В Намибия има живи скъпоценни камъни!

ПУСНИ

В Намибия има живи скъпоценни камъни!

НАМИБИЯ се простира на около 1500 километра по югозападния бряг на Африка. Цялата брегова линия на страната се състои от пясъчни дюни, скалисти хълмове и широки, покрити с камъчета полета. Сред камъчетата по плажовете на Намибия има скъпоценни камъни с всевъзможни цветове. Понякога там се намират дори диаманти. Но страната притежава нещо много по⁠–ценно от тези камъни. В Намибия има живи скъпоценни камъни — хората от многобройните национални групи, живеещи в нея.

Първите жители на Намибия говорели езиците от едно езиково семейство, наречено койсана. Техният говор бил известен със своите щракащи звуци. Днес сред говорещите койсана са тъмнокожите дамара, светлокожите хора с нисък ръст, наречени нама, и известните ловци, бушмени. През последните векове в Намибия са дошли и много чернокожи племена. Те са обединени в три главни народностни групи: овамбо (най⁠–голямата етническа група в Намибия), хереро и каванго. Европейците започнали да се заселват в Намибия през 19–и век. Повече преселници дошли, след като в пясъците на пустинята били открити диаманти.

Жителите на Намибия са ценни, защото са част от човечеството, за което Бог дал своя Син, като по този начин отворил пътя за вечен живот. (Йоан 3:16) Стотици намибийци от много племена вече са откликнали на посланието за спасение. Те могат да бъдат оприличени на живи скъпоценни камъни, защото са сред „отбраните неща на всичките народи“, които сега се събират в дома за поклонение на Йехова. — Агей 2:7.

Започва духовно миньорство

През 1928 г. в Намибия била отворена една мина за духовни скъпоценни камъни. През същата година клонът на Дружество „Стражева кула“ в Южноафриканската република изпратил 50 000 екземпляра библейска литература на разпръснати из страната хора. През следващата година една помазана християнка от Южноафриканската република на име Лини Терон проследила проявения интерес. За четири месеца тя прекосила сама голямата страна, като разпространила над 6000 помагала за изучаване на Библията на африкаанс, английски и немски език. Несъмнено цялата тази работа не била напразно.

Например, да разгледаме случая на Бернхард Баде, един немски миньор. През 1929 г. той получил пратка с яйца от един фермер, който бил увил всяко яйце в страница от едно издание на „Стражева кула“. Бернхард жадно прочел всяка страница, като се питал кой е писал тази книга. В крайна сметка стигнал до последната страница, на която се намирал адресът на Дружество „Стражева кула“ в Германия. Бернхард писал за повече литература и станал първият намибиец, който заел позиция на страната на истината.

Пристигат целодневни работници

През 1950 г. в Намибия пристигнаха четирима мисионери, обучени в Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“. Броят на мисионерите нарасна на осем до 1953 г. Сред тях са Дик и Каръли Уолдрън — една брачна двойка от Австралия, които все още служат там вярно. Много други целодневни вестители на Царството от Южноафриканската република и от други страни също са участвували в обработването на мината с духовните скъпоценни камъни в Намибия. В Намибия бяха изпратени и други мисионери, както и братя, завършили Училището за подготовка на служители.

Друг фактор, допринасящ за духовния растеж в Намибия, е превеждането и издаването на библейска литература на главните местни езици, като например хереро, куангали, куаниама, нама⁠–дамара и ндонга. От 1990 г. насам в столицата Виндхук действува един хубав офис за превеждане и дом за доброволни целодневни служители. Карен Депиш, която е служила със съпруга си в целодневната евангелизаторска работа в различни части на Намибия, казва: „Мнозина са смаяни, когато им предлагаме литература на собствения им език, особено след като много малко книги изобщо са на разположение на този конкретен език.“

Шлифоване на скъпоценните камъни

Някои от буквалните намибийски скъпоценни камъни са излъскани от движението на вълните и пясъка в течение на хилядолетия. Но разбира се, тези естествени процеси не произвеждат живи скъпоценни камъни. Необходими са усилия, за да може несъвършените хора да ‘съблекат старата личност’ и да се облекат в нова, подобна на Христовата личност. (Ефесяни 4:20–24) Например, почитането на умрелите предци е силна традиция сред племената на Намибия. Онези, които не се покланят на предците, често биват преследвани от членовете на семейството и от съседите. Когато отделните хора научат от Библията, че мъртвите „не съзнават нищо“, те се изправят пред изпитание. (Еклисиаст 9:5, NW) В какъв смисъл?

Един Свидетел от групата хереро обяснява: „Беше голямо предизвикателство да бъда послушен на истината. Приех да изучавам Библията със Свидетелите на Йехова, но ми беше необходимо време, за да прилагам нещата, които научавах. Първо, трябваше да проверя дали ще е безопасно за мен да не изпълнявам традиционните вярвания. Например, карах покрай някои места в Намибия, без да спирам, за да поставя камък на някой гроб, или да свалям шапката си за поздрав на мъртвите. Постепенно се убедих, че нищо няма да ми се случи, като не се покланям на мъртвите предци. Колко щастлив съм, че Йехова благослови усилията ми да помогна на семейството си и на други заинтересувани хора да научат истината!“

Нуждата от духовни миньори

Преди пристигането на мисионерите през 1950 г., в Намибия имаше само един вестител на добрата новина. Вестителите се увеличиха постепенно до един най⁠–висок засега брой — 995 души. Но все още има много работа, която трябва да се свърши. Всъщност някои области дори не са докоснати. Дали си в състояние да служиш там, където нуждата от пламенни вестители на Царството е голяма? Тогава, моля, ела в Намибия и ни помогни да намерим и да шлифоваме повече духовни скъпоценни камъни. — Сравни Деяния 16:9.

[Карта/Снимки на страница 26]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

Африка

Намибия

[Снимки]

Намибия е страна с прекрасни скъпоценни камъни

[Източници]

[Снимка на страница 26]

Добрата новина бива проповядвана на всички етнически групи в Намибия

[Снимка на страница 28]

Можеш ли да служиш там, където нуждата от вестители на Царството е по⁠–голяма?