Толкова много е необходима утеха!

„Видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител.“ — ЕКЛИСИАСТ 4:1.

ДАЛИ търсиш утеха? Копнееш ли за лъч утешение, който да проникне през тъмните облаци на отчаянието? Жадуваш ли за малко успокоение, което да облекчи живота, помрачаван от жестоко страдание или неприятни преживявания?

Отвреме–навреме всички ние отчаяно се нуждаем от утеха и насърчение. Това е така, защото в живота има много неща, които донасят печал. Всички ние имаме нужда да бъдем закриляни, топлени и обичани. Някои от нас са остарели и не са щастливи от това. Други са дълбоко разочаровани, че животът им не е бил такъв, какъвто са се надявали да бъде. Трети са били потресени от сведения, които са получили от някоя патологична лаборатория.

Също така малцина биха оспорили това, че събитията в наше време са създали една голяма необходимост от утеха и надежда. Само през изминалия век над сто милиона души са загинали във войни. a Почти всички оставиха след себе си скърбящи семейства — майки и бащи, сестри и братя, вдовици и сираци, — изпитващи отчаяна нужда от успокоение. Днес над един милиард души живеят в крайна бедност. Половината от световното население няма достъп до редовно медицинско лечение и основни лекарства. По улиците на замърсените големи градове скитат милиони изоставени деца, много от които употребяват наркотици и проституират. Милиони бежанци мизерствуват в ужасни лагери.

Но числата — колкото и да заслужават внимание — не свидетелствуват за индивидуалната болка и нещастие, които някои изпитват в личния си живот. Обърни внимание, например, на случая на Светлана b, една млада  жена от Балканите, която се родила в крайна бедност. „За да печеля пари — казва тя — родителите ми ме изпращаха да прося или да крада. Семейният ни живот се влоши до такава степен, че станах жертва на кръвосмешение. Намерих си работа като сервитьорка, а майка ми, която получаваше парите, които печелех, каза, че ако изгубя работата си, ще се самоубие. Всичко това ме подтикна да стана проститутка. Бях едва на 13 години. След време забременях и направих аборт. Когато бях на 15 години, изглеждах като 30–годишна жена.“

Лаймонис, един млад мъж от Латвия, разказва за нуждата от утеха и за мрачните спомени, които го карали да бъде унил. На 29 години преживял автомобилна злополука, след която останал парализиран от кръста надолу. Той се чувствувал напълно отчаян и прибегнал към алкохола. Пет години по–късно бил развалина — един парализиран алкохолик без бъдеще. Откъде можел да получи утеха?

Или помисли за Анджи. Нейният съпруг бил подложен на три операции на мозъка, които отначало го оставили частично парализиран. После, пет години след последната операция, имал много сериозна злополука, при която едва не умрял. Когато влязла в спешното отделение и видяла съпруга си да лежи в кома, след като бил претърпял много сериозно нараняване на главата, съпругата разбрала, че предстои трагедия. Пътят пред нея и семейството ѝ щял да бъде неравен. Как можела да намери подкрепа и насърчение?

Един зимен ден, преди няколко години, изглежда започнал нормално за Пат. Следващите три дни обаче били изтрити от паметта ѝ. По–късно нейният съпруг ѝ казал, че след като имала силни болки в гърдите, получила пълно „спиране“ на сърцето. То започнало да бие много бързо и неравномерно и след това съвсем спряло да бие. Дишането ѝ спряло. „Всъщност бях изпаднала в клинична смърт“ — казва Пат. Но някакси оцеляла. Относно дългия си престой в болницата тя казва: „Бях ужасена от много от изследванията, особено когато се опитваха да накарат сърцето ми да изпадне в аритмия и да спре, както беше направило първоначално.“ Какво можело да ѝ даде необходимото успокоение и облекчение през този критичен период?

Джо и Ребека изгубили своя 19–годишен син при автомобилна злополука. „Никога не ни се е налагало да се справяме с нещо толкова съкрушително — казват те. — Въпреки че в миналото сме скърбели заедно с други хора заради техните загуби, всъщност не сме изпитвали силната сърдечна болка, която изпитваме днес.“ Какво би могло да успокои такава ‘силна сърдечна болка’ — изключителната скръб поради загубата на някой, когото много обичаш?

Всички тези хора и милиони други са намерили всъщност един превъзходен източник на утеха и успокоение. За да разбереш как и ти можеш да се възползуваш от този източник, моля продължи да четеш нататък.

[Бележка под линия]

[Информация за източници на снимките на страница 3]

UNITED NATIONS/PHOTO BY J. K. ISAAC

UN PHOTO 146150 BY O. MONSEN