Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Дали думата „християнин“ губи своето значение?

Дали думата „християнин“ губи своето значение?

Дали думата „християнин“ губи своето значение?

КАКВО означава човек да бъде християнин? Как би отговорил на този въпрос? Той бил зададен на подбрани случайно хора в различни страни и ето някои от техните отговори:

„Да следва Исус и да му подражава.“

„Да бъде добър човек и да споделя своето с другите.“

„Да приема Христос като Господар и Спасител.“

„Да ходи на служби в църквата, да повтаря определените от църквата молитви и да получава свето причастие.“

„Не мисля, че човек трябва да ходи на църква, за да бъде християнин.“

Дори речниците дават объркващо множество от определения. В един от тях има десет значения на думата „християнин“, които се простират от човек, „вярващ или изповядващ религията на Исус Христос“, до „порядъчна или благоприлична личност“. Ето защо не е чудно, че много хора се затрудняват да обяснят какво означава да си християнин.

Тенденция към либерализация

Днес сред хората, които твърдят, че са християни — дори сред посещаващите една и съща църква, — могат да съществуват много различни възгледи по въпроси от рода на това дали Бог е вдъхновил Библията, за теорията за еволюцията, за намесата на църквата в политиката и за споделянето на вярата с другите. Морални въпроси, засягащи теми като аборта, хомосексуализма и съжителството без брак, често разпалват ожесточени спорове. Явно тенденцията е към либерализация.

Например в списанието Christian Century [„Християнски век“] беше съобщено, че членовете на един трибунал на протестантската църква преди време гласували в подкрепа на правото на една църква „да избере в своя управителен съвет старейшина, който не криел, че е хомосексуалист“. Някои теолози дори споделят възгледа, че вярата в Исус не е задължителна, за да може човек да бъде спасен. Те смятат, че юдеите, мюсюлманите и представителите на други религии „може би също могат да отидат на небето [както християните]“ — се казва в една статия в The New York Times [„Ню Йорк таймс“].

Представи си, ако можеш, че един марксист защитава капитализма, един демократ пропагандира диктатура или един защитник на околната среда подкрепя изсичането на горите. „Такъв човек не е истински марксист, демократ или защитник на околната среда“ — ще кажеш ти и ще си прав. Но когато разглеждаш разнообразието на възгледи, поддържани днес от хората, твърдящи, че са християни, виждаш коренно противоположни вярвания, много често противоречащи на това, което учел основателят на християнството, Исус Христос. Какво говори това за техния вид ‘християнство’? — 1 Коринтяни 1:10.

Подтикът да се променят християнските учения така, че да се нагаждат към духа на времето, има дълга история зад себе си, както ще видим по–нататък. Какво мислят Бог и Исус Христос за тези промени? Дали църквите, подкрепящи учения, които не произлизат от Христос, могат с право да се наричат християнски? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.