Придобий сърце, угодно на Йехова
Придобий сърце, угодно на Йехова
„Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.“ — ПСАЛМ 51:10.
1, 2. Защо трябва да се интересуваме от сърцето си?
ТОЙ бил висок и привлекателен. Това направило толкова силно впечатление на Самуил, че пророкът помислил, че най–големият син на Есей бил човекът, когото Бог бил избрал да царува след Саул. Но Йехова казал: „Не гледай на лицето [на този син], нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил. ... Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.“ Йехова бил избрал най–малкия син на Есей, Давид — „човек според сърцето Си“. — 1 Царе 13:14; 16:7.
2 Бог може да вижда какво е в човешкото сърце, както показал след време: „Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според постъпките му, и според плода на делата му.“ (Йеремия 17:10) Да, „Господ изпитва сърцата“. (Притчи 17:3) Но какво изследва Йехова в сърцето на човека? И какво можем да правим, за да придобиваме сърце, угодно на Него?
„Скритият човек на сърцето“
3, 4. Най–вече в какъв смисъл Библията използва думата „сърце“? Дай примери.
3 Думата „сърце“ се появява около хиляда пъти в Светите писания. В повечето случаи тя е използвана в преносен смисъл. Например, Йехова казал на пророк Моисей: „Кажи на израилтяните да Ми съберат принос; от всеки човек, който на драго сърце би дал, ще приемете приноса за Мене.“ И ‘всеки човек, когото сърцето подбуждало’, отишъл да направи принос. (Изход 25:2; 35:21) Явно един от аспектите на фигуративното сърце са подбудите — вътрешните сили, които ни карат да действаме. Нашето фигуративно сърце отразява също емоциите и чувствата ни, нашите желания и симпатии. Сърцето може да бъде завладяно от гняв или изпълнено със страх, да се къса от мъка или да прелива от радост. (Псалм 27:3; 39:3; Йоан 16:22; Римляни 9:2) То може да бъде гордо или смирено, да обича или да мрази. — Притчи 16:5; Матей 11:29; 1 Петър 1:22.
4 Затова ‘сърцето’ често бива свързвано с подбудите и емоциите, а ‘умът’ е извор най–вече на мислите. Когато се появяват в един и същи контекст в Писанията, тези изрази трябва да бъдат разбирани така. (Матей 22:37; Филипяни 4:7) Но сърцето и умът не се изключват взаимно. Например, Моисей насърчил всеки израилтянин: „Вложи в сърцето си [или ‘припомняй в ума си’ — бележка под линия в НС], че Йехова е Бог.“ (Второзаконие 4:39) Исус казал на книжниците, които заговорничели срещу него: „Защо мислите зло в сърцата си?“ (Матей 9:4) Със сърцето могат да бъдат свързани и ‘разумът’, ‘познанието’ и ‘размисълът’. (3 Царе 3:12; Притчи 15:14; Марко 2:6) Следователно част от фигуративното сърце може да бъде и нашият интелект — мислите или разбиранията ни.
5. Какво представлява фигуративното сърце?
5 Според един справочник фигуративното сърце представлява „главната част като цяло, вътрешната същност, и по този начин вътрешния човек, който се проявява във всички свои различни дейности, в своите желания, симпатии, емоции, страсти, цели, в своите мисли, възприятия, представи, в своята мъдрост, познание, умения, в своите вярвания и в своите разсъждения, в своята памет и в своето съзнание“. То показва каква в действителност е вътрешната ни същност, „скритият човек на сърцето“. (1 Петър 3:4, СИ) Йехова вижда и изследва точно това. Ето защо Давид се молел: „Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.“ (Псалм 51:10) Как можем да придобием чисто сърце?
„Обърнете сърцата си“ към божието Слово
6. Към какво Моисей насърчил израилтяните, когато били на стан в моавските полета?
6 Когато напътствал израилтяните, събрани в моавските полета, преди да влязат в Обетованата земя, Моисей казал: „Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.“ (Второзаконие 32:46) Израилтяните трябвало ‘много да внимават’ („Нокс“). Само ако знаели добре божиите заповеди, можели да ги внедряват в децата си. — Второзаконие 6:6–8.
7. Какво означава ‘да обърнем сърцата си’ към божието Слово?
7 Едно от основните изисквания, за да придобием чисто сърце, е да приемаме точно познание за волята и целите на Бога. Има само един източник на това познание — вдъхновеното божие Слово. (2 Тимотей 3:16, 17) Но познанието в ума само по себе си няма да ни помогне да придобием сърце, угодно на Йехова. За да може то да повлияе на вътрешната ни същност, трябва ‘да обърнем сърцата си’ към онова, което научаваме, или ‘да го вложим в сърцата си’. (Второзаконие 32:46, СИ) Как става това? Псалмистът Давид обяснява: „Спомням си древните дни, размишлявам за всичките Твои дела, поучавам се в творенията на ръцете Ти.“ — Псалм 143:5.
8. Върху какви въпроси можем да размишляваме, когато изучаваме?
8 Ние също трябва да размишляваме с признателност върху делата на Йехова. Когато четем Библията или основаните на нея издания, трябва да се замисляме за въпроси, като например: ‘Какво научавам за Йехова от прочетеното? Кои качества проявява Йехова тук? Какво научавам от това повествование за нещата, които Йехова харесва, и за нещата, които не харесва? Какви са последствията, ако някой следва линия на поведение, която Йехова обича, и линия на поведение, която Бог мрази? Как тази информация е свързана с нещата, които вече знам?’
9. Колко ценни са личното изучаване и размисълът?
9 Тридесет и две годишната Лиса a обяснява как започнала да цени целенасоченото изучаване и размишляване: „След като през 1994 г. бях покръстена, в продължение на две години бях доста активна в дейностите, свързани с истината. Посещавах всички християнски събрания, прекарвах 30–40 часа на месец в проповедната служба и се събирах с други християни. После започнах да се отдръпвам от истината. Стигнах дотам, че дори наруших божия закон. Но се осъзнах и реших пак да водя чист живот. Колко се радвам, че Йехова видя разкаянието ми и отново ме прие! Често си мислех: ‘Защо отпаднах?’ Отговорът, до който винаги стигам, е, защото пренебрегвах целенасоченото изучаване и размишляване. Библейската истина просто не беше достигнала до сърцето ми. Отсега нататък личното изучаване и размисълът винаги ще бъдат важна част от моя живот.“ Колко важно е да отделяме време за целенасочен размисъл, когато придобиваме познание за Йехова, за неговия Син и за божието Слово!
10. Защо е неотложно да отделяме време за лично изучаване и за размисъл?
10 В този забързан свят е истинско предизвикателство човек да отделя време, за да изучава и размишлява. Но днес християните са на прага на една чудесна Обетована земя — божия праведен нов свят. (2 Петър 3:13) Предстоят страховити събития, като например унищожението на ‘Вавилон велики’ и атаката на ‘Гог от земята Магог’ срещу хората на Йехова. (Откровение 17:1, 2, 5, 15–17; Езекиил 38:1–4, 14–16; 39:2) Това, което ни очаква в бъдеще, може да постави на изпитание любовта ни към Йехова. Днес е неотложно да изкупуваме благоприятното време и ‘да обърнем сърцата си’ към божието Слово! — Ефесяни 5:15, 16.
‘Подготви сърцето си да търси божието Слово’
11. Как сърцето ни може да бъде оприличено на почва?
11 Фигуративното сърце може да бъде сравнено с почва, в която може да бъде посадено семето на истината. (Матей 13:18–23) Буквалната почва обикновено бива обработвана, за да може посятото да порасне успешно. По подобен начин нашето сърце трябва да бъде подготвено, или пригодено, за да приеме по–лесно Словото на Бога. Свещеникът Ездра „приготвил сърцето си, за да търси закона Господен и да [го] извършва“. (Ездра 7:10, ЦИ) Как и ние можем да подготвим сърцето си?
12. Какво ще ти помогне да подготвиш сърцето си за своето лично изучаване?
12 Сърдечната молитва е отлично нещо, чрез което можем да подготвим сърцето си, когато търсим съвет от божието Слово. Християнските събрания на истинските поклонници на Бога започват и завършват с молитва. Колко е подходящо да започваме всяко лично изучаване на Библията с искрена молитва и после да запазваме молитвена нагласа по време на изучаването си!
13. Какво трябва да правим, за да придобием сърце, угодно на Йехова?
13 Трябва да подготвим фигуративното си сърце да не се ръководи от предубедени мнения. Религиозните водачи по времето на Исус не искали да направят това. (Матей 13:15) Но Исусовата майка, Мария, размишлявала „в сърцето си“ върху чутите истини. (Лука 2:19, 51) Тя станала вярна ученичка на Исус. Лидия от Тиатир слушала Павел ‘и Йехова отворил сърцето ѝ да внимава’. Тя също станала вярваща. (Деяния 16:14, 15) Нека и ние никога да не държим непреклонно на личните си идеи или на доктринални възгледи, които харесваме. Вместо това нека охотно да позволим ‘Бог да бъде признат за верен, а всеки човек за лъжец’. — Римляни 3:4.
14. Как можем да подготвим сърцето си да слуша на християнските събрания?
14 Особено важно е да подготвим сърцето си да слуша на християнските събрания. Различни неща могат да отвлекат вниманието ни от онова, за което се говори. Думите могат да ни влияят слабо, ако сме твърде заети с нещата, станали през деня, или сме загрижени за онова, което ни предстои на следващия ден. За да се възползваме от казаното, трябва да бъдем твърдо решени да слушаме и да учим. Каква полза можем да извлечем, ако желаем непоколебимо да разберем обясняваните стихове и тяхното значение! — Неемия 8:5–8, 12.
15. Как смирението ни помага да бъдем по–податливи на обучение?
15 Точно както ако прибавим правилни подхранващи вещества към буквалната почва, тя се подобрява, така, ако развиваме смирение, духовен глад, доверие в Йехова, богоугоден страх и любов към Бога, фигуративното ни сърце може да стане по–добро. Смирението прави сърцето по–меко, като ни помага да бъдем по–податливи на обучение. Йехова казал на юдейския цар Йосия: „Понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих ..., и плака пред Мене, затова и Аз те послушах.“ (4 Царе 22:19) Сърцето на Йосия било смирено и възприемчиво. Смирението помогнало на Исусовите „неграмотни и неучени“ ученици да разбират и прилагат духовните истини, които някои ‘мъдри и разумни’ хора не успели да схванат. (Деяния 4:13; Лука 10:21) Нека когато се опитваме да придобием сърце, угодно на Йехова, „да се смирим пред нашия Бог“. — Ездра 8:21.
16. Защо са нужни усилия, за да развиваме глад за духовна храна?
16 Исус казал: „Щастливи са онези, които осъзнават духовната си нужда.“ (Матей 5:3, НС) Ние сме дарени със способността да развиваме духовност, но натискът от страна на този зъл свят или такива черти на характера, като например ленивостта, могат да направят така, че вече да не съзнаваме толкова пълно духовните си потребности. (Матей 4:4) Ние трябва да развиваме ползотворен глад за духовна храна. Дори отначало да не намираме наслада, когато четем Библията и я изучаваме лично, ако постоянстваме в тези неща, ще открием, че познанието „ще услажда душата“ ни, и с нетърпение ще очакваме своето изучаване. — Притчи 2:10, 11.
17. (а) Защо Йехова е достоен да му оказваме пълно доверие? (б) Как можем да развиваме доверие в Бога?
17 „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум“ — казал цар Соломон. (Притчи 3:5) Сърцето, което уповава на Йехова, знае, че всичко, което той иска или заповядва посредством своето Слово, е винаги правилно. (Исаия 48:17) Йехова несъмнено е достоен да му оказваме пълно доверие. Той е в състояние да изпълни всичките си цели. (Исаия 40:26, 29) Да, дори името му буквално означава „Той причинява да става“, което вдъхва увереност в неговите способности да изпълнява обещанията си! „Праведен е Господ във всичките Си пътища и благодатен във всичките Свои дела.“ (Псалм 145:17) Разбира се, за да развием доверие в Йехова, трябва ‘да опитаме и да видим, че той е добър’, като прилагаме в личния си живот всичко, което научаваме от Библията, и като размишляваме върху ползата, която извличаме от това. — Псалм 34:8, НС.
18. Как богоугодният страх ни помага да приемаме ръководство от Бога?
18 Посочвайки още едно качество, което прави сърцето ни възприемчиво към божието ръководство, Соломон казва: „Бой се от Господа и отклонявай се от зло.“ (Притчи 3:7) Йехова казал относно древните израилтяни: „Дано да има у тях такова сърце, щото да се боят от Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденстват вечно, те и чадата им!“ (Второзаконие 5:29) Да, хората, които се боят от Бога, му се подчиняват. Йехова може да покаже силата си „в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него“, и да накаже онези, които не му се подчиняват. (2 Летописи 16:9) Нека всички наши действия, мисли и емоции бъдат ръководени от почтителен страх да не се окажем неугодни на Бога.
‘Обичай Йехова с цялото си сърце’
19. Какво място заема любовта в това да караме сърцето си да откликва на напътствията от Йехова?
19 Любовта, повече от всяко друго качество, наистина кара сърцето ни да откликва на напътствията от Йехова. Сърцето, което е изпълнено с любов към Бога, подтиква човек да иска да научи какво е угодно на Бога и какво е неугодно в Неговите очи. (1 Йоан 5:3) Исус казал: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (Матей 22:37) Нека да развиваме още по–силна любов към Бога, като си създадем навика да размишляваме върху това колко добър е той, като редовно разговаряме с Него като с близък приятел и като говорим пламенно за Него с другите.
20. Как можем да придобием сърце, угодно на Йехова?
20 Нека да обобщим казаното дотук: За да придобием сърце, угодно на Йехова, се изисква да позволим на божието Слово да влияе на вътрешната ни същност, скрития човек на сърцето. Задължително е лично да изучаваме Писанията и да размишляваме с признателност върху тях. Ще правим това най–добре, ако сърцето ни е подготвено — свободно от предубедени идеи и изпълнено с качества, които ни правят податливи на обучение! Да, с помощта на Йехова можем да придобием добро сърце. Но какви мерки можем да вземем, за да пазим сърцето си?
[Бележки под линия]
a Името е сменено.
Как би отговорил?
• Какво представлява фигуративното сърце, което Йехова изследва?
• Как можем да ‘обърнем сърцето си’ към божието Слово?
• Как трябва да подготвим сърцето си да търси съвети от божието Слово?
• Какво си подтикнат да правиш, след като разгледа този материал?
[Въпроси]
[Снимка на страница 17]
Давид размишлявал с признателност върху духовните неща. А ти?
[Снимки на страница 18]
Подготви сърцето си, преди да изучаваш божието Слово