Чуй какво има да каже духът

„Ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: ‘Тоя е пътят, ходете по него.’“ — ИСАИЯ 30:21.

1, 2. Как Йехова общува с хората през историята?

 НА ОСТРОВ Пуерто Рико се намира радиотелескопът с най–голяма и най–чувствителна антена в света. Вече десетилетия наред учените се надяват да получат послание от извънземна форма на живот посредством това огромно устройство. Но такова послание изобщо не е получено. Колкото и иронично да изглежда, съществуват ясни послания, идващи от извънчовешката сфера, които всеки от нас може да получи по всяко време, и то без да използува сложни уреди. Тези послания произлизат от източник, далеч по–възвишен от което и да е предполагаемо извънземно същество. Кой е източникът на тези съобщения, и кои хора ги получават? Какво се казва в посланията?

² Библейското повествование съдържа няколко разказа за случаи, при които послания от божествен произход са били чути от човешки уши. Понякога тези послания били предавани посредством духовни създания, които служели като божии пратеници. (Битие 22:11, 15; Захария 4:4, 5; Лука 1:26–28) При три случая бил чут гласът на самия Йехова. (Матей 3:17; 17:5; Йоан 12:28, 29) Бог говорел и посредством човешки пророци, много от които записали онова, което били вдъхновени да кажат. Днес ние разполагаме с Библията, в която са записани много от тези съобщения, както и ученията на Исус и на неговите ученици.  (Евреи 1:1, 2) Йехова действително е предавал и продължава да предава информация на човешките си създания.

3. Каква е целта на божиите послания, и какво се очаква от нас?

³ Всички тези вдъхновени послания от Бога не разкриват много сведения относно физическата вселена. Те са съсредоточени върху по–важни неща, които оказват влияние на живота ни днес и в бъдеще. (Псалм 19:7–11; 1 Тимотей 4:8) Йехова използува тези послания, за да съобщава волята си и да ни предлага своето ръководство. Това е един от начините, по които се изпълняват думите на пророк Исаия: „Ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: ‘Тоя е пътят, ходете по него.’“ (Исаия 30:21) Йехова не ни кара насила да слушаме неговото „слово“. От нас зависи да следваме напътствията на Бога и да ходим в неговия път. Затова Писанията ни увещават да слушаме съобщенията от Йехова. Насърчението ‘слушай що говори Духът’ се появява седем пъти в книгата Откровение. — Откровение 2:7, 11, 17, 29; 3:6, 13, 22.

4. Дали днес е разумно да очакваме Бог да общува направо от небето?

⁴ Днес Йехова не ни говори направо от небесната област. Дори в библейски времена тези свръхестествени съобщения били редки явления, които понякога се случвали векове едно от друго. В хода на историята Йехова най–често общувал с хората си по косвени начини. Така е и в наши дни. Нека да разгледаме три начина, по които Йехова общува с нас днес.

„Цялото Писание е боговдъхновено“

5. Кое е главното средство за общуване на Йехова днес, и как можем да извличаме полза от него?

⁵ Главното средство за общуване между Бога и хората е Библията. Тя е вдъхновена от Бога и всичко в нея може да бъде полезно за нас. (2 Тимотей 3:16) В Библията изобилствуват примери на действителни хора, които проявили свободната си воля, решавайки дали да слушат гласа на Йехова, или не. Тези примери ни припомнят защо е жизненоважно да слушаме какво казва божият дух. (1 Коринтяни 10:11) Библията съдържа и практическа мъдрост, като ни дава съвети, когато сме изправени пред взимането на решения в живота си. Сякаш Бог е зад нас и казва в нашите уши думите: „Тоя е пътят, ходете по него.“

6. Защо Библията превъзхожда многократно другите книги?

⁶ За да чуем какво казва духът на страниците на Библията, ние трябва да я четем редовно. Библията не е просто добре написана известна книга, една от многото, които са на разположение днес. Тя е вдъхновена от духа и съдържа мислите на Бога. В Евреи 4:12 се казва: „Божието слово е живо, деятелно, по–остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.“ Като четем Библията, нейното съдържание прониква в съкровените ни мисли и подбуди като меч, разкривайки до каква степен животът ни съответствува на божията воля.

7. Защо четенето на Библията е жизненоважно, и колко често сме насърчени да правим това?

⁷ „Помислите и намеренията на сърцето“ могат да се променят с течение на времето, а и ние сме под влиянието на преживяванията в живота си — както на приятните, така и на трудните. Ако не изучаваме редовно божието Слово, нашите мисли, нагласа и емоции вече няма да бъдат в хармония с божиите принципи. Затова Библията ни напомня: „Продължавайте да изпитвате дали сте във вярата; продължавайте да доказвате какво сте самите вие.“ (2 Коринтяни  13:5, NW) За да продължаваме да чуваме какво казва духът, ние трябва да се вслушаме в съвета да четем божието Слово всекидневно. — Псалм 1:2.

8. Кои думи на апостол Павел ни помагат да изследваме себе си във връзка с четенето на Библията?

⁸ Едно важно напомняне за хората, които четат Библията, е следното: Отделяй достатъчно време, за да усвоиш прочетеното! В усилията си да прилагаме съвета да четем Библията всеки ден, ние не искаме да прегледаме набързо няколко глави, без да схванем онова, което четем. Редовното четене на Библията е важно, но нашите подбуди за това не бива да бъдат единствено да сме в крак с програмата. Трябва искрено да искаме да учим за Йехова и за неговите цели. Във връзка с това ще е добре да използуваме следните думи на апостол Павел за самоанализ. Пишейки до събратята си християни, той казал: „Прекланям коленете си пред Отца... да ви даде... чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта, да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.“ — Ефесяни 3:14, 16–19.

9. Как можем да култивираме и да увеличаваме желанието си да учим от Йехова?

⁹ Наистина, някои от нас по начало не обичат да четат, докато други са жадни читатели. Но независимо от това към коя от двете групи принадлежим, ние можем да култивираме и да засилваме желанието да учим от Йехова. Апостол Петър обяснил, че трябва да копнеем за библейско познание, и съзнавал, че може да е необходимо това желание да бъде развивано. Той писал: „Като новородени бебета формирайте силно желание за неразводненото мляко, принадлежащо на словото, за да можете чрез него да пораснете към спасение.“ (1 Петър 2:2, NW) Необходимо е да проявяваме самодисциплина, за да ‘формираме силно желание’ за изучаване на Библията. Точно както можем да се научим да харесваме някоя нова храна, като я опитаме няколко пъти, така и нагласата ни към четенето и изучаването може да се промени към по–добро, ако си налагаме да следваме една редовна рутина.

„Храна навреме“

10. От кои хора е съставен „верният и разумен роб“, и как ги използува Йехова днес?

¹⁰ В Матей 24:45–47 Исус посочил друго средство, което Йехова използува, за да ни говори днес. Там Христос говорел за сбора от помазани с духа християни — ‘верния и разумен роб’ (NW), назначен да осигурява „храна навреме“. Като отделни личности членовете на този клас са „домочадието“ на Исус. Те, заедно с едно „голямо множество“ от „други овце“, получават насърчение и ръководство. (Откровение 7:9; Йоан 10:16) Голяма част от тази „храна навреме“ идва под формата на печатни издания като „Стражева кула“, „Пробудете се!“ и други. Допълнителна духовна храна бива раздавана под формата на доклади и представяния на областните и окръжните конгреси, и на събранията на сбора.

11. Как показваме, че възприемаме онова, което има да каже духът посредством ‘верния и разумен роб’?

¹¹ Информацията, осигурявана от ‘верния и разумен роб’, е предназначена да укрепва  вярата ни и да обучава възприемателните ни способности. (Евреи 5:14, NW) Тези съвети могат да бъдат много общи по характер с цел да позволят на всеки да ги прилага лично. Отвреме–навреме ние получаваме и съвети относно определени аспекти на нашето поведение. Каква нагласа трябва да проявяваме, ако наистина слушаме онова, което казва духът посредством класа на роба? Апостол Павел отговаря: „Бъдете послушни на вашите наставници [онези, които са начело — NW] и покорявайте им се.“ (Евреи 13:17) Наистина, всички хора, включени в тази уредба, са несъвършени. И въпреки това Йехова се радва да използува човешките си служители, макар че те са несъвършени, за да ни води в това време на края.

Ръководство от нашата съвест

12, 13. (а) Какъв друг източник на ръководство ни е дал Йехова? (б) Какво положително влияние може да окаже съвестта дори на хора, които не притежават точно познание от божието Слово?

¹² Йехова ни е дал и още един източник на ръководство — нашата съвест. Той създал човека с вътрешно чувство за това какво е правилно и какво е погрешно. Това е част от нашата същност. В писмото си до Римляните апостол Павел обяснил: „Когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават.“ — Римляни 2:14, 15.

¹³ Много хора, които не познават Йехова, могат до известна степен да приведат мисленето си и действията си в хармония с божиите принципи за правилно и погрешно. Те сякаш чуват един тих вътрешен глас, ръководещ ги в правилната посока. Щом това е така при хората, които не притежават точно познание от божието Слово, то колко по–силно трябва да говори вътрешният глас на истинските християни! Несъмнено тяхната съвест, която е пречистена посредством точното познание от Библията и работи в хармония със светия дух на Йехова, може да осигури надеждно ръководство. — Римляни 9:1.

14. Как обучената от Библията съвест може да ни помогне да следваме ръководството на духа на Йехова?

¹⁴ Добрата съвест — тази, която е обучена от Библията — може да ни напомня за пътя, по който духът иска да ходим. Възможно е понякога нито Библията, нито основаните на нея публикации да се изказват конкретно относно дадена ситуация, в която можем да изпаднем. Но съвестта ни може да ни предупреди, като ни каже да бъдем внимателни за потенциално навреждаща линия на поведение. В такива случаи, да пренебрегваме това, което ни говори съвестта, може в действителност да означава да пренебрегваме онова, което ни казва духът на Йехова. От друга страна, като се учим да разчитаме на своята обучена християнска съвест, ние можем да направим добър избор, дори когато няма конкретни писмени напътствия. Но е жизненоважно да помним, че когато Бог не осигурява принцип, правило или закон, ще бъде неправилно да налагаме решенията на нашата съвест по чисто лични въпроси на събратята си християни. — Римляни 14:1–4; Галатяни 6:5.

15, 16. Какво може да направи така, че съвестта ни да функционира неправилно, и как можем да предотвратим да се случи това?

¹⁵ Ясно е, че обучената от Библията съвест е добър дар от Бога. (Яков 1:17) Но ние трябва да пазим този дар от покваряващи влияния, ако искаме той да функционира правилно като средство за предпазване от морална опасност. Ако следваме местните обичаи, традиции и навици, които са в противоречие с божиите стандарти, те могат да направят така, че съвестта ни да функционира неправилно и да не може да ни насочва във вярната посока. Може да се окажем неспособни да преценяваме нещата по правилен начин и дори можем да се заблуждаваме като мислим, че едно лошо действие всъщност е добро. — Сравни Йоан 16:2.

¹⁶ Ако продължаваме да пренебрегваме предупрежденията на съвестта си, нейният  глас ще става все по–слаб и по–слаб, докато загрубеем или станем безчувствени в морално отношение. Псалмистът говорел именно за такива хора, когато казал: „Тяхното сърце надебеля [стана безчувствено — NW] като лой.“ (Псалм 119:70) Някои хора, които пренебрегват гласа на своята съвест, губят способността си да мислят правилно. Те вече не са ръководени от божиите принципи и не са в състояние да взимат правилни решения. За да предотвратим такава ситуация, ние трябва да бъдем чувствителни към ръководството на християнската си съвест, дори когато въпросът изглежда незначителен. — Лука 16:10.

Щастливи са онези, които чуват и се подчиняват

17. Как ще бъдем благословени, като слушаме ‘словото зад нас’ и като се вслушваме в своята обучена от Библията съвест?

¹⁷ Като си създадем навик да слушаме ‘словото зад нас’, осигурено от Писанията и от ‘верния и разумен роб’, и като се вслушваме в напомнянията на своята обучена от Библията съвест, Йехова ще ни благослови с духа си. Светият дух от своя страна ще увеличи способността ни да приемаме и да разбираме онова, което ни казва Йехова.

18, 19. Как ръководството на Йехова е от полза за нас както в нашата служба, така и в личния ни живот?

¹⁸ Духът на Йехова ще ни даде и смелост да се изправяме пред трудни ситуации с мъдрост и безстрашие. Както в случая на апостолите, божият дух може да подбужда умствените ни способности и да ни помага винаги да действуваме и да говорим в хармония с библейските принципи. (Матей 10:18–20; Йоан 14:26; Деяния 4:5–8, 13, 31; 15:28) Съчетанието от духа на Йехова и от нашите собствени усилия ще ни осигури успех, когато взимаме важни решения в живота, давайки ни смелост да ги следваме. Например, ти може би размишляваш върху това да промениш начина си на живот, за да отделяш повече време за духовни неща. Или може би си изправен пред важен променящ живота избор, като например да си избереш брачен партньор, да прецениш дали да приемеш някакво предложение за работа, или каква къща да си купиш. Вместо да позволяваме човешките ни чувства да бъдат решаващият фактор при взимането на решения, ние трябва да слушаме какво има да каже божият дух и да действуваме в хармония с неговото ръководство.

¹⁹ Ние наистина ценим любезните напомняния и съвети, които получаваме от събратя християни, включително от старейшините. Но не бива винаги да чакаме другите да ни обръщат внимание на нещата. Ако знаем правилния курс, който трябва да следваме, и какви промени трябва да направим в нагласата и в поведението си, за да бъдем угодни на Йехова, нека да действуваме. Исус казал: „Ако знаете тези неща, ще сте щастливи, ако ги вършите.“ — Йоан 13:17, NW.

20. Каква благословия ще изпитат онези, които слушат ‘словото зад тях’?

²⁰ Ясно е, че не е необходимо християните да чуват буквален глас от небето, нито да бъдат посещавани от ангели, за да знаят как да бъдат угодни на Бога. Те са благословени с това да притежават написаното Слово на Бога и любещото Му ръководство посредством Неговия помазан клас на земята. Ако внимателно се вслушват в ‘словото зад тях’ и следват ръководството на своята обучена от Библията съвест, християните ще успяват да вършат божията воля. Тогава те без съмнение ще видят обещанието на апостол Йоан изпълнено: „Който върши Божията воля, пребъдва довека.“ — 1 Йоан 2:17.

Кратък преговор

• Защо Йехова общува с човешките си създания?

• Как можем да извлечем полза от една програма за редовно четене на Библията?

• Как трябва да откликваме на напътствията от класа на ‘роба’?

• Защо не бива да пренебрегваме това, което ни казва обучената от Библията съвест?

[Въпроси]

[Снимка на страница 13]

Човек не се нуждае от сложни уреди, за да получава послания от Бога

[Информация за източника на страница 13]

Courtesy Arecibo Observatory/David Parker/Science Photo Library

[Снимка на страница 15]

Йехова ни говори посредством Библията и с помощта на ‘верния и разумен роб’