‘Домът на Давид’ — факт или легенда?

ДАВИД — младият пастир, който станал музикант, поет, войник, пророк и цар, — изпъква в Библията като забележителна личност. Неговото име се споменава 1138 пъти; изразът ‘домът на Давид’ — често говорещ за династията на Давид — е използуван 25 пъти. (1 Царе 20:16, NW) Дали цар Давид и неговата династия са само легенда? Какво разкрива археологията? За едно неотдавнашно забележително откритие при археологическите разкопки край Тел Дан в северна Галилея се съобщава, че подкрепя историческата достоверност на Давид и неговата династия.

През лятото на 1993 г. тим от археолози, воден от професор Авраам Биран, разчиствал едно място пред външните порти на древния Дан. Открил се един павиран площад. Един черен базалтов камък, който стърчал от земята, бил изваден без усилия. Когато камъкът бил обърнат към лъчите на следобедното слънце, ясно се видели букви по него. „Боже мой! Та това е надпис!“ — възкликнал професор Биран.

Без бавене професор Биран и неговият колега, професор Йосиф Навех от Еврейския университет в Йерусалим, написали научно сведение за надписа. Въз основа на това сведение една статия в списание Biblical Archaeology Review [„Библейски археологически преглед“], март/април 1994 г., казва: „Не се случва често едно археологическо откритие да намери място на първата страница на „Ню Йорк Таймс“ (да не говорим за списание „Тайм“). Но именно това стана миналото лято с едно откритие край Тел Дан — красива могила в Северна Галилея, в подножието на планината Ермон, до един от изворите на река Йордан.

Там Авраам Биран и неговият тим от археолози намерили забележителен надпис от девети век пр.н.е., който говори за „дома на Давид“ и за ‘царя на Израил’. За първи път името на Давид е намерено в древен надпис извън Библията. Още по–забележително е това, че надписът говори не просто за някакъв ‘Давид’, а за дома на Давид, династията на великия израилтянски цар.

‘Царят на Израил’ е израз, който често се среща в Библията, особено в Книгата на Царете. Това споменаване обаче може да бъде най–древното споменаване на Израил извън Библията, със семитска азбука. Този надпис доказва най–вече, че обратно на твърденията на някои учени, опитващи се да омаловажат значението на Библията, Израил и Юда са били важни царства по онова време.“

Датирането е основано на формата на буквите, на анализи на глинени съдове, намерени близо до каменния къс, и на съдържанието на надписа. И трите метода сочат един и същ период от време — девети век пр.н.е., малко повече от сто години  след цар Давид. Учените смятат, че надписът е бил част от победен паметник, издигнат в Дан от един арамейски враг и на „царя на Израил“, и на „[царя на] дома на Давид“. Арамейците, които се покланяли на популярния бог на бурята Хадад, живеели на изток.

През лятото на 1994 г. бяха намерени още два фрагмента от същата стела. Професор Биран съобщава: „В тези два фрагмента се намира името на арамейския бог Хадад, както и се споменава една битка между израилтяните и арамейците.“

Основният фрагмент, открит през 1993 г., съдържа 13 частично видими реда, написани с древноеврейска азбука. По това време били използувани точки като знаци, разделящи думите в текста. Затова ‘домът на Давид’ е написано като една дума с буквите „битдвд“ (транслитерирано с кирилица), вместо „бит“ (дом), точка, и след това „двд“ (Давид). Естествено възникнаха въпроси относно тълкуването на „битдвд“.

Лингвистът професор Ансън Рейни обяснява: „Йосиф Навех и Авраам Биран не обясниха надписа подробно, може би защото приеха като нещо подразбиращо се, че читателите биха знаели, че един знак, разделящ думите, често бива изпускан между двата елемента в такава конструкция, особено ако съчетанието е добре познато лично име. ‘Домът на Давид’ безспорно било такова лично политическо и географско име в средата на девети век пр.н.е.“

Друго археологическо свидетелство

След това откритие един специалист по стелата Меса (наричана още Моавския камък), професор Андре Лемер, съобщи, че тя също говори за „дома на Давид“.# Стелата Меса, открита през 1868 г., има много общи черти със стелата от Тел Дан. И двете датират от девети век пр.н.е., направени са от един и същи материал, имат подобни размери и са написани с почти идентична семитска азбука.

Що се отнася до едно ново възстановяване на текста от един повреден ред от стелата Меса, професор Лемер писал: „Почти две години преди откриването на фрагмента от Тел Дан стигнах до извода, че стелата Меса споменава ‘дома на Давид’. . . . Това, че споменаването на ‘дома на Давид’ не е било забелязано досега, може да се дължи на факта, че текстът на стелата Меса никога не е имал едитио принцепс [първо издание]. Точно това подготвям аз сега, 125 години след откриването на стелата Меса.“

Тази археологическа информация е интересна, защото един ангел, лично Исус, неговите ученици и обикновени хора са свидетелствували за историческата достоверност на Давид. (Матей 1:1; 12:3; 21:9; Лука 1:32; Деяния 2:29) Археологическите открития явно потвърждават това, че той и неговата династия — „домът на Давид“, са факт, а не легенда.

[Бележка под линия]

# Стелата Меса е позната на читателите на литературата, издавана от Дружество „Стражева кула“. (Виж „Стражева кула“ [англ.], 15 април 1990 г., стр. 30, 31.) Тя е изложена в музея Лувър в Париж.

[Снимка на страница 31]

Фрагментът от Тел Дан*, открит през 1993 г. в библейския град Дан, северна Галилея

* Рисунката е основана на снимка, публикувана в Israel Exploration Journal [„Списание за изследвания на Израел“].