Възкресението на Исус — пред съда

„Мога да ви кажа откровено, че докато можем да бъдем напълно сигурни, че Исус е живял, ... ние не можем да кажем със същата увереност, че знаем, че той е бил възкресен от Бога от мъртвите.“ Това заявил един висш прелат от Англиканската църква, архиепископът на Кентърбъри.

ХРИСТИЯНСКИЯТ апостол Павел нямал такива резерви. В 15 глава от своето първо вдъхновено писмо до събратята си християни в древен Коринт Павел писал: „Първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията.“ — 1 Коринтяни 15:3, 4.

Именно вярата във възкресението на Исус Христос подтиквала неговите ученици да проповядват евангелието из целия гръко–римски свят — „на всяка твар под небесата“. (Колосяни 1:23) Всъщност възкресението на Исус е самата основа на християнската вяра.

Но още от самото начало възкресението на Христос срещало съмнения и липса на вяра. За евреите като цяло било богохулство последователите на Исус да твърдят, че този разпънат мъж бил Месията. А за повечето от образованите гърци, които вярвали в безсмъртието на душата, самата идея за възкресение била отблъскваща. — Деяния 17:32–34.

Съвременни съмняващи се

В последните години някои изследователи, които претендират, че са християни, публикуват книги и статии, които отхвърлят възкресението на Христос като измислица и предизвикват яростни спорове около тази тема. В своето търсене на „историческия Исус“ различни изследователи убеждават, че евангелските повествования за празния гроб и появата на Исус след възкресението са чиста измислица, съчинена дълго след неговата смърт, за да могат да подкрепят твърденията за неговата небесна мощ.

Да разгледаме, например, мнението на немския изследовател Герд Людеман, професор по Новия завет и автор на книгата What Really Happened to Jesus—A Historical Approach to the Resurrection [„Какво станало с Исус в действителност — исторически подход към възкресението“]. Той твърди, че Исусовото възкресение е „едно лишено от съдържание клише“, което трябва да бъде отхвърлено от всеки, който притежава „научен подход към света“.

 Професор Людеман твърди, че възкресеният Христос, който се явил на апостол Петър, бил видение, произтичащо от огромната печал и вина, които Петър изпитвал поради това, че се отрекъл от Исус. Според Людеман случаят с появата на Исус пред повече от 500 вярващи, бил проява на „масов транс“. (1 Коринтяни 15:5, 6) С две думи — много изследователи свеждат библейското повествование за възкресения Исус до една серия от лични преживявания, които породили в учениците едно възобновено чувство на духовна увереност и мисионерска пламенност.

Разбира се, много хора не се интересуват от теоретични спорове. Но обсъждането на Исусовото възкресение трябва да бъде от интерес за всеки един от нас. Защо? Защото ако той не е бил възкресен, християнството е стъпило върху фалшива основа. От друга страна, ако възкресението на Исус е наистина исторически факт, християнството е основано на истина. При тези обстоятелства са защитени не само твърденията на Христос, но също и неговите обещания. Освен това ако има възкресение, смъртта не е великият победител, но враг, който може да бъде победен. — 1 Коринтяни 15:55.

[Информация за източника на снимката на страница 3]

От изданието Self-Pronouncing Edition of the Holy Bible, съдържащо „Превод на крал Яков“ и „Ревизиран превод“