Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Да търсим Йехова с подготвено сърце

Да търсим Йехова с подготвено сърце

Да търсим Йехова с подготвено сърце

ИЗРАИЛТЯНСКИЯТ свещеник Ездра бил забележителен изследовател, учен, преписвач и учител на Закона. За християните днес той също е хубав пример на всеотдайна служба. Защо? Защото поддържал своята преданост към Бога дори когато живял във Вавилон, един град, изпълнен с фалшиви богове и поклонение към демоните.

Предаността на Ездра към Бога не била просто случайност. Той работил върху нея. Всъщност той ни казва, че ‘бил подготвил сърцето си, за да се съветва със закона на Йехова и да го върши’. — Ездра 7:10, NW.

Както Ездра, хората на Йехова днес желаят да вършат всичко, което Йехова иска от тях, докато живеят в един свят, който е враждебно настроен към истинското поклонение. Затова нека да изследваме начини, по които и ние можем да подготвим сърцата си, вътрешната личност — включително нашите мисли, нагласа, желания и подбуди, — за да ‘се съветваме със закона на Йехова и да го вършим’.

Да подготвим сърцето си

„Да подготвя“ означава „предварително да направя готов за някаква цел: поставям в състояние за конкретна употреба, приложение или разположение“. Разбира се, ако си придобил точно познание за божието Слово и си отдал живота си на Йехова, то сърцето ти несъмнено е доказало, че е подготвено и може да бъде сравнено с „добрата почва“ (NW), за която Исус говорил в своята притча за сеяча. — Матей 13:18–23.

Въпреки това сърцето ни се нуждае от постоянно внимание и пречистване. Защо? Поради две причини. Първо, защото вредните склонности, както плевелите в градината, могат лесно да пуснат корени, особено в тези ‘последни дни’, когато ‘въздухът’ на Сатановата система на нещата повече от всякога е изпълнен с навреждащите семена на плътското мислене. (2 Тимотей 3:1–5; Ефесяни 2:2, NW) Втората причина се отнася до самата почва. Ако не се обработва, почвата може бързо да изсъхне, да се втвърди и да стане безплодна. Или може прекалено много хора да минават небрежно през градината и да отъпчат почвата, така че тя да стане твърда. Фигуративната почва на нашето сърце е подобна. Тя може да стане неплодородна, ако бъде занемарена или тъпкана от хора, които не се интересуват от нашето духовно благополучие.

Колко важно е тогава за всички нас да прилагаме библейското напътствие: „Повече от всичко друго, що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“ — Притчи 4:23.

Фактори, които обогатяват ‘почвата’ на сърцето ни

Нека да разгледаме някои фактори, или качества, които ще обогатят ‘почвата’ на сърцето ни, така че тя да подпомага добрия растеж. Има, разбира се, много неща, които ще подобрят сърцето ни, но тук ще разгледаме шест от тях: съзнаването на нашите духовни нужди, смирението, честността, богоугодния страх, вярата и любовта.

„Щастливи са онези, които осъзнават духовната си нужда“ — казал Исус. (Матей 5:3, NW) Както физическия глад, който ни напомня, че трябва да се храним, съзнаването на нашите духовни нужди ни поддържа гладни за духовна храна. Хората изпитват по природа силно желание за такава храна, защото тя дава смисъл и цел в живота. Нашето съзнание относно тези нужди може да бъде притъпено от натиска от страна на Сатановата система на нещата или просто от мързел за изучаване. Въпреки това Исус казал: „Писано е: ‘Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.’“ — Матей 4:4.

Редовното, уравновесено и разумно хранене в буквален смисъл спомага за здравето на тялото и също предразполага тялото да развива апетит за следващото хранене, когато дойде времето за това. Същото е вярно и в духовно отношение. Може да не се смяташ за прилежен човек по отношение на ученето, но ако си създадеш навик да четеш божието Слово ежедневно и изучаваш редовно основаните на Библията публикации, ще установиш, че духовният ти апетит нараства. Всъщност с нетърпение ще очакваш времето за своето изучаване на Библията. Затова не се отказвай лесно; работи усилено, за да развиеш благотворен духовен апетит.

Смирението смекчава сърцето

Смирението е изключително важен фактор в притежаването на подготвено сърце, защото ни кара да се поддаваме на поучение и ни помага да приемаме по–охотно любещ съвет и поправяне. Да разгледаме хубавия пример на цар Йосия. По време на неговото царуване бил намерен един документ, съдържащ божия Закон, даден чрез Моисей. Когато чул думите на Закона и осъзнал колко далече се били отклонили неговите предци от чистото поклонение, Йосия раздрал дрехите си и плакал пред Йехова. Защо божието Слово развълнувало толкова силно сърцето на царя? В повествованието се казва, че сърцето му било „омекнало“, така че той се смирил, когато чул думите на Йехова. Йехова забелязал смиреното, възприемчиво сърце на Йосия и го благословил в съгласие с това. — 4 Царе 22:11, 18–20.

Смирението дало възможност на ‘неучените и необразовани’ ученици на Исус да схванат и да прилагат духовните истини, които убягвали на онези, които били ‘мъдри и разумни’, но само „по плът“. (Деяния 4:13, „Верен“; Лука 10:21; 1 Коринтяни 1:26, „Верен“) Последните не били подготвени да приемат словото на Йехова, защото сърцата им били закоравели от гордост. Нима е чудно, че Йехова мрази гордостта? — Притчи 8:13; Даниил 5:20.

Честност и богоугоден страх

Пророк Йеремия писал: „Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Йеремия 17:9) Тази измамливост се проявява по различни начини, например, като си намираме извинения, когато извършим нещо лошо. Тя се появява и когато оправдаваме сериозни недостатъци в своята личност. Честността обаче ще ни помогне да победим измамливото сърце, като ни съдействува да се изправим пред истината относно себе си, за да можем да се подобрим. Псалмистът проявил такава честност, когато се молил: „Изследвай ме, о Йехова, и ме изпитай; пречисти бъбреците ми и сърцето ми.“ Ясно е, че псалмистът бил подготвил сърцето си да приеме пречистване и да бъде изпитано от Йехова, въпреки че това можело да означава да признае съществуването на подобни на отпадъци черти, така че те да може да бъдат превъзмогнати. — Псалм 17:3; 26:2, NW.

Богоугодният страх, който включва „да се мрази злото“, е голяма помощ в този процес на пречистване. (Притчи 8:13) Макар и да цени любещата милост и добротата на Йехова, човекът, който наистина се бои от Йехова, добре съзнава, че Йехова притежава силата да налага наказание, дори смърт на онези, които не му се подчиняват. Йехова показал, че онези, които се боят от него, също така ще му се подчиняват, когато казал за Израил: „Дано да има у тях такова сърце, щото да се боят от Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденствуват вечно, те и чадата им!“ — Второзаконие 5:29.

Ясно е, че целта на богоугодния страх не е да ни държи в състояние на ужасяващо подчинение, но да ни подтиква да се подчиняваме на своя любещ Баща, за когото знаем, че има предвид най–доброто за нас. Всъщност този богоугоден страх е възвисяващ и дори вдъхващ радост, което било щедро показано от самия Исус Христос. — Исаия 11:3; Лука 12:5.

Подготвеното сърце е богато с вяра

Сърцето, което е силно с вяра, знае, че каквото и да поиска или напътствува Йехова чрез своето Слово, то е винаги правилно и е най–доброто за нас. (Исаия 48:17, 18) Човекът, притежаващ такова сърце, изпитва силно удовлетворение и задоволство от прилагането на призива в Притчи 3:5, 6, който гласи: „Уповавай на Господа [Йехова — NW] от все сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.“ Но сърцето, на което му липсва вяра, няма да бъде склонно да уповава на Йехова, особено ако в това се включват жертви, като например тази да опростиш живота си с цел да се съсредоточиш върху интересите на Царството. (Матей 6:33) Йехова с основание гледа на невярващото сърце като на „зло“. — Евреи 3:12, „Верен“.

Нашата вяра в Йехова се отразява в много области, включително в нещата, които правим насаме у дома. Да вземем за пример принципа в Галатяни 6:7: „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.“ Вярата ни в този принцип ще се отразява в такива неща като филмите, които гледаме, книгите, които четем, времето, което отделяме за изучаване на Библията, и нашите молитви. Да, силната вяра, която ни подтиква да сеем ‘за духа’, е ключов фактор в притежаването на сърце, което е подготвено да приеме Словото на Йехова и да му се подчинява. — Галатяни 6:8.

Любовта — най–великото качество

Любовта повече от всички други качества наистина кара почвата на нашето сърце да откликва на Словото на Йехова. Така, сравнявайки я с вярата и надеждата, апостол Павел описал любовта като ‘най–голямото’ от тези качества. (1 Коринтяни 13:13) Изпълненото с любов към Бога сърце изпитва силно удовлетворение и радост от това да му се подчинява; то несъмнено не се дразни от божиите изисквания. Апостол Йоан казал: „Ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.“ (1 Йоан 5:3) В подобен смисъл Исус казал: „Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби.“ (Йоан 14:23) Обърни внимание на това, че тази любов е взаимна. Да, Йехова силно обича онези, които са привлечени към него от любов.

Йехова знае, че сме несъвършени и редовно грешим срещу него. Въпреки това той не се държи резервирано към нас. Това, което Йехова търси в своите служители, е „цяло сърце“, което ни подтиква да му служим охотно с „драговолна душа“. (1 Летописи 28:9) Разбира се, Йехова знае, че са ни необходими време и усилия, за да развием добри качества в сърцето си и така да произвеждаме плодовете на духа. (Галатяни 5:22, 23) Затова е търпелив към нас, „защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст“. (Псалм 103:14) Отразявайки същата нагласа, Исус никога не критикувал строго своите ученици за техните грешки, но търпеливо им помагал и ги насърчавал. Нима тази любов, милост и търпение на Йехова и Исус не те подтикват да ги обичаш още повече? — Лука 7:47; 2 Петър 3:9.

Ако понякога за теб е трудно да изскубнеш пусналите дълбоко корени, подобни на плевели навици, или да разбиеш вкоравените глинести буци на някои черти, не се отчайвай или обезсърчавай. Вместо това продължавай да работиш за постигането на подобрения, като ‘постоянствуваш в молитва’, включвайки чести молби към Йехова за неговия дух. (Римляни 12:12, „Верен“) С Неговата охотна помощ ще успееш като Ездра да притежаваш сърце, което е напълно подготвено „да се съветва със закона на Йехова и да го върши“.

[Снимка на страница 31]

Ездра поддържал своята преданост към Бога дори във Вавилон

[Информация за източника на снимката на страница 29]

Garo Nalbandian