„Къде е вашата църква?“

НА СВИДЕТЕЛИТЕ на Йехова в Мозамбик често им задават този въпрос. Откровено казано, до скоро беше трудно да се отговори на този въпрос. Това е така, защото до 1991 г. Свидетелите на Йехова не бяха законно признати в тази страна. Следователно не беше възможно да съществуват точно определени и установени места на поклонение.

Тази ситуация обаче се промени на 19 февруари 1994 г. През този горещ, слънчев ден първите две Зали на Царството, построени в Мозамбик, бяха тържествено открити. Общо 602 души дойдоха на откриването на тези хубави места за събрания в пристанищния град Бейра, намиращ се по средата на крайбрежието на Мозамбик. Те ще служат на нуждите на трите сбора в този град.

Целият проект — от изливането на основите до завършването на сградите — отне година и два месеца усилна работа. Често 30 или повече доброволци от съседната страна Зимбабве идваха и работеха рамо до рамо с местните Свидетели. Тъй като не можеше всички те да бъдат настанени в мисионерския дом в Бейра, който служеше за център на работата, някои лагеруваха около дома през съботите и неделите, а в някои случаи и по няколко седмици.

Мястото на Залата на Царството за сборовете Масамба и Мунава се намира край магистралата за Бейра. „През изпълнените с дейности дни, когато работата вървеше бързо и напредъкът беше лесно забележим — отбелязва един мисионер, — ставахме свидетели на това как шофьори едва не катастрофираха, защото гледаха с широко отворени очи Залата на Царството, почти забравяйки за волана си.“ Много хора спираха, за да наблюдават работата, и бяха особено впечатлени от присъствието на хора от различни раси, които работеха заедно.

Необходими бяха доста планиране и организация. За разлика от много други строежи в  тази част на света, където материалите и средствата са оскъдни, работата по Залите на Царството никога не спря поради липса на материали. Веднъж бяха необходими 800 чувала цимент и на единственото място, от което можеше да бъдат осигурени, нямаше необходимите чували, в които да се натовари циментът. Братята се свързаха с офиса на клона на Дружество „Стражева кула“ в столицата, Мапуто; чувалите бяха изпратени със самолет, отнесени във фабриката за цимент и напълнени. Работата продължи без прекъсване.

При друг случай, когато се поставяха конструкциите за покрива, на бригадата не стигаха стоманените греди. Поради голямата криза за тези материали стоманата за строежа беше докарана от 600 километра разстояние! Един работник от бригадата заговорил един мъж, който наблюдавал строежа, и го попитал дали знае къде биха могли да намерят стомана, за да завършат работата. Мъжът отговорил: „Стоя тук повече от един час и сигурно това не е случайно. Не мога да не се възхищавам на работата, която вършите, и на духа на този строеж. Имам точно такава стомана, от каквато се нуждаете, и за мен ще бъде удоволствие да ви я подаря.“ Това се оказа една много навременна доставка.

Много наблюдатели се питаха коя голяма строителна фирма ръководи строежа. Разбира се, членовете на бригадата с голяма радост им казваха, че това са Свидетелите на Йехова, които доброволно предлагат услугите си. Какво особено впечатли наблюдателите? „Вие сте обединен народ — каза един човек. — Въпреки че сте от различни раси, вие работите заедно като братя.“ В резултат на това мнозина дойдоха да поискат библейско изучаване. Това оказа влияние и на събранията. Средният брой на присъствуващите на събранията на сбор Манга, например, е над два пъти повече от броя на Свидетелите.

Новите Зали на Царството се оказаха наистина голяма благословия за местните Свидетели. Преди това повечето от тях се събираха в прости постройки, с покрив от трева или тенекия, в някой заден двор, или в малка стая в някой частен дом. Те често се мокрели, когато валял дъжд; въпреки това те предано посещавали събранията. В продължение на десетилетия това бяха единствените „Зали на Царството“, които бяха известни на Свидетелите в Мозамбик. Брат Кайтану Габриел, старейшина в сбор Масамба, казва: „Благодарим на нашите братя по света, които съдействуваха за осъществяването на този проект.“ Един млад Свидетел си спомня: „Когато бяхме в Карику („трудово–възпитателни лагери“, където Свидетели на Йехова бяха интернирани за около 12 години), казвахме: ‘Ще продължаваме да бъдем верни и Йехова ще ни възнагради.’ Новата Зала на Царството е награда от Йехова.“ Техните думи изразяват дълбоката им признателност и решителност да възхваляват Йехова.

Много младежи, които участвуваха в строителната работа, бяха изпълнени с пионерски дух и след това започнаха редовна пионерска служба. Като гледаше безукорно чистата Зала на Царството в деня преди нейното откриване, младата Изабел, една редовна пионерка в сбор Манга, отбеляза: „За мен това е най–прекрасното място в град Бейра. Най–голямо удоволствие за мене е да бъда тук.“ Адаун Коста, един мисионер, обясни, че местните власти оказали чудесно съдействие, като позволили специални процедури за внос на материали, защото познавали честността на Свидетелите. След това той добавил: „Въпреки че много се уморихме, беше радостно да видим плодовете на цялата тази работа за чест и слава на Йехова.“

Днес, когато някой приятелски настроен жител на Бейра попита: „Къде е вашата църква?“, Свидетелите го насочват към една от двете нови Зали на Царството и отговарят с думи като тези: „Намира се край международната магистрала ‘Авенида Акорду де Лусака’, точно срещу Четвърти районен полицейски участък.“ След това добавят една поправка: „Само че това не е църква. Това е Зала на Царството!“

[Карта/Снимки на страница 20]

АФРИКА

МОЗАМБИК

Бейра

Мапуто

[Източник]

Карта: Mountain High Maps® Copyright © 1995 Digital Wisdom, Inc.