Хасмонеите и тяхното наследство

КОГАТО Исус бил на земята, юдаизмът бил разделен на фракции и всички те си съперничели за влияние над хората. Това е картината, която е представена в евангелията, както и в писанията на юдейския историк от първи век Йосиф Флавий.

Фарисеите и садукеите се появяват на тази сцена като силни гласове, способни да повлияят на общественото мнение до такава степен, че хората да отхвърлят Исус като Месията. (Матей 15:1, 2; 16:1; Йоан 11:47, 48; 12:42, 43) Но в Еврейските писания никъде не се споменават тези две влиятелни групи.

Йосиф Флавий пръв споменава садукеите и фарисеите в обстановката на втори век пр.н.е. През този период много юдеи били запленени от привлекателността на елинизма, тоест, на гръцката култура и философия. Напрежението между елинизма и юдаизма бележи връх, когато владетелите от династията на Селевкидите осквернили храма в Йерусалим, като го посветили на Зевс. Един енергичен юдейски водач, Юда Макавей a, от рода, известен като Хасмонеи, повел въстаническа армия, която освободила храма от гръцката власт.

Годините, непосредствено следващи бунта и победата на Макавеите, се отличавали с тенденция да се образуват секти, основани на съперничещи си идеологии, всяка от които се съревновавала с другите, за да спечели голямата юдейска общност. Но защо се развила тази тенденция? Защо юдаизмът станал толкова разделен? За да си отговорим на този въпрос, нека да изследваме историята на Хасмонеите.

Нарастваща независимост и разединеност

След постигането на своята религиозна цел — възстановяването на поклонението в храма на Йехова, — Юда Макавей се насочил към политиката. Вследствие на това много юдеи престанали да го следват. Но той продължавал своята борба срещу владетелите от династията на Селевкидите, като сключил договор с Рим и се стремял да установи независима юдейска държава. След смъртта на Юда в една битка, неговите братя Йонатан и Симон продължили борбата. Първоначално владетелите от династията на Селевкидите енергично се противопоставяли на Макавеите. Но след време се съгласили на политически компромиси, като позволили известно самоуправление на хасмонейските братя.

Макар че Хасмонеите били от свещеническо потекло, никой от този род не бил служил като първосвещеник. Много юдеи смятали, че тази длъжност трябва да бъде заета от свещеници от родословната линия на Садок, който бил назначен като първосвещеник от цар Соломон.  (3 Царе 2:35; Езекиил 43:19) Йонатан използувал военни и дипломатически средства, за да убеди Селевкидите да го назначат като първосвещеник. Но след смъртта на Йонатан, неговият брат Симон постигнал още повече. През септември 140 г. пр.н.е. в Йерусалим бил издаден важен указ, записан на бронзови таблички в гръцки стил: „Цар Димитрий [гръцкият владетел от династията на Селевкидите] утвърждава него [Симон] като първосвещеник, прави го един от своите приятели и му дава високи почести ... Юдеите и техните свещеници твърдо решили, че Симон ще бъде техен водач и първосвещеник завинаги, докато се появи пророк, който заслужава доверие.“ — 1 Макавейска 14:38–41 (апокрифна историческа книга).

По този начин положението на Симон като владетел и първосвещеник — за него и за неговите наследници — било решено не само от външната власт на Селевкидите, но също така и от „великото събрание“ на неговия собствен народ. Това отбелязало важна повратна точка. Както писал историкът Емил Шюрер, щом Хасмонеите установили политическа династия, „тяхната главна грижа вече не била свързана с изпълнението на Тора [юдейския закон], но със запазването и увеличаването на тяхната политическа мощ“. Но внимавайки да не засегне чувствителните точки на юдейското самосъзнание, Симон използувал титлата „етнарх“, или „водач на хората“, а не „цар“.

Не всеки бил доволен от това, че Хасмонеите си присвоили религиозната и политическата власт. Според много изследователи именно през този период била сформирана Кумранската община. Един свещеник от родовата линия на Садок вярвал, че е онзи, когото Писанията от Кумран споменават като „учителя на праведност“, затова напуснал Йерусалим и отвел една противопоставяща се група в Юдейската пустиня край Мъртво море. В един от свитъците от Мъртво море — обяснение на книгата на Авакум — се порицава „злият свещеник, който в началото бил призован в името на истината, но когато управлявал Израил, неговото сърце станало надменно“. Много изследователи смятат, че описанието на властвуващия ‘зъл свещеник’, дадено от сектата, може да се отнася или за Йонатан, или за Симон.

Симон продължил военните походи, за да разшири територията, над която господствувал. Но неговото управление било прекратено внезапно, когато неговият зет Птолемей го убил заедно с двама от синовете му, докато пирували близо до Йерихон. Този опит за завземане на властта бил неуспешен. Йоан Хиркан — останалият жив син на Симон — бил предупреден за опасността, надвиснала над живота му. Той пленил онези, които готвели убийството му, и поел управлението и първосвещенството вместо баща си.

По–нататъшно разширение и потисничество

Отначало Йоан Хиркан срещнал сериозна заплаха от сирийските войски, но през 129 г. пр.н.е. династията на Селевкидите загубила една решителна битка с партяните. Във връзка с въздействието на тази война върху Селевкидите, юдейският учен Менахем Щерн писал: „На практика цялата постройка на царството се сгромолясала.“ След това Хиркан „бил в състояние да възстанови напълно политическата независимост на Юдея и да започне разширение в различни посоки“. И го направил.

Без да е възпиран повече от сирийската заплаха, Хиркан започнал да нахлува в територии извън Юдея и ги покорявал. Жителите трябвало да се обърнат към юдаизма, иначе техните градове щели да бъдат разрушени. Един такъв поход бил срещу идумейците (едомците). За него Щерн отбелязъл: „Обръщането на идумейците [към юдаизма] било първото по рода си, тъй като било обхващало едно цяло племе, а не няколко личности.“ Сред другите завладени области била Самария, където Хиркан разрушил до основи самарянския храм, разположен на планината Гаризин. Изразявайки иронията на такава политика на принудително обръщане в юдаизма, провеждана от династията на Хасмонеите, историкът Соломон Грейзел пише: „Така един внук на Мататия [бащата на Юда Макавей] нарушил основния принцип — този на религиозната свобода, — който предишното поколение отбранявало така благородно.“

 Появяват се фарисеи и садукеи

Когато пише относно царуването на Хиркан, Йосиф Флавий за първи път споменава нарастващото влияние на фарисеите и садукеите. (Йосиф Флавий бил споменал фарисеите, които живеели под властта на Йонатан.) Той не разказва за техния произход. Някои изследователи гледат на тях като на група, която произлиза от хасидимите — една набожна секта, която подкрепяла Юда Макавей в неговите религиозни цели, но която го изоставила, когато неговите амбиции станали политически.

Общоприето е наименованието „фарисеи“ да се свързва с еврейския корен, който означава „отделени“, въпреки че някои смятат, че е сроден с думата „тълкуватели“. Фарисеите били учени измежду обикновените хора, без специален произход. Те отделяли себе си от ритуалната нечистота посредством философия на особено благочестие, като прилагали храмовите закони за святост на свещениците към обикновените ситуации в ежедневния живот. Фарисеите развили една нова форма на тълкуване на Писанията и една идея, която по–късно станала известна като устен закон. По време на управлението на Симон те придобили по–голямо влияние, когато някои от тях били назначени в герусията (съвета на старейшините), която по–късно станала известна като Синедрион.

Йосиф Флавий разказва, че отначало Йоан Хиркан бил ученик и поддръжник на фарисеите. Но в един момент фарисеите го упрекнали относно това, че той не се отказал от първосвещенството. Това довело до драматични последици. Хиркан обявил извън закона фарисейските религиозни обреди. Като допълнително наказание той взел страната на религиозните противници на фарисеите, садукеите.

Названието „садукеи“ вероятно е свързано с първосвещеника Садок, чиито наследници служели като свещеници от времето на Соломон. Но не всички садукеи били от тази родословна линия. Според Йосиф Флавий садукеите били аристократи и богати хора и не били подкрепяни от масите. Професор Шифман коментира: „Повечето от тях ... очевидно били свещеници или такива, които чрез брак били влезли в семействата на първосвещениците.“ Така те от дълго време били тясно свързани с властниците. Затова нарастващата роля на фарисеите в обществения живот, а също и фарисейското понятие за прехвърлянето на светостта, подобна на свещеническата, върху всички хора, били възприемани като заплаха, която можела да подкопае придобития авторитет на садукеите. И през последните години на управлението на Хиркан садукеите си възвърнали властта.

Повече политика, по–малко благочестие

Най–големият син на Хиркан, Аристобул, царувал само една година, преди да умре. Той продължил политиката на насилствено обръщане във вярата спрямо итурейците и поставил Галилея под властта на Хасмонеите. Но чак при управлението на неговия брат Александър Яней, който бил на власт от 103 г. пр.н.е. до 76 г. пр.н.е.,  династията на Хасмонеите достигнала разцвета на своята мощ.

Александър Яней скъсал с предишната политика и безцеремонно обявил себе си и за първосвещеник, и за цар. Сблъсъците между Хасмонеите и фарисеите се усилили, като довели дори до гражданска война, в която загинали 50 000 юдеи. След като бунтът бил потушен, с едно действие, напомнящо за езическите царе, Яней разпънал на кол 800 бунтовника. Докато те умирали, жените и децата им били избити пред очите им, а Яней пирувал открито със своите наложници. b

Въпреки своята вражда с фарисеите Яней бил прагматичен политик. Той забелязал, че подкрепата на фарисеите сред народа расте. Неговото предсмъртно наставление към съпругата му, Саломе Александра, било да се съюзи с тях. Яней посочил нея, а не някой от своите синове за приемник на царството си. Тя се оказала способна владетелка, като осигурила на народа един от най–мирните периоди под управлението на Хасмонеите (76–67 г. пр.н.е.). На фарисеите били върнати управническите постове и законите срещу религиозните им обреди били отменени.

След смъртта на Саломе, нейните синове Хиркан II, който служел като първосвещеник, и Аристобул II започнали силен двубой. И на двамата липсвало политическото и военното прозрение, което притежавали техните предци, и изглежда никой от тях не разбирал пълното значение на нарастващото римско присъствие в района след пълния крах на царството на Селевкидите. През 63 г. пр.н.е. двамата братя се обърнали към римския управител Помпей, докато той бил в Дамаск, и поискали да бъде посредник в спора им. Още същата година Помпей и неговите войски влезли в Йерусалим и завзели властта. Това било началото на края на хасмонейското царуване. През 37 г. пр.н.е. Йерусалим бил завладян от идумейския цар Ирод Велики, когото римският сенат утвърдил като „цар на Юдея“, „съюзник и приятел на римския народ“. Царството на Хасмонеите престанало да съществува.

Хасмонейското наследство

Периодът на Хасмонеите, от Юда Макавей до Аристобул II, поставя основите на разделеното религиозно положение, което съществувало, когато Исус бил на земята. Хасмонеите започнали с пламенност за поклонението към Бога, но с времето тя се превърнала в оскърбителен личен интерес. Техните свещеници, които имали възможност да обединят хората в следването на божия Закон, увлекли народа в пропастта на политическите борби. В тази среда процъфтели разделящи религиозни гледни точки. Хасмонеите ги нямало вече, но борбата за религиозна власт между садукеите, фарисеите и други характеризирала народа при управлението на Ирод и Рим.

[Бележки под линия]

[Карта на страница 30]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Династията на Хасмонеите

Юда Макавей

Йонатан Макавей

Симон Макавей

↓

Йоан Хиркан

↓ ↓

Аристобул

Саломе Александра — се омъжва за — Александър Яней

↓ ↓

Хиркан II

Аристобул II

[Снимка на страница 27]

Юда Макавей търсел независимост за юдеите

[Източник]

„Библейски илюстрации от Дорѐ“/Dover Publications, Inc.

[Снимка на страница 29]

Хасмонеите се борели, за да завземат неюдейските градове

[Източник]

„Библейски илюстрации от Дорѐ“/Dover Publications, Inc.