Един урок от римската история

„АКО по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес.“ Някои хора смятат, че тези думи, записани в 1 Коринтяни 15:32, означават, че апостол Павел бил осъден да се бие на римската арена. Дали това било така, или не, боят до смърт на арената бил често срещан по онова време. Какво ни казва историята относно арената и събитията, които ставали там?

Като християни, ние желаем да оформяме своята съвест според мисленето на Йехова, което може да ни помогне да вземаме различни решения относно съвременните развлечения. Например, разгледай божието мислене относно насилието, отразено в думите: „Не завиждай на насилник човек и не избирай ни един от пътищата му.“ (Притчи 3:31) Първите християни разполагали с този съвет, за да ги ръководи, когато мнозина около тях започвали да се вълнуват от римските гладиаторски борби. Като разглеждаме какво ставало на такива събития, нека видим какъв ясен урок се съдържа тук за християните днес.

 Двама въоръжени гладиатори се изправят един срещу друг на римската арена. При първите удари на меча по щита обезумелите тълпи викат, за да насърчат своите любимци. Борбата е отчаяна. Скоро, ранен и неспособен да продължи, единият захвърля своите оръжия и коленичи, като признава по този начин, че е победен, и моли за милост. Виковете стават все по–пронизителни. Някои хора от тълпата крещят да бъде пощаден, други за неговата смърт. Всички очи са вперени в императора. Той, следвайки капризите на множеството, може да освободи победения боец или с насочен надолу палец да заповяда неговата смърт.

Римляните били пристрастени към гладиаторските представления. Може би ще се изненадаш, като научиш, че първоначално подобни борби били провеждани при погребенията на важни личности. Смята се, че състезанията водят началото си от човешки жертвоприношения сред племето на осканите, или самнитите, населяващо това, което днес е централна Италия. Жертвоприношенията трябвало да умилостивят духовете на мъртвите. Такива битки били наречени му̀нус или „дар“ (множествено число — мунѐра). Първите игри в Рим, за които има сведения, били проведени през 264 г. пр.н.е., когато три двойки гладиатори се били на един пазар за добитък. На погребението на Марк Емилий Лепид били проведени двадесет и два двубоя. На погребението на Публий Лициний шестдесет двойки се изправили едни срещу други. През 65 г. пр.н.е. Юлий Цезар изпратил на арената триста и двадесет двойки.

„Погребенията на аристократи били политически действия — казва историкът Кейт Хопкинс — и погребалните игри имали политически оттенък ... поради своята популярност пред гражданите гласоподаватели. Да, нарастването на пищността на гладиаторските представления било широко подхранвано от политическото съперничество между амбициозните аристократи.“ По време на управлението на Август (27 г. пр.н.е. до 14 г. от н.е.) мунера се превърнали в щедри дарове за забавление на множествата, които богати държавни служители предлагали, за да подкрепят своята бъдеща политическа кариера.

Участници и обучение

Може да попиташ: „Кои били гладиаторите?“ Можело това да бъдат роби, осъдени на смърт престъпници, военнопленници или свободни хора, привлечени от възбудата или от надеждата за слава и богатство. Всички били обучавани в подобни на затвор школи. В италианската книга „Игри и представления“ се казва, че при обучението гладиаторите „винаги били наблюдавани от пазачи и били подчинени на желязна дисциплина, на най–строги правила и на особено сурови наказания ... Това отношение често водело до самоубийства, бунт и въстания“. Най–голямата школа за гладиатори в Рим имала килии поне за хиляда обитатели. Всеки имал отличителна черта. Някои се биели с доспехи, щит и меч, други с мрежа и тризъбец. Трети били обучени да се изправят пред диви зверове в друг популярен вид представление — ловът. Дали Павел говорел именно за такова събитие?

Организаторите на представленията можели да се обръщат към предприемач, който набирал и обучавал седемнадесет– или осемнадесетгодишни младежи, за да бъдат гладиатори. Търговията с човешкия живот била доходно занятие. В едно изключително представление, което Траян организирал, за да отпразнува своя военна победа, участвали 10 000 гладиатори и 11 000 животни.

 Един ден на арената

Сутрините на арената били посветени на лова. Диви зверове от всякакъв вид били вкарвани на арената. Зрителите ценели особено високо двубоя между бик и мечка. Често двете животни били връзвани заедно, за да се бият, докато едното умре, след което оцелялото било доубивано от един ловец. Други често срещани схватки били между лъвове и тигри или слонове и мечки. Ловците показвали своите умения в убиването върху екзотични животни, докарани, без да се пестят разходите, от всички кътчета на империята — леопарди, носорози, хипопотами, жирафи, хиени, камили, вълци, глигани и антилопи.

Сценичните ефекти правели ловните сцени незабравими. Скали, изкуствени езера и дървета били използвани, за да наподобяват гори. На някои арени зверовете се появявали сякаш по чудодеен начин, докарвани на арената с подземни подемници и през отвори в пода. Непредвидимото поведение на животните допринасяло за интереса, но това, което изглежда е правело лова особено забележителен, била жестокостта.

След това в програмата идвали екзекуциите. Били правени усилия те да бъдат представяни по оригинален начин. Били играни митологични драми, в които обаче актьорите наистина умирали.

По време на следобедите различни групи от гладиатори, въоръжени по отличаващ ги едни от други начин и обучени в различни умения, се биели помежду си. Някои от онези, които извличали телата от арената, били облечени като бога на подземния свят.

Въздействието върху зрителите

Жаждата на тълпите за бой била ненаситна, така че онези бойци, които не се биели с желание, били подтиквани с камшици и нажежени железа. Множествата викали: „Защо той посреща меча толкова страхливо? Защо удря едва–едва? Защо не умре [с желание]? Удари го с камшика, за да влезе в боя! Нека връщат удар за удар, с открити гърди, подложени на оръжието!“ Римският държавник Сенека пише, че по време на едно прекъсване между двубоите имало съобщение: „По време на почивката ще има малко клане, така че представлението да продължи!“

Не е за учудване, че Сенека признава, че се завърнал у дома „по–жесток и нечовечен“. Откровеното признание на този зрител ни кара да се замислим сериозно. Дали е възможно зрителите на някои от днешните спортни събития да бъдат повлияни по подобен начин и да станат ‘по–жестоки и нечовечни’?

Някои може да са се смятали за щастливци, че изобщо са се завърнали. Когато един зрител направил остроумна забележка по адрес на Домициан, този император наредил да го извлекат от мястото му и да го хвърлят на кучетата. Липсата на престъпници за екзекуция накарала Калигула да нареди част  от зрителите в тълпата да бъдат хванати и хвърлени на зверовете. И когато сценичните механизми не работели както той искал, Клавдий заповядал механиците, които били причинили проблема, да се бият на арената.

Зрителският фанатизъм също водел до бедствия и бунтове. Един амфитеатър на север от Рим се срутил и според сведенията хиляди умрели. Един бунт избухнал по време на спектакъл в Помпей през 59 г. Тацит съобщава, че сблъсъкът между местните множества и пришълците от един съседен град започнал с размяна на оскърбления, след това с камъни и завършил с употреба на мечове. Някои били осакатени или ранени, а мнозина били убити.

Ясен урок

Една неотдавнашна изложба, наречена „Кръв по пясъка на арената“ и организирана в Колизея в Рим, подсказа някои съвременни съответствия на мунера. Забележително е, че тя съдържаше видеоклипове на борби с бикове, професионален бокс, ужасяващи катастрофи по време на състезания по автомобилизъм и мотоциклетизъм, необуздани боеве между атлети по време на игри и буйствата между зрителите. Представянето завърши с една самолетна снимка на Колизея. До какво заключение мислиш, че би трябвало да стигнат посетителите на изложбата? Колко от тях ще научат урока?

Борби с кучета, петли, бикове и насилнически спортове са широко разпространени в някои страни днес. В автомобилните спортове човешки живот се излага на риск, за да бъдат развълнувани огромни множества. И помисли за това, което телевизията представя ежедневно. Проучванията в една западна държава показали, че средностатистическото дете, което гледа телевизия, може да стане свидетел на 10 000 убийства и 100 000 агресивни действия през времето, докато достигне десетгодишна възраст.

Удоволствията от представленията били „несъвместими с истинската религия и истинското послушание към истинския Бог“ — казал писателят от трети век Тертулиан. Той разглеждал онези, които ги посещават, като съучастници на тези, които убиват. А днес? Всеки може да се запита: „Дали се забавлявам от представянето на кръв, смърт или насилие по телевизията или по Интернет?“ Заслужава си да си припомним това, което се казва в Псалм 11:5: ‘Йехова изпитва праведния; а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.’

[Блок на страница 28]

Борби за „умилостивение на мъртвите“

Относно произхода на гладиаторския двубой писателят от трети век Тертулиан казва: „Древните мислели, че посредством този вид представления те принасят служба на мъртвите, след като смекчили зрелището чрез една по–цивилизована форма на жестокост. Защото в по–старо време, вярвайки, че душите на мъртвите се умилостивяват с човешка кръв, при погребения те жертвали пленници или лоши роби, които купували. Впоследствие им изглеждало добре да прикрият своето неблагочестие, като превърнат тези действия в развлечение. Така, след като хората, с които се били сдобили, бъдели обучени да правят най–доброто, на което са способни, с такива оръжия, каквито се използвали тогава — обучението им било да се научат да бъдат убивани, — тогава те били убивани на определения за погребение ден край гробниците. Така, в убийството те намирали утеха за мъртвите. Това е произходът на мунус. След известно време обаче те достигнали до същите висоти на изтънчената жестокост, защото на празничното веселие липсвало нещо, ако свирепи зверове не участвали в разкъсването на човешки тела на парчета. Това, което било принасяно, за да се умилостивят мъртвите, се смятало за погребална церемония.“

[Снимка на страница 27]

Древен гладиаторски шлем и наколенник

[Снимки на страница 29]

Древните християни смятали изпълнените с насилие развлечения за неприемливи. А ти?

[Източник]

Бокс: Dave Kingdon/Index Stock Photography; автомобилна катастрофа: AP Photo/Martin Seppala

[Информация за източника на снимката на страница 26]

Музей на изкуствата във Феникс (Аризона)/Bridgeman Art Library