Апокалипсисът — да се страхуваме ли от него, или да го очакваме с надежда?
Апокалипсисът — да се страхуваме ли от него, или да го очакваме с надежда?
„Днес Апокалипсисът не е просто библейски израз, но е една много реална възможност.“ — Хавиер Перес де Куеляр, бивш генерален секретар на ООН.
ТАЗИ употреба на думата „апокалипсис“ от една видна светска личност отразява начина, по който повечето хора я разбират и я виждат да се употребява в заглавията на филми и книги, статии в списания и вестници. Тя предизвиква представи за огромен катаклизъм. Но какво означава в действителност думата „апокалипсис“? И което е по–важно — какво е посланието, съдържащо се в библейската книга, носеща името Апокалипсис, или Откровение?
Думата „апокалипсис“ произлиза от една гръцка дума, която означава „откриване“, или „разбулване“. Какво било разбулено, или разкрито, в библейското Откровение? Дали само едно послание на осъждане, предвестник на унищожение, от което няма да има оцелели? На въпроса какво мисли за Апокалипсиса историкът Жан Делюмо, член на Института на Франция, заяви: „Това е книга на утеха и надежда. Хората са драматизирали нейното съдържание, като са се съсредоточавали над катастрофалните моменти в нея.“
Ранната църква и Апокалипсиса
Как първите „християни“ гледали на Апокалипсиса и на надеждата, която той съдържа относно Хилядолетното царуване (Хилядолетието) на Христос над земята? Същият историк каза: „Струва ми се, че
като цяло християните през първите няколко века са приели хилиазма. . . . Сред християните през първите векове, които вярвали в Хилядолетието, били особено Папий, епископ от Йерапол (Мала Азия). . . свети Юстин, роден в Палестина, който станал мъченик в Рим около 165 г., свети Ириней, епископ от Лион, който починал през 202 г., Тертулиан, който починал през 222 г., и. . . големият писател Лактанций.“Относно Папий, който според сведенията умрял като мъченик в Пергам през 161 или 165 г. от н.е., в The Catholic Encyclopedia [„Католическа енциклопедия“] се казва: „Епископ Папий от Йерапол, ученик на свети Йоан, се явил като защитник на хилиазма. Той твърдял, че е получил доктрината си от съвременници на апостолите, а Ириней разказва, че другите ‘презвитери’, които били видели и чули ученика Йоан, научили от него вярването в хилиазма като част от доктрината на Господаря. Според Евсевий. . . в своята книга Папий уверявал, че възкресението на мъртвите ще бъде последвано от едно хилядогодишно видимо, славно земно царство на Христос.“
Какво ни казва това за влиянието, което книгата Апокалипсис, или Откровение, е оказала на първите вярващи? Дали тя вдъхвала страх, или надежда? Интересно е, че историците наричат първите християни хилиасти, от гръцките думи хѝлиа ѐти (хиляда години). Да, за мнозина от тях било известно, че вярвали в Хилядолетното царуване на Христос, което щяло да доведе до райски условия на земята. Единственото място в Библията, където надеждата за Хилядолетието е конкретно спомената, е Апокалипсисът, или Откровението. (20:1–7) Така че вместо да плаши вярващите, Апокалипсисът им давал чудесна надежда. В своята книга The Early Church and the World [„Ранната църква и светът“] оксфордският професор по църковна история Сесил Каду пише: „Макар и в крайна сметка отхвърлени, хилиастките възгледи били широко поддържани в Църквата за значителен период от време, като били поучавани от някои от най–високоуважаваните автори.“
Защо надеждата относно Апокалипсиса била отхвърлена?
Щом като е неоспорим фактът, че много, ако не и повечето, от първите християни се надявали на Хилядолетното царуване на Христос над една райска земя, как станало така, че тези ‘хилиастки възгледи’ били „в крайна сметка отхвърлени“? Появил се един донякъде основателен критицизъм, защото — както посочил ученият Робърт Маунс — „за съжаление много хилиасти допуснали въображението им да се развихри и да съзре в хилядогодишния период всички видове материалистични и чувствени крайности“. Би могло обаче тези крайни възгледи да бъдат поправени, без да се отхвърля истинската надежда за Хилядолетието.
Изненадващи са били наистина средствата за потушаване на хилиазма, използувани от противниците му. Относно римския духовник Каий (живял в края на втори, началото на трети век) в изданието Dictionnaire de Théologie Catholique [„Речник на католическата теология“] се казва, че „за да победи хилиазма, той недвусмислено отричал автентичността на Апокалипсиса [Откровението] и на евангелието на свети Йоан“. По–нататък в този „Речник“ се казва, че Дионисий, епископ от Александрия, живял през трети век, написал трактат против хилиазма, в който „за да попречи на онези, които се придържат към това мнение, като основават вярванията си на Апокалипсиса на свети Йоан, не се поколебал да отрече неговата автентичност“. Тази злостна опозиция на надеждата за хилядолетни
благословии на земята показва ясно едно умело влияние, което действувало сред теолозите по онова време.В своята книга The Pursuit of the Millennium [„В търсене на Хилядолетието“] професор Норман Кон пише: „През трети век се състоял първият опит за отхвърляне на хилиазма, когато Ориген — може би най–влиятелният от всички теолози в древната Църква — започнал да представя Царството като събитие, което няма да стане в пространството или времето, но само в душите на вярващите.“ Като уповавал на гръцката философия вместо на Библията, Ориген разводнил чудесната надежда за земните благословии под управлението на месианското Царство в едно неразбираемо „събитие. . . в душите на вярващите“. Католическият автор Леон Гри писал: „Преобладаващото влияние на гръцката философия. . . постепенно довело до западането на хилиастките идеи.“
„Църквата е изгубила своето послание на надежда“
Несъмнено измежду църковните отци Августин бил онзи, който допринесъл най–много за сливането на гръцката философия с онова, което по негово време вече било само подобие на християнство. Първоначално пламенен защитник на хилиазма, в крайна сметка той отхвърлил всички идеи за едно бъдещо Хилядолетно царуване на Христос над земята. Той изопачил значението на глава 20 на Откровение, като му придал алегорично звучене.
В „Католическа енциклопедия“ се казва: „Накрая Августин твърдял, че няма да има хилядолетие. . . . Той ни казва, че първото възкресение, което се разглежда в тази глава, се отнася за духовното прераждане при покръстването; а хилядолетният ден на сабат след шестте хиляди години история, представлява вечният живот в неговата цялост.“ Изданието The New Encyclopædia Britannica [„Нова енциклопедия Британика“] казва: „Алегоричният хилиазъм на Августин станал официална доктрина на църквата. . . Протестантските реформатори на лутеранските, калвинистките и англиканските традиции. . . останали непоклатимо свързани с възгледите на Августин.“ Така хората от църквите на т.нар. християнство били лишени от надеждата за Хилядолетието.
Освен това според швейцарския теолог Фредерик дьо Ружмон, „като отхвърлил първоначалната си вяра в хилядолетното царуване, [Августин] нанесъл неизказана вреда на Църквата. С огромния авторитет на името си той одобрил една грешка, която лишила [Църквата] от земния ѝ идеал“. Немският теолог Адолф Харнак потвърдил, че отхвърлянето на вярването в Хилядолетието лишило обикновените хора от „религията, която те разбирали“, като заместило „старата вяра и старите надежди“ с „вяра, която те не могли да разберат“. Празните църкви в много страни днес са красноречиво доказателство за това, че хората се нуждаят от вяра, която да могат да разбират.
В своята книга Highlights of the Book of Revelation [„Основни моменти от книгата Откровение“] библейският учен Джордж Бизли–Мъри писал: „До голяма степен вследствие на огромното влияние на Августин, от една страна, и на това, че сектите приели хилиазма, от друга страна, католиците и протестантите се обединиха в отхвърлянето му. Когато бъдат запитани каква алтернативна надежда предлагат те за човека в този свят, официалният им отговор гласи: Никаква. Светът ще бъде унищожен при идването на
Христос, за да отстъпи място на едно вечно небе и на ад, където историята ще бъде забравена. . . . Църквата е изгубила своето послание на надежда.“Чудесната надежда за Апокалипсиса все още е жива!
От своя страна Свидетелите на Йехова са убедени, че чудесните обещания във връзка с Хилядолетието ще се изпълнят. В едно интервю за френско телевизионно предаване на тема „Двехилядната година: страхът от Апокалипсиса“ френският историк Жан Делюмо каза: „Свидетелите на Йехова следват точно линията на хилиазма, тъй като казват, че скоро. . . ще навлезем — да, чрез катаклизъм — в период на 1000 години щастие.“
Точно това видял в едно видение апостол Йоан и описал в своята книга Апокалипсис, или Откровение. Той писал: „Видях ново небе и нова земя. . . И чух силен глас от престола, който казваше: ‘Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.’“ — Откровение 21:1, 3, 4.
Свидетелите на Йехова участвуват в една целосветска библейска образователна работа, за да дадат възможност на колкото се може повече хора да приемат тази надежда. Те ще се радват да ти помогнат да научиш повече за това.
[Снимка на страница 6]
Папий твърдял, че е получил доктрината за Хилядолетието директно от съвременниците на апостолите
[Снимка на страница 7]
Тертулиан вярвал в Хилядолетното царуване на Христос
[Информация за източника на страница 7]
© Cliché Bibliothèque Nationale de France, Paris
[Снимка на страница 7]
„Като отхвърлил първоначалната си вяра в хилядолетното царуване, [Августин] нанесъл неизказана вреда на Църквата“
[Снимка на страница 8]
Райската земя, обещана в Апокалипсиса, е нещо, което хората да очакват с пламенна надежда