Дали имаш вяра като тази на Авраам?

„Дали когато дойде Човешкият син, наистина ще намери вяра на земята?“ — ЛУКА 18:8, NW.

1. Защо е трудно да поддържаме вярата си силна днес?

 НЕ Е лесно човек да поддържа вярата си силна днес. Светът оказва силен натиск върху християните, за да отклонят вниманието си от духовните неща. (Лука 21:34; 1 Йоан 2:15, 16) Мнозина трябва да напрягат всичките си сили, за да оцелеят, връхлитани от войни, бедствия, болести или глад. (Лука 21:10, 11) В доста държави има силни светски обичаи и който живее според вярата си, бива смятан за неразумен човек, дори за фанатик. Освен това много християни биват преследвани заради своята вяра. (Матей 24:9) Несъмнено въпросът, който Исус повдигнал преди близо 2000 години, е уместен: „Дали когато дойде Човешкият син, наистина ще намери вяра на земята?“ — Лука 18:8, NW.

2. (а) Защо силната вяра е изключително необходима за един християнин? (б) Чий пример на вяра ще е добре да разгледаме?

² Факт е, обаче, че силната вяра е изключително необходима, за да направим живота си успешен сега и за да получим обещания вечен живот в бъдеще. Цитирайки думите на Йехова към Авакум, апостол Павел писал: „ ‘Праведният пред мен ще живее поради своята вяра’ и ‘ако той се дръпне назад, душата ми няма да намери наслада в него’. . . . Без вяра не е възможно да се угоди [на Бога].“ (Евреи 10:38–11:6, NW; Авакум 2:4) Павел казал на Тимотей: „Воювай в добрата битка за вярата, хвани се здраво за вечния живот, за който си бил призован.“ (1 Тимотей 6:12, NW) Тогава как е възможно човек да има непоклатима вяра? При разглеждането на този въпрос ще бъде добре да видим един човек, който живял преди около 4000 години, но чиято вяра все още е високо ценена в три основни религии — исляма, юдаизма и християнството. Този човек е Авраам. С какво вярата му била толкова забележителна? Можем ли да му подражаваме днес?

Послушание спрямо ръководството на Бога

3, 4. Защо Тара преместил семейството си от Ур в Харан?

³ Авраам (първоначално наречен Аврам) е споменат за първи път доста рано в Библията. В Битие 11:26 четем: „Тара . . . роди Аврама, Нахора и Арана.“ Тара и неговото семейство живели в Ур халдейски, един процъфтяващ град в южната част на Месопотамия. Но те не останали там. „Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя [Сара], жената на сина си Аврама, та излязоха заедно от Ур халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.“ (Битие 11:31) Авраамовият брат Нахор също преместил семейството си в Харан. (Битие 24:10, 15; 28:1, 2; 29:4) Но защо Тара се преместил от процъфтяващия Ур в далечния Харан?

⁴ Около 2000 години след дните на Авраам, когато говорел пред юдейския синедрион, верният мъж Стефан обяснил това  необичайно преселване на семейството на Тара. Той казал: „Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече: ‘Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа.’ Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан.“ (Деяния 7:2–4) Преселвайки се заедно с най⁠–​близките си в Харан, Тара се подчинил на божията воля за Авраам.

5. Къде отишъл Авраам след смъртта на баща си? Защо?

⁵ Семейството на Тара се установило на новото си място. Години след това, когато Авраам говорел за „отечеството ми“, имал предвид областта на Харан, а не Ур. (Битие 24:4) Но Харан нямало да бъде постоянният дом на Авраам. Според Стефан „след смъртта на [Авраамовия] баща, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете“. (Деяния 7:4) Послушен на ръководството на Йехова, Авраам, придружен от Лот, преминал Ефрат и влязъл в ханаанската земя. a

6. Какво обещание изрекъл Йехова пред Авраам?

⁶ Защо Йехова накарал Авраам да се премести в Ханаан? Причината била свързана с целта, която Бог имал за този верен мъж. Йехова бил казал на Авраам: „Излез от отечеството си, измежду рода си, и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.“ (Битие 12:1–3) Авраам щял да бъде баща на голям народ, който щял да се радва на защитата на Йехова и да притежава ханаанската земя. Какво чудесно обещание! Но Авраам трябвало да направи коренни промени в своя живот, за да наследи тази земя.

7. Какви промени трябвало да бъде готов да направи Авраам, за да наследи обещанието на Йехова?

⁷ Когато Авраам напуснал Ур, всъщност напуснал един благоуспяващ град, а вероятно и своите роднини по бащина линия — важни източници на сигурност в онези патриархални времена. Когато напуснал Харан, той се отделил от домочадието на баща си, включващо и семейството на брат му Нахор, и се преместил в непозната земя. В Ханаан той не търсел сигурност зад крепостните стени на някой град. Защо? Скоро след като Авраам влязъл в земята, Йехова му казал: „Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам.“ (Битие 13:17) Авраам, който бил на 75 години, и съпругата му Сара, на 65 години, последвали тези напътствия. ‘С вяра се заселил в обещаната земя като в чужда, и живял в шатри.’ — Евреи 11:9; Битие 12:4.

 Вяра като тази на Авраам днес

8. Какво трябва да култивираме, като имаме предвид примера на Авраам и други древни свидетели?

⁸ Авраам и семейството му са изброени между ‘големия облак от [предхристиянски] свидетели’, посочени в Евреи, глава 11. Имайки предвид вярата на тези ранни служители на Бога, Павел насърчава християните да ‘отхвърлят всяка тежест и греха [липсата на вяра], който лесно ни оплита’. (Евреи 12:1, NW) Да, липсата на вяра лесно може да ‘ни оплете’. Но и по времето на Павел, и в наши дни истинските християни са могли и могат да култивират силна вяра, сравнима с тази на Авраам и на други хора от древни времена. Говорейки за себе си и за събратята си християни, Павел казва: „Ние не сме от онези, които се дърпат назад към унищожение, но от онези, които имат вяра за запазване на душата жива.“ — Евреи 10:39, NW.

9, 10. Какво доказателство е налице, че много хора днес имат вяра като тази на Авраам?

⁹ Наистина, светът се промени от дните на Авраам до днес. И все пак ние продължаваме да служим на същия ‘Бог на Авраам’, а той не се променя. (Деяния 3:13; Малахия 3:6) Йехова заслужава поклонение днес точно както е заслужавал и в дните на Авраам. (Откровение 4:11) Много хора се отдават напълно на Йехова и като Авраам правят каквито промени са необходими в живота им, за да вършат божията воля. През миналата година 316 092 души публично показаха своето отдаване, като бяха покръстени във вода „в името на Бащата, и на Сина, и на светия дух“. — Матей 28:19, NW.

¹⁰ Повечето от тези нови християни не бяха принудени да пътуват до далечни чужди страни, за да изпълнят докрай отдаването си. Но в духовен смисъл много от тях пропътуваха значително разстояние. Например, Елзи от Мавриций била врачка. Всеки се страхувал от нея. Една специална пионерка започнала да изучава с дъщерята на Елзи и това дало възможност на Елзи ‘да се обърне от тъмнината към светлината’. (Деяния 26:18) Поради интереса на дъщеря си Елзи се съгласила да изучава „Моята книга с библейски разкази“. Изучаването с нея се водело три пъти в седмицата, тъй като тя имала нужда от постоянно насърчение. Спиритическите ѝ занимания не я направили щастлива и тя имала много лични проблеми. Но накрая успяла да завърши дългия преход от демонизма към истинското поклонение. Когато хората идвали да търсят услугите ѝ, тя им обяснявала, че само Йехова може да ги предпази от злото. Днес Елзи е покръстена Свидетелка и 14 човека измежду нейното семейство и нейните познати приеха истината.

11. Какви промени са готови да направят онези, които се отдават на Йехова?

¹¹ Повечето от онези, които през миналата година отдадоха себе си да служат на Бога, не трябваше да правят такива коренни промени. Но всички промениха състоянието си от духовно мъртви на духовно живи хора. (Ефесяни 2:1) Макар и физически да са в света, те вече не са част от него. (Йоан 17:15, 16) Подобно на помазаните християни, чието „гражданство е на небесата“, те са като „пришелци и чужденци“. (Филипяни 3:20; 1 Петър 2:11) Те приведоха живота си в съгласие с божиите стандарти, подтикнати най⁠–​вече от любов към Бога и от любов към ближния. (Матей 22:37–39) Те не следват егоистични, материалистични цели, нито изпитват потребност от лична изява в този свят. Вместо това те съсредоточават погледа си върху обещаните ‘ново небе и нова земя, в които ще живее праведност’. — 2 Петър 3:13, NW; 2 Коринтяни 4:18.

12. Каква дейност, отчетена през миналата година, показва, че по време на своето присъствие Исус е намерил „вяра на земята“?

¹² Когато Авраам се преместил в Ханаан, той и семейството му били сами там, като само Йехова ги подкрепял и защищавал. Но тези 316 092 новопокръстени християни съвсем не са сами. Вярно, Йехова ги подкрепя и защищава чрез своя дух, както правел и за Авраам. (Притчи 18:10) Освен това обаче той ги подкрепя чрез един жизнен,  интернационален „народ“, който наброява повече жители, отколкото имат някои от днешните светски държави. (Исаия 66:8) През изминалата година един най⁠–​висок брой от 5 888 650 граждани на този народ показаха на практика своята вяра, като разговаряха със своите ближни за божиите обещания. (Марко 13:10) Те прекараха едно изключително количество часове в тази дейност — 1 186 666 708 часа, като търсеха да открият заинтересувани хора. В резултат бяха водени 4 302 852 библейски изучавания с хора, които искат да култивират вяра. Като още една проява на своята пламенност 698 781 члена на този „народ“ участвуваха в пионерската служба, било целодневно, или за месец или повече. (Подробности за дейността на Свидетелите на Йехова през миналата година се намират на страници 12–15.) Тези забележителни данни са положителен, жив отговор на Исусовия въпрос: „Дали когато дойде Човешкият син, наистина ще намери вяра на земята?“

Верни въпреки изпитанията

13, 14. Опиши някои от трудностите, с които се сблъскали Авраам и семейството му в Ханаан.

¹³ Често пъти нещата не вървели леко за Авраам и неговото семейство в Ханаан. Най⁠–​малкото веднъж били връхлетени от жесток глад, който ги прогонил от Ханан в Египет. Освен това и владетелят на Египет, и владетелят на Герар (близо до Газа) се опитали да вземат съпругата на Авраам, Сара, за своя жена. (Битие 12:10–20; 20:1–18) Имало и конфликт между пастирите на Авраамовия добитък и пастирите на Лотовия добитък, и това причинило раздялата на двете семейства. Неегоистично Авраам предоставил на Лот да избира пръв земя и Лот избрал да живее в областта на Йордан, която изглеждала като градината Едем поради своето плодородие и красота. — Битие 13:5–13.

¹⁴ Тогава Лот бил замесен в една война между царя на далечния Елам и съюзниците му и царете на пет града от Сидимската долина. Чуждите царе разбили местните и заграбили голяма плячка, сред която бил и Лот с имота си. Когато чул какво се случило, Авраам безстрашно се впуснал в преследване на чуждите царе и успял да освободи Лот и дома му, както и богатствата на местните царе. (Битие 14:1–16) Но това не било най⁠–​страшното преживяване на Лот в Ханаан. По някаква причина той се заселил в Содом, въпреки неморалната репутация, която имал градът. b (2 Петър  2:6–8) Когато бил предупреден от двама ангели, че градът ще бъде унищожен, Лот избягал с жена си и дъщерите си. Но жената на Лот пренебрегнала конкретните наставления на ангелите и поради това била погребана в сол. За известно време Лот бил принуден да живее в пещера в Сигор, заедно с двете си дъщери. (Битие 19:1–30) Сигурно тези събития са разстроили много Авраам, особено защото Лот бил дошъл в Ханаан като част от домочадието на Авраам.

15. Какво негативно мислене явно избегнал Авраам, въпреки проблемите, които срещнал, докато живеел в шатри?

¹⁵ Дали Авраам се питал дали той и Лот не е трябвало да останат на сигурно място в Ур заедно с роднините на баща му или в Харан заедно с брат му Нахор? Дали той е искал да се установи на сигурно място зад стените на един град, вместо да живее в шатри? Дали той е поставял под въпрос доколко е било разумно да прави такива жертви като скитник в чужда страна? Относно Авраам и семейството му апостол Павел казал: „И ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.“ (Евреи 11:15) Но те не се върнали. Без да се разколебаят от трудностите, те останали там, където Йехова искал да бъдат.

Издръжливост днес

16, 17. (а) С какви трудности се сблъскват много християни днес? (б) Каква положителна нагласа имат християните? Защо?

¹⁶ Подобна издръжливост е налице и у християните днес. Макар че службата на Бога е източник на голяма радост за истинските християни, животът през тези последни дни не е лесен за тях. Въпреки че живеят в духовен рай, те понасят същия икономически натиск, какъвто понасят и техните ближни. (Исаия 11:6–9) Много от тях стават невинни жертви във войните на народите, а някои са били доведени до абсолютна бедност не по своя вина. Освен това те издържат проблемите, идващи от това, че са едно непопулярно малцинство. В много страни те проповядват добрата новина, сблъсквайки се с повсеместно равнодушие. В други страни те понасят коварните атаки от страна на онези, които ‘скрояват злини чрез закон’ и „обявяват за порочна дори кръвта на невинния“. (Псалм 94:20, 21, NW) Дори и в страни, където християните не са нападани и където някои хора им изказват похвала за техните високи стандарти, те съзнават, че са различни от своите съученици и колеги — подобно на Авраам, който живеел в шатри, докато повечето хора край него живеели в градове. Да, не е лесно да живееш в света и въпреки това да не си част от него. — Йоан 17:14.

¹⁷ Тогава дали съжаляваме, че сме се отдали на Бога? Дали мислим, че трябваше да си останем част от света, да бъдем като всички други? Дали оплакваме жертвите, които правим в службата на Йехова? Съвсем не! Вместо да гледаме към миналото с копнеж, ние признаваме, че нищо от това, което може би сме жертвували, не е имало истинска стойност в сравнение с благословиите, на които се радваме сега, и благословиите, на които ще се радваме в бъдеще. (Лука 9:62; Филипяни 3:8) А и дали хората в света са щастливи? Истината е, че много от тях търсят отговорите, които ние вече притежаваме. Те страдат, защото не следват ръководството, което ние следваме, дадено от Бога на страниците на Библията. (Псалм 119:105) И много от тях копнеят за християнското другарство и  прекрасното общуване, на които се радваме ние със своите събратя по вяра. — Псалм 133:1; Колосяни 3:14.

18. Какъв е крайният резултат, когато християните проявяват смелост като проявената от Авраам?

¹⁸ Наистина, понякога ние трябва да сме смели като Авраам, когато преследвал онези, които били пленили Лот. Но когато проявим такава смелост, Йехова благославя резултата. Например, омразата е дълбоко вкоренена в Северна Ирландия в резултат на сектантското насилие и е необходима смелост да останеш неутрален. Но въпреки това верните християни следват думите на Йехова към Исус Навиев: „Бъди твърд и смел, не се плаши и не се страхувай! Защото Йехова, Богът твой, е с тебе навсякъде, където и да отидеш.“ (Исус Навиев 1:9, „Библия на Макарий“; Псалм 27:14) През годините тяхната безстрашна позиция им спечели уважение и днес те могат да проповядват свободно из всички области на тази страна.

19. Къде са щастливи да бъдат християните, и какъв резултат очакват те с увереност, когато следват ръководството на Йехова?

¹⁹ Няма защо да се съмняваме изобщо, че с каквато и ситуация да се сблъскаме, ако следваме ръководството на Йехова, крайният резултат ще донесе слава за Него и трайна полза за нас. Въпреки предизвикателствата и жертвите, няма друго място, където бихме искали да сме, освен в служба на Йехова, като се наслаждаваме на общуването с нашите християнски братя и очакваме уверено вечното бъдеще, което Бог е обещал.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

◻ Защо е необходима силна вяра?

◻ Как Авраам показал, че имал силна вяра?

◻ Как отдаването на Бога е съпроводено с промени в живота на човека?

◻ Защо сме щастливи да служим на Бога въпреки проблемите, с които може да се сблъскаме?

[Въпроси]

[Снимка на страница 7]

Авраам бил готов да направи големи промени в живота си, за да наследи обещанието

[Снимка на страница 9]

Доказателствата показват, че Исус е намерил „вяра на земята“ по време на своето присъствие