Високите места — центрове на поклонение

ЕВРЕЙСКАТА дума, която бива превеждана предимно като „високи места“ (бамо̀хт), обикновено е свързана с поклонение. Високите места, или местата или светилищата, свързани с идолопоклонство, се намирали не само на хълмове и планини, но и в долини, в долове, в градове и под дървета. — Второзаконие 12:2; 3 Царе 14:23; 4 Царе 17:29; Езекиил 6:3, СИ.

Според закона на Йехова хората трябвало да принасят жертви само на мястото, определено от Него. В дните на Исус Навиев израилтяните знаели, че това да построят олтар за всеизгаряне без разрешението на Йехова, в действителност било бунт срещу Него. (Второзаконие 12:1–14; Исус Навиев 22:29) Но има сведения, че след като за известно време свещеният Ковчег не бил в скинията (1 Царе 4:10, 11; 6:1, 10–14; 7:1, 2), Бог позволил да бъдат принасяни жертви на други места, а не в шатъра за срещане, и то не само при специални обстоятелства, но в някои от случаите и редовно. (1 Царе 7:7–9; 10:8; 11:14, 15; 16:4, 5; 3 Царе 3:3; 1 Летописи 21:26–30) На високото място в един град, чието име е неизвестно, в земята Суф била издигната постройка, където изглежда можело да бъдат ядени жертвите на общението. Гостната стая там била за 30 души, а може би и за повече. Дори момичетата в града знаели процедурата по принасяне на животински жертви там. (1 Царе 9:5, 11–13, 22–25) Може би дори било обичайно семействата да принасят годишна жертва не в скинията, а в своя град. — 1 Царе 20:6, 29.

Йехова допуснал да бъдат принасяни жертви на високите места, защото още не бил построен дом за Неговото име. Затова Соломон трябвало да принесе жертва на главното високо място в Гаваон, където по онова време се намирала скинията. — 3 Царе 3:2–4; 1 Летописи 16:37–40, 43; 21:29; 2 Летописи 1:3, 13.