Твоето право да вярваш

Ти вероятно цениш своето право да вярваш в онова, в което искаш да вярваш. Така прави и почти всеки друг. Упражнявайки това право, шестте милиарда земни обитатели са създали едно изумително разнообразие от вярвания. Подобно на различията по цвят, форма, строеж, вкус, мирис и звук, които ние установяваме в творенията, различните вярвания често придават интерес, вълнение и наслада на живота. Такива различия могат наистина да са като една подправка, придаваща вкус на живота. — Псалм 104:24.

НО Е нужна предпазливост. Някои вярвания са не само различни, но също така опасни. Например, в началото на 20–и век някои хора започнали да вярват, че евреите и масонството плануват да „разрушат християнската цивилизация и да издигнат една световна държава под свое съвместно управление“. Една от причините за това вярване бил антисемитският трактат, озаглавен „Протоколи на образованите сионски старейшини“. В трактата се твърдяло, че плановете подкрепяли изключително тежкото данъчно облагане, поощряването на производството на оръжие, съдействието на гигантските монополи така, че ‘богатството на езичниците да може да бъде унищожено с един удар’. Твърденията също включвали манипулирането на системата на образованието така, че ‘да превърне езичниците в немислещи зверове’, и дори построяването на подземни железопътни линии, които да свързват главните столици така, че еврейските старейшини да могат ‘да усмиряват всякакви противници, като ги премахват’.

Тези твърдения, разбира се, били лъжи, замислени да разгорят антисемитски чувства. ‘Тази нелепа измислица — казва Марк Джоунс от Британския музей — се разпространила от Русия’, където през 1903 г. се появила за пръв път в статия от един вестник. Тя стигнала до „Таймс“ на 8 май 1920 г. Повече от една година по–късно, пак в „Таймс“, документът бил изобличен като фалшификация. Междувременно вредата вече била нанесена. ‘Лъжи като тези — казва Джоунс — е трудно да бъдат възпрени.’ Щом хората веднъж ги приемат, те произвеждат някои много предубедени, отровни и опасни вярвания — често с пагубни последици, както историята на 20–и век показа. — Притчи 6:16–19.

Вярване или истина

Разбира се, преднамерените лъжи не са задължителни, за да се развият погрешни вярвания. Понякога ние просто тълкуваме погрешно нещата. Колко ли много хора са понесли преждевременна смърт, правейки нещо, което те вярвали, че било правилно? Пък и често ние вярваме в нещо, просто защото искаме да вярваме в това. Един  професор казва, че дори учените „често се влюбват в своите собствени обяснения“. Техните вярвания замъгляват критичната им преценка. Тогава те могат да прекарат целия си живот, опитвайки се напразно да подкрепят погрешни вярвания. — Йеремия 17:9.

Подобни неща са се случвали и с религиозните вярвания, където съществуват огромни противоречия. (1 Тимотей 4:1; 2 Тимотей 4:3, 4) Един вярва силно в Бога. Друг казва, че човекът сам „е съчинил вярата си в Бога“. Един твърди, че имаш безсмъртна душа, която преживява смъртта. Друг вярва, че когато умреш, преставаш да съществуваш, напълно и окончателно. Очевидно е, че тези противоречащи си вярвания не могат да бъдат истина едновременно. Тогава не е ли мъдра линия на поведение да се уверим, че онова, в което вярваме, всъщност е истина, а не просто нещо, в което ни се иска да вярваме? (Притчи 1:5) Как можеш да направиш това? Следващата статия ще разгледа този въпрос.

[Снимка на страница 3]

През 1921 г. една статия изобличава като фалшификация „Протоколи на образованите сионски старейшини“