Щастливи, че Йехова ни показва своя път
Щастливи, че Йехова ни показва своя път
„Що се отнася до истинския Бог, неговият път е съвършен; словото на Йехова е пречисто.“ — 2 ЦАРЕ 22:31, NW.
1, 2. (а) Каква основна потребност имат всички хора? (б) Чий пример ще е добре да наподобяваме?
ВСИЧКИ хора имат основна потребност от ръководство. Да, ние имаме нужда от помощ, за да проправяме пътя си през живота. Наистина, Бог ни е надарил с известна мяра разум и съвест, за да ни помогне да различаваме правилното от погрешното. Но нашата съвест трябва да бъде обучавана, за да може да е надежден водач. (Евреи 5:14) А разумът ни има нужда от правилна информация — както и от обучение, за да може да прецени тази информация, — за да можем ние да вземаме правилни решения. (Притчи 2:1–5) Дори и тогава поради несигурността на живота нашите решения може да нямат желания резултат. (Еклисиаст 9:11) Сами по себе си ние нямаме надежден начин да разберем какво ще донесе бъдещето.
2 Поради тези и много други причини пророк Йеремия писал: „Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.“ (Йеремия 10:23) Исус Христос, най–великият човек, живял някога, приемал ръководство. Той казал: „Не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.“ (Йоан 5:19) Колко е мъдро тогава да подражаваме на Исус и да търсим от Йехова помощ за насочването на своите стъпки! Цар Давид пял: „Що се отнася до истинския Бог, неговият път е съвършен; словото на Йехова е пречисто. Щит е Той за всички, които намират убежище в него.“ (2 Царе 22:31, NW) Ако се стремим да ходим в пътя на Йехова, вместо да следваме своята мъдрост, ние ще имаме съвършено ръководство. Отхвърлянето на божия път води до бедствие.
Йехова показва пътя
3. Как Йехова ръководел Адам и Ева, и какви перспективи им предлагало това?
3 Да разгледаме случая на Адам и Ева. Макар че били безгрешни, те имали нужда от напътствия. Йехова не оставил Адам да планира всичко сам в прекрасната Едемска градина. Не, Бог му възложил работа. Първо Адам трябвало да даде имена на животните. След това Йехова поставил пред Адам и Ева дългосрочни цели. Те трябвало да овладеят земята, да я напълнят със своето потомство и да се грижат за земните животни. (Битие 1:28) Това щяла да бъде огромна работа, но крайният резултат щял да бъде целосветски рай, изпълнен със съвършен човешки род, живеещ в хармония със света на животинските творения. Каква прекрасна перспектива! Освен това ако Адам и Ева ходели вярно в пътя на Йехова, те щели да могат да общуват с Него. (Сравни Битие 3:8.) Каква великолепна привилегия — да имаш едни непрекъснати, лични взаимоотношения със Създателя!
4. Как Адам и Ева проявили липса на доверие и лоялност, и какви били катастрофалните резултати?
4 Йехова забранил на двамата от първата човешка двойка да ядат от дървото за познаване на доброто и злото, което се намирало в Едем, и това им дало възможността веднага да проявят своето послушание — своето желание да ходят в пътя на Йехова. (Битие 2:17) Скоро обаче това послушание било подложено на изпитание. Когато Сатан дошъл със своите измамни думи, за да останат послушни, Адам и Ева трябвало да покажат лоялност към Йехова и да проявят доверие в неговите обещания. За нещастие на тях им липсвали лоялност и доверие. Когато Сатан предложил на Ева независимост и погрешно обвинил Йехова в лъжа, тя била подмамена и проявила непокорство спрямо Бога. Адам я последвал в греха. (Битие 3:1–6; 1 Тимотей 2:14) Загубата, която последвала, била огромна. Ако били ходили в пътя на Йехова, щели да имат непрекъснато растяща радост от постепенното осъществяване на волята му. Вместо това след греха животът им бил изпълнен с разочарование и болка, докато смъртта не ги погълнала. — Битие 3:16–19; 5:1–5.
5. Каква е далекообхватната цел на Йехова, и как той помага на верните хора да видят нейното изпълнение?
5 Въпреки това Йехова не променил целта си някой ден земята да бъде райски дом на съвършени, безгрешни хора. (Псалм 37:11, 29) И той никога не пропускал да даде съвършено ръководство на онези, които ходят в пътя му и се надяват да видят изпълнението на това обещание. На онези от нас, чиито уши чуват, гласът на Йехова казва изотзад: „Тоя е пътят, ходете по него.“ — Исаия 30:21.
Някои хора ходели по пътя на Йехова
6. Кои двама мъже от ранната история ходели в пътя на Йехова, и с какви резултати?
6 Според библейската история само малко на брой потомци на Адам и Ева ходели в пътя на Йехова. Първият бил Авел. Макар че понесъл преждевременна смърт, той умрял, притежавайки благоволението на Йехова, и така имал сигурната перспектива да участвува във ‘възкресението на праведните’ в определеното от Бога време. (Деяния 24:15) Той ще види окончателното изпълнение на великата цел на Йехова за земята и човечеството. (Евреи 11:4) Друг човек, който ходел в пътя на Йехова, бил Енох, чието пророчество за окончателния край на тази система на нещата е запазено в книгата на Юда. (Юда 14, 15) Енох също не изживял целия си потенциален живот. (Битие 5:21–24) Но въпреки това било „засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога“. (Евреи 11:5) Когато напуснал земната сцена, той, подобно на Авел, имал сигурна перспектива за възкресение и ще бъде сред онези, които ще видят целите на Йехова изпълнени.
7. Как Ной и неговото семейство проявили лоялност към Йехова и му се доверили?
7 Когато светът от преди Потопа затъвал все повече в злото, послушанието спрямо Йехова се превръщало все повече в изпитание на лоялността. Към края на този свят само за една малка група хора било установено, че ходят в пътищата на Йехова. Ной и неговото семейство слушали Бога и вярвали на думите му. Те вярно изпълнили задачите, поставени пред тях, и отказали да бъдат впримчени в злите дела на света от онези дни. (Битие 6:5–7, 13–16; Евреи 11:7; 2 Петър 2:5) Можем да бъдем благодарни за тяхното лоялно и доверяващо се послушание. Поради него те преживели Потопа и станали наши предшественици. — Битие 6:22; 1 Петър 3:20.
8. Какво означавало за народа на Израил да ходи в пътя на Йехова?
8 След време Йехова сключил договор с потомците на верния Яков и те станали негов специален народ. (Изход 19:5, 6) Йехова давал напътствия на своя народ, с който бил в договорни отношения, посредством писмен Закон, свещеничество и постоянно ръководство, осъществявано чрез пророци. Но от израилтяните зависело да следват тези напътствия. Чрез своя пророк Йехова казал на израилтяните: „Ето, днес ви предлагам благословение и проклятие: благословение, ако послушате заповедите на Йехова, вашия Бог, които ви заповядвам днес, а проклятие, ако не послушате заповедите на Йехова, вашия Бог [които ви заповядвам днес], и се отклоните от пътя, който ви заповядвам днес, и тръгнете след други богове, които не сте познавали.“ — Второзаконие 11:26–28, „Библия на Макарий“.
Защо някои хора оставили пътя на Йехова
9, 10. Поради каква ситуация израилтяните трябвало да уповават на Йехова и да развиват лоялност към него?
9 Както било и с Адам и Ева, израилтяните също трябвало да уповават на Йехова и да бъдат лоялни спрямо него, за да останат послушни. Израилският народ бил малък и бил заобиколен от свадливи съседи. На югозапад били Египет и Етиопия. На североизток Сирия и Асирия. В непосредствено съседство били филистимците, амонците, моавците и едомците. В различни периоди всички те били врагове на Израил. Освен това всички те участвували във фалшива религия, характеризирана от поклонение пред богове–идоли, астрология и дори в някои случаи изключително неморални сексуални ритуали и жестоки жертвоприношения на деца. Съседите на Израил очаквали от своите богове да им осигурят големи семейства, плодовити реколти и победа във войните.
10 Само Израил се покланял на един Бог — Йехова. Той бил обещал на народа си големи семейства, богати реколти и закрила от враговете, ако се покоряват на неговите закони. (Второзаконие 28:1–14) За нещастие много хора в Израил не правели това. От онези, които ходели в пътя на Йехова, мнозина страдали за своята лоялност. Някои дори били измъчвани, подлагани на присмех, бичувани, затваряни, бити с камъни и убивани от събратята си израилтяни. (Деяния 7:51, 52; Евреи 11:35–38) Само какво изпитание било това за верните! Но защо толкова много хора се отклонили от пътя на Йехова? Два примера от историята на Израил ще ни помогнат да видим погрешното им мислене.
Лошият пример на Ахаз
11, 12. (а) Какво отказал да направи Ахаз, когато бил заплашен от Сирия? (б) Към кои два източника се обърнал Ахаз за сигурност?
11 Ахаз управлявал южното царство Юда през осми век пр.н.е. Неговото управление не било мирно. Веднъж Сирия и северното царство Израил се обединили във война срещу него и ‘сърцето на Ахаза и сърцето на людете му се разклатили’. (Исаия 7:1, 2) Но когато Йехова предложил подкрепа и поканил Ахаз да го изпита, Ахаз категорично отказал! (Исаия 7:10–12) В резултат на това царството Юда изгубило войната и понесло много жертви. — 2 Летописи 28:1–8.
12 Макар че Ахаз отказал помощта на Йехова, той не бил прекалено горд да поиска помощ от царя на Асирия. И въпреки това царството Юда продължило да понася удари от съседите си. Когато и Асирия се обърнала против Ахаз и ‘го притеснила’, царят започнал ‘да жертвува на дамасковите богове, които го били поразили, като думал: „Понеже боговете на сирийските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, за да помагат и на мене.“ ’ — 2 Летописи 28:20, 23.
13. Какво показал Ахаз, като се обърнал към боговете на Сирия?
13 Известно време след това Йехова казал на Израил: „Аз, Йехова, съм твоят Бог, Този, който те учи да извличаш полза за себе си, Този, който те прави да вървиш в пътя, по който трябва да ходиш. О, ако ти наистина обръщаше внимание на заповедите ми! Тогава мирът ти щеше да стане като река, и праведността ти — като вълните на морето.“ (Исаия 48:17, 18, NW) Обръщайки се към боговете на Сирия, Ахаз показал колко е далеч от това ‘да върви в пътя, по който трябва да ходи’. Той бил напълно заблуден от мисленето на народите, очаквайки помощ от техните фалшиви източници на безопасност, а не от Йехова.
14. Защо Ахаз нямал извинение, когато се обърнал към фалшиви богове?
14 Боговете на народите, включително и боговете на Сирия, отдавна вече били разобличени като „лишени от стойност богове“. (Исаия 2:8, NW) Преди, по време на управлението на цар Давид, когато сирийците станали негови слуги, било ясно видяно превъзходството на Йехова спрямо сирийските богове. (1 Летописи 18:5, 6) Само Йехова, който е „Бог на боговете и Господар на господарите, Бог велик, могъщ и страховит“, може да осигури истинска безопасност. (Второзаконие 10:17, NW) Ахаз обаче обърнал гръб на Йехова и търсел сигурност от боговете на народите. Резултатът бил катастрофален за Юда. — 2 Летописи 28:24, 25.
Юдеите с Йеремия в Египет
15. Как съгрешили юдеите в Египет по времето на Йеремия?
15 Поради изключителната нелоялност на своя народ, през 607 г. пр.н.е. Йехова позволил вавилонците да разрушат Йерусалим и храма му. По–голямата част от народа била отведена в плен във Вавилон. Някои израилтяни обаче били оставени, сред тях бил и пророк Йеремия. Когато управителят Годолия бил убит, тези хора избягали в Египет и взели Йеремия със себе си. (4 Царе 25:22–26; Йеремия 43:5–7) Там те започнали да принасят жертви на фалшиви богове. Йеремия разубеждавал неверните юдеи, като разисквал пламенно с тях, но те били упорити. Те отказали да се обърнат към Йехова и настоявали да продължат да принасят жертвен дим на „небесната царица“. Защо? Защото те и техните предци били правели това ‘в Юдовите градове и в йерусалимските улици; защото тогава ядели хляб до ситост, добре им било и зло не видели’. (Йеремия 44:16, 17) Освен това юдеите твърдели: „Откак престанахме да кадим на небесната царица и да ѝ правим възлияния, сме били лишени от всичко, и довършихме се от нож и от глад.“ — Йеремия 44:18.
16. Защо юдеите в Египет грешали изключително много в своите разсъждения?
16 Колко избирателна може да бъде паметта! Какво показвали фактите? Юдеите наистина били принасяли жертви на фалшивите богове в земята, която Йехова им бил дал. Понякога, както по времето на Ахаз, те страдали поради своето отстъпничество. Но Йехова ‘не бързал да се гневи’ на своя народ, с който имал договорни отношения. (Изход 34:6, NW; Псалм 86:15) Той изпратил своите пророци да ги подканят да се разкаят. Понякога, когато царят бил верен, Йехова го благославял и хората имали полза от тази благословия, въпреки че повечето от тях били неверни. (2 Летописи 20:29–33; 27:1–6) Колко грешали тези юдеи в Египет, когато твърдели, че благоденствието, на което се радвали в родината си, се било дължало на фалшивите им богове!
17. Защо Юда изгубила своята земя и своя храм?
17 Преди 607 г. пр.н.е. Йехова бил подканял хората на Юда: „Слушайте гласа Ми, и Аз ще ви бъда Бог, и вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядам, за да благоденствувате.“ (Йеремия 7:23) Юдеите изгубили храма си и земята си именно защото отказали да ходят ‘по всичките пътища, които Йехова им заповядвал’. Нека ние се постараем да избегнем тази съдбоносна грешка.
Йехова благославя онези, които ходят в пътя му
18. Какво трябва да правят онези, които ходят в пътя на Йехова?
18 Днес, както и в миналото, за да ходиш в пътя на Йехова, е необходима лоялност — да си решен да служиш само на него. Това изисква доверие — пълна вяра, че обещанията на Йехова са надеждни и ще се изпълнят. За да ходиш в пътя на Йехова, е необходимо послушание — да следваш законите му, без да се отклоняваш, и да спазваш високите му стандарти. „Йехова е праведен; той обича праведните дела.“ — Псалм 11:7, NW.
19. На кои богове се покланят мнозина днес, и с какви резултати?
19 Ахаз търсел закрила от боговете на Сирия. Израилтяните, които били слезли в Египет, се надявали „небесната царица“ — една богиня, чието поклонение било много разпространено в древния Среден изток, — да им донесе материално благоденствие. Днес много богове не са буквални идоли. Исус предупредил относно служенето на „богатството“ вместо на Йехова. (Матей 6:24, NW) Апостол Павел говорел за ‘сребролюбието, което е идолопоклонство’. (Колосяни 3:5) Освен това той говорел за онези, „чийто бог е коремът“. (Филипяни 3:19) Да, парите и материалните неща са сред главните богове, на които се покланят днес. В действителност повечето хора — сред които и мнозина с религиозни убеждения — „се надяват на непостоянното богатство“. (1 Тимотей 6:17) Много хора работят усилно, служейки на тези богове, и някои получават възнаграждения — живеят в най–хубавите домове, радват се на скъпи неща и ядат разкошна храна. Но не всички се радват на такова изобилие. И дори и тези, които го имат, в крайна сметка установяват, че тези неща сами по себе си не носят удовлетворение. Те са несигурни, временни и не удовлетворяват духовните нужди. — Матей 5:3.
20. В какво отношение трябва да запазим равновесие?
20 Наистина, ние трябва да бъдем практични, като живеем през последните дни на тази система на нещата. Трябва да предприемаме разумни стъпки, за да осигуряваме семействата си в материално отношение. Но ако започнем да ценим високия стандарт на живот, печеленето на пари или други такива неща повече от службата на Бога, тогава сме изпаднали в един вид идолопоклонство и вече не ходим в пътя на Йехова. (1 Тимотей 6:9, 10) А ако се сблъскаме със здравословни, финансови или други проблеми? Нека не бъдем като онези юдеи в Египет, които обвинявали службата си на Бога за своите проблеми. Вместо това нека изпитаме Йехова — нещо, което Ахаз отказал да направи. Лоялно се обърни към Йехова Бог за ръководство. С доверие прилагай неговото ръководство и се моли за сила и мъдрост, за да се справиш с всяка ситуация. След това уверено чакай благословията на Йехова.
21. Какви благословии имат онези, които ходят в пътя на Йехова?
21 През цялата история на Израил Йехова богато благославял онези, които ходели в неговия път. Цар Давид пял: „Господи [Йехова — NW], води ме в правдата Си поради неприятелите ми.“ (Псалм 5:8) На него Йехова дал военни победи над околните народи, които по–късно тормозели Ахаз. Под управлението на Соломон Израил бил благословен с мир и благополучие, за които копнеели по–късно юдеите в Египет. На сина на Ахаз, Езекия, Йехова дори дал победа над мощната Асирия. (Исаия 59:1) Да, ръката на Йехова не била къса спрямо лоялните му хора, които не стоели „в пътя на грешните“, но се наслаждавали на закона на Бога. (Псалм 1:1, 2) Това продължава да е вярно. Но как ние днес можем да бъдем сигурни, че ходим в пътя на Йехова? Това ще бъде обсъдено в следващата статия.
Спомняш ли си?
◻ Какви качества са изключително необходими, за да можем да ходим в пътя на Йехова?
◻ Защо мисленето на Ахаз било погрешно?
◻ Какво било погрешно в разсъжденията на юдеите в Египет?
◻ Как можем да укрепим своята решимост да ходим в пътя на Йехова?
[Въпроси]
[Снимка на страница 13]
Ахаз очаквал помощ от боговете на Сирия, а не от Йехова