Енох ходел с Бога в един безбожен свят

ДЯВОЛЪТ твърди, че може да отвърне всички хора от Бога и понякога трябва да е изглеждало, че успява. В продължение на почти пет века след смъртта на Авел никой не се отличавал като верен служител на Йехова. Напротив, грешното и безбожно държание станало нормално.

Именно през това извратено в духовно отношение време се появил Енох. Библейската хронология установява неговото раждане през 3404 г. пр.н.е. За разлика от своите съвременници, Енох се оказал приемлив за Бога човек. Апостол Павел го включил сред служителите на Йехова, чиято вяра остава като пример за християните. Кой бил Енох? С какви предизвикателства щял да се сблъска? Как се справил с тях? И от каква полза е неговата лоялност за нас?

В дните на Енос, почти четири века преди времето на Енох, хората ‘започнали да призовават името на Йехова’. (Битие 4:26, НС) Божественото име било употребявано още от началото на човешката история. Следователно онова, което започнало, когато живял Енос, явно не било призоваване на името на Йехова във вяра и чисто поклонение. Някои еврейски учени твърдят, че Битие 4:26 трябва да се чете ‘започнали скверно’ или ‘тогава започнало оскверняването’. Хората може да са използвали името на Йехова за себе си или за други хора, чрез които се престрували, че се приближават към Бога в молитва. Или може би употребявали неговото име за идоли.

‘Енох ходел с истинския Бог’

Въпреки че бил заобиколен с безбожност, Енох ‘постоянно ходел с истинския Бог’, Йехова (НС). Не е казано, че неговите прародители — Сит, Енос, Кенан, Маалалеил и Яред — ходели с Бога. Най–малко не правели това в същата степен като Енох, чийто начин на живот очевидно го отличавал от тях. — Битие 5:3–27.

Ходенето с Йехова означавало опознаване и близост с Бога, възможни само защото Енох живеел в хармония с божията воля. Йехова одобрявал предаността на Енох. Дори гръцката „Септуагинта“ казва, че ‘Енох бил много угоден на Бога’, мисъл, която била изразена и от апостол Павел. — Битие 5:22, НС, бел. под линия; Евреи 11:5.

Основата на добрите взаимоотношения на Енох с Йехова била неговата вяра. Той сигурно е проявявал вяра в обещаното „семе“ на божията ‘жена’. Ако се е бил познавал лично с Адам, Енох може да е имал възможност да се сдобие с известна информация за отношенията на Бога с първата човешка двойка в Едем. Познанието, което имал за Бога, направило Енох човек, ‘който го търсел’. — Битие 3:15, СИ; Евреи 11:6, 13.

При Енох, както и при нас, добрите взаимоотношения с Йехова изискват нещо повече отколкото само познание за Бога. Ако особено много ценим близостта с дадена личност, тогава не е ли истина, че мислите и действията ни са повлияни от неговите възгледи? Ние избягваме думи или действия, които ще разрушат такова  приятелство. И ако мислим да направим някаква промяна в своите обстоятелства, няма ли да вземем също предвид как тя ще повлияе на тези взаимоотношения?

Желанието да поддържаме близки взаимоотношения с Бога също оказва влияние върху онова, което вършим. Предпоставка е точното познание за онова, което той одобрява или осъжда. После е необходимо да бъдем ръководени от това познание, като се стремим да угодим на Бога с мислите и действията си.

Да, за да ходим с Бога, ние трябва да сме му угодни. Точно това правел Енох стотици години. Всъщност формата на еврейския глагол, който посочва, че Енох ‘ходел’ с Бога, означава повтарящо се, продължително действие. Друг верен мъж, който ‘ходел с Бога’, бил Ной. — Битие 6:9.

Енох бил семеен човек, който имал съпруга и станал баща на „синове и дъщери“. Един от неговите синове бил Матусал. (Битие 5:21, 22) Енох трябва да е направил всичко, което било по силите му, за да ръководи своето семейство по един добър начин. Но тъй като бил заобиколен отвсякъде с безбожност, не му било лесно да служи на Бога. Ламех, бащата на Ной, може би бил единственият негов съвременник, който проявявал вяра в Йехова. (Битие 5:28, 29) Но въпреки всичко Енох смело принасял на Бога истинско поклонение.

Какво помогнало на Енох да остане верен на Бога? Несъмнено той не общувал с онези, които осквернявали името на Йехова, или с други, които били неподходящи другари за един поклонник на Бога. Търсенето на помощта на Йехова в молитва също трябва да е укрепило решителността на Енох да избягва всичко, което може да не е угодно на Създателя му.

Пророчества срещу безбожните

Поддържането на високи стандарти само по себе си е трудно, когато сме заобиколени от безбожни хора. Но Енох също така предавал и едно безкомпромисно послание  на присъда срещу злите. Ръководен от божия дух, Енох пророчески заявил: „Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.“ — Юда 14, 15.

Как това послание щяло да въздейства на злонравните невярващи? Логично е да се предположи, че подобни жилещи думи правели Енох непопулярен, като може би предизвиквали присмех, подигравки и заплахи. Някои сигурно са искали да го накарат да млъкне завинаги. Но Енох не се уплашил. Той знаел какво се било случило на праведния Авел, и като него бил решен да служи на Бога, каквото и да става.

„Бог го взе“

Очевидно Енох бил в смъртна опасност, когато ‘Бог го взел’. (Битие 5:24) Йехова не допуснал неговият верен пророк да пострада от ръцете на яростните врагове. Според думите на апостол Павел, ‘Енох бил преселен, за да не види смърт’. (Евреи 11:5) Мнозина казват, че не бил умрял — че Бог го взел на небето, където той продължил да живее. Но Исус ясно заявил: „Никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син.“ Исус бил ‘предтечата’ на всички, които възлезли на небето. — Йоан 3:13; Евреи 6:19, 20.

Така че какво се случило с Енох? Това, че той бил „преселен, за да не види смърт“, може да означава, че Бог го довел до състояние на пророчески транс и след това прекратил живота му, докато той бил в това състояние. При подобни обстоятелства Енох нямало да изпита болките на смъртта. След това той ‘не се намирал’, явно защото Йехова премахнал тялото му, както премахнал тялото на Моисей. — Второзаконие 34:5, 6.

Енох живял 365 години — много по–кратко от повечето от своите съвременници. Но за онези, които обичат Йехова, е важно това те да му служат вярно до края на дните си. Ние знаем, че Енох направил това, защото ‘преди неговото преселване било засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога’. Писанията не разкриват как Йехова съобщил това на Енох. Но преди Енох да умре, на него му било дадено уверение за божието одобрение, и можем да бъдем сигурни, че Йехова ще го помни при възкресението.

Подражавай на вярата на Енох

Уместно е ние да подражаваме на вярата на угодните на Бога хора. (Евреи 13:7) Чрез вяра Енох служел като първия верен пророк на Бога. Светът по времето на Енох бил като нашия — насилнически, скверен и безбожен. Но Енох бил различен. Той притежавал истинска вяра и бил образцов в своята преданост към Бога. Да, Йехова му дал да изяви едно отговорно послание на присъда, но също така го укрепил, за да направи това. Енох смело изпълнил своята задача и Бог се погрижил за него пред лицето на вражеското противопоставяне.

Ако ние проявяваме вяра, както правел Енох, Йехова ще ни укрепи, за да изявяваме неговото послание в тези последни дни. Той ще ни помогне да посрещнем със смелост противопоставянето и нашата преданост към Бога ще ни направи много различни от безбожните. Вярата ще ни даде възможност да ходим с Бога и да постъпваме по начин, който радва сърцето му. (Притчи 27:11) Чрез вяра праведният Енох успял да ходи с Йехова в един безбожен свят, и ние също можем да направим това.

[Блок на страница 30]

Дали Библията цитира от книгата на Енох?

Книгата на Енох е един апокрифен и неканоничен текст. Тя невярно е приписвана на Енох. Написана вероятно някъде през втори и първи век пр.н.е., тя представлява сбирка от преувеличени и неисторически юдейски митове, явно продукт на тълкувателни построения върху краткото споменаване на Енох в Битие. Дори само това е достатъчно за онези, които обичат вдъхновеното Слово на Бога, за да отхвърлят тази книга.

В Библията, единствено в книгата на Юда се съдържат пророческите думи на Енох: „Ето, Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.“ (Юда 14, 15) Много учени твърдят, че пророчеството на Енох срещу неговите безбожни съвременници е цитирано директно от книгата на Енох. Възможно ли е Юда да е използвал една ненадеждна апокрифна книга като свой източник?

В Писанията не е разкрито откъде Юда знаел за пророчеството на Енох. Той може просто да е цитирал един разпространен източник, едно сигурно предание, пренасяно от дълбока древност. Явно Павел направил нещо подобно, когато споменал Яний и Ямврий, неназованите другаде придворни магьосници на фараона, противопоставили се на Моисей. Ако писателят на книгата на Енох имал достъп до някакъв такъв древен източник, то защо трябва да отричаме подобен достъп на Юда? * — Изход 7:11, 22; 2 Тимотей 3:8.

Как Юда получил информацията за посланието на Енох към безбожните е второстепенен въпрос. Надеждността на това послание е засвидетелствана от факта, че Юда писал под божествено вдъхновение. (2 Тимотей 3:16) Божият свети дух го пазел от това да заяви нещо, което не е истина.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 31]

Енох смело предал посланието на Йехова