Възползувай се от тази уникална възможност!
Възползувай се от тази уникална възможност!
ПИТЪР бил към края на следването си на медицина, когато библейското послание на спасение завладяло интереса му. Щом завършил и започнал да работи като лекар в една болница, началниците му постоянно го насърчавали да специализира неврохирургия. Това била възможност, от която много млади лекари биха се възползували без никакво колебание.
Но Питър a решил да се откаже от тази възможност. Защо? Дали просто му липсвали необходимите за това амбиция и стремеж? Не, тъй като Питър внимателно обмислил предложението. След като станал отдаден, покръстен Свидетел на Йехова, той искал да прекарва колкото е възможно повече време в различните аспекти на християнската служба. Той мислел, че ако стане неврохирург, професията му ще започне да поглъща все повече от времето и енергията му. Дали като се отказал от тази забележителна перспектива, той постъпил неразумно, или мъдро?
За някои решението на Питър може да изглежда неразумно. Но той взел под внимание такива библейски текстове като Ефесяни 5:15, 16, „Верен“. Там апостол Павел подканил своите събратя християни: „Внимавайте добре как се държите — не като глупави, а като мъдри, като изкупувате благоприятното време, понеже дните са лоши.“
Да обърнем внимание на израза ‘благоприятно време’. Той е преведен от една гръцка дума, обикновено използувана в Библията относно време или период, който се откроява с определени особености или е подходящ за точно определена дейност. Тук Павел подчертал, че християните трябва да отделят време за важните неща. Наистина, те трябва да ‘различават що е по–добро’. (Филипяни 1:10, „Синодално издание“, 1993 г.) Това е въпрос на степенуване на нещата по важност.
Тогава каква е божията цел относно нашето време? Каква е волята на Бога за онези, които го обичат? Библейските пророчества ясно определят нашите дни като „времето на края“ или „последните дни“. (Даниил 12:4, NW; 2 Тимотей 3:1) Христос Исус не оставил никакво съмнение относно това, което щяло да бъде от първостепенна важност в наши дни. Той недвусмислено казал, че преди края на тази зла система на нещата „тази добра новина на царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи“. Едва тогава ще дойде краят. — Матей 24:3, 14, NW.
Матей 28:19, 20) Тъй като тези дейности няма никога да се повторят, това е последната възможност да дадем всичко от себе си в тази животоспасяваща работа. „Сега е благоприятно време.“ Наистина, „сега е спасителен ден“. — 2 Коринтяни 6:2.
Затова ние трябва да се възползуваме от всяка възможност да проповядваме добрата новина на Царството и да правим ученици. (Да вземем мъдро решение
Питър — младият мъж, споменат в началото на статията, — внимателно обмислил своето решение и претеглил възможностите си. Той съзнавал, че нямало да бъде грешка да учи, за да стане неврохирург. Но какво било най–важно за него? Предвид неотложността на тази работа, това била дейността му в християнската служба. В същото време той имал задължения, които трябвало да изпълнява. Той бил женен и трябвало да издържа съпругата си, която участвува в целодневната проповедна дейност. (1 Тимотей 5:8) Питър трябвало също да изплаща дългове, свързани с образованието му. Тогава какво решил да прави той?
Питър решил да специализира рентгенология и да работи на ултразвуков скенер. Това била работа, изискваща нормален работен ден. Освен това той щял да бъде обучаван през редовното работно време. Да, възможно било някой да смята това за не толкова престижна работа, но тя щяла да му позволи да има повече време, което да отдава за духовни цели.
Един друг фактор станал причина за решението на Питър. Въпреки че не съдел другите, които може би са взели друго решение, той знаел, че прекалената ангажираност в светските неща представлява опасност за един християнин. Тя може да го накара да пренебрегне духовните отговорности. Това се пояснява от един друг пример, който е свързан с работата.
Един целодневен проповедник на Царството бил дипломиран художник. Той успявал да се издържа финансово от продажбата на картините си. Въпреки че по–голямата част от времето си отдавал за най–важната от всичко християнска служба, той имал достатъчно средства, за да се издържа. Но желанието да продължи кариерата си на художник започнало да расте. Той започнал все повече да се ангажира с рисуването и света на изкуството, напуснал целодневната служба и накрая станал напълно неактивен, що се отнася до проповедната дейност на Царството. След време поведението му станало небиблейско, в резултат на което той вече не бил част от християнския сбор. — 1 Коринтяни 5:11–13.
Нашето време е специално
Като хора, които служат на Йехова днес, ние несъмнено искаме да му останем верни. Ние знаем, че живеем в най–необикновеното време в човешката история. За да продължаваме да служим на Бога и да се справяме резултатно с днешните обстоятелства, може да се наложи да се приспособяваме към различни неща. Можем да сравним това с времето за жетва за един фермер. Това е период на специална активност, когато от работниците във фермата се очаква да напрегнат силите си повече от обикновено и да работят по–дълго през деня. Защо? Защото реколтата трябва да бъде събрана за определен период от време.
На настоящата зла система на нещата ѝ остава много ограничено време. Повече от когато и да било досега истинският християнин трябва да напрегне силите си, за да следва примера на Исус и да ходи в неговите стъпки. Неговият живот на земята ясно показал какво било най–важно за него. Той казал: „Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.“ (Йоан 9:4) Като казал, че нощта идва, Исус говорел за времето, когато щял да бъде съден, окачен на стълб и убит, когато земната му служба щяла да свърши и той нямало да може да участвува в работата на своя небесен Баща.
Вярно е, че по време на своите три и половина години служба Исус прекарал известна част от времето си, като вършел чудеса и лекувал болни. Въпреки това той използувал повечето от времето си, за да проповядва посланието на Царството и да ‘прогласява освобождение на пленниците’ от фалшивата религия. (Лука 4:18; Матей 4:17) Исус полагал искрени усилия в службата си и също така отделял време, за да обучава своите ученици, така че те да могат да градят на основата, която той им оставил, и резултатно да продължават с проповедната работа. Исус използувал всяка възможност, за да подкрепя интересите на Царството, и искал неговите ученици да правят същото. — Матей 5:14–16; Йоан 8:12.
Подобно на Исус, ние, които сме негови съвременни последователи, трябва да гледаме на положението на човечеството от гледната точка на Йехова. Времето на тази система на нещата изтича и Бог милостиво иска всички да имат възможността да се спасят. (2 Петър 3:9) Затова не би ли било мъдро да поставим всички други цели на второ място след следването на волята на Йехова? (Матей 6:25–33) Особено през такова специално време като това, нещо, което обикновено се счита за важно, може да стане по–маловажно в нашия живот като християни.
Дали някога ще съжаляваме за това, че сме поставили божията воля на първо място в своя живот? Не, разбира се, тъй като самопожертвувателният живот на християнина е много възнаграждаващ. Например, Исус казал на своите ученици: „Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот.“ — Марко 10:29, 30.
Никой не може да оцени с пари стойността на възнагражденията, на които се радват онези, които използуват времето си, за да възхваляват Йехова и да известяват посланието на Царството. Те се радват на толкова много благословии! Това включва истински приятели, удовлетворението от това, че вършим божията воля, одобрителната усмивка на Бога и перспективата за вечен живот. (Откровение 21:3, 4) И каква благословия е това да помагаме на хората в духовно отношение и да носим чест на святото име на Йехова като Негови Свидетели! Без съмнение ‘изкупуването на благоприятното време’ е наистина мъдра и възнаграждаваща линия на поведение. Сега повече от всякога е времето да участвуваме в известяването на добрата новина на божието Царство. Ще се възползуваш ли от тази уникална възможност и ще се държиш ли здраво за нея?
[Бележка под линия]
a Името е сменено.