„Продължавайте да бдите“

„Затова продължавайте да бдите, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господар.“ — МАТЕЙ 24:42, NW.

1. Какво мислят дългогодишните служители на Йехова за времето, прекарано в отдадена служба? Дай пример.

 МНОГО дългогодишни служители на Йехова са научили истината, когато са били млади мъже и жени. Както търговецът, който намерил скъпоценен бисер и продал всичко, което притежавал, за да го купи, тези ентусиазирани изследователи на Библията се отрекли от себе си и отдали своя живот на Йехова. (Матей 13:45, 46; Марко 8:34) Какво мислят за това, че се налага да чакат по–дълго, отколкото са очаквали, за да видят божиите цели относно земята изпълнени? Те не съжаляват! Те са съгласни с брат А. Х. Макмилън, който след почти 60 години отдадена служба на Бога казал: „Решен съм повече от всякога да продължавам във вярата си. Тя придаде стойност на живота ми. Тя продължава да ми помага да очаквам бъдещето без страх.“

2. (а) Какъв навременен съвет дал Исус на последователите си? (б) Кои въпроси ще бъдат разгледани в тази статия?

² А ти? Независимо от възрастта си, разгледай думите на Исус: „Затова продължавайте да бдите, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господар.“ (Матей 24:42, NW) В това простичко изречение се съдържа дълбока истина. Ние не знаем в кой ден Господарят ще дойде, за да изпълни присъдата над тази зла система и не е и необходимо да знаем това. Но трябва да живеем по такъв начин, че да не съжаляваме, когато той дойде. Какви примери намираме в Библията в това отношение, които ще ни помогнат да продължаваме да бдим? С какво онагледил Исус тази необходимост? И с какви доказателства разполагаме днес, че живеем в последните дни на този безбожен свят?

Предупредителен пример

3. Как много хора днес са като мъжете и жените от дните на Ной?

³ В много отношения хората днес са като мъжете и жените, които живели в дните на Ной. По онова време земята била изпълнена с насилие и склонността на сърцето на човека била „постоянно само зло“. (Битие 6:5) Повечето хора съсредоточавали цялото си внимание върху дейностите от ежедневния живот. Но преди да предизвика големия потоп, Йехова дал на хората възможност да се разкаят. Той заръчал на Ной да проповядва и Ной се подчинил, служейки като ‘проповедник на правдата’ може би 40, 50 или повече години. (2 Петър 2:5) Но хората пренебрегнали предупредителното послание на Ной. Те не били нащрек. Затова накрая  само Ной и семейството му преживели изпълнението на присъдата на Йехова. — Матей 24:37–39.

4. В какъв смисъл службата на Ной може да се нарече успешна, и как същото може да се каже и за твоята проповедна дейност?

⁴ Дали службата на Ной била успешна? Не съди по малкия брой на хората, които откликнали. Проповядването на Ной наистина изпълнило целта си независимо от отклика. Защо? Защото чрез него на хората била дадена достатъчна възможност да изберат дали ще служат на Йехова, или не. А как е с твоя район за проповядване? Дори да има малък положителен отклик, ти си постигнал голям успех. Защо? Защото като проповядваш, ти оповестяваш божието предупреждение и така изпълняваш заповедта, която Исус дал на последователите си. — Матей 24:14; 28:19, 20.

Пренебрегване на божиите пророци

5. (а) Каква била преобладаващата обстановка в Юда в дните на Авакум, и как откликвали хората на неговото пророческо послание? (б) Как народът на Юда проявил враждебност спрямо пророците на Йехова?

⁵ Векове след Потопа положението в царството Юда станало много сериозно. Идолопоклонството, несправедливостта, потисничеството и дори убийството били често срещани. Йехова издигнал пророка Авакум да предупреди хората, че ако не се разкаят, ще ги сполети бедствие от ръцете на халдейците, или вавилонците. (Авакум 1:5–7) Но хората отказали да слушат. Може би те разсъждавали така: ‘Още преди повече от сто години пророк Исаия оповестявал подобно предупреждение, а досега нищо не се е случило!’ (Исаия 39:6, 7) Много от първенците в Юда не само били безразлични към посланието, но се държали враждебно спрямо посланиците. Веднъж те се опитали да убият пророк Йеремия и може би щели да успеят, ако не се намесил Ахикам. Разгневен от друго пророческо послание, цар Йоаким убил пророк Урия. — Йеремия 26:21–24.

6. Как Йехова укрепил Авакум?

⁶ Посланието на Авакум било също толкова смело и непопулярно като това на Йеремия, който бил вдъхновен от Бога да предскаже 70–годишното запустяване на Юда. (Йеремия 25:8–11) Затова можем да разберем страданието на Авакум, когато извикал: „Докога, о Йехова, трябва да викам за помощ, а ти не чуваш? Колко дълго трябва да те призовавам за помощ от насилието, а ти не носиш избавление?“ (Авакум 1:2, NW) Йехова милостиво отговорил на пророка със следните укрепващи вярата думи: „Видението се отнася към едно определено бъдещо време, но бърза към изпълнението си и няма да излъже; ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее.“ (Авакум 2:3) Значи Йехова е насрочил ‘определено време’ да премахне несправедливостта и потисничеството. Ако изглеждало, че то се бави, Авакум не трябвало да се обезсърчава, нито да намалява темпото на своята дейност. Вместо това той трябвало ‘да чака’, като всеки ден живее с чувство за неотложност. Денят на Йехова нямало да закъснее!

7. Защо през първи век от нашата ера било определено още едно унищожение на Йерусалим?

 ⁷ Около 20 години след като Йехова говорил с Авакум, столицата на Юда — Йерусалим — била разрушена. По–късно тя била построена отново и много от несправедливостите, които измъчвали Авакум, били поправени. Но през първи век от нашата ера градът отново бил определен за унищожение заради неверността на своите жители. Йехова милостиво се погрижил хората с правилна нагласа на сърцето да оцелеят. Този път той използувал своя най–велик пророк — Исус Христос — да съобщи това послание. През 33 г. от н.е. Исус казал на последователите си: „Когато видите Йерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му. Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините.“ — Лука 21:20, 21.

8. (а) Какво може да се е случило с някои християни с течение на времето след смъртта на Исус? (б) Как били изпълнени пророческите думи на Исус за Йерусалим?

⁸ Като минавали годините, някои християни в Йерусалим може би се чудели кога щяло да се изпълни Исусовото пророчество. Но нека да разгледаме жертвите, които без съмнение били направили някои от тях. Може би те се били отказали от привлекателни възможности за търговия заради решимостта си да продължават да бдят. Дали с течение на времето се уморили? Дали решили, че си губят времето, разсъждавайки, че Исусовите думи се отнасяли за някое бъдещо поколение, а не за тяхното? Пророчеството на Исус започнало да се изпълнява през 66 г. от н.е., когато римските войски обградили Йерусалим. Онези, които продължавали да бдят, разпознали знака, избягали от града и били пощадени при опустошението на Йерусалим.

Онагледяване на необходимостта да бъдем бдителни

9, 10. (а) Как би обобщил притчата на Исус за слугите, които чакали своя господар да се върне от сватбата си? (б) Защо на слугите може да е било трудно да чакат господаря си? (в) Защо било полезно слугите да са търпеливи?

⁹ За да наблегне на необходимостта от бдителност, Исус сравнил учениците си със слуги, които чакат своя господар да се върне от сватбата си. Те знаят, че той ще се върне през определена нощ, но в колко часа? Дали по време на първата нощна стража? Или на втората? Или на третата? Те не знаели. Исус казал: „Ако [господарят] дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така [да бдят], блажени са ония слуги.“ (Лука 12:35–38) Представи си само вълнението на тези слуги. Всеки звук, всяка трепваща сянка несъмнено биха засилили тяхното очакване: ‘Възможно ли е това да е нашият господар?’

¹⁰ Ами ако господарят се върнел по време на втората нощна стража, която продължавала от около девет часа вечерта до полунощ? Дали всички слуги, включително онези, които били работили усилено от ранна сутрин, щели да бъдат готови да го поздравят, или някои щели да са заспали? А ако господарят се върнел по време на третата нощна стража — периода от полунощ до около три часа сутринта? Дали някои от слугите щели да са се обезсърчили и дори да недоволствуват от привидното бавене на техния господар? a Само онези, които били намерени да бдят, когато господарят пристигне, щели да бъдат наречени щастливи. Несъмнено думите от Притчи 13:12 щели да се отнасят до тях: „Отлагано ожидане [очакване — NW] изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.“

11. Как молитвата може да ни помогне да продължаваме да бдим?

¹¹ Какво щяло да помогне на последователите на Исус да продължават да бдят по време на привидното бавене? Малко преди да бъде арестуван в Гетсиманската градина, Исус казал на трима от апостолите си: „Продължавайте да бдите и непрекъснато се молете, за да не попаднете в изкушение.“ (Матей 26:41, NW) Години след това Петър, който присъствувал при този случай, дал  подобен съвет на събратята си християни. Той писал: „Краят на всички неща наближи; затова бъдете благоразумни, и бъдете бдителни с оглед на молитвите.“ (1 Петър 4:7, NW) Ясно е, че усърдната молитва трябва да бъде част от нашата християнска рутина. Всъщност ние трябва постоянно да молим Йехова да ни помага да продължаваме да бдим. — Римляни 12:12; 1 Солунци 5:17.

12. Каква е разликата между правенето на предположения и бдителността?

¹² Забележи, че Петър също казал: „Краят на всички неща наближи.“ Колко близо е той? Не е възможно хората да определят точния ден и час. (Матей 24:36) Но има разлика между това да се отдаваме на предположения, което Библията не насърчава, и това да сме в очакване на края, което Библията насърчава. (Сравни 2 Тимотей 4:3, 4; Тит 3:9.) По какъв начин ние можем да сме в очакване на края? Като обръщаме голямо внимание на доказателствата, че той е близо. Като правим това, ние ще заздравяваме своята решимост да останем будни. Затова нека разгледаме шест довода, които доказват, че живеем в последните дни на този безбожен свят.

Шест убедителни доказателства

13. Как пророчеството на Павел, записано във 2 Тимотей, глава 3, те убеждава, че живеем в „последните дни“?

¹³ Първо, ние виждаме ясно изпълнението на пророчеството на апостол Павел относно „последните дни“. Павел писал: „В последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива странѝ. А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени.“ (2 Тимотей 3:1–5, 13) Нима не виждаме как това пророчество се изпълнява в наше време? Само онези, които пренебрегват фактите, могат да отрекат това! b

14. Как думите в Откровение 12:9 относно Дявола се изпълняват днес, и какво ще се случи скоро с него?

¹⁴ Второ, ние наблюдаваме резултата от изхвърлянето на Сатан и неговите демони от небесата, в изпълнение на пророчеството в Откровение 12:9. Там четем: „Свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.“ Това доведе до големи бедствия на земята. Наистина, много бедствия връхлитат човечеството, особено от 1914 г. насам. Но в пророчеството в Откровение се добавя, че когато е изхвърлен на земята, Дяволът знае, „че му остава малко време“. (Откровение 12:12) През този период Сатан води война против помазаните последователи на Христос. (Откровение 12:17) Несъмнено ние виждаме резултатите от тази атака в наше време. c Но скоро Сатан ще бъде хвърлен в бездната, „за да не мами вече народите“. — Откровение 20:1–3.

15. Как в Откровение 17:9–11 се осигурява доказателство, че живеем във времето на края?

¹⁵ Трето, ние живеем по времето на осмия и последен „цар“, за който се говори в пророчеството, записано в Откровение 17:9–11. Там апостол Йоан говори за седем царе, които представят седем световни сили — Египет, Асирия, Вавилон, Мидо–Персия, Гърция, Рим и англо–американската двойна световна сила. Той също вижда ‘осми цар, който идва от седемте’. Осмият цар — последният, който Йоан вижда — представя Организацията на обединените  нации. Йоан казва, че осмият цар отива „в погибел“, след което вече не се говори за земни царе. d

16. Как фактите относно изпълнението на изображението от съня на Навуходоносор показват, че живеем в последните дни?

¹⁶ Четвърто, ние живеем във времето, символизирано от краката на изображението от съня на Навуходоносор. Пророк Даниил изтълкувал този тайнствен сън за огромно изображение във формата на човек. (Даниил 2:36–43) Четирите метални части на изображението представляват различни световни сили, като се започне с главата (Вавилонската империя) и се продължи надолу до краката и пръстите (правителствата, които управляват днес). Всички световни сили, представени в изображението, вече са се появили. Ние живеем в периода, който е символизиран от краката на изображението. Не се споменава, че ще дойдат други сили. e

17. Как нашата дейност по проповядването за Царството осигурява още едно доказателство, че живеем във времето на края?

¹⁷ Пето, ние сме свидетели на извършването на една целосветска проповедна дейност, за която Исус казал, че ще се осъществи непосредствено преди края на тази система. Той заявил: „Това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.“ (Матей 24:14, „Верен“) Днес това пророчество се изпълнява в невиждан мащаб. Вярно, все още има необработени райони и може в определеното от Йехова време да се отвори голяма врата за дейност. (1 Коринтяни 16:9) Въпреки това в Библията никъде не се казва, че Йехова ще чака, докато всеки човек на земята лично получи свидетелство. По–скоро, добрата новина трябва да бъде проповядвана, докато Йехова бъде удовлетворен от това. После ще дойде краят. — Сравни Матей 10:23.

18. Какво явно ще бъде вярно за някои помазани, когато започне ‘голямата скръб’, и как може да бъде установено това?

¹⁸ Шесто, броят на истинските помазани последователи на Христос намалява, въпреки че явно някои ще са все още на земята, когато започне ‘голямата скръб’. Повечето християни от остатъка са доста възрастни и с годините броят на онези, които наистина са помазани, става все по–малък. Но говорейки за голямата скръб, Исус казал: „Ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят.“ (Матей 24:21, 22) Явно тогава някои от „избраните“ на Христос все още ще бъдат на земята, когато започне ‘голямата скръб’. f

Какво ни очаква?

19, 20. Защо за нас днес е по–важно от всякога да останем будни и да продължаваме да бдим?

¹⁹ Какво ни очаква в бъдеще? Предстоят вълнуващи времена. Павел предупредил, че „Господният ден [денят на Йехова — NW] ще дойде като крадец нощем“. Относно хората, които изглеждат мъдри в очите  на света, той казва: „Когато казват: ‘Мир и безопасност!’, тогава ще ги постигне внезапно погубление.“ Затова Павел подканя читателите си: „Да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени.“ (1 Солунци 5:2, 3, 6) Наистина, онези, които очакват от човешки организации да донесат мир и безопасност, пренебрегват действителността. Такива хора са дълбоко заспали!

²⁰ Унищожението на тази система на нещата ще дойде с поразителна внезапност. Затова очаквай деня на Йехова. Самият Бог казал на Авакум: „Няма да закъснее“! Да, никога не е било по–важно за нас да продължаваме да бдим.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Кои примери от Писанията могат да ни помогнат да продължаваме да бдим?

• Как Исус онагледил необходимостта от бдителност?

• Кои шест доказателства сочат, че живеем в „последните дни“?

[Въпроси]

[Снимки на страница 9]

А. Х. Макмилън служи вярно на Йехова почти шест десетилетия

[Снимка на страница 10]

Исус сравнил учениците си със слуги, които продължават да бдят