Дали прекарваш време със семейството си?

„Бащите в Япония са обичани — въпреки че работят много и не играят с децата си“. Това заглавие се появи преди няколко години във вестник Mainichi Shimbun [„Майничи шимбун“]. В статията се съобщаваше, че 87,8 процента от децата в Япония, които участвували в едно правителствено проучване, изразили желание в бъдеще да се грижат за бащите си. В английското издание на вестника обаче същата новина се появи под различно заглавие. То гласеше „Бащи и синове: липсата на внимание е факт“. За разлика от японското издание статията подчертаваше друг аспект на същото проучване: през всеки делничен ден бащите в Япония прекарват само по 36 минути с децата си. В сравнение с тях бащите в Западна Германия прекарват по 44 минути в делничен ден с децата си, а в Съединените щати — 56 минути.

 Не само бащите прекарват малко време с децата си. Все повече и повече майки работят извън дома. Например, много самотни майки трябва да ходят на светска работа, за да издържат семейството. Вследствие на това времето, което родителите — и бащи, и майки — прекарват с децата си, намалява.

През 1997 г. едно изследване на повече от 12 000 юноши в Америка установи, че е по⁠–​малко вероятно младежите, които имат близки взаимоотношения със своите родители, да изпитват емоционален стрес, да мислят за самоубийство, да вършат насилие или да употребяват пристрастяващи вещества. И един от изследователите, участвуващ в това обширно изследване, каза: „Не може да изпитваш чувство на привързаност към децата, ако не си до тях, когато си нужен.“ Дали прекарваш време с децата си и общуваш с тях, е важно.

Липсата на общуване

Особено уязвими спрямо трудностите в общуването са семействата, в които единият родител живее извън дома поради отдалечено работно място. Разбира се, проблемите в общуването не се ограничават само в семейства, в които единият родител живее далеч от дома. Някои родители, макар и да живеят у дома, отиват на работа, преди децата им да са се събудили, и се връщат в къщи, след като те са си легнали. За да компенсират последвалата от това липса на контакт, някои родители прекарват време със семейството през съботите и неделите и през празниците. Те казват, че прекарват с децата си „качествено“ време.

Но дали липсата на количество се наваксва от качеството? Изследователят Лорънс Стайнбърг отговаря: „По принцип децата, които са повече време заедно с родителите си, се справят по⁠–​добре от децата, които прекарват по⁠–​малко време с тях. Изглежда е много трудно да се навакса тази липса на време. Прекалено много се набляга на идеята за ‘качественото’ време.“ Точно така мисли една жена от Бирма. Съпругът ѝ — типичен японец — се връща от работа в един или два часа́ сутринта. Въпреки че през съботите и неделите той прекарва време със семейството си, неговата съпруга казва: „Присъствието му в къщи през съботите и неделите не може да запълни пропастта от това, че не е със семейството си през останалата част от седмицата. . . . Можеш ли да не се храниш през работните дни, а в събота и неделя да се нахраниш наведнъж за цялата седмица?“

Необходими са съзнателни усилия

По⁠–​лесно е да се говори за поддържането на добро общуване в семейството, отколкото  да се постигне то. Изискванията, свързани с изкарването на прехраната и грижите за семейството, не помагат на един баща или на една работеща майка да прекарва време със семейството. Мнозина, чиито обстоятелства им налагат да бъдат далеч от дома, общуват редовно, като се обаждат по телефона или пишат писма. Но независимо дали сме заедно в къщи, или не, за поддържането на добро семейно общуване са необходими съзнателни усилия.

Родителите, които пренебрегват общуването със семейството си, трябва да платят за своята немарливост. Един баща, който прекарвал малко време с членовете на семейството си, като дори не се хранел с тях, се сблъскал със сериозни последствия. Синът му започнал да проявява буен нрав, а дъщеря му била хваната да краде от един магазин. Една неделна сутрин, когато бащата се приготвял да отива на игрището за голф, синът ядосано реагирал. „Нима мама е единственият родител в този дом? — извикал той. — Мама решава всичко в семейството. Татко, ти никога . . .“ — оплакало се момчето.

Тези думи накарали бащата да се замисли. Накрая той решил, че като начало трябва да започне да закусва със семейството. Отначало закусвали само той и съпругата му. Постепенно се присъединили и децата и закуската се превърнала в място за общуване. Това довело до съвместни семейни вече́ри. Така мъжът бил на път да спаси семейството си от пълна разруха.

Помощ от божието Слово

Библията насърчава родителите да отделят време за общуване със своите деца. Чрез пророка Моисей израилтяните били напътствувани: „Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“ (Второзаконие 6:4–7) Да, онези от нас, които са родители, трябва да поемат инициативата и да прекарват време със семейството си, ако  искат да внедрят думите на Бога в умовете и сърцата на децата.

Интересно е, че споменатото по⁠–​горе проучване на повече от 12 000 подрастващи в Америка през 1997 г. разкри, че „сред почти 88% . . . от населението, които споделиха, че изповядват някаква религия, значението, което отдавали на религията и молитвата, е било като защита“. Истинските християни съзнават, че подходящите религиозни напътствия у дома предпазват младежите от такива неща, като злоупотребата с пристрастяващи вещества, емоционалния стрес, самоубийството, насилието и т.н.

Някои родители смятат, че е трудно да намерят време за семейството си. Това се отнася особено за самотните майки, които с радост биха прекарали време с децата си, но които трябва да ходят на светска работа. Откъде могат те да спечелят ценно време, за да бъдат със семейството си? „Пази практическата мъдрост и мисловните способности“ — подканя Библията. (Притчи 3:21, NW) Родителите могат да използуват ‘мисловните си способности’, за да намерят време за семейството. Как?

Ако ти си майка, която работи, и се чувствуваш изтощена след работния ден, защо не помолиш децата си да приготвят храната с теб? Това време, прекарано заедно, ще даде възможност да станете по⁠–​близки помежду си. Отначало участието на децата ти може да отнема повече време. Скоро обаче ще започнеш да намираш това за приятно и дори за спестяващо време.

Може да си баща, имащ цял списък с неща, които да направиш през съботите и неделите. Защо не се погрижиш за някои от тези работи заедно със своите деца? Можеш да общуваш с тях, докато работите заедно, и в същото време да им даваш ценно обучение. Библейската подкана да внедриш думите на Бога в своите потомци те насърчава да им говориш, „когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя“ — всъщност, при всяка възможност. Да общуваш с децата си, докато работиш заедно с тях, е проява на ‘практическа мъдрост’.

Прекарването на време със семейството донася трайна полза. „При онези, които се съветват заедно, има мъдрост“ — гласи една библейска притча. (Притчи 13:10, NW) Като отделяш време, за да общуваш с членовете на семейството си, ще имаш възможността да им дадеш мъдри напътствия относно проблемите във всекидневния живот. Тези напътствия, дадени днес, могат да спестят много време и душевни болки в бъдеще. Освен това те могат да допринесат за твоето щастие и за щастието на семейството ти. За да даваш такива напътствия, трябва да черпиш от изобилния извор на мъдростта, която се намира в божието Слово, Библията. Използувай я, за да учиш децата си и да ръководиш стъпките на своето семейство. — Псалм 119:105.

[Снимка на страница 4]

По⁠–​малко вероятно е младежите, които имат близки взаимоотношения със своите родители, да изпитват емоционален стрес

[Снимка на страница 5]

Доброто общуване донася богати резултати в семейния живот

[Снимка на страница 6]

Когато работиш заедно с децата си, можеш да общуваш с тях и да им даваш ценно обучение