Как можем да развиваме добродетели

СЪВРЕМЕННИТЕ речници определят думата „добродетел“ като „морално превъзходство; доброта“. Тя означава „правилни действия и мислене; добър характер“. Лексикографът Марвин Р. Винсънт казва, че в оригинала на гръцки език основният смисъл на думата, предадена като „добродетел“, е „превъзходство във всяко отношение“. Следователно не е чудно, че качества като благоразумие, смелост, самодисциплина, справедливост, състрадание, издръжливост, честност, скромност и лоялност са смятани за добродетели в различни периоди от време. Добродетелността бива определяна също като „придържане към дадени стандарти за това какво е правилно“.

С чии стандарти за превъзходство, доброта и справедливост трябва да се съобразяваме? „Според господствуващата нравствена философска школа — се казва в списание Newsweek [„Нюзуик“] — скептицизмът, въведен от Просвещението, е свел всички идеи за правилно и погрешно до въпрос на личен вкус, емоционални предпочитания или определен от традициите избор.“ Но дали просто личният вкус или предпочитанията са задоволителен начин да определим какво е правилно и какво е погрешно? Не. За да развиваме добродетели, са ни необходими сигурни стандарти за добро и лошо — стандарти, според които определени действия, нагласи или качества могат да бъдат преценени като правилни или погрешни.

Единственият истински източник на морални стандарти

Има само един истински източник на стандарти във връзка с морала — Създателят на човечеството, Йехова Бог. Скоро след като създал първия човек, Адам, Йехова Бог дал следната заповед на мъжа: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото,  да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:16, 17) Йехова Бог дал на това дърво уникалното му название, за да покаже своето изключително право да решава какво е добро и какво е лошо за създанията му. Така божиите стандарти за добро и лошо станали основа за преценяване, или оценяване, на делата, възгледите и чертите на характера на дадена личност. Без тези стандарти не можем безгрешно да различим правилното от погрешното.

Посредством заповедта относно дървото за познаване на доброто и злото Адам и Ева били изправени пред избор — да се подчинят, или не. Те щели да бъдат добродетелни, ако се подчинявали на заповедта. След време Йехова посочил и други неща, които са му угодни и неугодни, и записал това за нас в Библията. Следователно, за да развиваме добродетели, трябва да се подчиняваме на праведните стандарти на Йехова, които се намират в Писанията.

Запознай се подробно с божиите стандарти

Нима щом Йехова Бог е определил стандарти за добро и лошо и ги разкрива в Библията, ние не трябва да се запознаем подробно с тях? Апостол Павел писал: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.“ — 2 Тимотей 3:16, 17.

Например, обърни внимание на недоразумението, с което се сблъскал Кунихито (за когото се говореше в предишната статия), когато проявил скромност според възгледите на своето общество. После той разгледал подробно стандартите от Писанията и това му помогнало да има по–уравновесен подход. Библията определено ни насърчава да бъдем скромни и ни съветва да не сме прекалено самоуверени и самонадеяни. (Притчи 11:2, NW; Михей 6:8, NW) Но когато записал изискванията за службата на ‘надзорник’, апостол Павел говорел за ‘стремеж’ към тази привилегия. (1 Тимотей 3:1, „Верен“) Този ‘стремеж’ трябва да бъде лишен не само от самохвалство или самонадеяност, но и от ненужно подценяване.

Какво казва Библията за моралното превъзходство в сферата на бизнеса? Използуването на съмнителни методи или заобикалянето на правителствени наредби и данъчни закони са често срещани неща в света на бизнеса днес. Но независимо от онова, което правят другите, библейските стандарти изискват да постъпваме „във всичко честно“. (Евреи 13:18) Следователно ние развиваме добродетели, като сме честни и справедливи с работодателите, работниците, клиентите и светските власти. (Второзаконие 25:13–16; Римляни 13:1; Тит 2:9, 10) Честността безспорно предизвиква доверие и добра воля. И като записваме споразуменията, често можем да предотвратим недоразумения и усложнения, които могат да се появят ‘според случая’. — Еклисиаст 9:11; Яков 4:13, 14.

Облеклото и външният вид са други области, в които трябва да развиваме добродетели. Изборът на дрехи е различен в зависимост от обществото и може да ни бъде оказван силен натиск да се съобразяваме с най–новите стилове и тенденции. Но защо трябва да следваме всяка нова прищявка или мода? Библията ни съветва ‘да не се съобразяваме с този свят’. (Римляни 12:2) Вместо да създава правила, апостол Павел под вдъхновение писал: „Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери, или скъпи дрехи . . ., както прилича на жени, които са се посветили на благочестието.“ (1 Тимотей 2:9, 10) Тези основни стандарти са в сила както за жените, така и за мъжете. Разбира се, съществува възможност за възхитително разнообразие на стиловете, което е резултат от обществените предпочитания или личния вкус.

Библията посочва и неморалните неща, които Бог категорично осъжда. В 1 Коринтяни 6:9, 10 е записано предупреждението: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито  сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.“ Този стих помогнал на Мария, за която говорихме по–рано, да разбере, че според стандартите за морално превъзходство, записани от Създателя, връзката ѝ с Хуан била погрешна и че трябва да я прекрати, за да се радва на одобрение от Бога. Ясно е, че за да развиваме добродетели, трябва добре да познаваме стандартите на Йехова.

Учи със сърцето

Добродетелността не е пасивно избягване на нещата, които са лоши. Тя притежава морална сила. Добродетелният човек е добър. „Добродетелите — казва един професор — трябва да бъдат научени със сърцето, не само с главата.“ Следователно за развиването на добродетели са необходими повече неща от добро познаване на божието Слово. Това изисква да размишляваме върху записаното там, за да може сърцето ни да се изпълни с благодарност към Йехова и да бъдем подтикнати да прилагаме принципите от Писанията в живота си.

„Колко обичам аз Твоя закон! — възкликнал псалмистът. — Цял ден се поучавам в него.“ (Псалм 119:97) Цар Давид също писал: „Спомням си древните дни, размишлявам за всичките [божии] дела, поучавам се в творенията на ръцете Ти.“ (Псалм 143:5) Ние също трябва да направим молитвения размисъл важна част от своето изучаване на Библията и на основаните на нея издания.

Истина е, че може да бъде предизвикателство да отделяме време за старателно изучаване и размисъл. Но за да придобием добродетели, се изисква да изкупуваме време от други дейности. (Ефесяни 5:15, 16) Арън, който е на 24 години, изкупува време за тези неща всеки ден, като става от сън 30 минути по–рано, отколкото е правел преди. Той казва: „В началото просто четях Библията през цялото време от половин час. Едва напоследък разбрах колко е важен размисълът. Затова вече използувам около половината от това време, за да обмислям току–що прочетеното. Това наистина е възнаграждаващо.“ Можем да размишляваме и по друго време. В една песен за Йехова, Давид пял: „Размишлявам за Тебе в нощните стражи.“ (Псалм 63:6) Библията казва също: „Излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер.“ — Битие 24:63.

Размисълът е безценен при развиването на добродетели, защото ни помага да мислим, както мисли Йехова, и да възприемаме неговите възгледи. Например, Мария знаела, че Бог забранява блудството. Но за да ‘се отвращава от злото и да се държи здраво за доброто’, трябвало да размишлява върху някои основни библейски стихове. (Римляни 12:9, „Верен“) Тя получила помощ да разбере, че било необходимо да направи промени, след като прочела Колосяни 3:5, където биваме насърчени ‘да умъртвим природните си части, които действуват за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие’. Мария трябвало да си зададе въпросите: ‘Кои страсти трябва да умъртвя? Какво трябва да избягвам, за да не развия нечисти желания? Дали трябва да променя начина, по който се държа с хората от другия пол?’

 Размисълът означава да обръщаме внимание на резултата от дадено действие. Павел насърчава християните да се въздържат от блудство и да проявяват самоконтрол, за „да не престъпва никой, та да поврежда брата си“. (1 Солунци 4:3–7) Хубави въпроси за размисъл са: ‘Какви вреди ще нанеса на себе си, на своето семейство или на другите, като извърша това действие? Как то ще ми се отрази духовно, емоционално и физически? Какво се е случило с онези, които са нарушили божия закон в миналото?’ Размисълът върху тези въпроси утвърдил сърцето на Мария и може да направи същото и с нас.

Учи се от примерите

Дали добродетелите могат да бъдат научени в училище? Този въпрос е занимавал мислителите векове наред. Гръцкият философ Платон бил склонен да мисли, че е така. От друга страна, Аристотел смятал, че добродетелите могат да бъдат придобити посредством упражняване. Един журналист обобщил спора по тази тема така: „С две думи — не можем да научим само етиката на добродетелността. Нито тя може да бъде научена от учебник. Добрият характер се създава, ако човек живее в общество . . . , което насърчава проявяването на добродетели и ги възнаграждава.“ Но къде можем да открием наистина добродетелни хора? Макар че повечето общества дават някои примери за добродетелност, най–малко в лицето на своите митологични герои и разкази, Библията съдържа множество истински примери.

Най–забележителният пример на добродетелност е Йехова. Той винаги постъпва по добродетелен начин и прави онова, което е праведно и добро. Ние можем да развиваме добродетели, като бъдем „подражатели на Бога“. (Ефесяни 5:1) Божият Син, Исус Христос, също ‘ни е оставил пример да следваме неговите стъпки’. (1 Петър 2:21) Освен това Библията съдържа разкази за много верни хора, като Авраам, Сара, Йосиф, Рут, Йов и Даниил и тримата му еврейски другари. Не бива да забравяме също примерите на добродетелност сред съвременните служители на Йехова.

Ние можем да успеем

Дали наистина можем да успеем да вършим онова, което е добродетелно в божиите очи? Тъй като сме наследили несъвършенството, може би понякога умът и плътта ни — желанието да вършим онова, което е добродетелно, и желанието да следваме грешните си склонности — водят ожесточена битка вътре в нас. (Римляни 5:12; 7:13–23) Но с помощ от Бога можем да я спечелим. (Римляни 7:24, 25) Йехова е осигурил своето Слово и основаните на Библията издания. Като изучаваме усърдно Писанията и като размишляваме молитвено върху тях, можем да придобием чисто сърце. От чистото сърце могат да произлязат добродетелни мисли, думи и действия. (Лука 6:45) Въз основа на примерите на Йехова Бог и на Исус Христос можем да станем личности, угодни на Бога. И несъмнено можем да научим много неща от хората, които днес служат вярно на Бога.

Апостол Павел насърчил християните ‘да продължават да мислят’ за добродетелите и за други неща, заслужаващи похвала. Като правим това, можем да бъдем сигурни, че получаваме благословиите на Бога. (Филипяни 4:8, 9, NW) С помощта на Йехова можем да успеем да развием добродетели.

[Снимка на страница 6]

Направи размисъла част от своето изучаване на Библията

[Снимка на страница 7]

Изграждай угодна на Бога личност в подражание на Христос Исус