Истината за Исус

ИЗГЛЕЖДА, че теориите и предположенията за това кой бил Исус и какво извършил нямат край. А самата Библия? Какво ни казва тя за Исус Христос?

Какво казва Библията

Като четеш внимателно Библията, ще забележиш следните ключови факти:

◻ Исус е единородният Син на Бога, първороден преди всяко създание. — Йоан 3:16; Колосяни 1:15.

◻ Преди около две хиляди години Бог пренесъл живота на Исус в утробата на една юдейска девица, за да бъде роден като човек. — Матей 1:18; Йоан 1:14.

◻ Исус не бил просто един добър човек. Във всяко отношение той бил вярно отражение на прекрасната личност на своя Баща, Йехова Бог. — Йоан 14:9, 10; Евреи 1:3.

◻ По време на земната си служба Исус любещо се грижел за нуждите на потисканите. Той по чудодеен начин лекувал болни и дори възкресявал мъртви. — Матей 11:4–6; Йоан 11:5–45.

◻ Исус проповядвал божието Царство като единствената надежда за измъченото човечество и подготвил учениците си да продължат тази проповедна работа. — Матей 4:17; 10:5–7; 28:19, 20.

◻ На 14–и нисан (около 1 април) 33 г. от н.е. Исус бил арестуван, изправен пред съда, осъден и екзекутиран поради фалшиво обвинение в бунтовническа дейност. — Матей 26:18–20, 48 до Матей 27:50.

◻ Смъртта на Исус служи като откуп, който освобождава вярващите хора от тяхното грешно състояние, и по този начин отваря пътя към вечен живот за всички, които проявяват вяра в него. — Римляни 3:23, 24; 1 Йоан 2:2.

◻ На 16–и нисан Исус бил възкресен и скоро след това се възнесъл отново на небето, за да плати на своя Баща изкупителната стойност на своя съвършен човешки живот. — Марко 16:1–8; Лука 24:50–53; Деяния 1:6–9.

◻ Като назначен от Йехова Цар, възкресеният Исус има пълна власт да осъществи божията първоначална цел за човека. — Исаия 9:6, 7; Лука 1:32, 33.

Следователно Библията представя Исус като ключовата фигура в осъществяването на божиите цели. Но как можеш да бъдеш сигурен, че това е истинският Исус — Исус от историята, който се родил във Витлеем и живял на земята преди около 2000 години?

Основания за доверие

Много съмнения могат да бъдат отстранени просто чрез едно непредубедено прочитане на Християнските гръцки писания. Като направиш това, ще разбереш, че библейското повествование не е някакво неясно описание на събития, каквото е митологията. Вместо това там се посочват имена, конкретни дати и точни места. (Например, виж Лука 3:1, 2.) Освен това учениците на Исус са описани със забележителна честност, с откровеност, която вдъхва доверие в читателя. Писателите не са прикрили грешките на никого — дори и своите, — в интерес на това да запишат всичко вярно. Да, ще видиш, че Библията съдържа истината. — Матей 14:28–31;  16:21–23; 26:56, 69–75; Марко 9:33, 34; Галатяни 2:11–14; 2 Петър 1:16.

Но съществуват повече основания. Археологическите открития многократно са потвърждавали библейското повествование. Например, ако посетиш Музея на Израел в Йерусалим, можеш да видиш един камък, върху който има надпис, посочващ името на Понтий Пилат. Други археологически открития потвърждават, че Лисаний и Сергий Павел, за които говори Библията, са действителни личности, а не измислица на ранните християни. Събития, за които се съобщава в Християнските гръцки писания (Новия завет), намират подробно потвърждение в трудовете на древни писатели, като например Ювенал, Тацит, Сенека, Светоний, Плиний Младши, Лукиан, Целзий и юдейския историк Йосиф Флавий. a

Повествованието, представено в Християнските гръцки писания, било прието без съмнения от хиляди хора, живеещи през първи век. Дори противниците на християнството не отрекли истинността на това, за което се казва, че било казано или извършено от Исус. Що се отнася до възможността личността на Исус да е била доукрасена от неговите ученици след смъртта му, професор Ф. Ф. Брус казва: „В никакъв случай не е било така лесно, както изглежда смятат някои писатели, да бъдат измислени думи и дела на Исус през онези ранни години, когато все още били живи толкова много от Неговите ученици, които можели да си спомнят какво се било случило и какво не. . . . Учениците не можели да си позволят да рискуват с неточности (да не говорим за умишлено изопачаване на фактите), които веднага биха били разкрити от онези, които много биха се радвали да го направят.“

Защо те не вярват

Въпреки всичко някои учени остават скептично настроени. И като приемат, че библейското повествование е измислено, те пламенно търсят апокрифни писания и ги приемат за правдоподобни! Защо? Явно библейското повествование съдържа неща, в които много съвременни интелектуалци не искат да вярват.

В своето издание Union Bible Companion [„Библейски спътник“], публикувано през  1871 г., С. Остин Алибоун представя едно предизвикателство към скептиците. Той пише: „Попитайте всеки, който изразява съмнение относно истинността на евангелската история, какви основания има да вярва в това, че Юлий Цезар е умрял в Капитолия, или в това, че император Карл Велики бил коронясан като император на Запада от папа Лъв III през 800–та година. . . . Ние вярваме на всички твърдения . . . относно тези хора; и това е, защото имаме исторически доказателства за истинността на тези твърдения. . . . Ако при представянето на такива доказателства някои все още отказват да вярват, то ние изоставяме такива хора като глупаво извратени или безнадеждно невежи. Какво да кажем тогава за онези, които, независимо от изобилните доказателства, съществуващи днес относно автентичността на Светото Писание, заявяват, че не са убедени? . . . Те не желаят да вярват на нещо, което смирява гордостта им, и което ще ги принуди да водят по–различен живот.“

Да, някои скептици имат скрити мотиви, когато отхвърлят Християнските гръцки писания. За тях проблемът не е в правдоподобността на Писанията, а в стандартите, които те съдържат. Например, Исус казал за своите последователи: „Те не са от света, както и Аз не съм от него.“ (Йоан 17:14) Много т.нар. християни обаче са дълбоко замесени в политическите дела на този свят, като дори участвуват в кръвопролитни войни. Вместо да се променят според библейските стандарти, много хора биха предпочели Библията да се промени според техните собствени стандарти.

Разгледай също въпроса с морала. Исус дал сериозен съвет на сбора в Тиатир за това, че толерирал блудство. „Аз съм този, който изследва бъбреците и сърцата — казал им той, — и ще дам на всеки от вас поотделно според делата му.“ b (Откровение 2:18–23, NW) Но нима не е вярно, че много хора, които твърдят, че са християни, отхвърлят моралните стандарти? Те по–скоро биха отхвърлили това, което Исус казва, отколкото неморалното си поведение.

Тъй като не са склонни да приемат Исус от Библията, учените са си създали един Исус според собствената си представа. Те се провиняват в това, че създават митове, като същевременно фалшиво обвиняват писателите на Евангелието в това. Те  запазват части от живота на Исус, които искат да приемат, отхвърлят останалото и сами си добавят някои детайли. В действителност техният странствуващ мъдрец или обществен революционер не е Исус от историята, когото те твърдят, че търсят; вместо това той е просто една измислица на гордо научно въображение.

Да намерим истинския Исус

Исус се стараел да събуди сърцата на онези, които искрено гладували за истина и праведност. (Матей 5:3, 6; 13:10–15) Такива хора откликват на поканата на Исус: „Елате при мене, всички вие, които сте отрудени и обременени, и аз ще ви освежа. Вземете моя ярем върху си и научете се от мене, защото аз съм с кротък нрав и със смирено сърце, и ще намерите освежение за душите си. Защото моят ярем е милостив и моят товар — лек.“ — Матей 11:28–30, NW.

Истинският Исус не може да бъде открит в книгите на съвременните учени; нито пък може да се намери в църквите на т.нар. християнство, което е станало плодородна почва за създадени от хората традиции. Можеш да намериш историческия Исус в своя екземпляр на Библията. Би ли желал да научиш повече за него? Свидетелите на Йехова ще се радват да ти помогнат да направиш това.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 6]

ВЕКОВЕ НА КРИТИЦИЗЪМ

Критикуването на Християнските гръцки писания започнало преди повече от 200 години, когато немският философ Херман Самуел Раймарус (1694–1768) заявил: „Имаме право да правим абсолютна разлика между ученията на Апостолите в техните писания и това, което Самият Исус през Собствения си живот е проповядвал и поучавал.“ Започвайки от Раймарус, много изследователи са били научени да мислят по същия начин.

Книгата The Real Jesus [„Истинският Исус“] отбелязва, че много критици от миналото не са се смятали за отстъпници. Вместо това „те гледали на себе си като на най–искрените християни, защото са разкъсали веригите на догмата и суеверието“. Те смятали, че висшият критицизъм е „чиста форма на християнството“.

Тъжният факт е, че т.нар. християнство е станало плодородна почва за създадените от човека традиции. Доктрините за безсмъртната душа, троицата и огнения ад са само някои от ученията, които противоречат на Библията. Но писателите на Християнските гръцки писания не били отговорни за това изопачаване на истината. Точно обратното, те се борели с първите прояви на фалшиви учения в средата на първи век, когато Павел писал, че сред изповядващите християнството ‘вече действувало’ отстъпничество. (2 Солунци 2:3, 7) Можем да бъдем уверени, че това, което се съдържа в Християнските гръцки писания, е записаната историческа и доктринна истина.

[Блок на страница 7]

КОГА БИЛИ НАПИСАНИ ЕВАНГЕЛИЯТА?

Много критици на Новия завет твърдят, че евангелията били написани дълго време след събитията, които те описват, и затова почти сигурно съдържат неточности.

Но доказателства посочват една ранна дата на написването на евангелията на Матей, Марко и Лука. Надписи в някои ръкописи на Матей посочват, че оригиналът е бил написан още през 41 г. от н.е. Евангелието според Лука вероятно било писано между 56 и 58 г. от н.е., тъй като книгата Деяния (вероятно завършена до 61 г. от н.е.) посочва, че писателят, Лука, вече бил записал своето ‘първо повествование’, евангелието. (Деяния 1:1, NW ) За евангелието на Марко се смята, че е записано в Рим по време на първото или второто затворничество на апостол Павел — вероятно между 60 и 65 г. от н.е.

Професор Крейг Л. Бломберг е съгласен с едно по–ранно датиране на тези евангелия. Той отбелязва, че дори когато добавим евангелието според Йоан, което било записано в края на първи век, „все още сме доста по–близо до оригиналните събития, отколкото това е случаят при много древни биографии. Например, двамата най–ранни биографи на Александър Велики, Ариан и Плутарх, писали повече от четиристотин години след смъртта на Александър през 323 г. пр.н.е., но историците по принцип ги смятат за заслужаващи доверие. С течение на времето за живота на Александър се развили невероятни легенди, но повечето от тях се появили едва няколко века след тези двама писатели“. Безспорно историческите части на Християнските гръцки писания заслужават поне толкова доверие, колкото и светските истории.

[Снимка на страница 8]

Върховна радост ще цари за всички в бъдещия земен рай