Въпроси на читатели

Дали ‘белязването’, за което се говори във 2 Солунци 3:14, е официално действие в сбора, или е нещо, което всеки християнин предприема индивидуално, за да избягва непокорните?

Това, което апостол Павел написал до Солунците, показва, че старейшините на сбора имат конкретна роля в ‘белязването’. Но после отделните християни следват решението им, имайки предвид духовни цели. Можем да разберем това най⁠–​добре, като разгледаме наставленията на Павел в първоначалната ситуация, в която са били дадени.

Павел помогнал за основаването на солунския сбор, като оказвал помощ на различни мъже и жени да станат вярващи. (Деяния 17:1–4) По⁠–​късно той им писал от Коринт, за да ги похвали и насърчи. Павел им дал и необходимите наставления. Той ги подканил ‘да живеят тихо, да вършат своите работи и да работят с ръцете си’. Някои от тях не постъпвали така, затова Павел добавил: „Подканяме ви, братя, да наставлявате непорядъчните, да говорите утешително на потиснатите души, да подкрепяте слабите.“ Явно сред тях имало ‘непорядъчни’ a хора, които се нуждаели от наставления. — 1 Солунци 1:2–10; 4:11; 5:14, NW.

Няколко месеца по⁠–​късно Павел написал второто си писмо до Солунците, с допълнителни изказвания относно бъдещото присъствие на Исус. Павел дал и допълнителни насоки относно справянето с непорядъчните, които „не работели нищо, а се месели в чужди работи“. Техните постъпки били в противоречие както с примера на Павел като усърден работник, така и с ясната му заповед всеки да работи, за да се издържа. (2 Солунци 3:7–12) Павел наредил да се вземат определени мерки. Тези мерки идвали след онова, което  старейшините вече били направили относно подканянето или наставляването на непорядъчните. Павел писал:

„Заръчваме ви още, братя, . . . да страните от всеки брат, който се обхожда безчинно [се държи непорядъчно — NW], а не по преданието, което сте приели от нас. А на вас, братя, да ви не дотегва да вършите добро. И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами. Обаче, недейте го счита за неприятел, а го наставлявайте като брат.“ — 2 Солунци 3:6, 13–15.

Следователно по⁠–​нататъшните мерки били отдръпване от непорядъчните, белязването им, прекратяване на другаруването с тях, но наставляването им като братя. Какво би довело до това членовете на сбора да предприемат тези мерки? Като помощ за изясняването на този въпрос нека разгледаме три ситуации, които Павел нямал предвид тук.

1. Ние знаем, че християните са несъвършени и имат недостатъци. И въпреки това любовта е белег на истинското християнство и изисква да проявяваме разбиране и да прощаваме грешките на другите. Например, макар и рядко, на един християнин може да се случи да избухне в гняв, както станало между Варнава и Павел. (Деяния 15:36–40) Или поради умора някой може да изрече груби и хапливи думи. В такъв случай като проявим любов и прилагаме библейските наставления, можем да покрием грешката и да продължим да живеем, да се събираме и да работим с нашите събратя християни. (Матей 5:23–25; 6:14; 7:1–5; 1 Петър 4:8) Ясно е, че грешки от този род не са това, което имал предвид Павел във 2 Солунци.

2. Павел не разглеждал ситуация, при която един християнин лично решава да ограничи общуването си с друг, чийто начин на постъпване или нагласа не са добри — например, някой, който изглежда прекалено съсредоточен върху отдиха или върху материалните неща. Или един родител може да ограничи общуването на своето дете с младежи, които проявяват неуважение спрямо родителския авторитет, играят по груб или опасен начин или не приемат християнството сериозно. Това са просто лични решения в съгласие с това, което четем в Притчи 13:20: „Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.“ — Сравни 1 Коринтяни 15:33.

3. Далеч по⁠–​сериозно било това, което Павел писал на Коринтяните за онзи, който върши голям грях и не се разкайва. Такива неразкайващи се грешници трябвало да бъдат изключвани от сбора. ‘Нечестивият’ трябвало, образно казано, да бъде предаден на Сатан. След това лоялните християни не трябвало да общуват с такива порочни хора; апостол Йоан призовал християните дори да не ги поздравяват. (1 Коринтяни 5:1–13; 2 Йоан 9–11) Това обаче също не съвпада с наставленията от 2 Солунци 3:14.

Това, което се обсъжда във 2 Солунци относно „непорядъчните“, е различно от горните три ситуации. Павел писал, че те продължават да са братя и трябва да бъдат наставлявани съответно на това и отношението към тях да бъде като към братя. Следователно проблемът с „непорядъчните“ не бил на равнището на чисто личните въпроси между християни, нито бил достатъчно сериозен, за да се намесят старейшините на сбора с изключване, както направил Павел във връзка с неморалната ситуация в Коринт. „Непорядъчните“ не се били провинили в сериозен грях, както мъжът, който бил изключен в Коринт.

„Непорядъчните“ в Солун се били провинили в значително отклонение от християнството. Те не работели, било защото смятали, че Христовото завръщане е съвсем предстоящо, или защото били мързеливи. Освен това те причинявали значителен смут, като „се месели в чужди работи“. Вероятно старейшините на сбора многократно ги били наставлявали, в съгласие със съвета на Павел в първото му писмо и в съгласие с други божествени наставления. (Притчи 6:6–11; 10:4, 5; 12:11, 24; 24:30–34) Но те продължавали да упорствуват в едно поведение, което се отразявало зле на името на сбора и можело да обхване и други християни. Затова без да посочва имена, християнският старейшина Павел публично насочил вниманието към непорядъчността на тези хора, като изобличил погрешното им поведение.

Освен това той казал на сбора, че ще е уместно всеки един отделен християнин да ‘бележи’ непорядъчните. Това означавало отделните хора да обърнат внимание на тези, чиито действия съответствуват на поведението, за което сборът бил публично предупреден да внимава. Павел посъветвал те ‘да странят от всеки брат, който се държи непорядъчно’. Несъмнено това не би означавало пълно избягване на такъв човек, защото те трябвало да продължават ‘да го наставляват като брат’. Те щели да продължават да общуват като християни на събранията и може би в службата. Те можели да се надяват, че техният брат ще откликне на подканата и ще прекрати смущаващия си начин на постъпване.

 В какъв смисъл те щели ‘да се отдръпнат от него’ (NW ) ? Явно тук става дума за неофициални събирания. (Сравни Галатяни 2:12.) Това, че те престават да се виждат с него за приятелско общуване и отдих можело да му покаже, че неговите пътища не се харесват на принципните хора. Дори и ако той не се засрамел и променял, поне щяло да бъде по⁠–​малко вероятно други да научат неговите начини на постъпване и да станат като него. В същото време тези отделни християни щели да се съсредоточат върху положителните неща. Павел ги наставлявал: „А на вас, братя, да ви не дотегва да вършите добро.“ — 2 Солунци 3:13.

Ясно е, че това апостолско наставление не ни дава основания да гледаме отвисоко на нашите братя или да ги съдим, ако са допуснали някаква малка грешка. Вместо това целта му е да помогне на човек, който следва смущаваща линия на поведение, влизаща значително в разрез с християнството.

Павел не постановил подробни правила, сякаш се опитвал да създаде една сложна процедура. Но е ясно, че старейшините трябва първо да съветват един непорядъчен човек и да се опитат да му помогнат. Ако не успеят, и тази личност упорствува в поведение, което е смущаващо и може да обхване и други, те може да решат, че сборът трябва да бъде предупреден относно това. Те могат да уредят изнасянето на доклад относно това защо такава непорядъчност трябва да се избягва. Те няма да споменават имена, но предупредителният им доклад ще помогне сборът да бъде защитен, тъй като хората, които откликват, ще положат специални усилия да ограничат неофициалните съвместни дейности с човек, който явно проявява такава непорядъчност.

Надеждата е, че след време непорядъчният човек ще се засрами от начина си на постъпване и ще бъде подтикнат да се промени. Когато старейшините и другите в сбора видят промяната, всеки един от тях поотделно може да реши да премахне ограниченията, които е наложил на своето лично неофициално общуване с този човек.

Като обобщение може да се каже: Старейшините на сбора поемат инициативата да предложат помощ и съвет, ако някой се държи непорядъчно. Ако той не осъзнава погрешността на поведението си, а продължава да оказва нездраво влияние, старейшините могат да предупредят сбора посредством доклад, който изяснява библейския възглед по въпроса — било за ходенето с невярващи, или за някакво друго неправилно поведение. (1 Коринтяни 7:39; 2 Коринтяни 6:14) Християните в сбора, които по този начин ще бъдат предупредени, могат поотделно да решат да ограничат приятелските срещи с хора, които явно следват линия на непорядъчно поведение, но въпреки това са братя.

[Бележки под линия]

[Снимки на страница 31]

Християнските старейшини наставляват непорядъчните и въпреки това гледат на тях като на събратя по вяра