Как спасява Исус?

„Исус спасява!“ „Исус е нашият Спасител!“ В много страни от цял свят такива послания са изписани по стените на сградите и на други обществени места. Милиони хора искрено вярват, че Исус е техният Спасител. Ако ги беше попитал: „Как Исус ни спасява?“, вероятно щяха да отговорят: „Исус умря за нас“ или „Исус умря за греховете ни“. Да, смъртта на Исус прави възможно това да бъдем спасени. Но как може смъртта на един човек да плати за греховете на едно множество? Ако те запитат: ‘Как смъртта на Исус може да ни спаси?’, какво ще кажеш?

ОТГОВОРЪТ, който Библията дава на тези въпроси, е много прост, но ясен и изпълнен със значение. Но за да схванем неговата важност, първоначално трябва да видим живота и смъртта на Исус като решение на много труден проблем. Само тогава можем правилно да разберем огромната стойност на смъртта на Исус.

Като направил така, че Исус да даде своя живот, Бог се справил с една ситуация, която възникнала, когато Адам съгрешил. Каква трагедия бил този грях! Първият човек и неговата съпруга Ева били съвършени. Красивата градина Едем била техният дом. Бог им дал целенасочена работа да се грижат за своя дом–градина. Те трябвало любещо да надзирават другите живи творения на земята. И когато хората станели много и изпълнели земята с милиони от  своя вид, трябвало да разширят рая до краищата на земята. (Битие 1:28) Каква възхитителна и вълнуваща работа им била дадена! Освен това те общували нежно помежду си. (Битие 2:18) Не им липсвало нищо. Пред тях бил щастлив вечен живот.

Трудно е да си представим как Адам или Ева можели да извършат грях. Но първите хора се разбунтували срещу онзи, който ги създал — самия Йехова Бог. Като използвал една змия, Сатан Дяволът, едно духовно създание, подмамил Ева да не се подчини на Йехова, а Адам я последвал. — Битие 3:1–6.

Нямало съмнение за онова, което Създателят щял да направи относно Адам и Ева. Той вече бил изяснил подробно последиците от неподчинението, като казал: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:16, 17) Но ето че един много по–важен въпрос изисквал отговор.

Човечеството се изправя пред труден проблем

Първоначалният грях породил много сериозен проблем за хората. Адам започнал да живее като съвършен човек. Следователно неговите деца можели да се радват на съвършен вечен живот. Но Адам съгрешил, преди да стане баща. Целият човешки род бил все още в неговите слабини, когато той получил присъдата: „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) Така че когато Адам съгрешил и започнал да умира — както Бог казал, че ще стане, — цялото човечество било осъдено на смърт заедно с него.

Съвсем уместно апостол Павел по–късно писал: „Чрез един човек [Адам] грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Да, поради първоначалния грях, децата, за които се предполагало, че ще бъдат родени съвършени и с безкраен живот пред себе си, се раждали с перспективата да се разболеят, да остареят и да умрат.

„Това не е справедливо — може да каже някой. — Ние не сме избирали да не се подчиняваме на Бога — Адам направил това. Защо трябва да губим своята перспектива за вечен живот и щастие?“ Ние знаем, че ако един съд осъди нечий син на затвор, заради това, че баща му е откраднал кола, синът може с право да възрази: „Това не е справедливо! Аз не съм направил нищо лошо.“ — Второзаконие 24:16.

Като подтикнал първите мъж и жена към грях, Сатан може да е стигнал до заключението, че ще постави Бога пред една неразрешима ситуация. Дяволът атакувал много рано в историята на човешкия род — преди което и да е дете да бъде родено. В момента, в който Адам съгрешил, възникнал един важен въпрос: ‘Какво ще направи Йехова относно децата, които Адам и Ева ще имат?’

Йехова Бог извършил онова, което било законно и справедливо. „Далеч да бъде от Бога неправдата, и от Всемогъщия беззаконието!“ — заявил праведният мъж Елиу. (Йов 34:10) А пророкът Моисей писал за Йехова: „Той е Канара; делата му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той.“ (Второзаконие 32:4) Решението, което истинският Бог осигурил за проблема, създаден от греха на Адам, не отнемало  нашата възможност за вечен живот на райска земя.

Бог осигурява съвършено решение

Разгледай решението, което Бог изложил подробно в присъдата, която произнесъл срещу Сатан Дявола. Йехова казал на Сатан: „Ще поставя и вражда между тебе и жената [божията небесна организация] и между твоето потомство [света под контрола на Сатан] и нейното потомство [Исус Христос]; то ще ти [Сатан] нарани главата, а ти ще му нараниш петата [смъртта на Исус].“ (Битие 3:15) В това първо пророчество от Библията Йехова загатва за целта си да изпрати своя небесен духовен син да дойде на земята, за да живее като съвършения човек Исус и след това да умре — да бъде наранен в петата — в това безгрешно състояние.

Защо Бог изисквал смъртта на съвършен човек? Добре, какво било наказанието от Йехова Бог за Адам, ако той извършел грях? Не било ли смърт? (Битие 2:16, 17) „Заплатата на греха е смърт“ — писал апостол Павел. (Римляни 6:23) Адам платил за греха си със своята собствена смърт. На него му бил даден живот, той избрал да съгреши и умрял като виновен за своя грях. (Битие 3:19) А какво можем да кажем за присъдата, наложена върху целия човешки род поради този грях? Имало нужда от смърт, която да изкупи хората от греховете им. Но чия смърт можела справедливо да покрие прегрешенията на цялото човечество?

Божият закон изисквал от древния народ на Израил „живот за живот“. (Изход 21:23) Според този правен принцип, смъртта, покриваща прегрешенията на хората, трябвало да има стойност, равна на онова, което Адам загубил. Единствено смъртта на друг съвършен човек можела да плати заплатата за греха. Този човек бил Исус. Да, Исус бил „съответстващ откуп“, за да спаси всички хора, произлезли от Адам, които могат да бъдат изкупени. — 1 Тимотей 2:6, НС; Римляни 5:16, 17.

Смъртта на Исус има огромна стойност

Смъртта на Адам не донесла никаква полза; той заслужил да умре поради своя грях. Но смъртта на Исус имала огромна стойност, защото той умрял в безгрешно състояние. Йехова Бог могъл да приеме стойността на съвършения живот на Исус като откуп за послушните наследници на грешния Адам. И стойността на жертвата на Исус не се отнася само за нашите минали грехове. Ако беше само така, ние нямаше да имаме бъдеще. Заченати в грях, ние сме принудени да грешим отново. (Псалм 51:5) Колко благодарни можем да бъдем, че смъртта на Исус ни дава възможността да достигнем съвършенството, което Йехова първоначално предназначил за потомството на Адам и Ева!

Адам може да бъде оприличен на баща, който умира и ни оставя в толкова дълбок финансов дълг (греха), че за нас няма възможен начин да излезем от дълга. От друга страна, Исус е като добър баща, който умира и ни оставя богато наследство, и то не само ни освобождава от огромния дълг, с който Адам ни обременил, но също така осигурява достатъчно за нас, за да живеем вечно. Смъртта на Исус е не само отменяне на минали грехове; тя е също така прекрасна мярка, осигуряваща нашето бъдеще.

Исус спасява, защото е умрял за нас. И каква ценна мярка е неговата смърт! Когато гледаме на това като на част от божието разрешение на сложните проблеми от греха на Адам, нашата вяра в Йехова и неговия начин на извършване на нещата е укрепена. Да, Исусовата смърт е средство за спасение от грях, болест, напреднала възраст и дори от смърт за ‘всеки, който вярва’ в него. (Йоан 3:16) Дали си благодарен на Бога за установяването на тази любеща уредба за нашето спасение?

[Снимка на страница 5]

Адам донесъл на човечеството грях и смърт

[Снимка на страница 6]

Йехова осигурил съвършено решение