Дали Дяволът съществува?
Дали Дяволът съществува?
„Имало е време в историята на християнската църква, когато дяволът, Велзевул или Сатан, царят на злото, бил толкова действителна и мощна фигура, колкото продължава да бъде Бог за все по–малък брой хора днес; едно ‘творение’ на юдеите и първите християни във вид на получовек–полуживотно, с което те искали да придадат реална форма на нечестието, което виждали около себе си. По–късно християните приели, че това била една въображаема фигура, без основа в действителността и тихо го отхвърлили.“ — „Всичко е във въображението — сбогуване с Бога“ от Людовик Кенеди.
КАКТО казва писателят и радио– и телевизионният водещ Людовик Кенеди, векове наред никой изповядващ християнството човек не се е съмнявал в това, че Дяволът е действителна личност. Дори, по думите на професор Норман Кон, понякога християните били „обсебвани от силата на Сатан и неговите демони“. („Демоничните духове на Европа“) Това обсебване не било ограничено до обикновените, необразовани селяни. Например, вярването, че Дяволът, материализиран във фигурата на животно, оглавявал зли и неприлични ритуали, „не водело началото си от фолклора на неграмотното множество, но точно обратното — от интелектуалния елит“ — казва професор Кон. Този ‘интелектуален елит’, в който влизали и учени духовници, започнал лова на вещици, който опустошил Европа от 15–и до 17–и век и през който се смята, че църквата и гражданските власти са измъчвали и убили около 50 000 човека, обвинени, че са магьосници.
Не е изненадващо, че много хора са отхвърлили онова, което смятат, че са диви, суеверни разбирания относно Дявола. Още през 1726 г. Даниел Дефо осмял вярването, че Дяволът е ужасно чудовище „с крила на прилеп, рога, разцепени копита, дълга опашка, раздвоен език и други подобни“. Такива идеи — казал той — „били слаби, несериозни измислици“, изфабрикувани от „авторите и творците на дявола“, които „мамят невежия свят с дявол, сътворен от самите тях“.
Така ли виждаш нещата и ти? Съгласен ли си, че „всъщност Дяволът е измислица на човека, за да обясни своята собствена грешна същност“? Това изявление било отпечатано в „Илюстрована енциклопедия на Библията на издателство Зондърван“ и мнозина, които твърдят, че са християни, мислят по този начин. Повечето от теолозите на т.нар. християнство — казва Джефри Бъртън Ръсел — „отстраняват Дявола и демоните като суеверна отживелица“.
Но за някои хора Дяволът е много реален. Те разсъждават, че трябва да има някаква свръхчовешка, зловредна сила зад повтарящите се злини, които изпълват човешката история. „Ужасите, които се извършиха през двадесети век“ — казва Ръсел, — осигуряват една причина, поради която „вярата в Дявола след дълго отсъствие бързо се появява отново“. Според писателя Дан Луис, мнозина съвременни, образовани хора, които „се усмихват снизходително“ на суеверните вярвания и страхове на „своите наивни предци“, са „омагьосани отново от елемента на злото в свръхестественото“. — „Религиозните суеверия през вековете“.
Каква е тогава истината? Дали Дяволът е само глупаво суеверие? Или е някой, на когото трябва да се гледа сериозно дори през 21–ви век?
[Снимка на страница 4]
Както е показано на тази гравюра от Гюстав Доре, стари суеверия описвали Дявола като получовек–полуживотно
[Източник]
The Judecca—Lucifer/The Doré Illustrations For Dante’s Divine Comedy/Dover Publications Inc.