Намиране на истински мир в една смутна страна

„Чудовището на сектантското насилие е напълно излязло от клетката си“ — се казва в едно сведение от 1969 г. Именно тогава започнаха да се разрастват смутовете — настоящият период на размирици в Северна Ирландия.

СЕКТАНТСКОТО насилие и убийства станаха ежедневие, когато протестантските и католическите убийци — „обезумелите мъже от двете страни“ на политическия и религиозен спор — засилиха борбата за надмощие в Ирландия. Вестник The Irish Times [„Айриш таймс“] съобщава, че оттогава насам „са били убити над 3600 души и хиляди са били осакатени през почти 30–те години на насилие“.

Разбира се, това не е нова борба. Тя измъчва Ирландия векове наред. През последните години нейното най⁠–​смъртоносно влияние беше усетено в Северна Ирландия, но животът на хората в цяла Ирландия беше помрачен от горчивината и несъгласието, които тя създаде.

В тази поредица от събития Свидетелите на Йехова вече над сто години посочват истинското разрешение на проблемите, които измъчват тази смутна страна. Това разрешение е божието Царство под управлението на Исус Христос. (Матей 6:9, 10) В началото на смутовете през 1969 г. в Ирландия имаше 876 Свидетели на Йехова. Днес те са пове⁠че от 4500 души в над 100 сбора. Ето няколко случки на хора, които са обърнали гръб на политическите дейности и дейностите на военизираните формирования.

„Когато порасна, ще стана член на ИРА!“

Майкъл a израснал като католик в Република Ирландия. В училище учил за историята на Ирландия и за нейния вековен конфликт с Великобритания. Като дете той развил дълбока омраза към англичаните, които смятал за „потисници на ирландския народ“. Когато бил на десет години, казал на баба си: „Когато порасна, ще стана член на ИРА!“ (Ирландската републиканска армия) „Получих плесница по лицето, която помня и до днес“ — казва той. По⁠–​късно научил, че по време на Първата световна война дядо му бил в британската армия. Веднъж баба му трябвало да застане пред дядо му, за да попречи на  членове на ИРА да го застрелят.

Въпреки всичко, когато пораснал, Майкъл искал да направи нещо, за да помогне на своите събратя католици в Северна Ирландия. „Тогава ми се струваше — казва той, — че единствените хора, които правеха нещо, за да помогнат на католиците в Северна Ирландия, бяха членовете на ИРА.“ Вдъхновен от това, което смятал за справедлива кауза, той станал член на ИРА и бил обучен да използува оръжие. Трима от приятелите му били застреляни от протестанти от военизирани формирования в Северна Ирландия.

Накрая Майкъл се разочаровал от борбата на военизираните формирования, смущаван, например, от ожесточената кръвна вражда, която се водела между различните военизирани формирования. Докато бил в затвора заради нарушения във връзка с дейността на ИРА, той се молил на Бога да му помогне да намери истинския път към траен мир и справедливост. След известно време бил посетен в дома си от Свидетели на Йехова. Но старите предразсъдъци създавали пречки. Свидетелите били англичани. Неговата дълбоко вкоренена омраза му пречела да слуша. „Не винаги се радвах да ги видя — казва той, — но те постоянствуваха в посещенията си и в разговорите с мен и започнах да разбирам, че божието Царство ще сложи край на всяка политическа и социална несправедливост, за изкореняването на която се борех.“ — Псалм 37:10, 11; 72:12–14.

Една вечер настъпил критичният момент, когато Майкъл срещнал своя командир от ИРА, който казал: „Имаме работа за теб.“ „Смятах, че точно тогава трябваше да направя своя избор — казва Майкъл, — затова поех дълбоко въздух и казах: ‘Сега съм Свидетел на Йехова’, въпреки че по онова време не бях покръстен. Просто знаех, че искам да бъда служител на Йехова.“ „Трябва да бъдеш изправен пред някоя стена и да бъдеш разстрелян“ — отговорил командирът. Въпреки заплахата, Майкъл напуснал ИРА. Той събрал смелост да направи това, като позволил на думите на Йехова да повлияят на ума и сърцето му. „След време съпругата ми и някои от децата ми също отдадоха живота си на Йехова. Днес имаме истински мир в сърцата си. И винаги ще бъдем благодарни на Йехова за това, че ни позволи да научим истината и да участвуваме в разпространяването на едно мирно послание в една смутна страна.“ — Псалм 34:14; 119:165.

Да си неутрален е истинска защита

„Израснах в едно село в областта Дери в Северна Ирландия — казва Патрик. — Като дете не познавах друго освен смутовете. Тази обстановка явно оказа въздействие на мирогледа и мисленето ми.“ Патрик развил екстремистки възгледи, повлияни от злостния  национализъм и дълбоките антибритански предразсъдъци. Той видял как религиозни хора и от двете страни на политическата борба нарушават съществени християнски принципи, както и принципи на основното човешко благоприличие. Вследствие на това той се отвърнал от религията, като в крайна сметка станал атеист и заклет марксист. — Сравни Матей 15:7–9; 23:27, 28.

„Най⁠–​ранните ми спомени са от гладните стачки на затворниците републиканци на север — казва Патрик. — Те ми оказаха дълбоко въздействие. Спомням си, че поставях ирландски знамена и драсках антибритански надписи навсякъде, където можех. Когато бях едва на 15 години, бях служител на погребението на един от участниците в гладна стачка, който умря в затвора.“ Като много други, които били замесени във вълненията и безпорядъка на онова време, Патрик взел участие в безредиците и протестните шествия за постигането на това, което смятал за социална справедливост и равенство. Той станал близък приятел с мнозина крайни националисти, много от които били хвърлени в затвора от британските власти.

„След това — казва Патрик — поради икономически причини се озовах за известно време в Англия. Докато бях там, британската полиция арестува един от приятелите ми, който участвуваше в една бомбена атака.“ Въпреки че Патрик все още много симпатизирал на националистичната кауза, нагласата му започнала да се променя. Започнал да разбира, че в основата си неговите предразсъдъци срещу англичаните са неоснователни. „Освен това започнах да осъзнавам — казва той, — че дейността на военизираните формирования никога няма да разреши наистина проблемите и да премахне несправедливостта, която ме измъчваше. Сред онези, които контролираха военизираните организации, имаше прекалено много корупция и други недостатъци.“ — Еклисиаст 4:1; Йеремия 10:23.

В крайна сметка Патрик се върнал в Северна Ирландия. „Когато се върнах, един приятел ме запозна със Свидетели на Йехова.“ От своето изучаване на Библията със Свидетелите Патрик започнал да разбира истинското разрешение на човешките конфликти и несъгласия. Той постигнал бърз духовен напредък, като принципите от Библията повлияли на ума и сърцето му. (Ефесяни 4:20–24) „Днес — казва той — вместо да правя заговори за променянето на съществуващия ред, проповядвам посланието на мир от Библията, дори в областите, населени с лоялисти, където никога преди не бих се осмелил да стъпя. Всъщност по времето когато в Белфаст имаше много сектантски убийства, единствените, които можеха да се движат свободно без бронирани автомобили в областите, населени с лоялисти и националисти, бяха Свидетелите на Йехова.“ Той разбрал, както други Свидетели в Северна Ирландия по онова време, че това да си неутрален, точно както били първите християни, е истинска защита. (Йоан 17:16; 18:36) Той завършва: „Толкова е освобождаващо да разбереш, че Йехова чрез Исус Христос ще осигури за цялото човечество истинска справедливост и свобода от потисничеството.“ — Исаия 32:1, 16–18.

‘Пистолетите ми бяха единствената ми защита’

„Израснах от другата страна на политическия и религиозен спор — казва Уилям. — Бях пропит с протестантски предразсъдъци и изпитвах силна омраза към всичко католическо. Ако изобщо беше възможно, дори не влизах в магазин на католици и само веднъж бях в Република Ирландия. Замесих се в различни протестантски групи и институции, като Ордена на оранжистите — организация, която е отдадена на запазването на протестантската религия и начин на живот.“ Когато бил на 22 години, Уилям се присъединил към Ълстърския защитен полк, част от британската армия, набирана в района. Повечето от членовете му били протестанти. Той бил готов да убива, за да защити наследството си. „Имах няколко пистолета и ако беше необходимо, щях да ги използувам, без да се колебая. През нощта държах един от тях под възглавницата си.“

 Но дошъл повратният момент. „Започнах да осъзнавам, че Свидетелите на Йехова притежават нещо специално, когато работех заедно с един от тях по реставрирането на една стара къща. Този колега ми оказа силно въздействие. Докато строяхме заедно къщата, имах възможност да му задавам много въпроси относно смутовете, религията и Бога, които ме безпокояха. Неговите прости, ясни отговори ми помогнаха да разбера какви са Свидетелите на Йехова — една обединена, неприбягваща до насилие и политически неутрална група от хора, отличаващи се с любов към Бога и ближния.“ — Йоан 13:34, 35.

Четири месеца след като започнал да изучава Библията, Уилям се отписал от всички религиозни и политически институции, с които бил свързан. „Това беше голяма стъпка за мен — спомня си той, — защото трябваше да се откажа от много обичани от мен дългогодишни традиции.“ Но все още му предстояло най⁠–​голямото изпитание. „Поради ситуацията в Северна Ирландия смятах, че пистолетите ми са единствената ми защита. Военизираните формирования на ИРА ме смятаха за ‘основателна мишена’. Затова беше много трудно да оставя тези оръжия.“ Постепенно обаче библейските съвети, като този, намиращ се в Исаия 2:2–4, променили мирогледа му. Той видял, че в крайна сметка Йехова е неговата истинска защита, точно както бил за християните през първи век. Тогава Уилям се отказал от пистолетите си.

„Едно от нещата, за които наистина се радвам — казва Уилям, — е това, че сега имам силни и трайни приятелства с хора, които преди смятах за смъртни врагове. Освен това е истински извор на радост, че имам възможността да нося библейското послание на надежда в предишните ‘забранени’ за мен райони. Размислите за това, което истината направи за мен и моето семейство, ме карат да бъда вечно признателен на Йехова и неговата организация.“

„Всичко ми се струваше безсмислено“

Робърт и Тереса имат абсолютно различен произход. „Аз съм от семейство на заклети протестанти — казва Робърт. — Някои от моите близки участвуваха в дейностите на военизираните формирования. Самият аз се присъединих към Ълстърския защитен полк на британската армия, когато бях на 19 години. Голяма част от това време прекарах в патрулиране в райони, където живееше Тереса. Една вечер назначението ми беше променено от редовен патрул на други задачи. Същата вечер колата, с която щях да пътувам, беше взривена. Двама войника бяха убити и други двама ранени.“

Робърт започнал да се пита относно смисъла на живота. „Винаги съм вярвал в Бога, но когато погледнех Северна Ирландия, всичко ми се струваше безсмислено. Започнах всъщност да се моля на Бога. Молех Бога, ако наистина съществува, да ми покаже правилния начин, по който да живея. Спомням си, че казах на Бога, че някъде трябва да има една истинска религия!“ Само след няколко дни един Свидетел на Йехова посетил Робърт и му оставил литература. Същата вечер, като се прибрал у дома след патрулирането, Робърт започнал да я чете и свършил в пет часа сутринта. „Бързо разбрах, че това е истината — казва той, — и можах да видя, че всичко беше точно от Библията.“ (2 Тимотей 3:16) Той започнал да изучава Библията и не след дълго отдал живота си на Бога.

„Свидетелите ни насочваха винаги към Библията“

Тереса от друга страна била от католически произход, с дълбоки националистични чувства. „Като младо момиче станах член на Шин Фейн b.“ Тереса признава: „Това ме въвлече в подкрепянето на дейността на военизираните формирования. Помагах за събирането на средства за военната борба. Съобщавах на ИРА какво ставаше в моя район. Участвувах също в размирици и нападения с камъни срещу полицаи и армейски патрули.“

Когато някои от семейството на Тереса започнали да изучават Библията със Свидетелите  на Йехова, било събудено и нейното любопитство. Силата на божието Слово ѝ оказала силно влияние. „Свидетелите винаги ни насочваха към Библията, за да получим отговори на въпросите — казва тя. — Обещанието в Даниил 2:44 наистина ми отвори очите. Разбрах, че божието Царство е истинското средство за премахване на несправедливостта, срещу която се борех.“ Тя почувствувала нарастващо отвращение към някои от жестокостите, извършвани от военизираните формирования. Тереса не можела да разбере, например, защо някой с чувство на състрадание и благоприличие би аплодирал новините за терористична акция, при която са били убити или осакатени войници или други хора, и семейства са били съсипани от мъка и болка. Тя също откликнала на истината в Библията и позволила на божиите принципи да променят мисленето ѝ. Тя отдала живота си на Бога и скоро след това била покръстена. — Притчи 2:1–5, 10–14.

Тереса се запознала с Робърт, когато и двамата присъствували на събрание на един от сборовете на Свидетелите на Йехова в Северна Ирландия. Тя споделя: „Когато за първи път срещнах Робърт, ми беше трудно да повярвам, че говорех толкова спокойно и мирно с някой, който до скоро смятах за част от британската военна машина. Несъмнено божието Слово ми помогна да премахна дълбоко вкоренената омраза и предразсъдъци.“ Тя и Робърт разбрали, че вместо да бъдат разделяни от омраза и предразсъдъци, извиращи от различните им традиции и култура, сега имат много общи неща. Най⁠–​силното от тях било любовта към Йехова Бог. Те се оженили. Днес работят заедно в донасянето на божието послание за истински мир на хора от всякакъв произход и вярвания в тази смутна страна.

Други в Ирландия са имали подобни преживявания. Като са послушали и приели ученията на вдъхновеното божие Слово, те са избягали от ‘философията и празната измама’ на хората. (Колосяни 2:8) Днес уповават напълно на божиите обещания, записани в Библията. Те са щастливи да споделят своята надежда за мирно бъдеще — което ще бъде напълно свободно от сектантско и други видове насилие — с всеки, който ще ги изслуша. — Исаия 11:6–9.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 10]

Борбата на военизираните формирования бива прославяна из цяла Северна Ирландия чрез рисунки по стените