Биографичен разказ

Радостна и щастлива въпреки болезнената загуба

РАЗКАЗАНО ОТ НАНСИ Е. ПОРТЪР

Беше 5 юни 1947 г., една топла вечер на Бахамските острови, намиращи се недалеч от югоизточното крайбрежие на Съединените щати. Един служител от емигрантската служба посети неочаквано мен и съпруга ми Джордж. Той ни връчи писмо, в което се съобщаваше, че нашето присъствие на островите е нежелателно и че ние трябва ‘да напуснем незабавно колонията’!

ДЖОРДЖ и аз бяхме първите мисионери от Свидетелите на Йехова, които идват в Насау — най–големия град на Бахамските острови. След като завършихме осмия клас на Гилеад — училище за мисионери в северната част на щата Ню Йорк, — бяхме назначени тук. Какво бяхме направили, за да предизвикаме такава остра реакция само след тримесечен престой? И как стана така, че повече от 50 години след това аз съм все още тук?

Обучение за проповедната служба

Моят баща, Хари Килнър, оказа силно влияние върху начина, по който протече животът ми. Той ми даде чудесен пример, правейки много жертви, за да стане един от Свидетелите на Йехова. Въпреки че здравето му не беше най–доброто, почти всяка седмица в почивните дни той отиваше да проповядва, като поставяше пламенно интересите на Царството на първо място. (Матей 6:33) Финансово бяхме много  ограничени, но през 30–те години на двадесети век неговият магазин за обувки беше център на духовна дейност в Летбридж (Алберта, Канада). Едни от най–ранните ми спомени са за това как целодневни служители от Свидетелите на Йехова, наричани пионери, посещаваха нашия дом и споделяха случки от проповедната служба.

През 1943 г. аз започнах пионерската си служба близо до градовете Форт Маклауд и Кларзхоум (Алберта). По онова време нашата проповедна работа в Канада беше под възбрана като резултат от това, че през Втората световна война противниците ни бяха представили в погрешна светлина. Районът ни се простираше на 50 километра, но понеже бяхме млади и енергични, нямахме нищо против да посещаваме пеша или на велосипед малките селца и ферми в областта. През това време имах възможността да разговарям с някои Свидетели, завършили Гилеад, и онова, което те бяха преживели в проповедната служба, породи у мен желанието да стана мисионерка.

През 1945 г. се омъжих за Джордж Портър, който беше от Саскачеуан (Канада). Неговите родители бяха пламенни Свидетели от 1916 г. и той също беше избрал целодневната служба за свое поприще. Първото ни назначение беше Лин Вали — едно красиво предградие в северната част на Ванкувър. Малко след това бяхме поканени в Гилеад.

През годините разговарях с хора, получили различни видове богословско обучение, и видях как тяхното теологично обучение е подкопало вярата им в Бога и в неговото Слово, Библията. За разлика от тях, онова, което ние научихме в Гилеад, подобри способността ни да мислим и преди всичко укрепи вярата ни в Йехова Бог и в неговото Слово. Нашите съученици получиха назначения в Китай, Сингапур, Индия, в страни от Африка, Южна Америка и другаде. Все още мога да си спомня вълнението, което изпитахме, когато научихме, че сме назначени на тропическите Бахамски острови.

Как се оказа възможно да останем

В сравнение с пътуванията, предприети от съучениците ни, нашето пътуване до Бахамските острови беше кратко. Не след дълго ние се радвахме на горещото време, синьото небе, тюркоазената вода, зданията в пастелни тонове и безбройните велосипеди. Но моите най–силни първи впечатления са от малката група от петима Свидетели, които ни очакваха, когато лодката ни пристигна. Скоро научихме, че обичаите тук са значително по–различни от онези, с които бяхме свикнали. Например, моят съпруг беше помолен да се въздържа от това да ме нарича „скъпа“ на публични места, тъй като такъв израз обикновено се отнася за една извънбрачна връзка.

 Скоро духовенството, очевидно чувствувайки се заплашено от това, че се движим безпрепятствено сред хората, лъжливо ни обяви за комунисти. Вследствие на това ние получихме заповедта да напуснем страната. Но Свидетелите — по това време те бяха по–малко от 20 души на островите — незабавно се сдобиха с петиция, подписана от хиляди, за да ни бъде позволено да останем. Така беше отменено искането да бъдем изгонени.

Към нов район

Библейската истина бързо поникна в сърцата на онези, които обичаха Бога, така че на Бахамските острови бяха изпратени още мисионери от Гилеад. Тогава, през 1950 г. беше основан офис на клона. Десет години по–късно Милтън Хеншел — член на персонала на централата в Бруклин (Ню Йорк) — посети централния остров на Бахамските острови и попита мисионерите дали някой има желание да отиде и да разшири проповедната дейност на друго място в Бахамските острови. Джордж и аз предложихме да отидем и така започна онова, което се оказа 11–годишен престой на Лонг Айлънд.

Този остров — един от многото, които съставят Бахамските острови, — е дълъг 140 километра и 6 километра широк и по онова време на него нямаше истински градове. В столицата Кларънс таун имаше около 50 жилища. Животът беше доста примитивен — нямаше електричество, течаща вода, вътрешна кухня или канализация. Така че трябваше да се приспособим към онова, което хората наричат живот на отдалечен остров. Тук здравето на хората беше предпочитана тема за разговор. Научихме се да не включваме в своите поздрави въпроса „Как сте?“, тъй като отговорът често щеше да бъде цял един дълъг и изчерпателен разказ за болестите на този човек.

По–голямата част от нашето свидетелствуване беше извършено от кухня на кухня, защото обикновено хората можеха да бъдат намерени в своите открити кухни, които имаха сламен покрив и огнище с дърва. В отделните селца на острова живееха главно бедни, но много мили фермери или рибари. Повечето от тях бяха религиозни, но и много суеверни. Често необичайните неща бяха тълкувани като знамения.

Духовниците не се притесняваха да влизат неканени в домовете на хората и да късат на парчета библейската литература, която бяхме оставили там. Така те плашеха боязливите, но не всеки се огъваше пред тях. Например една смела 70–годишна жена отхвърли заплашванията. Тя искаше сама да разбере Библията и накрая стана Свидетелка заедно с още други хора. Когато намерихме още интерес сред хората, понякога в неделя Джордж пътуваше по 300 километра, за да им помогне да посетят нашите събрания.

През първите месеци, когато нямаше други Свидетели, Джордж и аз поддържахме духовността си, като провеждахме редовно всички християнски събрания. Също така следвахме една прилежна програма и всеки понеделник вечер изучавахме урока от списание „Стражева кула“ и четяхме Библията. Четяхме също всички броеве на „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, веднага щом ги получехме.

 Моят баща почина, докато бяхме в Лонг Айлънд. На следващото лято, през 1963 г., уредихме майка ми да дойде и да живее близо до нас. Въпреки че беше в напреднала възраст, тя се приспособи сравнително добре и живя на Лонг Айлънд до своята смърт през 1971 г. Днес на Лонг Айлънд има един сбор със съвсем нова Зала на Царството.

Болезнено предизвикателство

През 1980 г. Джордж забеляза, че здравето му започна да се влошава. Така започна едно от най–болезнените преживявания в моя живот — да гледам как моят любим съпруг, съработник и другар в живота бива победен от болестта на Алцхаймер. Цялата му личност се измени. Последният и най–опустошителен етап на болестта продължи около четири години до неговата смърт през 1987 г. Той ме придружаваше в службата и на събранията доколкото можеше, въпреки че често усилията за това ме докарваха до сълзи. Изобилната любов от нашите християнски братя е наистина утешаваща, но и сега Джордж продължава да ми липсва много.

Една от най–хубавите страни на брака ни с Джордж беше постоянното и приятно общуване. Сега, когато Джордж вече го няма, аз съм по–благодарна от всякога, че Йехова подканя своите служители ‘непрестанно да се молят’, да са ‘постоянни в молитва’ и да използуват „всякаква молитва“. (1 Солунци 5:17; Римляни 12:12; Ефесяни 6:18) Толкова е утешаващо да знам, че Йехова е загрижен за нашето благополучие. Изпитвам същото, което изпитвал и псалмистът, който пял: „Благословен да бъде Йехова, който всеки ден носи бремето ни.“ (Псалм 68:19, NW) Да приемаш всеки ден какъвто е, без да се безпокоиш за следващия, да приемаш своите ограничения и да си благодарен за благословиите, които всеки ден донася — както Исус съветвал, — е наистина най–добрият начин на живот. — Матей 6:34.

Радостни възнаграждения в службата

Като продължавам да съм заета в християнската служба, това ми помага да не живея само с миналото. Така съм в състояние да преодолея онези чувства, които водят до депресия. Да уча другите на истината от Библията е специален източник на радост. Това ми осигурява подредена духовна рутина, която придава на живота ми организираност и стабилност. — Филипяни 3:16.

Веднъж по телефона ми се обади една жена, с която бях споделила посланието за Царството преди около 47 години. Тя беше дъщеря на един от първите мъже, с които изучавахме Библията, когато пристигнахме на Бахамските острови през 1947 г. Майка  ѝ, баща ѝ и всичките ѝ братя и сестри станаха Свидетели на Йехова, както направиха повечето от техните деца и внуци. В действителност над 60 члена от семейството на тази жена са Свидетели. Но тя лично не приемала библейската истина. И ето, накрая и тя беше готова да стане служителка на Йехова Бог. Каква радост е да видя как броят на шепата Свидетели, които бяха на Бахамските острови, когато Джордж и аз пристигнахме, е нараснал на над 1400 души!

Понякога хората ме питат дали не ми тежи това, че нямам свои деца. Разбира се, да имаш деца може да бъде благословия. Но любовта, която проявяват към мен моите духовни деца, внуци и правнуци е нещо, което вероятно не всички биологични родители изпитват. Да, онези, които „вършат добро“ и са „богати на хубави дела“, са най–щастливите хора. (1 Тимотей 6:18, NW) Поради тази причина продължавам да бъда заета в службата, доколкото ми позволява здравето.

Един ден пред кабинета на зъболекаря една млада жена се приближи до мен и каза: „Вие не ме познавате, но аз ви познавам и просто искам да ви кажа, че ви обичам.“ Тогава тя продължи да разказва по какъв начин се е запознала с истината от Библията и колко е признателна за това, че на Бахамските острови са дошли мисионери.

При друг случай, когато се завърнах от отпуска, намерих една роза на вратата, където живея сега, в офиса на клона на Свидетелите на Йехова в Насау. Към нея имаше бележка: „Чудесно е, че си отново сред нас!“. Сърцето ми прелива от благодарност и още повече обичам Йехова, когато виждам какви хора са създадени от неговото Слово, неговата организация и неговия дух! Да, Неговата подкрепяща ръка често се проявява чрез онези, които са край нас.

Преливаща от благодарност

Животът ми не винаги е бил лесен, нито пък е лесен сега. Но има толкова много неща, за които да съм благодарна — радостта от службата, любовта и привързаността на толкова много християнски братя и сестри, любещата грижа от организацията на Йехова, чудесните истини от Библията, надеждата да бъдем с близките си, когато те бъдат възкресени, и спомените от 42 години брак с един верен служител на Йехова. Преди да се оженим, се молех винаги да мога да бъда в помощ на своя съпруг, така че той да остане в целодневната служба, която обичаше толкова много. Йехова милостиво отговори на тази молитва. Затова искам да изразя благодарността си към Него, като му бъда вярна винаги.

Бахамските острови са посещавани от много туристи, които харчат хиляди долари, за да дойдат и да се порадват на тропическите наслади. Като избрах да служа на Йехова там, където посочи неговата организация, аз имах радостното преживяване да пътувам от единия до другия край на тези острови, като проповядвах добрата новина за божието Царство. Но по–важно е, че познах и ценя високо любовта на най–чудесните хора измежду приветливите жители на Бахамските острови.

Толкова съм благодарна на онези, които донесоха истината на моите родители, които на свой ред внедриха в моя детски ум и сърце силното желание да търся първо божието Царство. Младите служители на Йехова днес също могат да получат много благословии, ако влязат през ‘големите врата’, които водят до големи възможности за увеличена служба. (1 Коринтяни 16:9) Ти също ще преливаш от благодарност, ако използуваш своя живот, за да отдадеш почит на ‘Йехова, Бога на боговете’. — Второзаконие 10:17; Даниил 2:47.

[Снимка на страница 24]

При улична служба във Виктория през 1944 г.

[Снимка на страница 24]

Джордж и аз посетихме Училището Гилеад през 1946 г.

[Снимка на страница 25]

С Джордж пред мисионерския дом в Насау, Бахамските острови, през 1955 г.

[Снимка на страница 26]

Мисионерският дом в Дедменс Кей, където служихме от 1961 г. до 1972 г.