Йероним — предизвикващ спорове учен, проправил пътя в областта на превода на Библията

НА 8 април 1546 г. Трентският събор постановил, че латинският превод „Вулгата“ „е одобрен от [католическата] църква . . . и че никой не бива да се осмелява или самонадеяно да решава под какъвто и да било претекст да го отхвърля“. Макар че бил завършен хиляда години преди това, преводът „Вулгата“, а също и неговият преводач Йероним от дълго време били средоточие на спорове. Кой бил Йероним? Защо той и неговият превод на Библията предизвиквали спор? Как неговият труд влияе на библейските преводи днес?

Израстването на един учен

Латинското име на Йероним било Евсевий Йероним. Той бил роден около 346 г. от н.е. в Стридона (в римската провинция Далмация) близо до днешната граница между Италия и Словения. a Неговите родители били сравнително богати и той изпитал предимството на парите още в ранна възраст, като получил образование в Рим при прочутия учен граматик Донат. Йероним се оказал надарен ученик в областта на граматиката, реториката и философията. По това време той започнал да учи и гръцки.

След като напуснал Рим през 366 г. от н.е., Йероним пътувал насам⁠–​натам и накрая се установил в Аквилея (Италия), където се запознал с идеята на аскетизма. Привлечен от тези възгледи на крайно себеотричане, заедно с група приятели той прекарал следващите няколко години, следвайки аскетичен начин на живот.

През 373 г. от н.е. неизвестно смущение причинило разпадането на групата. Разочарован, Йероним пътувал на изток през Витания,  Галатия и Киликия и накрая стигнал до Антиохия (Сирия).

Дългото пътуване му струвало много. Изтощен и в недобро здраве, Йероним едва не умрял от треска. „О, ако можеше внезапно Господарят Исус да ме пренесе при тебе — писал той на свой приятел. — Горкото ми тяло, слабо дори и когато не е болно, е разклатено изоснови.“

И сякаш болестта, самотата и вътрешните противоречия не били достатъчни, та скоро Йероним изпаднал в друга кризисна ситуация — от духовно естество. В сън той се видял „влачен пред съдийския престол“ на Бога. Когато бил попитан кой е, той отговорил: „Аз съм християнин.“ Но съдията отговорил строго: „Лъжеш, ти си последовател на Цицерон, а не на Христос.“

Дотогава страстта на Йероним за трупане на познание се съсредоточавала главно върху изучаването на езическата класика, а не на божието Слово. „Бях измъчван от огъня на съвестта“ — пише той. Като се надявал да оправи нещата, Йероним се заклел в съня си: „Господарю, ако пак притежавам светски книги или ако пак чета такива книги, отрекъл съм се от Теб.“

Впоследствие Йероним казвал, че не може да му бъде искана отговорност за клетва, която е изрекъл на сън. Но въпреки това той бил решен да изпълни обета си — поне като принцип. Затова Йероним напуснал Антиохия и потърсил усамотение в Калсис в сирийската пустиня. Живеейки като отшелник, той се отдал на изучаването на Библията и на теологична литература. Той казал: „Четох книгите на Бога с по⁠–​голяма пламенност от тази, която преди това бях посветил на книгите на човеците.“ Освен това той научил и местното сирийско наречие и започнал да учи еврейски с помощта на един юдей, който бил приел християнството.

Задачата, възложена от папата

След около пет години монашески живот Йероним се върнал в Антиохия, за да продължи учението си. Но като пристигнал, той заварил дълбоко разделение в църквата. Всъщност още докато бил в пустинята, Йероним се обърнал към папа Дамас за съвет с думите: „Църквата е разделена на три фракции и всяка от тях се стреми да ме привлече на своя страна.“

След време Йероним решил да застане на страната на Паулин, един от тримата мъже, които претендирали за титлата „епископ на Антиохия“. Йероним се съгласил да бъде ръкоположен за свещеник от Паулин при две условия. Първо, той искал свободата да следва своите монашески амбиции. И второ, той настоявал да бъде освободен от свещеническото задължение да обслужва някоя конкретна църква.

През 381 г. от н.е. Йероним придружил Паулин на събора в Константинопол и след това продължил с него до Рим. Папа Дамас веднага прозрял начетеността и езиковедските умения на Йероним. В рамките на една година Йероним бил издигнат на престижна длъжност като частен секретар на Дамас.

Като секретар Йероним изобщо не избегнал споровете. Изглеждало дори, че той ги предизвиква. Например, той продължил да живее като аскет сред лукса на папския двор. Освен това като поддържал своя строг начин на живот и като говорел мощно срещу светските крайности, които допускало духовенството, Йероним си спечелил доста врагове.

Но въпреки неприятелите Йероним получил пълна подкрепа от папа Дамас. Папата имал сериозни основания да насърчава Йероним да продължава своето изследване на Библията. По това време се използували различни латински преводи на Библията. Много от тях били преведени небрежно и съдържали очебийни грешки. Друга грижа на Дамас било това, че езикът разделял източните и западните владения на църквата. Малко били на изток онези, които знаели латински, а на запад били още по⁠–​малко онези, които знаели гръцки.

Затова папа Дамас искал един преработен латински превод на евангелията. Дамас искал един превод, който да отразява точно гръцкия език на оригинала, но да бъде на красноречив и ясен латински. Йероним бил един от малкото учени, които можели да направят такъв превод. Тъй като владеел  гръцки, латински и сирийски и притежавал достатъчно познания върху еврейския, той бил много подходящ за тази работа. Така получавайки задачата от Дамас, Йероним започнал да работи по един проект, който щял да заеме повече от двадесет години от живота му.

Споровете се засилват

Макар че работел с голяма бързина при превеждането на евангелията, Йероним приложил ясни, научни методи. Сравнявайки всички налични по това време ръкописи на гръцки, той направил поправки в латинския текст както по отношение на стила, така и по отношение на смисъла, за да го приведе в по⁠–​голямо съгласие с гръцкия текст.

Общо взето Йеронимовият превод на четирите евангелия бил добре приет, също добре приета била и латинската му преработка на Псалмите, която се основавала на гръцката „Септуагинта“. Но въпреки това Йероним бил критикуван. „Определени жалки същества съзнателно ме обиждаха с обвинението, че съм се опитвал да поправям части от евангелията, в противоречие на авторитета на древните и на мнението на целия свят“ — писал Йероним. Тези обвинения се засилили след смъртта на папа Дамас през 384 г. от н.е. Отношенията на Йероним с новия папа не били благоприятни и затова Йероним решил да напусне Рим. Той отново се запътил на изток.

Израстването на един познавач на еврейския език

През 386 г. от н.е. Йероним се установил във Витлеем, където щял да остане до края на живота си. Той бил придружен от малка група верни последователи, сред които била Паула, една заможна римлянка от благороден произход. Вследствие на проповядването на Йероним Паула била възприела аскетичния начин на живот. С нейната финансова подкрепа, под ръководството на Йероним бил изграден един манастир. Там Йероним работел като учен и завършил най⁠–​голямото дело на живота си.

Животът в Палестина дал възможност на Йероним да подобри знанията си върху еврейския език. Той плащал на няколко юдейски учители, за да му помогнат да разбере някои от по⁠–​трудните аспекти на езика. Но дори и с учители това не било лесно. За един учител — Бар Анѝна от Тивериада — Йероним казал: „Какви мъки и разходи ми струва да доведа Бар Анѝна да ме учи под прикритието на нощта.“ Защо учели нощем? Защото Бар Анѝна се страхувал от това как юдейското общество ще гледа на неговото общуване с един „християнин“!

По времето на Йероним юдеите често се подигравали на езичниците, които говорели еврейски, защото те не можели да произнасят добре гърлените звукове. Но с много усилия Йероним успял да усвои тези звукове. Освен това Йероним транскрибирал голям брой еврейски думи с латински букви. Това не само му помогнало да запомни думите, но също така съхранило еврейското произношение по онова време.

Най⁠–​големият спор на Йероним

Не е ясно каква част от Библията папа Дамас искал да бъде преведена от Йероним. Но нямало съмнение как Йероним гледа на нещата. Той бил съсредоточен върху това и решен да го направи. Пламенното му желание било да създаде нещо „полезно за Църквата, достойно да остане за поколенията“. Така той решил да направи преработен латински превод на цялата Библия.

За Еврейските писания Йероним имал намерение да базира работата си върху  „Септуагинта“. Този гръцки превод на Еврейските писания, направен първоначално през трети век пр.н.е., бил смятан от мнозина за директно вдъхновен от Бога. Затова „Септуагинта“ се радвала на голямо разпространение сред говорещите гръцки християни по онова време.

Но с напредването на работата Йероним установил несъответствия между гръцките ръкописи, подобни на тези, с които се бил сблъскал преди на латински. Мъчителното състояние, в което изпаднал Йероним, се задълбочавало. Накрая той стигнал до извода, че за да направи надежден превод, ще трябва да остави изцяло гръцките ръкописи, включително и толкова почитаната „Септуагинта“, и да се обърне направо към еврейския текст на оригинала.

Това решение предизвикало голям шум. Йероним бил наречен от някои хора фалшификатор на текста, богохулник, който захвърля традициите на църквата заради юдеите. Дори Августин — водещият теолог на църквата по онова време — призовал Йероним да се върне към текста на „Септуагинта“, като казал: „Ако твоят превод започне да бъде повече четен в много църкви, тогава ще е налице печалният факт, че при четенето на Писанията ще трябва да възникнат различия между латинските църкви и гръцките църкви.“

Да, Августин се страхувал, че църквата може да се разцепи, ако западните църкви използуват латинския текст на Йероним, основан на еврейските текстове, докато гръцките църкви на изток продължават да използуват превода „Септуагинта“. b Освен това Августин изказал опасения относно това да бъде пренебрегната „Септуагинта“ заради един превод, който само Йероним можел да защити.

Как реагирал Йероним спрямо тези противници? Верен на характера си, той пренебрегнал критиците. Той продължил да работи направо от еврейски и около 405 г. от н.е. завършил своята Библия на латински. Години след това неговият превод получил названието „Вулгата“, което идва от смисъла на общоприет превод (латинската дума вулгатус означава „общоприет, популярен“).

Трайни постижения

Преводът на Йероним на Еврейските писания бил много повече от преработка на съществуващ текст. За много поколения наред той променил начина на изучаване и превод на Библията. „‘Вулгата’ остава като най⁠–​голямото и най⁠–​влиятелното литературно постижение от четвърти век“ — казва историкът Уил Дюрант.

Макар че притежавал остър език и заядлив характер, Йероним успял сам да насочи библейските изследвания отново към вдъхновения еврейски текст. С проницателен поглед той изучавал и сравнявал древни еврейски и гръцки ръкописи, с които ние днес вече не разполагаме. Освен това неговото дело предшествувало работата на юдейските масорети. Следователно „Вулгата“ е ценен справочник за сравняване на алтернативните преводи на библейските текстове.

Без да оправдават Йеронимовото крайно поведение или религиозните му възгледи, хората, които обичат божието Слово, могат да оценят усърдните усилия на този предизвикващ спорове учен, проправил пътя в областта на превода на Библията. И наистина Йероним постигнал целта си — направил нещо „достойно да остане за поколенията“.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 28]

Статуя на Йероним във Витлеем

[Източник]

Гаро Налбандиян

[Информация за източници на снимките на страница 26]

Горе вляво, еврейски ръкопис: Courtesy of the Shrine of the Book, Israel Museum, Jerusalem; долу вляво, сирийски ръкопис: Reproduced by kind permission of The Trustees of the Chester Beatty Library, Dublin; горе в средата, гръцки ръкопис: Courtesy of Israel Antiquities Authority