Да ценим ‘даровете в човеци’

„Да уважавате онези, които се трудят усилно сред вас, и . . . да проявявате към тях повече от извънредно внимание в любов поради труда им.“ — 1 СОЛУНЦИ 5:12, 13, NW.

1. Каква сила има даването според Деяния 20:35? Онагледи с пример.

 „ПОВЕЧЕ щастие има в даването, отколкото в получаването.“ (Деяния 20:35, NW) Можеш ли да си спомниш кога за последен път изпита колко са верни тези думи на Исус? Може би си дал подарък на някого, когото много обичаш. Избирал си го внимателно, тъй като си искал да бъде нещо, което получателят ще цени много. И колко е стоплила сърцето ти радостта, изписана по лицето на този човек. Когато е от правилни подбуди, даването е израз на любов, а изразяването на любов има силата да ни прави щастливи.

2, 3. (а) Защо може да се каже, че никой не е по⁠–​щастлив от Йехова, и как осигурените от него „дарове в човеци“ карат сърцето му да се радва? (б) Какво не бихме искали да направим с един дар от Бога?

² Кой тогава би могъл да е по⁠–​щастлив от Йехова, който дава „всеки добър дар“? (Яков 1:17, NW; 1 Тимотей 1:11) Всеки дар, който той дава, е подбуден от любов. (1 Йоан 4:8) Това несъмнено е така и при дара, който Бог чрез Христос е дал на сбора — ‘даровете в човеци’. (Ефесяни 4:8, NW) Мярката, която Бог е осигурил — старейшините, които да се грижат за стадото, — е израз на силната му любов към неговия народ. Тези мъже са избрани внимателно — те трябва да отговарят на библейските  изисквания. (1 Тимотей 3:1–7; Тит 1:5–9) Те знаят, че трябва „да жалят стадото“, защото тогава „овцете“ ще имат основания да са благодарни за такива любещи пастири. (Деяния 20:29; Псалм 100:3) Няма съмнение, че когато Йехова вижда, че сърцата на неговите „овце“ са изпълнени с благодарност, неговото сърце също ще се радва! — Притчи 27:11.

³ Несъмнено ние не бихме искали да омаловажаваме един дар от Бога; нито бихме искали да не проявяваме признателност за неговите дарове. Следователно възникват два въпроса: Как старейшините трябва да гледат на ролята си в сбора? И как останалите от стадото могат да покажат, че ценят ‘даровете в човеци’?

‘Ние сме ваши съработници’

4, 5. (а) С какво сравнява Павел сбора, и защо това е уместна словесна илюстрация? (б) Какво показва илюстрацията на Павел относно това как ние трябва да гледаме един на друг и как трябва да се отнасяме помежду си?

⁴ Йехова е дал на ‘даровете в човеци’ известна власт в сбора. Разбира се, старейшините не искат да злоупотребяват с властта си, но те знаят, че тъй като са несъвършени хора, е твърде лесно да направят това. Как тогава трябва да гледат те на себе си във връзка с останалите от стадото? Да разгледаме словесната илюстрация, използувана от апостол Павел. След като обсъдил защо са дадени ‘даровете в човеци’, Павел писал: „Нека чрез любов израснем във всички неща в него, който е главата, Христос. От него цялото тяло, като е хармонично свързано и направено да сътрудничи чрез всяка става, даваща каквото е необходимо, според функционирането на всеки съответен член в определената степен, допринася за израстването на тялото, за самоизграждането му в любовта.“ (Ефесяни 4:15, 16, NW) Значи Павел сравнява сбора — както старейшините, така и другите членове — с едно човешко тяло. Защо това е една подходяща илюстрация?

⁵ Човешкото тяло е съставено от много различни членове, но има само една глава. Въпреки това обаче нищо в тялото — нито един мускул, нито един нерв, нито една вена — не е без предназначение. Всеки член е ценен и допринася с нещо за здравето и красотата на цялото. Подобно на това, и сборът е съставен от много различни членове, но всеки член — млад или стар, силен или болнав — може да допринесе нещо за общото духовно здраве и красотата на сбора. (1 Коринтяни 12:14–26) Никой не бива да смята, че е прекалено маловажен, за да е от някакво значение. И от друга страна никой не бива да се чувствува по⁠–​висш, защото всички ние — пастири и овце — сме част от тялото и има само една глава — Христос. Така Павел обрисува една сърдечна картина на любов, загриженост и уважение, които ние трябва да изпитваме един към друг. Съзнанието за това ще помогне на старейшините да имат смирен, уравновесен възглед за своята роля в сбора.

6. Как Павел проявил смирен дух, въпреки че имал апостолски авторитет?

⁶ Тези „дарове в човеци“ не се стремят към власт върху живота или вярата на събратята си по вяра. Макар че имал апостолски авторитет, Павел смирено казал на Коринтяните: „Не че сме господари над вярата ви, но сме съработници за радостта ви, защото чрез своята вяра вие стоите.“ (2 Коринтяни 1:24, NW) Павел не искал да контролира вярата и начина на живот на своите братя. Да, той не виждал нужда да прави това, тъй като изразил увереност, че те били верни мъже и жени, които били в организацията на Йехова, защото искали да вършат това, което е правилно. Затова като говорел за себе си и за своя спътник Тимотей, Павел всъщност казвал нещо като: ‘Нашата задача е да работим с вас, за да служите на Бога с радост.’ (2 Коринтяни 1:1) Какъв смирен дух!

7. Какво съзнават смирените старейшини относно своята роля в сбора, и каква увереност изпитват те относно своите съработници?

⁷ ‘Даровете в човеци’ днес имат същата задача. Те са ‘съработници за радостта ни’. Смирените старейшини съзнават, че не могат да преценяват кой колко може да  върши в службата на Бога. Те знаят, че макар и да могат да насърчават другите да разширят или да подобрят службата си, службата на Бога трябва да идва от охотно сърце. (Сравни 2 Коринтяни 9:7.) Те са уверени, че ако съработниците им са радостни, ще правят всичко, което е по силите им. Затова искреното им желание е да помагат на братята си ‘да служат на Йехова с веселие’. — Псалм 100:2, NW.

Помощ на всички да служат с радост

8. Кои са някои от начините, по които старейшините могат да помогнат на братята си да служат на Йехова с радост?

⁸ Старейшини, как можете да помогнете на братята си да служат с радост? Можете да насърчавате чрез пример. (1 Петър 5:3) Нека вашата пламенност и радост в службата се виждат, за да бъдат насърчени останалите да подражават на вашия пример. Хвалете другите за всеотдайните им усилия. (Ефесяни 4:29) Сърдечната и искрена похвала помага на другите да се чувствуват полезни и нужни. Тя насърчава „овцете“ да искат да дават най⁠–​доброто, на което са способни, служейки на Бога. Избягвайте неблагоприятните сравнения. (Галатяни 6:4) Такива сравнения по⁠–​скоро обезсърчават, вместо да подбуждат другите да търсят подобрение. Освен това „овцете“ на Йехова са отделни личности — с различни обстоятелства и способности. Подобно на Павел изразявайте увереност в своите братя. Любовта „на всичко хваща вяра“, затова е добре да вярваме, че нашите братя обичат Бога и искат да са му угодни. (1 Коринтяни 13:7) Когато ‘отдавате почит на другите’, ги подтиквате да проявяват най⁠–​добрите си качества. (Римляни 12:10) Бъдете уверени, че когато „овцете“ биват насърчени и освежени, повечето от тях ще направят всичко, което е по силите им в службата на Бога, и ще намерят радост в тази служба. — Матей 11:28–30.

9. Какъв възглед за събратята старейшини ще помогне на всеки старейшина да служи с радост?

⁹ Ако смирено гледаш на себе си като на ‘съработник’, това ще ти помогне да служиш с радост и да цениш уникалните дарби на своите събратя старейшини. Всеки старейшина има свои дарби и способности, които може да употреби в полза на сбора. (1 Петър 4:10) Един може да е надарен в поучаването. Друг може да е резултатен организатор. Трети може да е изключително достъпен за другите, тъй като е сърдечен и състрадателен. Факт е, че няма старейшина, който да притежава всички дарби в еднаква степен. Дали притежанието на дадена дарба — да речем дарбата за поучаване — е причина един старейшина да превъзхожда друг? Съвсем не! (1 Коринтяни 4:7) От друга страна, не е нужно да недоволствуваме поради дарбата, която притежава другият, или да не се чувствуваме добре, когато способностите на някой старейшина му донасят похвала от другите. Помни, че ти самият имаш дарби, които Йехова вижда в теб. И той може да ти помогне да развиеш тези дарби и да ги използуваш за своите братя. — Филипяни 4:13.

‘Бъдете послушни и се покорявайте’

10. Защо е уместно да изразяваме признателност за ‘даровете в човеци’?

¹⁰ Когато получим подарък, е уместно да изразим признателност. „Проявявайте благодарност“ — се казва в Колосяни 3:15, NW. А по отношение на ‘даровете в човеци’, скъпите дарове, които Йехова ни е дал? Разбира се, ние сме благодарни най⁠–​вече на Йехова, щедрия Дарител на всеки дар. А относно самите „дарове в човеци“? Как можем да покажем, че изпитваме признателност към тях?

11. (а) Как можем да проявим своята признателност за ‘даровете в човеци’? (б) Какво е значението на изразите „бъдете послушни“ и „покорявайте се“?

 ¹¹ Можем да проявим своята признателност за ‘даровете в човеци’, като незабавно прилагаме техните основани на Библията съвети и решения. Библията ни съветва: „Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях, за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.“ (Евреи 13:17) Обърни внимание, че ние трябва не само ‘да бъдем послушни’, но и ‘да се покоряваме’ на онези, които са начело. Гръцката дума за „покорявайте се“ буквално означава „бъдете отстъпчиви“. Обсъждайки изразите „бъдете послушни“ и „покорявайте се“, библейският изследовател Р. С. Х. Ленски казва: „Човек проявява послушание, когато е съгласен с онова, което му е казано да прави, когато е убеден, че то е правилно и носи полза; човек проявява отстъпчивост, . . . когато е на противоположното мнение.“ Когато разбираме и сме съгласни с наставленията на хората, които са начело, послушанието може да бъде лесно. А ако не разбираме причината за дадено решение?

12. Защо трябва да сме покорни, или отстъпчиви, дори и когато не разбираме напълно причината за дадено решение?

¹² Тогава трябва да проявим покорство, или отстъпчивост. Защо? Първо, защото трябва да имаме доверие, че тези отговарящи на духовните изисквания мъже се стремят към това, което е най⁠–​доброто за нас. Та нали те добре знаят, че трябва да отговарят пред Йехова за овцете, които са им поверени. (Яков 3:1) Освен това е добре да помним, че може ние да не знаем всички поверителни факти, които са ги довели до едно осведомено решение. — Притчи 18:13.

13. Какво може да ни помогне да се покоряваме, когато става дума за дисциплинарно решение на старейшините?

¹³ А как стои въпросът с нашето покорство, когато става дума за решения по дисциплинарни въпроси? Вярно, то може да не е лесно, особено ако е взето решение за изключването на наш близък — роднина или добър приятел. И в този случай е най⁠–​добре да отстъпим на преценката на ‘даровете в човеци’. Те са в състояние да бъдат по⁠–​обективни от нас и може би знаят повече факти. Често такива решения причиняват мъка на тези братя; ‘да съдиш за Йехова’ е сериозна отговорност. (2 Летописи 19:6) Те полагат максимални усилия да бъдат милостиви, защото са наясно с това, че Бог е ‘готов да прощава’. (Псалм 86:5) Но трябва в същото време да поддържат сбора чист и Библията ги наставлява да изключват неразкайващите се грешници. (1 Коринтяни 5:11–13) В много случаи съгрешилият сам приема решението. Може би  наказанието е именно това, което му трябва, за да дойде на себе си. Ако ние, неговите близки, сме покорни по отношение на решението, можем да му помогнем да извлече полза от наказанието. — Евреи 12:11.

‘Да проявявате повече от извънредно внимание’

14, 15. (а) Според 1 Солунци 5:12, 13 защо старейшините заслужават нашето внимание? (б) Защо може да се каже, че старейшините ‘се трудят усилно сред нас’?

¹⁴ Ние можем да проявим своята признателност за ‘даровете в човеци’, като проявяваме внимание към тях. Като писал до сбора в Солун, Павел подканил членовете му: „Да уважавате онези, които се трудят усилно сред вас и ви ръководят в Господаря, и ви подканят; и . . . да проявявате към тях повече от извънредно внимание в любов поради труда им.“ (1 Солунци 5:12, 13, NW) „Които се трудят усилно“ — нима това не описва точно преданите старейшини, които неегоистично дават от себе си за нас? Помисли малко за тежкия товар, който носят тези братя.

¹⁵ В много от случаите те имат семейства и трябва да ходят на светска работа, за да ги осигурят материално. (1 Тимотей 5:8) Ако старейшината има деца, те също имат нужда от време и внимание от страна на баща си. Може би е необходимо той да им помага с училището, както и да определи време, за да могат те да изразходват младежката си енергия в пълноценен отдих. (Еклисиаст 3:1, 4) И което е най⁠–​важно — той се грижи за духовните потребности на своето семейство, като редовно води семейно библейско изучаване, като работи с членовете на своето семейство в проповедната служба и като ги води на християнски събрания. (Второзаконие 6:4–7; Ефесяни 6:4) Нека не забравяме, че освен тези задължения, които са присъщи и на повечето от нас, старейшините имат допълнителни задължения: да подготвят доклади за събранията, да правят пастирски посещения, да се грижат за духовното добруване на сбора и когато е необходимо, да разглеждат дисциплинарни случаи. Някои от тях имат допълнителна отговорност във връзка с окръжните и областните конгреси, строежа на Зали на Царството и Комитети за връзка с болниците. Наистина тези братя „се трудят усилно“!

16. Опиши начините, по които можем да проявим внимание към старейшините.

¹⁶ Как можем да проявим внимание към тях? Една библейска притча казва: „Дума, навреме казана, колко е добра!“ (Притчи 15:23; 25:11) Така че думите на искрена признателност и насърчение могат да им покажат, че не приемаме усилната им работа за нещо подразбиращо се. Освен това трябва да бъдем разумни в очакванията си към тях. От една страна, трябва да не се притесняваме  да се обърнем към тях за помощ. Може да има периоди, когато ‘сърцата ни тъжат дълбоко в нас’ и ние имаме нужда от насърчение, ръководство или съвет от Библията, идващи от тези, които са ‘годни да поучават’ на божието Слово. (Псалм 55:4; 1 Тимотей 3:2, NW) В същото време трябва да помним, че времето, което един старейшина може да ни отдели, не е неограничено, тъй като той не може да пренебрегне потребностите на своето семейство или на другите в сбора. Като изпитваме ‘съчувствие’ към тези усилно работещи братя, няма да искаме да отправяме неразумни изисквания към тях. (1 Петър 3:8) Вместо това нека бъдем признателни за времето и вниманието, което те в разумни граници могат да ни отделят. — Филипяни 4:5.

17, 18. Какви жертви правят много жени, чиито съпрузи са старейшини, и как можем да покажем, че не приемаме като нещо подразбиращо се тези верни сестри?

¹⁷ А съпругите на старейшините? Нима те не заслужават също нашето внимание? Та нали в крайна сметка те споделят съпрузите си със сбора. Често за това са необходими жертви от тяхна страна. Понякога старейшините трябва да отделят вечерните часове за делата на сбора, точно тези часове, които иначе биха прекарали със семейството си. В много сборове верните християнки с готовност правят тези жертви, за да могат съпрузите им да се грижат за овцете на Йехова. — Сравни 2 Коринтяни 12:15.

¹⁸ Как можем да покажем, че не приемаме тези християнки просто като нещо подразбиращо се? Безспорно това няма да стане, ако проявяваме неразумни изисквания към техните съпрузи. Но нека и тук не забравяме силата на обикновените думи на признателност. В Притчи 16:24 се казва: „Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.“ Да разгледаме една случка. След едно християнско събрание семейство се обърнало към един старейшина с молба да поговорят за техния син в юношеска възраст. Докато старейшината разговарял с тях, съпругата му чакала търпеливо. След това майката се обърнала към съпругата на старейшината и казала: „Искам да ти благодаря за времето, което съпругът ти отдели, за да помогне на моето семейство.“ Тези обикновени, приятни думи на признателност наистина развълнували сърцето на съпругата на този старейшина.

19. (а) Какви цели изпълняват вярно старейшините като група? (б) Какво трябва да бъдем решени да правим всички ние?

¹⁹ Мярката, която Йехова е взел — старейшините да се грижат за овцете, — е един от неговите ‘добри дарове’. (Яков 1:17, NW) Да, тези мъже не са съвършени, като всички нас и те правят грешки. (3 Царе 8:46) Но като група старейшините в сборовете по целия свят вярно изпълняват целите, които Йехова е имал предвид за тях — а именно да поправят, да изграждат, да обединяват и да защищават стадото. Нека всеки старейшина реши да продължава да се грижи нежно за овцете на Йехова, като по този начин показва, че е дар, или благословия, за братята си. И нека всички ние бъдем решени да проявяваме своята признателност за ‘даровете в човеци’, като бъдем послушни и покорни спрямо тях и като проявяваме уважение към усилния им труд. Колко благодарни можем да бъдем, че Йехова любещо е осигурил мъже, които всъщност казват на овцете му: ‘Нашата работа е да ви помагаме да служите на Бога с радост!’

Как би отговорил?

◻ Защо сборът уместно може да бъде сравнен с едно тяло?

◻ Как старейшините могат да помогнат на братята си да служат на Йехова с радост?

◻ Защо трябва ние да сме не само послушни, но и покорни спрямо онези, които са начело?

◻ По какви начини можем да проявим внимание към старейшините?

[Въпроси]

[Снимка на страница 16]

Старейшини, хвалете другите за всеотдайните им усилия

[Снимка на страница 17]

Със своя пламенен пример в службата старейшините могат да помогнат на членовете на своите семейства и на другите да служат с радост

[Снимка на страница 18]

Ние ценим нашите усилно работещи старейшини!