Атон (Света гора) — една „свята планина“?

ЗА НАД 220–те милиона члена на православната църква Атон, или Света гора — един скалист масив в северна Гърция, е „най⁠–​святата планина в православния християнски свят“. За много от тях поклонничеството на „святата планина“ е мечта, която хранят в сърцата си. Каква е тази „свята планина“? Как е придобила такова голямо значение? И дали това е „планината“, от която боящите се от Бога хора трябва да очакват духовно ръководство и истинско поклонение?

Изразът „свята планина“ се съдържа в Библията. Той е свързан със святото, чисто и възвисено поклонение на истинския Бог, Йехова. Планината Сион в древния Йерусалим станала „свята планина“, когато цар Давид занесъл там ковчега на договора. (Псалм 15:1, NW; 43:3, NW; 2 Царе 6:12, 17) След като Соломоновият храм бил построен на хълма Мориа, неговото място вече се включвало в названието Сион; така Сион останал божията „свята планина“. (Псалм 2:6, NW; Йоил 3:17, NW) Тъй като божият храм бил в Йерусалим, понякога градът също бил наричан божията „свята планина“. — Исаия 66:20, NW; Даниил 9:16, 20, NW.

А днес? Дали планината Атон — или някое друго извисено място — е ‘святата планина’, където хората трябва да се стичат, за да се покланят приемливо на Бога?

Една „свята планина“ с манастири

Планината Атон се намира в източния край на Халкидическия полуостров върху тънка земна ивица, която се вдава в Егейско море източно от днешен Солун. Тя представлява един внушителен мраморен връх, който се издига отвесно нагоре на 2032 метра надморска височина.

От край време Атон се смята за свято място. В гръцката митология тя била домът на боговете преди планината Олимп. Известно време след Константин Велики (четвърти век от н.е.) планината Атон станала свято място за християнските църкви. Според една легенда, когато била на път за Кипър, „дева“ Мария, придружавана от евангелиста Йоан, попаднала на Атон поради внезапна силна буря. Поразена от красотата ѝ, тя помолила Исус за планината. Така Атон била позната също като „градината на светата дева“. От средата на византийския период цялото това скалисто място станало известно като Света гора (Свята планина). Това название било официално възприето и утвърдено в средата на 11–и век с указ на император Константин ІХ Мономах.

Поради това, че е скалисто и изолирано място, Атон предразполага към водене на аскетичен начин на живот. През вековете планината е привличала религиозни мъже от целия православен свят — гърци, сърби, румънци, българи, руснаци и други, — които изградили много манастири с църквите им и техните общности. Около 20 от тях са останали и до днес.

Планината Атон днес

Днес Атон е автономна област със свой устав, ратифициран през 1926 г. След години на упадък, сега броят на монасите, живеещи там, е нараснал на повече от 2000 души.

Всеки манастир има своя мрежа от земеделски стопанства, параклиси и жилища. Най⁠–​отдалеченото убежище на монасите⁠–​отшелници се намира в селището Карулиа, кацнало високо на стръмните канари накрая на планината Атон. Там, до една група отделни колиби може да се стигне само  по плетеница от пътечки, каменни стъпала и вериги. Монасите на Атон все още водят своя ежедневен живот според древните обреди, като използуват византийския начин за измерване на времето (при който денят започва със залез слънце) и Юлианския календар (13 дни по⁠–​назад от Григорианския).

Въпреки че за това религиозно място се казва, че дължи своята „святост“ на жена, в продължение на 1000 години монасите и отшелниците забранили по целия полуостров достъпа на всякаква женска форма на живот — хора и животни — и на всички евнуси и кьосета. Неотдавна правилата относно кьосетата и някои женски животни бяха отменени, но все още е строго забранено жени да се приближават на по⁠–​малко от 500 метра от бреговата ивица на Атон.

„Свята планина“ за всички

Дали Атон е ‘святата планина’, на която боящите се от Бога християни трябва да идват за поклонение? Когато говорел с една самарянка, която вярвала, че хората трябва да се покланят на Бога на планината Гаризин, Исус изяснил, че никаква буквална планина вече нямало да бъде определена за място за поклонение на Бога. „Иде час, когато нито само в [Гаризин], нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца“ — казал Исус. Защо? „Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“ — Йоан 4:21, 24.

Като сочи към нашето време, пророк Исаия предсказал, че една символична ‘планина на дома на Йехова’ щяла да бъде „твърдо установена над върховете на планините“ и „издигната над хълмовете“, и хора от много народи щели фигуративно да се стичат към нея. — Исаия 2:2, 3, NW.

Мъжете и жените, които искат да имат одобрени взаимоотношения с Бога, са поканени да се покланят на Йехова с „дух и истина“. Милиони хора по света намират своя път до ‘планината на Йехова’. Един от техните възгледи отразява казаното от една гръцка адвокатка относно Атон: „Съмнявам се, че духовността е затворена зад зидове или в манастири.“ — Сравни Деяния 17:24.

[Блок на страница 31]

Съкровище, крито дълго време

През вековете атонските монаси събрали съкровище, което съдържа около 15 000 ръкописа, за някои от които се смята, че датират от четвърти век, като това прави сбирката им една от най⁠–​ценните в света. Има свитъци, цели томове и отделни листове от евангелията, от псалми и химни, а също и много стари рисунки, икони, скулптури и художествени обкови. Изчислено е, че в планината Атон се намира една четвърт от гръцките ръкописи в света, въпреки че много от тях все още се нуждаят от правилно каталогизиране. През 1997 г. монасите позволиха за първи път някои от съкровищата им да бъдат изложени в Солун.

[Информация за източника на снимката на страница 31]

Telis/Greek National Tourist Organization