол бил позлатен с „най–чисто злато“, съдовете му за пиене били „златни“ и той притежавал 200 щита и 300 щитчета от „ковано злато“. (3 Царе 10:16–21) Но най–вече златото на Соломон било използувано във връзка с храма на Йехова в Йерусалим. Храмовите светилници и свещените принадлежности, като например щипци, чаши, легени, кадилници, били направени от злато и сребро. Херувимите в Най–святото, които били високи 4,5 метра, олтарът за благовония и дори цялата вътрешна част на дома били покрити със злато. — 3 Царе 6:20–22; 7:48–50; 1 Летописи 28:17.

А този покрит със злато храм? Интересно е да се отбележи, че такава употреба на златото не била нещо необичайно в древния свят. „Библейски археологически преглед“ отбелязва, че египетският Аменофис III „построил в чест на великия бог Амон един храм в Тива, който бил ‘покрит изцяло със злато, подът му бил украсен със сребро, [а] всичките му портали с електрум’“ — сплав от злато и сребро. Освен това асириецът Асархадон (седми век пр.н.е.) обковал вратите и покрил стените на храма на Ашур със злато. Относно храма на Син в Харан, вавилонецът Набонид (шести век пр.н.е.) записал: „Аз облякох стените му със злато и сребро и ги направих да сияят като слънцето.“

Така че историческите хроники показват, че библейското повествование за богатството на цар Соломон не е преувеличено.