Ориген — как неговото учение повлияло на църквата?

„Най–великият учител на Църквата след апостолите.“ Така Йероним — преводач на латинската Библия „Вулгата“ — възхвалява теолога от трети век Ориген. Но не всеки ценял толкова високо Ориген. Някои гледали на него като на дяволски корен, от който изниквали ереси. Според думите на един автор от 17–и век, критиците на Ориген твърдели: „Неговото учение по принцип е нелепо и гибелно, змийска смъртоносна отрова, която той бълвал в света.“ В действителност повече от четири века след своята смърт Ориген бил официално обявен за еретик.

ЗАЩО Ориген предизвиквал и възхищение, и враждебност? Какво влияние оказал той върху развитието на църковното учение?

Пламенен за църквата

Ориген бил роден около 185 г. от н.е. в египетския град Александрия. Той получил пълно обучение по гръцка литература, но баща му Леонид го подтикнал да положи също толкова усилия и за изучаването на Писанията. Когато Ориген бил на 17 години, римският император издал указ, с който обявил за престъпление това някой да си смени религията. Бащата на Ориген бил хвърлен в затвора, защото бил станал християнин. Изпълнен с младежки плам, Ориген бил решен да го последва в затвора и в мъченичеството. Като разбрала това, майката на Ориген скрила дрехите му, за да му попречи да напусне дома. Чрез писмо Ориген се обърнал с молба към баща си: „Внимавай да не промениш решението си заради нас.“ Леонид останал твърд и бил екзекутиран, като оставил семейството си без средства. Но Ориген вече бил напреднал достатъчно много в своето изучаване и бил в състояние да издържа своята майка и шестимата си по–малки братя, преподавайки гръцка литература.

Императорът искал да спре разпространението на християнството. Тъй като неговият указ бил насочен не само към учениците, но също така и към учителите, всички християнски духовни наставници избягали от Александрия. Когато нехристияни, които искали да бъдат учени относно Писанията, се обръщали към младия Ориген за помощ, той приемал с готовност тази работа като възложена от Бога. Много от неговите ученици пострадали от мъченическа смърт, някои дори преди да завършат своето обучение. Като се подлагал на огромен риск, Ориген открито насърчавал своите ученици, независимо дали били пред съдия, в затвора, или преди да бъдат екзекутирани. Евсевий — историк от четвърти век — съобщава, че когато те били отвеждани на  смърт, Ориген „с огромна смелост ги поздравявал с целувка“.

Ориген си навлякъл гнева на много от нехристияните, които смятали, че той е виновен за това, че приятелите им избрали друга вяра и дори смърт. Често той едва успявал да избегне преследването на тълпите и насилствената смърт. Въпреки че бил принуден да се мести от място на място, за да избяга от своите преследвачи, Ориген не намалил темпото на своето поучаване. Това безстрашие и тази отдаденост направили силно впечатление на Димитрий, епископ на Александрия. Затова, когато Ориген бил едва 18–годишен, Димитрий го назначил за водач на школата за религиозно обучение в Александрия.

След време Ориген станал виден учен и продуктивен писател. Някои твърдят, че той написал 6000 книги, но вероятно това е преувеличение. Той е най–известен със своя труд, наречен „Хекзапли“ — едно огромно, състоящо се от петдесет тома издание на Еврейските писания. Ориген подредил „Хекзаплите“ в шест успоредни колонки, които съдържали: (1) еврейския и арамейския текст, (2) гръцката транслитерация на този текст, (3) гръцкия превод на Акила, (4) гръцкия превод на Симакос, (5) гръцката „Септуагинта“, която Ориген преработил, за да съответствува по–точно на еврейския текст и (6) гръцкия превод на Теодосий. „Чрез това съчетание на текстове — писал библейският учен Джон Хорт — Ориген се надявал да хвърли светлина върху смисъла на много откъси, в които един гръцки читател ще бъде объркан или заблуден, ако би имал единствено „Септуагинта“ пред себе си.“

‘Престъпвайки границата на писаното’

Но смутният религиозен климат през трети век оказал силно влияние върху начина, по който Ориген поучавал Писанията. Въпреки че така нареченото християнство било в своето ранно развитие, то вече било замърсено с небиблейски вярвания и разпръснатите църкви поучавали различни доктрини.

Ориген възприел някои от тези небиблейски учения, като ги нарекъл учения на апостолите. Но той се чувствувал свободен да прави умозаключения по други въпроси. Много от учениците му се борели с тогавашните философски течения. В стремежа си да им помогне, Ориген внимателно изучил различните философски школи, които формирали умовете на неговите млади ученици. Той си поставил за цел да осигури на учениците си удовлетворяващи отговори на техните философски въпроси.

Опитвайки се да примири Библията с философията, Ориген много разчитал на алегоричния метод за тълкуване на Писанията. Той приел, че Писанията винаги имат духовен смисъл, без непременно да имат буквално значение. Както отбелязал един учен, това дало възможност на Ориген „да съзира в Библията всички онези небиблейски идеи, които били близки на неговата собствена теологична система, като в същото време заявявал (и несъмнено искрено си мислел), че е особено ентусиазиран и верен тълкувател на мислите на Библията“.

Едно писмо, което Ориген написал до един от своите ученици, осигурява прозрение относно неговото мислене. Ориген посочил, че израилтяните направили принадлежностите за храма на Йехова от египетско злато. В това той видял алегорично насърчение да използува гръцката философия, за да поучава християнството. Той писал: „Колко полезни за децата на Израил били нещата, донесени от Египет, които египтяните не употребявали по правилен начин, но които евреите, ръководени от божията мъдрост, използували в служба на Бога.“ Така Ориген насърчил своя ученик да „извлече от философията на гърците онова, което може да послужи като курс на обучение или подготовка за християнството“.

Този твърде свободен подход към тълкуването на Библията размазва границите между християнското учение и гръцката философия. Например, в своята книга „За началата“ Ориген описал Исус като ‘единородния Син, който бил роден, но бил без никакво начало’. И добавил: ‘Неговото зараждане е трайно и вечно. Той не станал Син чрез получаване на жизнено дихание посредством някакво външно действие, но чрез самата същност на Бога.’

 Ориген не бил взел тази идея от Библията, защото Писанията учат, че единородният син на Йехова е „първороден преди всяко създание“ и „началото на Божието създание“. (Колосяни 1:15; Откровение 3:14, СИ) Според религиозния историк Аугустус Неандер, Ориген стигнал до понятието за „вечното зараждане“ чрез своето „философско обучение в школата на Платон“. По този начин Ориген нарушил следния основен библейски принцип: „Да не престъпвате границата на писаното.“ — 1 Коринтяни 4:6.

Осъден като еретик

През първите години на Ориген като учител, един синод в Александрия го лишил от свещенството му. Вероятно това се случило, защото епископът Димитрий завидял на нарастващата слава на Ориген. Ориген се преместил в Палестина, където възхищението от него като виден защитник на християнското учение се запазило, и там продължил дейността си като свещеник. Дори когато на Изток процъфтели „ересите“, неговите услуги били потърсени, за да убеди съгрешилите епископи да се завърнат в правата вяра. След смъртта на Ориген през 254 г. от н.е., името му изпаднало в голяма немилост. Защо?

След като т.нар. християнство станало видна религия, онова, което църквата приела като правото учение, било още по–тясно определено. Затова по–късните поколения теолози не приели много от умозрителните и понякога неясни философски възгледи на Ориген. Така неговите учения предизвикали остри спорове в църквата. В усилията си да уреди тези препирни и да запази своето единство църквата официално обявила Ориген за еретик.

Ориген не бил единственият, който грешал. Всъщност Библията предсказала едно всеобщо отклоняване от чистите учения на Христос. Това отстъпничество започнало да процъфтява в края на първи век, след като апостолите на Исус умрели. (2 Солунци 2:6, 7) Накрая някои, които твърдели, че са християни, се обявили за „правоверни“, като провъзгласили всички други за „еретици“. Но всъщност т.нар. християни се отклонили много от истинското християнство.

„Криво нареченото знание“

Въпреки многото умозрителни идеи на Ориген, трудовете му съдържат части, от които можем да извлечем полза. Например, в „Хекзаплите“ е запазено божието име в неговата първоначална четирибуквена еврейска форма, наречена тетраграма. Това осигурява важно доказателство, че ранните християни знаели и използували личното име на Бога — Йехова. Въпреки това църковният патриарх от пети век Теофил веднъж предупредил: „Трудовете на Ориген са като ливада, пълна с всякакви цветя. Ако намеря някое хубаво цвете там, аз го откъсвам; но ако нещо ми изглежда бодливо, аз го отбягвам, както бих избягвал жило.“

Тъй като смесвала библейските учения с гръцката философия, теологията на Ориген се изпълнила с грешки и последствията били пагубни за християнството. Например, въпреки че повечето от волните умозаключения на Ориген по–късно били отхвърлени, неговият възглед за „вечното зараждане“ на Христос помогнал да се постави основата за небиблейското учение за троицата. Английското издание „Църквата през първите три века“ отбелязва: „Вкусът към философията [въведен от Ориген] нямало да изчезне скоро.“ Какъв бил резултатът от това? „Простотата на християнската вяра била покварена и изобилие от грешки заляло Църквата.“

От своя страна Ориген можел да се вслуша в подканата на апостол Павел и да не допринася към това отстъпничество, ‘ако се отклонявал от скверните празнословия и противоречия на криво нареченото знание’. Но като основал толкова много от своите учения именно върху такова „знание“, Ориген ‘се отстранил от вярата’. — 1 Тимотей 6:20, 21; Колосяни 2:8.

[Снимка на страница 31]

„Хекзаплите“ на Ориген показват, че божието име било използувано в Християнските гръцки писания

[Източник]

Published by permission of the Syndics of Cambridge University Library, T–S 12.182

[Информация за източника на снимката на страница 29]

Culver Pictures