„Отнасям се до Кесаря“

ТЪЛПА от хора хващат един беззащитен човек и започват да го бият. Те смятат, че той заслужава да умре. Но тъкмо когато ще стане точно това, се появяват войници и с усилия изтръгват жертвата от кръвожадната тълпа. Човекът е апостол Павел. Неговите нападатели са юдеи, които яростно протестират срещу проповядването на Павел и го обвиняват в оскверняване на храма. Неговите спасители са римляни, водени от военачалника си Клавдий Лисий. В суматохата Павел е арестуван като заподозрян престъпник.

Последните седем глави на книгата Деяния описват случая, който започва с този арест. Информацията за произхода на Павел, обвиненията срещу него, неговата защита и фактите относно римската наказателна процедура хвърлят светлина върху тези глави.

Под охраната на Клавдий Лисий

В задълженията на Клавдий Лисий влизало поддържането на ред в Йерусалим. Неговият началник, римският управител на Юдея, се намирал в Кесария. Действията на Лисий в случая на Павел могат да бъдат разглеждани като защита на човек от насилие и като арестуване на нарушител на мира. Реакцията на юдеите подтикнала Лисий да отведе своя затворник в казармата в крепостта Антония. — Деяния 21:27–22:24.

Лисий трябвало да разбере какво е извършил Павел. По време на безредието той не разбрал нищо. Затова без да губи повече време, той заповядал ‘да разпитат Павел с бичуване, за да узнае по коя причина викат така против него’. (Деяния 22:24, Ве) Това било обичайна практика за извличане на показания от престъпници, роби и други хора с  ниско обществено положение. Вероятно бичът (флагрум) бил резултатен за тази цел, но бил ужасен инструмент. Към някои от тези камшици били добавяни метални топчета, провесени на вериги. Други имали ремъци, в които били вплетени остри кости и парчета метал. Те причинявали тежки рани, като раздирали плътта на ивици.

В този момент Павел разкрил, че има римско гражданство. Един неосъден римски гражданин не можел да бъде бичуван, така че след като Павел потърсил правата си, това веднага дало резултат. Ако един римски служител малтретирал или наказвал римски гражданин, този служител можел да загуби работата си. Разбира се, оттогава нататък към Павел се отнасяли като към необикновен затворник, такъв, който можел да има посетители. — Деяния 22:25–29; 23:16, 17.

Несигурен в обвиненията, Лисий отвел Павел пред Синедриона, за да разбере причините за шумотевицата. Но Павел повдигнал спор, когато казал, че бил съден заради въпроса за възкресението. Спорът станал толкова голям, че Лисий се уплашил, че Павел щял да бъде разкъсан на парчета, и отново бил длъжен да го отърве от гневните юдеи. — Деяния 22:30–23:10.

Лисий не искал да бъде отговорен за смъртта на един римски гражданин. Като научил, че има заговор за убийството на Павел, той побързал да изпрати затворника в Кесария. Изискванията на закона били, че когато затворниците били изпращани до по–висши съдебни власти, те били изпращани със сведения по случая. Тези сведения включвали резултатите от първите разпити, причините за предприетите действия и мнението на разследващия случая правителствен чиновник. Лисий казал, че Павел бил ‘обвиняван за въпроси от юдейския Закон и нямало никакво обвинение, достойно за смърт или окови’, и наредил на обвинителите на Павел да представят обвиненията си пред прокуратора Феликс. — Деяния 23:29, 30.

Управителят Феликс не издава присъда

Правосъдието в провинцията било основано на пълномощията и властта на Феликс. Ако искал, той можел да следва местния обичай или установения закон за престъпници — приложим за висшето общество и правителствените чиновници. Този закон бил известен като ордо, или списък. Той можел също да реши да приеме екстра ординем юрисдикция, която можела да бъде използвана при разрешаването на всяко престъпление. От един управител на провинция се очаквало ‘да разгледа не какво било правено в Рим, но какво би трябвало да се направи като цяло’. Това означава, че много от нещата били оставяни на неговата преценка.

Не всички подробности от римския закон са ни известни, но случаят на Павел се разглеждал като „примерен случай за прилагането на провинциалната наказателна процедура екстра ординем“. Управителят, подпомогнат от съветници, изслушвал обвиненията, отправени от частни лица. Обвиняемият бивал повикван в присъствието на своя обвинител и той можел да се защити, но тежестта на доказването падала върху ищеца. Съдията налагал такова наказание, каквото сметнел за подходящо. Той можел веднага да вземе решение или да отложи присъдата за неограничено време, като през този период обвиняемият щял да бъде задържан. „Несъмнено — казва ученият Хенри Кадбъри — с такава своеволна сила прокураторът можел да отстъпи на ‘прекомерен натиск’ и да бъде подкупен — било за да оправдае, да осъди или да отложи.“

Първосвещеникът Анания, юдейските старейшини и Тертил официално обвинили Павел пред Феликс като „зараза и размирник между всичките юдеи“. Те твърдели, че той бил водач на „назарейската секта“ и че се опитал да оскверни храма. — Деяния 24:1–6, Ве.

Първоначалните нападатели на Павел мислели, че той въвел езичника Трофим в двора a на храма, в който влизали само  юдеи. (Деяния 21:28, 29) В действителност истинският нарушител бил Трофим. Но ако юдеите тълкували предполагаемото деяние на Павел като подпомагащо и подстрекаващо нарушението, то можело да бъде разглеждано като престъпление, наказуемо със смърт. А римляните изглежда направили отстъпка и приели смъртната присъда за това престъпление. Ако Павел бил арестуван от юдейската храмова стража, вместо от Лисий, Синедрионът можел да го осъди без проблем.

Юдеите смятали, че това, което Павел проповядвал, не било юдаизъм или законна религия (религио лицита). Вместо това то трябвало да бъде разглеждано като незаконно, дори подривно учение.

Те твърдели още, че Павел бил „размирник между всичките юдеи по света“. (Деяния 24:5, Ве) Император Клавдий наскоро бил порицал юдеите в Александрия, че „предизвикали едно всеобщо безпокойство по света“. Сходството е поразително. „Обвинението било точно онова, което било отправено към юдеите по време на принципата на Клавдий или в първите години на управлението на Нерон — казва историкът А. Н. Шъруин–Уайт. — Юдеите се опитвали да накарат управителя да изтълкува проповядването на Павел като равносилно на причиняващо граждански размирици сред юдейското население в империята. Те знаели, че управителите не били склонни да осъждат заради религиозни обвинения и затова се опитали да извъртят нещата така, че религиозните обвинения да станат политически.“

Павел се защищавал по всяка точка на обвинението. ‘Не съм причинявал никакви размирици. Вярно е, че принадлежа към това, което те наричат „секта“, но подобно нещо означава спазване на юдейските принципи. Някои юдеи от Азия предизвикват размирици. Ако те ме обвиняват в нещо, трябваше да са тук сега, за да го направят.’ На практика Павел свел обвиненията до религиозен спор между юдеите, за което римляните не били компетентни. Страхувайки се да не дразни и без това непокорните юдеи, Феликс се оттеглил, като всъщност вкарал съдебния процес в задънена улица. Павел не бил предаден на юдеите, които твърдели, че били компетентни да го съдят, нито бил съден според римския закон, нито пък бил освободен. Феликс не можел да бъде принуден да издаде присъда и освен че искал да спечели симпатиите на юдеите, имал и друга причина да отложи делото — той се надявал, че Павел ще му предложи подкуп. b — Деяния 24:10–19, 26.

Повратният момент при Порций Фест

Две години по–късно под управлението на Порций Фест, новия управител, юдеите в Йерусалим отново повдигнали своите обвинения, искайки Павел да бъде предаден на тяхното правосъдие. Но Фест отговорил категорично: „Римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил изправен лице в лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.“ Историкът Хари У. Ташра отбелязва: „Фест бързо разбрал, че е замисляна юдейска саморазправа с един римски гражданин.“ Затова на юдеите било казано да представят обвиненията си в Кесария. — Деяния 25:1–6, 16.

Там юдеите твърдели, че Павел „не трябва вече да живее“, но тъй като не представили никакво доказателство, Фест не намерил нищо в Павел, което да заслужава смърт. „Но имаха против него разисквания за техните си вярвания, и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив“ — обяснява Фест на друг римски сановник. — Деяния 25:7, 18, 19, 24, 25.

Ясно било, че Павел бил невинен относно политическите обвинения, но за религиозния спор юдеите вероятно настоявали, че техният съд е единственият способен да се справи с въпроса. Дали Павел щял да отиде в Йерусалим, за да бъде съден по тези  въпроси? Фест попитал Павел дали щял да направи това, но всъщност това било неуместно предложение. Да се върне в Йерусалим, където неговите обвинители щели да станат съдии, означавало, че Павел щял да бъде предаден на юдеите. „Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден — казал Павел. — На юдеите не съм сторил никаква вреда ... Никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.“ — Деяния 25:10, 11, 20.

Тези думи, произнесени от един римски гражданин, сложили край на всякакви съдебни процедури в провинцията. Неговото право да се отнесе до императора за правосъдие (провокацио) било „действително, всеобхватно и резултатно“. Така че след съвещание със своите съветници относно техническата страна на въпроса, Фест заявил: „Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.“ — Деяния 25:12.

Фест се радвал да се отърве от Павел. Както признал след няколко дни на Ирод Агрипа II, случаят го бил обърквал. Тогава Фест трябвало да състави изявление до императора, но за Фест обвиненията включвали неразбираеми и сложни неща от юдейския закон. Агрипа, от своя страна, бил експерт по тези въпроси, така че когато проявил интерес, той веднага бил помолен да помогне с написването на писмото. След като не успял да схване последвалото изявление на Павел пред Агрипа, Фест извикал: „Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.“ Но Агрипа го разбрал много добре. „Без малко ме убеждаваш да стана християнин!“ — казал той. Каквото и да са мислели относно аргументите на Павел, Фест и Агрипа били съгласни, че Павел бил невинен и че можел да бъде освободен, ако не се бил отнесъл до Кесаря. — Деяния 25:13–27; 26:24–32.

Краят на съдебната одисея

Като пристигнал в Рим, Павел събрал първенците измежду юдеите не само за да им проповядва, но също да разбере какво те знаят за него. Това можело да разкрие нещо относно намеренията на неговите обвинители. Не било необичайно за властите в Йерусалим да потърсят помощ от юдеите в Рим в случай на обвинение, но Павел чул, че те нямали напътствия за него. В очакване на процеса на Павел било позволено да наеме къща и да проповядва свободно. Такава снизходителност може да означава, че в очите на римляните Павел бил невинен човек. — Деяния 28:17–31.

Павел останал под арест още две години. Защо? Библията не разкрива подробности. Жалбоподателят щял да бъде задържан, докато обвинителите му били готови да представят обвиненията си, но вероятно юдеите в Йерусалим осъзнали слабите си аргументи по случая и въобще не се представили. Може би най–резултатният начин да накарат Павел да мълчи колкото се може по–дълго, било това да не се явяват. Какъвто и да е случаят, изглежда, че Павел бил изправен пред Нерон, бил обявен за невинен и накрая бил освободен да поднови своята мисионерска дейност — около пет години след арестуването му. — Деяния 27:24.

Противниците на истината от много отдавна ‘скрояват злини чрез закон’, за да попречат на християнската проповедна работа. Това не трябва да ни учудва. Исус казал: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят.“ (Псалм 94:20, НС; Йоан 15:20) Но Исус също ни гарантира свобода, за да кажем на целия свят добрата новина. (Матей 24:14) Точно както апостол Павел издържал преследване и противопоставяне, Свидетелите на Йехова днес също ‘защищават и утвърждават по правен път добрата новина’. — Филипяни 1:7, НС.

[Бележки под линия]