Необичайният брак на Вооз и Рут
Необичайният брак на Вооз и Рут
ХАРМАНЪТ близо до Витлеем е оживен. Денят е бил дълъг. Ароматът на прясно изпечено зърно подсказва на гладните работници, че е време за ядене. Всеки ще се наслади на плодовете на своя труд.
Вооз, един богат земевладелец, яде и пие до насита и почива край голям куп зърно. По–късно жетвеният ден приключва и всеки търси удобно място за почивка. Удовлетворен, Вооз се завива и потъва в дълбок сън.
Тайна среща
По среднощ Вооз се събужда, треперещ от студ. За негова изненада завивката нарочно е отметната от ходилата му и някой е легнал точно там! Като не разпознава кой е в тъмнината, той пита: „Коя си ти?“ Един женски глас отговаря: „Аз съм слугинята ти Рут; простри, прочее, полата си над слугинята си, защото си ми близък сродник.“ — Рут 3:1–9.
Сами в тъмнината, те разговарят. На хармана не е обичайно жени да се явяват по този начин. (Рут 3:14) Въпреки това след поканата на Вооз Рут продължава да лежи до нозете му чак до призори, когато става и си тръгва, като по този начин избягва всеки неоснователен упрек.
Дали става въпрос за една романтична среща? Дали този богат, възрастен мъж бил изкусно съблазнен от Рут, една бедна, млада вдовица от езически народ? Или пък през онази нощ Вооз се възползвал от обстоятелствата и самотата на Рут? Съвсем не. В основата на отговора на тези въпроси е лоялността и любовта към Бога. А и разказът за случилото се също е много вълнуващ.
Но коя е Рут? Какви са нейните подбуди? И кой е този богат мъж Вооз?
„Добродетелна жена“
Години преди това страната Юда е поразена от глад. Едно четиричленно израилско семейство — Елимелех, съпругата му Ноемин и двамата им синове, Маалон и Хелеон — се преселва в плодородната Моавска земя. Синовете се оженват за две моавки — Рут и Орфа. Следва смъртта на тримата мъже в Моав, и трите жени научават, че условията в Израил се подобрили. Затова Ноемин, сега овдовяла, огорчена и без деца или внуци, решава да се завърне в родината си. — Рут 1:1–14.
На път за Израил успява да убеди Орфа да се върне при своя народ. След това казва на Рут: „Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.“ Но Рут отвръща: „Не ме умолявай да те оставя ..., защото, гдето идеш ти, и аз ще ида ... Твоите люде ще бъдат мои люде и твоят Бог мой Бог; Рут 1:15–17) Така двете бедни вдовици се завръщат във Витлеем. Там любовта и грижите на Рут към свекърва ѝ правят толкова силно впечатление на околните, че те я смятат за „по–желателна [за Ноемин] от седем сина“. Други я описват като „добродетелна жена“. — Рут 3:11; 4:15.
гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба.“ (Във Витлеем, в началото на ечемичената жетва, Рут казва на Ноемин: „Да отида на нивата да събирам класове подир онзи, чието благоволение придобия.“ — Рут 2:2.
Съвсем случайно тя отива на нивата, която принадлежи на Вооз, един роднина на нейния свекър Елимелех. Тя моли този, който отговаря за жетвата, да ѝ разреши да събира останалите класове от нивата. Нейното усърдие при тази работа е забележително и настойникът я хвали пред Вооз. — Рут 1:22–2:7.
Защитник и благодетел
Вооз е отдаден поклонник на Йехова. Всяка сутрин той поздравява своите жетвари с думите „Господ [Йехова — НС] с вас!“, а те му отговарят: „Господ [Йехова — НС] да те благослови!“ (Рут 2:4) След като наблюдава усърдната работа на Рут и научава за нейната лоялност към Ноемин, Вооз прави специални уредби за работата на Рут. Накратко той ѝ казва: „Не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук при момичетата ми. Нека очите ти бъдат в нивата, гдето ще жънат, и ходи подир тях; ето, аз заръчах на момчетата да се не досягат до тебе; и когато си жадна, иди при съдовете, та пий от онова, което момчетата са налели.“ — Рут 2:8, 9.
Рут се покланя до земята и казва: ‘Как придобих аз твоето благоволение, като съм чужденка?’ Вооз отговаря: ‘Казаха ми всичко, що си сторила на свекърва си подир смъртта на мъжа си — как си оставила баща си и майка си и родината си, та си дошла между люде, които по–преди не си познавала. Господ да ти отплати за делото ти и да ти даде пълна награда.’ — Рут 2:10–12.
Вооз не се опитва да спечели чувствата ѝ. Похвалата, която той отправя, е искрена. Рут е скромна и му благодари за утехата, която ѝ носи успокоение. Тя смята, че похвалата е незаслужена и продължава да работи още по–усилно. По–късно, по време на храна, Вооз вика Рут: ‘Ела, яж от хляба и натопи залъка си в оцета.’ Тя яде до насита и отделя храна, която да вземе у дома за Ноемин. — Рут 2:14.
До края на деня Рут успява да събере около една ефа, или 22 литра, ечемик. Заедно с това, което е взела от останалата храна, тя го носи вкъщи при Ноемин. (Рут 2:15–18) Зарадвана от изобилието, Ноемин пита: ‘Къде си брала днес? Да бъде благословен оня, който те е приел!’ Като научава, че това е бил Вооз, Ноемин казва: „Благословен от Господа оня, който не лиши от милостта си ни живите, ни умрелите. ... Тоя човек е от нашия род, близък нам сродник.“ — Рут 2:19, 20.
Намиране на „прибежище“
Като иска да намери за снаха си „спокойствие“, „прибежище“ (СИ), тоест дом, Ноемин използва момента, за да организира откупуването в хармония със Закона на Бога. (Левит 25:25; Второзаконие 25:5, 6) Сега Ноемин наставлява Рут относно най–резултатния, дори донякъде драматичен план за действие, който да прикове вниманието на Вооз. Подготвена и добре инструктирана от Ноемин, под прикритието на тъмнината Рут отива на хармана на Вооз. Тя го заварва заспал. Отмята завивката от ходилата му и чака, докато той се събуди. — Рут 3:1–7.
Когато Вооз се събужда, символичното действие на Рут несъмнено му помага да осъзнае важността на нейната молба да ‘простре полата си над слугинята си’. Действията на Рут карат възрастния юдей да почувства задължението си като откупител, тъй като той бил роднина на предишния съпруг на Рут, Маалон. — Рут 3:9.
Нощното посещение на Рут е непредвидено. При все това реакцията на Вооз показва, че молбата на Рут за откупуване не е съвсем неочаквана. Вооз е готов да изпълни тази молба.
Гласът на Рут трябва да е отразявал някаква тревога, която накарала Вооз да я увери: „И сега, дъщерьо, не бой се; аз ще сторя за тебе всичко, що казваш; защото целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена.“ — Рут 3:11.
Явно Вооз смята, че действията на Рут са продиктувани изцяло от чисти подбуди, както личи от думите му: „Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която си показала, е по–голяма от предишната.“ (Рут 3:10) Предишната доброта е, когато Рут проявила любеща милост, или лоялна любов, към Ноемин. А последната е, когато тя себеотрицателно се представя на Вооз, един много по–възрастен мъж, защото той е сродник, който може да я откупи. Тя е готова да въздигне потомство в името на Маалон, нейният починал съпруг, а също заради Ноемин.
Един сродник се оттегля
На следващата сутрин Вооз повиква един сродник, към когото се обръща с „господине“, който е по–близък роднина на Ноемин от Вооз. Пред жителите и старейшините на града, Вооз му казва: ‘Мисля, че трябва да ти напомня за твоето право да откупиш от Ноемин земята, която принадлежеше на нейния съпруг Елимелех, защото тя трябва да я продаде.’ Вооз продължава: ‘Ще я откупиш ли? Ако не щеш да я откупиш, тогава аз ще я откупя.’ При тези думи сродникът казва, че ще извърши откупуването. — Рут 4:1–4.
Но има една изненада за „господина“! Сега Вооз казва пред всичките свидетели: „В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут 4:5, 6.
Рут, жена на умрелия, за да възстановиш името на умрелия над наследството му.“ Като се страхува, че може да разори собственото си наследство, по–близкият роднина се отказва от правото си на откупуване с думите: „Не мога да изпълня длъжността на сродник.“ —Според обичая мъжът, който отказвал откупуването, трябвало да събуе обувката си и да я даде на другия. Затова, когато откупителят казва на Вооз „купи го ти за себе си“, той събува обувката си. Тогава Вооз казва на старейшините и на всичките хора: „Днес сте свидетели, че купувам от ръката на Ноемин всичко, що беше Елимелехово, и всичко, що беше Хелеоново и Маалоново. А още и моавката Рут, Маалоновата жена, придобих за жена, за да възстановя името на умрелия над наследството му ... Вие сте свидетели днес.“ — Рут 4:7–10.
Всички хора, които са в портата, казват на Вооз: „Господ да направи жената, която влиза в дома ти, като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израилевия дом; и да станеш силен в Ефрата, и да бъдеш знаменит във Витлеем.“ — Рут 4:11, 12.
С благословията на народа Вооз взема Рут за своя съпруга. Тя му ражда син, наречен Овид, и по този начин Рут и Вооз стават предци на цар Давид и следователно на Исус Христос. — Рут 4:13–17; Матей 1:5, 6, 16.
„Пълна награда“
През целия разказ, от първия си любезен поздрав към работниците до поемането на отговорността да съхрани името на Елимелеховия род, Вооз доказва, че е изключителен мъж, че е деен и че е човек с авторитет. В същото време проявява самоконтрол, вяра и почтеност. Освен това Вооз е щедър, мил, морално чист и напълно послушен на заповедите на Йехова.
Личността на Рут изпъква с нейната любов към Йехова, с лоялната ѝ любов към Ноемин и също с нейното трудолюбие и смирение. Не е чудно, че хората я смятали за „добродетелна жена“. Тя не ядяла „хляб на леност“ и тъй като работела усилно, имала какво да сподели със своята бедна свекърва. (Притчи 31:27, 31) Като поела отговорност за Ноемин, Рут несъмнено изпитала щастието, което идва от даването. — Деяния 20:35; 1 Тимотей 5:4, 8.
Колко хубави примери намираме в книгата Рут! Йехова няма да забрави Ноемин. Рут получава „пълна награда“ като предшественичка на Исус Христос. А Вооз е благословен с „добродетелна жена“. Колкото до нас, в лицето на такива личности ние намираме примери на вяра.
[Блок на страница 26]
Лъч на надежда
Ако понякога си мислиш, че живееш в тъжни времена, разказът за Рут може да ти вдъхне искрица надежда. Той се откроява като важен завършек на книгата Съдии. В книгата Рут се разказва как Йехова използвал една смирена вдовица от чуждия моавски народ, за да осигури цар на собствения си народ. На фона на книгата Съдии вярата на Рут блести като светило за онези времена.
От четенето на разказа за Рут можеш да придобиеш увереност, че независимо от това колко са ужасни времената, Бог винаги се грижи за своя народ и осъществява своите цели.