Как можеш да поддържаш уравновесен възглед относно парите?

Сребролюбието и желанието на човека да има материални притежания не са нови неща. Библията също говори за тях, защото те не са съвременно явление. Това са много стари неща. В Закона Бог заповядал на израилтяните: „Не пожелавай къщата на ближния си, ... нито какво да е нещо, което е на ближния ти.“ — Изход 20:17.

СРЕБРОЛЮБИЕТО и любовта към материалните притежания били широко разпространени в дните на Исус. Обърни внимание на следния разговор между Исус и един „твърде богат“ млад мъж. „Исус ... му рече: ‘Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.’ И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.“ — Лука 18:18–23.

Правилният възглед относно парите

Но ще бъде погрешно да стигнем до заключението, че Библията осъжда самите пари или който и да е от начините за тяхното основно използуване. Библията показва, че парите осигуряват практическа защита срещу бедност и свързаните с нея проблеми, като благодарение на тях хората се сдобиват с нещата от първа необходимост. Цар Соломон писал: „Мъдростта е защита, както и парите са защита.“ И добавил: „Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; а парите отговарят на всичко [намират отклик навсякъде — NW].“ — Еклисиаст 7:12; 10:19.

Бог одобрява правилното използуване на парите. Например, Исус казал: „Спечелете си приятели посредством неправедното богатство.“ (Лука 16:9) Част от това е правенето на дарения за напредъка на истинското поклонение към Бога, защото ние определено трябва да искаме Бог да е наш приятел. Соломон следвал примера на баща си Давид, като дарил много пари и ценности за построяването на храма на Йехова. Друга заповед към християните е да оказваме материална помощ на хората в беда. „Помагайте на светиите в нуждите им“ — казал апостол Павел. След това добавил: „Предавайте се на гостолюбие.“ (Римляни 12:13) Много често, за да изпълняваме тези думи, трябва да похарчим малко пари. А сребролюбието?

„Сребролюбието“

Павел подробно обсъдил „сребролюбието“ — или ‘любовта към парите’, — когато писал до младия си събрат християнин Тимотей. Напътствията на апостола се намират в 1 Тимотей 6:6–19. Той казал, че „сребролюбието“ е част от по–обширното му обсъждане на материалните неща. Като имаме предвид колко силно набляга днешното общество на парите, ще бъде добре да изследваме внимателно вдъхновените думи на Павел. Несъмнено е полезно да проведем такова изследване, защото ще разкрием тайната за това как ‘да се хванем за истинския живот’.

Павел предупреждава: „Сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби.“ (1 Тимотей 6:10) В този стих — както и в който и  да е друг — не се казва, че сами по себе си парите са нещо лошо. Апостолът не казва също, че парите са основната причина за ‘злините’ или че са коренът на всички проблеми. Но дори и да не е единствената причина за всякакви „злини“, сребролюбието може да доведе до много от тях.

Пази се от алчността

Фактът, че Писанията не говорят отрицателно против самите пари, не бива да омаловажава предупреждението на Павел. Християни, които започват да обичат парите, се излагат на всякакви проблеми, най–лошият от които е да се отстранят от вярата. Павел потвърждава тази истина, като казва на християните в Колоса: „Затова умъртвете природните си части, които действуват за земята: ... зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство.“ (Колосяни 3:5) Как така сребролюбието, или ‘любовта към парите’, и алчността са идолопоклонство? Дали това означава, че е погрешно да искаш да имаш по–голяма къща, по–нова кола, по–доходна работа? Не, никое от тези неща само по себе си не е лошо. Въпросът е: Каква е нагласата на сърцето, която кара човек да иска някое от тези неща, и дали те наистина са му необходими?

Разликата между нормалното желание и алчността може да бъде сравнена с разликата между малкия лагерен огън, на който човек готви храната, и огнената стихия, която унищожава цяла гора. Благотворното и полезно желание може да бъде нещо положително. То ни мотивира да работим и да бъдем продуктивни. В Притчи 16:26 се казва: „Охотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават.“ Но алчността е опасна и вредна. Тя е неконтролирано желание.

Въпросът за контрола е основен. Дали парите, които трупаме, или материалните неща, които искаме, ще служат на потребностите ни, или потребностите ни ще служат на парите? Затова Павел казва, че ‘сребролюбецът е идолопоклонник’. (Ефесяни 5:5) Да бъдем алчни за нещо на практика означава да подчиняваме волята си на него, в резултат на което го правим свой господар, свой бог, нещо, на което служим. Противоположно на това Бог твърдо заявява: „Да нямаш други богове освен мене.“ — Изход 20:3.

Ако сме алчни, показваме също, че не оказваме доверие на Бога, че ще изпълни обещанието си да ни осигурява онова, от което се нуждаем. (Матей 6:33) Следователно алчността е равна на отвръщане от Бога. В този смисъл тя е „идолопоклонство“. Не е чудно, че Павел толкова ясно предупредил да се пазим от нея!

Исус също директно предупредил да се пазим от алчността. Той ни заповядал да внимаваме да не започнем да обичаме нещо, което нямаме: „Внимавайте и се пазете от всякаква алчност; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.“ (Лука 12:15, „Верен“) От тези думи и от примера, който дал след това Исус, излиза, че алчността е основана на глупавото вярване, че най–важното в живота на човека е това колко неща има той. Колко пари, какво положение в обществото, каква сила или подобни неща. Възможно е да сме алчни за всяко нещо, което може да бъде придобито. Може да мислим, че като имаме дадено нещо, ще бъдем доволни. Но според Библията и според човешкия опит само Бог може да удовлетвори истинските ни потребности — и ще го направи, — както казал Исус на последователите си. — Лука 12:22–31.

За днешното потребителско общество е характерно, че разпалва огъня на алчността. Без да осъзнават, много хора са силно повлияни да мислят, че онова, което имат, не им е достатъчно. Според тях те се нуждаят от повече, по–големи и по–хубави неща. Нереално е да се надяваме да променим света около себе си, но как ние лично можем да отхвърляме тази тенденция?

Доволни, а не алчни

Павел предлага изход от алчността — да бъдем доволни с това, което имаме. Той казва: „Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни.“ (1 Тимотей 6:8, „Синодално издание на Библията“) Това описание на нещата, от които наистина се нуждаем — „прехрана и облекло“, — може би звучи доста простичко и наивно. Много хора обичат да гледат телевизионни програми, в които  зрителите посещават знаменитости, живеещи в луксозни домове. Това няма да ни помогне да бъдем доволни с нещата, които имаме.

Разбира се, от служителите на Бога не се изисква да правят така, че да живеят в бедност. (Притчи 30:8, 9) Но Павел ни напомня какво е истинска бедност — липсата на прехрана, облекло и подслон, достатъчни за живота там, където живеем. И обратно — ако имаме тези неща, имаме основание да бъдем доволни.

Дали Павел говорел сериозно, когато описал така нещата, с които трябва да бъдем доволни? Дали наистина е възможно да бъдем доволни просто с основните неща — прехраната, облеклото и подслона? Павел знаел това от опит. Някога самият той бил богат и се радвал на привилегиите, които имат високопоставените хора в юдейското общество и римските граждани. (Деяния 22:28; 23:6; Филипяни 3:5) Но Павел се сблъскал и с големи трудности в мисионерската си дейност. (2 Коринтяни 11:23–28) Благодарение на всичко това той научил една тайна, която му помогнала да остане доволен с онова, което има. Каква е тя?

‘Научих тайната’

В едно от своите писма Павел обяснява: „Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.“ (Филипяни 4:12) Павел се изказва толкова уверено, толкова оптимистично! Лесно можем да направим извода, че когато писал тези думи, животът му бил безпроблемен, но не било така. Павел бил в затвора в Рим! — Филипяни 1:12–14.

Ако вземем предвид този факт, думите на апостола се отнасят за това да бъдем доволни не само с материалните притежания, които имаме, но и с обстоятелствата си. Крайностите във финансовото състояние или трудностите могат да ни поставят на изпитание относно нещата, на които обръщаме повече внимание. Павел говорел за духовен източник, който му помагал да бъде доволен независимо от материалните си обстоятелства: „За всичко имам сила чрез [Бога], Който ме подкрепява.“ (Филипяни 4:13) Вместо да се съсредоточава върху притежанията си — било то малко, или много — или върху своите обстоятелства — добри или лоши, — Павел разчитал на Бога да удовлетвори потребностите му. В резултат на това апостолът бил доволен с онова, което имал, и с положението си.

Примерът на Павел бил особено важен за Тимотей. Апостолът насърчавал младия мъж да води начин на живот, в който предаността към Бога и близките взаимоотношения с Него са по–важни от богатството. Павел казал: „Но ти, човече Божий, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието [предаността към Бога — NW], вярата, любовта, търпението, кротостта.“ (1 Тимотей 6:11) Тези думи са отправени към Тимотей, но се отнасят за всеки, който иска да почита Бога и да води наистина щастлив живот.

 Тимотей трябвало да се пази от завистта, точно както всеки друг християнин. Очевидно в сбора в Ефес, където се намирал младият мъж, когато Павел му писал, имало заможни вярващи. (1 Тимотей 1:3) Павел занесъл добрата новина за Христос в този проспериращ търговски център, като обърнал във вярата много хора. Несъмнено някои от тях били богати, както е в християнския сбор и днес.

Следователно, като имаме предвид особено учението, записано в 1 Тимотей 6:6–10, възниква въпросът: Какво трябва да правят хората, които имат повече пари, ако искат да почитат Бога? Павел казва, че те трябва да изследват нагласата си. Характерно за парите е, че създават чувство на самодоволство. Павел казал: „На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме.“ (1 Тимотей 6:17) Богатите хора трябва да се научат да не разчитат само на парите си; те трябва да разчитат на Бога, източника на всяко богатство.

Но нагласата не е всичко. Рано или късно заможните християни трябва да използуват богатството си по подходящ начин. Павел казва: ‘Прави добро, богатей на добри дела, бъди щедър, давай на драго сърце.’ — 1 Тимотей 6:18, Ве.

‘Истинският живот’

Павел ни съветва да помним, че ценността на материалните неща е относителна. Божието Слово казва: „Имотът на богатия е укрепен град за него, и той е висока стена във въображението му.“ (Притчи 18:11) Да, сигурността, която може да осигури богатството, накрая се оказва само въображаема и в действителност е измамна. Погрешно е животът ни да се върти около него, вместо около това да получим одобрение от Бога.

Поради несигурността на материалното богатство ние не бива да се надяваме на него. Истинската надежда трябва да бъде свързана с нещо силно, значимо и трайно. Християните се надяват на своя Създател, Йехова Бог, и на обещанието му за вечен живот. Щом е вярно, че с пари не се купува щастие, е вярно също, че с пари не се купува и спасение. Само вярата ни в Бога може да ни даде такава надежда.

Следователно независимо от това дали сме богати, или бедни, нека да водим начин на живот, който ще ни направи ‘богати в Бога’. (Лука 12:21) Нищо не е по–ценно от одобрената позиция пред Създателя. Всички усилия да я запазим допринасят за това ‘да събираме за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванем за истинския живот’. — 1 Тимотей 6:19.

[Снимка на страница 7]

Павел научил тайната за това как да бъде доволен

[Снимки на страница 8]

Ние можем да бъдем щастливи и доволни с това, което имаме